Няколко дни, бях зает ...в клуб Психология и родители.... и ...няма азначение.
.........................................
Няколко дни, не писах тук, пак...защото не ми се пишеше тук.
.........................................
"Има нещо красиво в промените.Докато умът на човека е тих и спокоен, неговото небе е ясно, звездите се виждат добре.Когато небето на човека се помрачи,звездите не се виждат.Тогава , се явяват бури, ветрове и ние казваме, че умът му е помрачен."
...........................................
"Има нещо красиво в промените".....нещата , които не се променят, писват, всикват....досаждат....
Кое е красиво в пормяната?
Самата промяна.Нищо друго.
ТОгава няма скука...тогава не забелязваш дори самата промяна...няма кой да я забелязва.....
А когато ....е обратното....е обратното...и всеки говори и пише, стреми се към промяната...което е пряко доказателство , за липсата на промяна.....

Спомнете си случай , когато умът на един човек, да е бил тих и спокоен?
УМ-това е неспокойствие.....хаос....страх...страдание.

"УМ-това е неспокойствие.....хаос....страх...страдание."
И още нещо, Муле, и още нещо: "..спокойствие...мир....разбиране...приемане.."

Така нареченото Правило на показалеца или "азбучна истина" - управителите не четат вестниците на подчинените си.

Последното пък е съвсем отживелица като термин... по-скоро се ползва в казармата, щото днес да мениджъриш фирма означава да имаш професионали. По-подготвени от теб за справяне с проблемите. И водач, който не може да се огради с такива - не важи, тъй да се каже с думи прости, адаптирано за аудиторията ми таблоидочетящи;

Промяната не е абсолютна категория, както заетите изрази за добро или зло. Или - може да се опише с думи. Думите правят изречения, но изреченията не правят думи.
Атомите правят молекули, но молекулите не - атоми. В промяната има йерархия..последователност на нужди, събития, участващи, наблюдатели..
Става наложителна, когато нивата на отделните цветове минат критична маса (това с цветовете искам да го дам фигурално, щото е малко дълго за писане)

Бащата на метафората " Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река" допринесе мисълта, че...всъщност Е възможно. Понеже водите СА същите.

Хаос въвежда ред, защото в понятията има елемент на йерархия. Само в ума расте страх...състрадание...спокойствие- пак заради йерархията.

Свикни да не разглеждаш компоненти отделно, защото няма да вдигнеш идеята (която пак не е нещо друго, а йерархия на порастли в себе си мисли).
Това различава обикновените пешеходци от свободните с визия.



**Малко повече селективност в аудиторията, все пак. Когато човек се мърда в среди на пролетарии най-много да започне да запълва кутийчето в таблоиден формат; не го изтривам от суета... знам кой го чете