Аз си давам сметка в кой клуб съм и нямам намерение да го превръщав в клуб "Самопознанието" но си позволявам да пусна един превод от програма на моя Учител Мараджи, който направих днес подготвяйки серия програми в Б-я това лято.
Ако някой прояви интерес нека се обади на моя е мейл, за да не се
дразнят хора като Селеста и да ме набеждават, че съм се опитвал да спасявам света. Е мейла ще видите, ако чукнете на ника ми.


" Красотата на живота

Красотата на живота е в това, че той е приятен и
пълен. Красотата не е в откриването на това,
което липсва, но във вкусването на това, което е.
Това не е една реалност, която зависи от доказването,
че всичко друго не е реално.

Отвътре ти можеш да почувствуваш безкрайния
момент - от никъде в някъде и отново навън
в никъде, дъх след дъх. Чрез всеки дъх, живота
се разкрива като една красива и интересна игра,
в която ти изпълняваш ролите на режисьор, на
критик, публика и актьор.
Като режисьор, режисирай с увереност.
Променяй това, което е за променяне и работи
със замах, но най-важното:
Помни какво режисираш !
Като критик, критикувай това, което би трябвало
да се критикува, но не забравяй да похвалиш,
когато си заслужава.
Помни, че ти си режисьор също.
Като публика, бъди тих и гледай, защото не искаш
да пропуснеш каквато и да било част от играта.
Като актьор, играй своята роля леко и с достойнство,
защото ти имаш една много важна публика - ти.


Разбери представянето на всеки актьор и на себе си.
Това не е една несериозна игра просто за убиване
на времето. Всяка съставка бе донесена и сглобена
да я направи най-задоволяващата игра за тебе. Не
прави тази игра прекалено повтаряща се. Това е
скучно. Не я прави прекаленно бърза, така че ти -
публиката да не схванеш нейния смисъл. Нека
играта да бъде реална. Тя няма нужда да бъде една
комедия или една трагедия. Когато дойде смешната
част - смей се, а в тъжната част - учи !
Наслади се на нейните промени и се променяй с тях.
Всяка част е написана за тебе да се трансформираш.
Трансформирай се с нея !
Гледай с отворени очи, но също и с затворени очи.
Слушай музиката със своите уши отпушени, но и с
запушени уши. Тази игра става както отвътре така
и отвън - в това е нейната дълбочина. Тя те обгръща.
Гледай със своите очи, но вярвай със своето сърце.
Танцувай със своето тяло, но слушай със своето
сърце. Учи се да се наслаждаваш на всеки скъпоценен
и неповторим момент. Нека твоето сърце се изпълни
с възторг и признателност - това е единственото
възнаграждение достойно за тази игра.



Дали аз вярвам в този дъх ? Знам ли аз, че досега
в моя живот това бе най-преданното нещо за мен ?
Вярвам ли в него ? Разбирам ли неговата сила ?
Знам ли, че всеки път, когато преминава през мен
един подарък ми се дава ? Дали разбирам, че същата
тази енергия, която поддържа вселената в движение
идва при мен под формата на този дъх и ме докосва ?
Аз вярвах в много неща и сега аз имам нужда да
започна да вярвам в тези, които са мои. Аз се уповавах
на много неща а сега имам нужда да се уповавам на
нещата, които са мои. Аз видях много неща и сега се
нуждая да видя тези неща, които са мои.
Аз почувствувах много неща и сега аз трябва да започна
да чувствувам тези неща, които са мои. Аз разбрах много
неща. А сега ми е нужно да започна да разбирам себе си.

“ Отвътре, ти можеш да почувствуваш
безкрайния момент.
От никъде в някъде и после отново
навън в никъде. Дъх след дъх.....”

California USA
1995


" Open your mind for the Beauty inside "

" Да чувствуваш мир

Твоята способност да чувствуваш мир е много
проста. Ти няма нужда да взимаш хапче, няма
нужда да натискаш копче - тя е наследствено твоя.

Ти не трябва да се учиш как да чувствуваш мира.
Той е твой. Когато излезнеш навън на слънце,
ти чувствуваш топлината на слънцето. Ти няма
нужда да се учиш на това. Няма нужда да четеш
книга за това. Ти не трябва да имаш дефиниция
за това - то е много просто.

Искаш ли да почувствуваш тази топлина?
Не го прави през нощта, защото когато слънцето
го няма - не ще можеш да я почувствуваш.
Всичко което трябва да направиш е да се наспиш.

Curacao, Netherlands Antilles
Mai 23 1998

Ела вкъщи

Какво е важно за мен ? Всред всички неща, които
съм извършил в своя живот и ще извърша в своя
живот нека да извърша едно нещо - да изпълня
моя живот.

И в тази изпълненост, аз приех подаръка, който ми
се даде. В този момент аз разбрах нещо, което
никоя книга никога няма да ме научи. В този
момент аз приех нещо, което няма обяснение. И от
тука моя дуализъм, самия въпрос, който преследва
толкова много човешки същества:
“- Кой съм аз” бе отговорен.

Ела вкъщи ! И ти ще намериш нещо просто.
Ела вкъщи и ти ще можеш да починеш. Ела вкъщи
и ти ще можеш да се наспиш . Ела вкъщи и ти ще
можеш да си безмълвен. Безмълвен - където
не трябва да се представяш на никого. Ти няма да
има нужда да си учтив към някого, и няма нужда
да си лош с някого. Защото няма никой освен тебе."

Wembley England
June 12, 1998























" Open your mind for the Beauty inside "

" Темата за живота

Темата е само една и винаги е същата. Темата е-
живота. Аз познавам толкова много хора, които
обичат да слушат за това как да станем по -
успешни в нашия бизнес, как да си подобрим
следването... И всичко това съществува, но една
тема, която не е дискутирана - е темата за живота.

За да разбереш темата за живота, ти трябва да
разбереш какво е живота. Дори представата ни за
това какво е живота, е различна от самия живот.
Според нашата перспектива - каквото и да се
случи в нашия живот е....живот. Но ако се
вгледаш - това не е верно.

Погледни едно бебе, едно малко дете. Детето диша,
живо е. Няма работа, не си познава роднините.
Няма никакви отговорности. И дори в този стадий
на съществувание това дете има една много точна
цел, една много специфична нужда. Когато детето
расте, бавно се прибавят повече и повече
отговорности....Училище, домашни....това, онова.
Но дори на това ниво на съществувание има едно
много специфично желание. Една много
определена нужда.

После детето расте още и все повече и повече
отговорности се прибавят. Повече неща трябва
да се свършат. И дори тогава съществува едно
много специфично желание, една много
определена нужда. Ние наричаме това “будно
съзнание”. Като приемаш повече отговорности,
и срещаш повече хора ти разбираш: “Това е добро,
това е правилно” и това е, което “трябва да
правиш” и ....”Това е, което не бива да правиш”.
Това се оценява като повече будност. Повече
отговорности.

При това стечение на обстоятелствата всичко
започва да се разпада на формули: “Това действува
при мен, това не действува, това действува, това не
действува...” Отговорностите само се прибавят. И
дори в този стадий на съществувание има една
много специфична нужда.

“Възможно е във всяко
човешко същество да има
един извор на наслада ?”

Ето, че сега се приближаваш все повече към
пенсиониране. Една обратна тенденция започва -
отговорностите отпадат. Всички тези отговорности,
които носеше през твоя живот са отпаднали и са
се превърнали в различен вид отговорности. Но
дори на това ниво на играта съществува едно много
определено желание и една много специфична
нужда.

Тогава разбира се пристигаш до големия финал...
Сега нещата не действат. Простото действие - да
станеш от един стол, което си правил хиляди пъти
вече не е лесно. Разпознаването на хората: “Кой
беше ти ?.. Мисля, че те познавам...? Лицето ти ми
изглежда познато.” Може би нещата се свеждат до
грижата за тялото....оцеляване от ден за ден.
Никакви големи планове. Но и на този стадий в
живота има някои много специфични нужди и
определени желания.

И тогава...разбира се...идва това време, когато
последния дъх настъпва...И дори на този стадий
съществува едно специфично желание и
определена нужда...

Ако можеш да разбереш аналогията, която аз
току-що дадох за живота - различните насоки и
различните неща, които стават....повтаряйки
постоянно за всяка от тях, че съществува едно
специфично желание и определена нужда..И така,
нека се концентрираме в това и нищо друго. Нека
не се занимаваме с твоите отговорности. Аз съм
сигурен, че ще ги откриеш.

Какво мислиш ? Какво може да е това определено
желание и специфична нужда ? Какво иска бебето?
Детето не знае още нищо или как да каже: “Донеси
ми играчки”. Каква е нуждата ?

