Не ритай срещу смирението-то няма онова действие и оня смисъл, който си свикнал да възприемаш.
Мекото побеждава твърдото.
Първият път, когато наистина станеш смирен, ще е първият път, когато ще усетиш, че се сливаш със силата.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

Щом упрекваш, не е лошо да почетеш Кастанеда и да го попрактикуваш.
Упрекването идва винаги от самосъжаление.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

Ограничен съм изначално - разбира се, не защото аз съм пожелал това. То е като логичното мислене: не можеш да не избереш да мислиш логично; а и самото логично мислене /като всичко друго в този свят/ в своята необходима формализация е ограничено. Така че - да се разберем: и да искам, не мога доброволно да се самоогранича, след като съм вторичен. Приеми факта на своята крайност. Какво толкова? Прави без-крайното като краен, а не обезателно като безкраен. Ошо ще каже: ти ВСЪЩНОСТ го правиш. Да, това е така, но като нереализирана ВЪЗМОЖНОСТ. Не и като ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Действ-ителността изисква ДЕЙСТВИЕ. И тъкмо "действието" предполага
бит-ката
с
БИТието.

Опитът да елиминирам самосъжалението, ще ми изразходва същата енергия, която ми отнема самосъжалението.

Няма такова меко, което да може да разруши MY OWN DIAMOND. Диамантът е неразрушим!

И какво смяташ да правиш тогава , да елеминираш себе си ли ?

Приятелю,У. няма нужда от (такъв слаб) адвокат (като мен),но ще ти кажа от личен опит - грешката е не в Учителя и в Учението,а в начина,по който си го приел.

Ние всички така или иначе вървим към смърта . И няма нужда да избирам нещо неизбежно .
Този Учител е смърт казваш , а къде и кое според теб е живота ?????
Наясно ли си ?

И аз мисля така , не че има голямо значение де
и аз мога да се нарека изстрадала и страдаща по вина на друг Учител да речем по Счетоводство ( което е няма никаква връзка с това за което става дума в случая ) , ама не упреквам човека , че е " паяк " а себе си , защото съм заблудена " муха " и сам се навряла там където не ми е мястото . Много ясно , че когато нещо ти тежи и е прекалено голямо за твоите сили , ще те кара да страдаш .

Добра логика...но западна....не можеш да се самоограничиш извън онова, което абсолютът е ограничил, за да станеш себе си.
Излез от първичната логика, хората вече се обучават на втора, че и на трета логика по света.
Самосъжалението непрекъснато ще черпи от енергията ти, за разлика от действието ти по елиминирането му.


Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог