Задава ли ли сте си въпроса? Защо са подминавали с усмивка и мълчание конкретни и важни въпроси? Защо?
Обръща ли ли сте внимание на това, какво представлява разговора........
Всеки един от вас, без съмнение знае, че в разговора участват думи, жестове, погледи, гримаси, дишане, обоняние, дактилност и мълчание.....
Да се спрем на първото, на думите. Думите са символи,думите са енергия, но думите не са НЕЩОТО, думите са вибрации.....
Думите имат посока/вектор/, цвят, динамика, форма...
Да се спрем на първото, да разгледаме посоката.
Тъй, като болшинството от вас четат източна литература, замисляли ли сте се как тази литература е стигнала до вас....
Представете си само един от т.н. Велики Учители с Индийски произход и така, той мисли /да приемем/ на Хинди....думите му ги записва ученик/в най-най-добрия случай/, следва работа на преводач /най- често англичанин или руснак/, иде ред на редактора, минава през набор/коректор и печатари/ и пристига до поредния преводач, този път българин....минава отново през цялата с-ма и чак тогава достига до вас.....
Замисляли ли сте се какво част от туй, що е достигнало до вас е т.н. Живо Слово...........

И така, посоката на отговора не винаги следва посоката на въпроса. Учителите умеят похвати с който да изправят ума на питащия над пропастта, похвати с които карат ума да затихне, да види цялата неуместност и несъщественост на въпроса и по този начин въпроса изчезва....дори и не се е разтваря, понеже няма какво да се разтвори....
Изправя ли ли сте се над пропаст.....колцина от вас са осъзнавали онзи бездиханен миг на празнота, преди да се включи рефлекторния инстинкт за самосъхранение......
Но, да се върнем пак на посоката, за да видиш символиката е потребно да си осъзнал думата, да си я разнищил многократно, да я обърнеш с хастара на обратно и многократно да я сглобиш....едва тогава можеш да подменяш частите от които е съставена тя....едва тогава ще видиш как всеки нов детайл пригоден към думата изменя вектора, макар и с йота или пък нюанс...
Тогава, щом вече си осъзнал детайлноста на думите, и си изпразнен от мисли, отворен си в мига да видиш сглобената дума с нейния вектор, едва тогава можеш да осъзнаеш пълната символичност на думите....тогава думите ги виждаш в цват, в динамика, във форма.....
И така колка е живо Живото Слово......
Кой дава Живот на Словото.......

Темата не е приключена и при ваше желание ще продължа

Величината не се измерва с думи.
Напротив.
Всяка едно вибрация е символ на ...лъжа....
И едва, когато ....се извисят над лъжата....над смъртта великите осъзнават величието си и .....стават "ВЕЛИКИ"...тоест "осъзнати"....
Думите са лъжа....., зависи кой ги казва.
Лъжата в устата на Учителя, става истина.
Истината, в устата на неосъзнатия, става лъжа...

думите не са Нещото...думите са символи-лъжа.....
лъжата си е лъжа без значение от чии уста....

Лъжата също е бог...
Лъжата е лъжа, истината е истина и между тях няма никаква разлика. Нито едната е по-добра от другата.
Всяка лъжа е и истина.
И обратното.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Енергията, която влагаме в думите, им дава живота. Колкото по чисти сме, толкова по-лъчиста енергия влагаме в думите. Затова знаещият говори малко, но словото му стига далече и дълбоко. Ако съзнателно употребяваме думите, можем много да даваме на тези, към които ги отправяме. Произнасянето на всяка дума е отговорност.