Нуждата е да бъде задоволено. Чувствуваш глад ?
Разплачи се - майката идва, дава храна, задоволява.
Успокоено отново, бебето заспива. Това е съвсем
удивително. Малкото бебе, което никога не е
прочело една книга, никога не е чуло една лекция,
никога не е срещнало един философ...да знае много
добре за това - да бъде удовлетворено и задоволено.
Не е ли задоволяването нещо, което ние научаваме
чак като се пенсионираме, когато сме преминали
през всички стадии ? Наистина какво значи “да си
задоволен ? “
Не трябва ли да четем книги на тази
тема ? Не трябва ли да отидем и търсим навсякъде ?
Не трябва ли да отидем и се покатерим по
планините и Хималая ? Не трябва ли да посетим
всички святи места ? Не трябва ли направим всички
тези неща ? .....

От къде знае това бебе ? Предварително заредено ?
И то достатъчно добре. Дори и в дните, когато
повече и повече отговорности ни се стоварват,
няма ли един плач в сърцето, което иска да е
задоволено ?

Тези желания и нужди да си задоволен, да се
насладиш никога не изчезват и никога няма да
изчезнат. И слава Богу, че не изчезват. Защото
това е и остава нашата главна движеща сила в
този свят.

И тъй, при всичките отговорности, които имаме,
дали имаме отговорности само към света ? Какво
да кажем за отговорността към това сърце ? Какво
да кажем за отговорността към това чувство ?
Чувството за желанието да си задоволен. Наистина
няма значение, какви думи ще използуваш.

Всяка добра дума, която пипнем като човешки
същества - ние унищожаваме. Ние взимаме думата
“любов” и правим всичко възможно, че каквото
и да означава е изопачено. Така че, ако понятието
“задоволство” няма смисъл за тебе, добре. Ако
“щастие” не означава нищо за тебе, добре.

Нека да го изразя по друг начин: “Да бъдеш в мир
със себе си.” Това има ли смисъл ? Да си в мир със
себе си, не със съседа ти.
Да си в мир със съседа е лесно.

“Аз мога да живея в
неразбирателство с другите
хора, но не мога да живея
в неразбирателство със себе си”

Просто вземи всичко, което имаш и го дай на своя
съсед и не очаквай нищо. Купи нова кола и я дай
но твоя съсед, вземи неговата кола и съседа ще е
щастлив. Много по-трудно е да постигнеш мир
със себе си отколкото с всичко друго и всеки друг .
Много, много по-трудно е да се възхищаваш на
това съществувание отколкото всичко друго...

Много, много по-трудно е да намериш извора на
Радостта отвътре вместо отвън. Отвън ? Лесно е.
Искаш ли развлечение ? Иди на кино, това е което
правят хората.

Защо търсим източника на наслаждение отвън ?
Защото е толкова лесно. Възможно ли е, във всяко
човешко същество да има един извор на
наслаждение ? Нещо, на което ние като човешки
същества да можем да се насладим ? Това наистина
е това, което нашия живот може да ни предложи.
Драмите и травмите ще идват и си отиват. Нуждата
и желанието ще останат.

Ние можем да ги игнорираме. Можем да кажем:
“Това няма значение за мен”. Ние можем да
излезнем с една формула: “Ако аз направя, това и
това - значи е свършено”

При пилотирането на самолет има една формула:
Набираш честотата на радио връзката, следваш
векторите получени по радиото и единия пилот
просто следва инструментите. Неговата реалност са
просто стрелките и уредите пред него на таблото.
Но знаете ли какво прави другия пилот ? Той гледа
през прозореца, защото в определеното време той
трябва да е сигурен, че под него има летище.

Ние всички имаме нужда от проверка на реалноста
в нашия живот. Ние искаме да се издигаме, да сме
по-успяващи. Но успехът, който вече съществува
вътре в нас ние не сме способни или не желаем
да признаем. За какъв успех говоря аз ? Твоето
съществувание ! Всички неща, които вършиш в
своя живот са станали възможни поради
“любезността” на съществуванието. Без
съществуванието не би постигнал каквото и да
било. И какво е съществуванието ? То е красиво.
То е просто. То се проявява, чрез най-удивителното
нещо наричано “дъх”. Дъх след дъх. Един дъх.
Нещо, което ти като човешко същество имаш. Не
като богат и беден, не като добър или лош, не като
образован или необразован, не като преуспял или
пропаднал.