Искам да вярвам, че с думата-символ "Великите" нямаш предвид...."великите футболисти" или "великите играчи на...ръгби"... Защото - ето го първото недоразумение...или основание за недоразумение, което е "заложено" в думите. Думите са символи, те нямат собствен живот освен една произведена вибрация във въздуха, в пространството...в космоса. Въздух, преминал през ларинкса и гласните струни и с помощта на езика и степента на свиване на гласните струни...се получава звук - вибрация. Временна вибрация....Не и лъжлива или фалшива, както твоя идол Муле я щампосва с присъщото си невежество...Ние сме надарени с звукоизлъчваща система-способност. И сме надарени и с....звуковъзприемаща система-способност. Иначе....нямаше да има смисъл звукоизлъчването....
Какво са за един глух /лишен от слух/ и най-нежните звуци на една арфа, цигулка...извишена поезия....шепотът на вятъра и листата...? Какво? Нищо! Нищичко!!! Сега: - Думите могат да се произвеждат по няколко начина.....Когато едно дете извика силно от болка - Ох! в този вик има и болка и зов за помощ. Той е искрен и чист порив. Той...достига до нашето "вътрешно" защото транспортира едно чувство....Детето е искренно и природно още....не се е научило да манипулира хората с разни звуци и думи....Когато една съпруга почне да се тръшка на пода и се вайка....защото мъжа и не и е купил нещо, което тя иска да има или в този дух...не става ..."нейното".....може би при първите изпълнения ще хване "декиш"....после - кой ще и обърне внимание... Бог е дал на хората способноста да произвеждат звукови вибрации, с цел тяхната комуникация да бъде по-лесна. Вярвате или не - животните също си говорят. Спомням си един научно-популярен филм на National Geografic за една уникална комуникация м/у едни птици и човека. В едно племе има един вид птици, които много обичат мед. Също има един вид диви пчели, които правят най-вкусен мед....но си правят кошерите в хралупите на най-високи дървета. Човек не може да ги достигне и да знае къде са тия кошери. Но....през вековете хората и птиците си създали един вид комуникация.....птиците откриват кошерите и откриват хората на земята и кържат и почват да грачат по един особен начин.....хората ги следват и...птиците кацват на това дърво с меда....Хората се катерят и взимат меда като оставят долу на земята една пита за своите помощници-птиците. Просто се шашнах като гледах!!! Но....ако хората забравят да им оставят птичия пай...птиците престават да ги водят до меда.......Толкова фантастична дарба...Човек е взел тази дарба и ....я е превърнал във форма на диктатура, на фалшифициране на чувства и мнения....в начин за манипулиране на другите....Ако погледнем какво правят политиците по света: Те просто си играят по един много професионален начин с....думите - и ПОНЯТИЯТА, ПРЕДСТАВИТЕ, КОИТО ХОРАТА ИМАТ ЗАД ДУМИТЕ.... Думите като МИР, СПРАВЕДЛИВОСТ, РАВЕНСТВО, БЛАГОДЕНСТВИЕ и може би не повече от 10-тина подобни на тях са в устата на всеки политик.....още от най-древно време. Защо? Защото зад всяка от тези хубави думи ...стои една представа.....една картина в съзнанието на хората....за нещо красиво, добро и правилно.

Какво става с Живия Учител, Месия, Гуру, Пратеник и т.н. понятия-думи.
Той също си служи с думи....Няма друг начин...Представяте ли си един Месия, който идва и...само ръмжи ....или грухти....или издава ултразвуци, ...нещо като високочестотно пищене.....Не става нали?
Той идва и говори!
И не само говори и използува думи и думи....но използува ОНЕЗИ ВЕЧЕ СЪЗДАДЕНИ КОНЦЕПЦИИ И ПРЕДСТАВИ ЗА НЕЩАТА ДО КОИТО Е ДОСТИГНАЛА ПУБЛИКАТА МУ ЗА СВОЕТО ВРЕМЕ. Когато днес хората се хващат за думи и изрази като "Царството небесно" "Да бъде волята Ти както на небето - така и на земята.....да дойде царството Ти...." ..това отразява нищо друго....ОСВЕН НИВОТО НА СЪЗНАНИЕ НА ХОРАТА ОТ ОНОВА ВРЕМЕ, КОГАТО СА ВЯРВАЛИ И МИСЛЕЛИ ЗА БОГ КАТО НЕЩО....ОТ НЕБЕТО...НАД ТЯХ. Те не са били готови да приемат, че Бог е във всеки атом - във ядрото на всеки атом.....Те дори не са знаели...какво е то "атом" по онова време.....
Когато Беинса е говорил на своите ученици - те не са били особено интелектуално развити хора....И затова е говорил с тях "на тяхния език на представи и образи" - за да може да комуникира с тях, за да може да им предаде "своето"/Посланието/ на разбираем език......Надявам се дори един нормално развит пубер днес не би искал да бъде сравняван с напълно порасли-възрастни от преди 50-100 год.Защото се получи неимоверно развитие особено през последните 20 год. повлияно от разкритията в областа на науката и технологията....