Ти разбираш ли, че всяко човешко същество на
лицето на тази планета изпада в много различни
ситуации ? И все пак, всяко живо човешко
същество има едно чудо, едно вълшебство, едно
чудесно нещо, което се случва отвътре в него. И
това е влизането и излизането на този дъх.

Това пробужда ли твоето любопипство? “Я ?”
Или интерес ? Удивление ? Че този подарък на
живота е направен достъпен за нас ?

И това е фундаменталното място, където ние
имаме нужда да сме - да узнаеме и да разберем.
Това сме ние.Това е, което се случва в моя
живот също. Аз имам нужда да разбера моя
подарък. Имам нужда да разбера моите
благословии. Аз се нуждая да узная, как да
получавам. Нуждая се да узная, как да
оценявам. Как да познавам. Това е яснотата,
която имам нужда да внеса в моя живот.
Всичко друго - аз знам...че се променя. Аз
съм го видял да се променя. Видял съм всичко
друго да идва и да си отива. Виждал съм да
предвещава, че ще си отиде и съм го виждал
да се модифицира напълно. Единственото нещо,
което никога не се е променило вътре в мен е
тази нужда, и тази необходимост да искам да
бъда изпълнен.

Аз мога да живея в неразбирателство с другите
хора, но не мога да живея в неразбирателство с
себе си. Моето съзнание, когато съм в съзнание
ме насочва да оценя. Моето безсъзнание ми казва:
“Откажи се! Това е установения ред. Това е рутина..
Следвай рутината ! ”


Кабир - един чудесен поет е написал: “Гледайки
мелничните камъни...... / в Индия имат тези кръгли
тежки мелнични камъни наричани “чуки”/ да се
въртят Кабир надава вик. Защото между тези два
камъка нищо не може да оцелее.” За какво намеква
той ? Светът се върти и върти. Идеите се въртят и
въртят. Всичко се върти и върти. Житото ще се
сипе и нищо няма да оцелее, всичко ще се промени
и трансформира. И Кабир плаче.

В друг куплет, който Кабир е написал той казва
нещо наистина впечатляващо. Той казва: “Всеки
говори за воденичните камъни, но никой не говори
за оста в центъра.” Защото в мелничните камъни
има една централна ос направена от дърво, около
която се върти горния камък. И той казва: “ Всеки
говори за воденичните камъни, но никой не говори
за тази малка ос. Защото това, което стои близо до
тази ос на въртене нищо няма да го засегне.”
Защото воденичния камък не беше там, когато
въртящата се ос беше. Философите не харесват
това, защото нямало смисъл. Това не е трагедия.
То е разрешение.

Хората не обичат разрешенията. Хората обичат
въпросите. Хората не обичат отговорите. Как
можеш да напишеш книга с... отговори ? Ти можеш
да напишеш книга с въпроси : “Какво ще кажете за
това? Какво ще кажете за онова..... ?” Ние сме
заинтригувани от въпросите. Ако наистина бяхме
заинтригувани от отговорите, тогава щяхме да
потърсиме отговора, който е в сърцето на всяко
човешко същество от много дълго време..."

откъси от: Johor Bahru, Malaysia
April 8, 1999

" Open your mind for the Beauty inside "

Прекрасно е казанота от "ТВОЯ" учител....ха ха ха х а
Когат го КУПИ твоя УЧИТЕЛ?
И купи ли го въобще?
ПРекрасно е написаното, защото е казано от просветлено същество, .
Но просветлените не могат да бъдат твои или мои...те са НИЧИИ, и в същото време , на всеки и на всички...
Саво те подсещам, че слагайко някакви определения, често прокудваш хората , от себе си...а заедно с това, и от това, което цитираш.
То е свежо...но ти не си.... и го замърсяваш...но както и да е, не ти давам акъл[ти нямаш нужда от акъл...а от друго....smeq se]

Май нищо не разбра от "Разговори с Бога".........Какво значение има
личноста на Оро тук? Усети го? Какво го одумваш пак?

Добре де...добре...права си....ама той сише "МОЯ УИТЕЛ", като че ли има авторски права върху това....
Иначе си права....ама Мулето е .....вярно е, що ли са занимава с..... ха ха ха ха ха

....".ама той сише "МОЯ УИТЕЛ", като че ли има авторски права върху това.... "

сише????
УИТЕЛ?????

Кой се обади от мулевръза ??? Никога не съм "сишал" - не знам
как се прави....
УИТЕЛ - не знам кво е пък това животно. Да не е пришълец от твоята планета???
ха-ха-ха

" Open your mind for the Beauty inside "

Бе, Оро, как не ти омръзна! Вече 25 години повтаряш едно и също. Много труд хвърляш да пишеш и преписваш азбучни истини. Никой не ти се връзва на глупостите. Дори и най-близките ти хора не ти вярват. Това дето го пишеш се говори във всяка секта. Нищо ново не казваш.
А твоят учител знае ли да прави супа?

Любовта е вътре в тебе

“ Когато видя един изгрев, едно пълнолуние.
Когато видя тези красиви неща, те ми напомнят,
че има нещо много красиво в мен. И аз трябва да
бъда в допир с него през цялото време.”

“ Ако търсиш Истината - Истината е вътре в тебе.
Ако търсиш любовта - любовта е вътре в теб.
Ако търсиш това безсмъртие - безсмъртието е
в теб. Ако търсиш отговорът - отговора е вътре
в теб. Ако търсиш мир - мирът е в теб. И ако искаш
да направиш този живот завършен - липсващия
пъзел е вътре в теб.

Ела всеки ден, подходи към този живот като към
един подарък. Всичко друго е оскверняване на
това съществувание. Всеки ден, доближи го с
достойнството, което заслужава. Обичай ! Обичай
това, което ще отвърне на любовта ти - безусловно.
Обожавай ! Обожавай това, което ще те обожава
в ответ - безусловно. Добре е в този живот да
имаш отговори без въпроси.
Просто - ето какво е то.

откъси от
Miami Beach, Florida, USA
May 10, 1998


Погледни навътре

Колко много са идвали и казвали: “ Това, което
търсиш е вътре в теб ! “ Няма нито едно писание
или книга по темата, които в основата си да не
казват: “В теб ! ” А къде гледаме ние ? Ние гледаме
навсякъде другаде ? Ние създаваме маса дефиниции
Както паяците, които биват хванати в собствените
си мрежи, ние се хващаме в идеите си. Ние сме тези
които създават нашите дефиниции и ние сме тези,
които имаме въпроси към тях. Ние създаваме
въпросите, търсим отговорите и се съмняваме в
тях.

Това може да се превърне в един омагьосан кръг
в който едно човешко същество да бъде хванато.
За мен не е по-различно. Когато бях малко дете,
аз имах една представа за Бог, който беше точно
като хората, които бях видял. В моето мъничко
въображение, аз трябваше да сложа на моя
измислен Бог 2 ръце, 2 крака, глезени.....точно като
моите. Моят Бог трябваше да има зъби, уста, уши,
очи, нос, коса и ...това беше, което мислех, че
трябва да търся....

Тогава ми се даде един начин - да се обърна навътре
Много хора не разбират какво значи това. Твоите
очи могат да видят всичко, но не могат да видят
себе си. Освен с помощта на едно огледало. В мен
има една вселена - една различна вселена. Когато
си затворя очите и се фокусирам навътре, външния
свят спира и светът отвътре започва.

Когато започна да слушам моят свят в мен - той
не е тих. И когато започна да гледам моят свят
отвътре - той не е тъмен. Би трябвало да е, но не е.
Нещо в мене се движи в най-красивия ритъм,
не създаден от човек, не от идеи, но от нещо, което
съществува. Аз искам да се движа с този ритъм.

Това съм аз. Колкото и да приемам, че името ми
и моят външен вид съм аз, в мен има един цял друг
свят, който също съм аз. И въпреки това аз вървя
на този свят лишен от познаването на другия вътре.
Аз се адаптирах перфектно към външния свят и
имам само мимолетно впечатление за този, който
нося отвътре. Умът ми иска външния свят, сърцето
ми иска света отвътре. Моят ум иска да създава,
сърцето иска да свидетелствува. Умът ми иска да
коментира, сърцето - да изрази признателност.
Два различни свята.

Малкото дете поглежда луната и я обожава.
Възрастният стоящ до детето казва: “ Знаеш ли
защо свети ? Тя свети защото слънцето я осветява”
Детето гледа луната и се възхищава. Човека казва:
“ Знаеш ли какво е това? То е луна ! ” Детето гледа
и не го е грижа как се казва..

Трябва да има един баланс в живота. Сърцето
трябва да бъде признато. Когато вратите навътре
са отворени, моята светлина идва отвътре в мен
и ме изпълва. Моят мрак е отстранен. Радост идва
отвътре и моята скръб и болка изчезват. Когато
моето сърце е отворено за мъдростта отвътре, тя
ме изпълва и аз разбирам. Ето кога аз започвам
да оценявам. Повечето хора се оценяват с това,
което нямат а не с това, което имат. Има толкова
много съкровище. Всяко човешко същество е
толкова богато...и въпреки това ние претендираме,
че сме бедни. Ироничното е в това че най -
късметлиите не знаят, колко късметлии са те.
Всяко човешко същество е изпълнено с неизмерима
радост, а ние претендираме, че не съществува....

Аз виждам много хора и виждам борба в тяхните
очи, в тяхните лица. Аз виждам борба в тяхното
изражение, когато там трябва да има хармония.
Аз виждам мръщене на тяхните лица, когато там
би трябвало да има усмивки. Виждам борба в
тяхния живот, когато би трябвало да има радост.
А отговорът на всеки въпрос, който питаш или не
питаш - съществува вътре в теб.

Също в тебе е перфектната книга - Книгата на
Сърцата. Тя е толкова съвършена, че дори и
неграмотните могат да я четат. Тя е толкова добре
написана, че дори и слепия може да я прочете.
Хартията на която е написана никога не се разпада
Мастилото никога не избледнява. Книгата на
Сърцата никога не е преиздавана и никога няма
да бъде преиздавана. Никога не е коментирана и
всеки човек, който е чел Книгата на Сърцата я е
разбрал. Това е единствената книга, която ти дава
отговори....никакви въпроси.
Тази трансформация има нужда да заеме място
във всяко човешко същество. Нека този процес в
твоя живот да се разкрие.

Това, което аз правя е че обикалям света казвайки
на хората: “ Имаш го,в тебе е. Ако трябва да имаш
доверие - вярвай в тази радост. Ако имаш едно
искане - искай тази красота. Ако имаш едно
желание - пожелай това съвършенство.....не само
в някакъв блян, но нека да бъде реално всеки един
ден от твоя живот, както е реален всеки дъх, който
влиза в теб. Всеки дъх е важен. Когато последния
дойде....ти би се отказал от целия свят...за още един.

“Когато вратите за навътре
са отворени - моята светлина идва
отвътре и ме изпълва. Моят мрак
е отстранен. Радост идва отвътре
в мен и моята скръб и болка
изчезват....

откъси от
Accra, Ghana, Africa
October 8, 1995

" Open your mind for the Beauty inside "

Оро изобщо не се напъва да знаеш. Напъват се такива като тебе - защото
нито знаят нито могат. Защото търсят това, което на Оро му е разкрито преди 23 год.
Питаш ме дали моя Учител прави супи?

Внимавай хубаво за отговора....защото е точен:

Моя Учител има Ключа за най-божествената Супа на света. Тя е във всекиго. Тя е такава Супа, че още от първата хапка, от първата лъжица - човек се вцепенява, онемява и захласва.....онемява...И всеки, който я е опитал веднаж...дори с върха на езика си....Никога не може да забрави вкуса и и иска отново и отново да я вкусва. Защото
вкусът и е....отвъд всяко описание. Вкус на Божествен Мир и Хармония. На Любов, на всичко, което и най-смелите мечти не могат да измечтаят... Тази Супа като я ядеш.....изчезват всички болки и страдания в теб.....и се чувствуваш като новородено....Летиш в един нов свят, където няма дуализъм, времето е спряло и цар Ум....просто е зацепил и не поизвежда една едничка мисъл....Ха-ха-хааааа
за тази Супа говорят всички писания, всички секти също, всички религии.
Но /внимаваш ли още? /

Между приказки и дела има ограмна разлика !!! Моят Учител освен че говори но.....и разкрива техниките за достигане на Супата в нас. ПРАКТИЧЕСКИ Разбра ли?
ПРАКТИЧЕСКИ !
ПРАКТИЧЕСКИ !
ПРАКТИЧЕСКИ !
ПРАКТИЧЕСКИ !
Практически означава - наистина. Реално.
Нооооооооо тази Супа е само за истински гладни. Не е за заебвачи, като тебе напр. такива дето един ден казват: Умирам от глад! а в следващия момент: Не съм гладен.....

Та такива ми ти работи......Сърбай супите на Муле и бъди рахат....

" Open your mind for the Beauty inside "