И все пак е казано, че истинските мъдрости никога не остаряват, никога не става "старомодни".... Защо? Нали всичките са представени с думи също?
О-о-о-о но ....не само думи......зад тези думи се крият съкровища.....

Защо живия Учител никога не е писал това, което е говорил?
Този въпрос зададох и аз директно към Муле-то и всички и....никой не можа да отговори....Добре....Ето ви още една "наготово сдъвкана истина" - обикновено такива...влизат през едното ухо и излизат през другото....Но:

Това, което различава един обикновен човек от един Месия, Учител и Христос и т.н. е че такъв човек освен че има съзнание за своята личност ИМА В ДОПЪЛНЕНИЕ СПОСОБНОСТТА ДА СЛИВА СВОЕТО ИНДИВИДУАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ-ЕГО ....С ТОВА НА БОГ-С ВЕЧНОСТА, С ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ. Когато говори на учениците си и на хората - Той не говори от своят ум и съзнание.....а като инструмент на Бога. Неговият ум е спрял. Не се движи. Стои неподвижно. И тогава отвътре - в областа на гърдите а не от главата идват онези думи и изречения, които Бог казва на хората..... Това е едно особено състояние в което ти си изчезнал и чувствуваш, че една невероятна Сила действува от теб, чрез теб.../говоря не от прочетено - а от лично изживяване/ Чувството е много специално, защото...ти не трябва да мислиш, не трябва да си напрягаш ума ...нищо...И не носиш никаква отговорност за казаното в такъв момент....Но също е чудесно...защото в такова състояние не можеш нито да обидиш, нито да нараниш някого...ЗАЩОТО В ТАЗИ СИЛА ИМА НЕОТРАЗИМАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА - ТЕ СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. ЛЮБОВ И СЪСТРАДАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ И НЕУТОЛИМОТО ЖЕЛАНИЕ ДА ИМ ПОМОГНЕШ.... Учителят е съпричастен в едно Пътуване, едно пътешествие....и той въвлича в него всички, които са готови и искат да вземат участие. Той ги качва на своя "КОРАБ" и потеглят към отвъдния бряг....Към брега на Истината.....през окена на Илюзиите.... всеки миг от това Пътуване е Нов и Неповторим - както е всъщност наистина в живота....Защото единствената Реалност е Сега и ...в следващия миг е вече....минало....Как би могъл Учителя да загуби дори един неповторим миг....за да го описва на хартия, когато новия миг напира и се появява постоянно....??? Моят Учител каза веднаж: - Ако трябва да напиша нещо....то би било същата стара истина: "Това, което търсите отвън в света - е вече във вас" и "Аз мога да ви го разкрия"
И именно тук и в това е коренната разлика м/у Живия и напусналия тялото си Учител. Живият Учител може да те качи практически на този "Кораб" и като негов капитан да те преведе невредим и сух на отвъдния бряг.....Само Той може! Иначе нямаше да идва отново и отново.....А...всичко останало е...книги, учения, концепции, тълкувания и изопачавания, борби....и религии....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

Тъй, като болшинството от вас четат източна литература, замисляли ли сте се как тази литература е стигнала до вас....
Представете си само един от т.н. Велики Учители с Индийски произход и така, той мисли /да приемем/ на Хинди....думите му ги записва ученик/в най-най-добрия случай/, следва работа на преводач /най- често англичанин или руснак/, иде ред на редактора, минава през набор/коректор и печатари/ и пристига до поредния преводач, този път българин....минава отново през цялата с-ма и чак тогава достига до вас.....
Замисляли ли сте се какво част от туй, що е достигнало до вас е т.н. Живо Слово...........

И така, посоката на отговора не винаги следва посоката на въпроса. Учителите умеят похвати с който да изправят ума на питащия над пропастта, похвати с които карат ума да затихне, да види цялата неуместност и несъщественост на въпроса и по този начин въпроса изчезва....дори и не се е разтваря, понеже няма какво да се разтвори....
Изправя ли ли сте се над пропаст.....колцина от вас са осъзнавали онзи бездиханен миг на празнота, преди да се включи рефлекторния инстинкт за самосъхранение......
Но, да се върнем пак на посоката, за да видиш символиката е потребно да си осъзнал думата, да си я разнищил многократно, да я обърнеш с хастара на обратно и многократно да я сглобиш....едва тогава можеш да подменяш частите от които е съставена тя....едва тогава ще видиш как всеки нов детайл пригоден към думата изменя вектора, макар и с йота или пък нюанс...
Тогава, щом вече си осъзнал детайлноста на думите, и си изпразнен от мисли, отворен си в мига да видиш сглобената дума с нейния вектор, едва тогава можеш да осъзнаеш пълната символичност на думите....тогава думите ги виждаш в цват, в динамика, във форма.....
И така колка е живо Живото Слово......
Кой дава Живот на Словото..

Боже мой....колко ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ТРУД. Тежък интелектуален труд........
А моят Учител казва простичко и ясно: "Аз не говоря на вас ! Аз не говоря на интелекта ви. Аз говоря на Сърцето ви. Когато отворите сърцата си ще чуете и разберете за какво говоря....." И при друг случай: "Вие имате много въпроси, аз имам много отговори. но......моите отговори не са на вашите въпроси. И когато чуете моите отговори...вашите ще изчезнат. "/това не е буквален цитат а предадено с мои думи.....т.е. казано от индиец на английски и преведено на български/Защото, когато въпросите възникват в главата - те никога не могат да получат задоволителен отговор. Зад 1 отговорен въпрос възникват 10 нови....и отново и отново....безкрай....
Но въпроса, който е пръв и основен е:
- Защо имаш въпроси?
- Защото не си доволен. Нещо липсва, нещо не е наред. Когато един човек е жаден в главата му може да има много въпроси. Когато задоволи тази жажда - те изчезват. Когато си уморен, можеш да имаш маса въпроси. Когато се наспиш и починеш - те изчезват.

А иначе относно думите си спомних онази поговорка, която отразява аналитичния ум на човека:
" В опита си да анализираш всяка нота....ти губиш красотата на симфонията...."

И тъй ако четеш Библията или Беинса или Ошо или ....един вестник дори с отворено Сърце и усетиш, че то "запява" - наслади се на тази песен и...не мисли повече. Защото това е, което трябва да се научи човек - да слуша и разбира със Сърцето ....не с компютъра-царУм.

А как да си отворим сърцата? Ако не знаете друг метод - чрез молитва:
" - Моля те научи ме, как да си отварям Сърцето за Думите ти и да разбирам това за което ми говориш. Научи ме! Помогни ми! Кажи ми как. Отвори Сърцето ми. и....бъди отворен за....чудеса...ако си искрен...

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

Оро, почнах да те чета, но се отказах...няма искреност още от самото начало ...какъв е смисъла да стигам до края...

исках да ти кажа нещо ама се отказах, то не ти е нужно а другите конкретно не ме интересуват :))))

времето е мое :)))))))))))))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите