Приказка за морето и хората
/по "Суматоха" на Й.Радичков/

Кога е започнало всичко това....никой не помни. Сигурно много отдавна....преди векове....Старите хора разправят, че тяхните деди са им казали за него...а тези, които могат да четат разправят, че са прочели в много вехти книги на разни вехти езици за това. И хората се събират по двама по трима и на по-големи групички и все говорят за него, все обсъждат и все се вълнуват. Палят се....успокояват се и ...пак се палят и все за това става дума. Понякога се и сбиват, че и до убийства се стига...че някои по - буйни не могат да търпят...чужди мнения и изказвания. Не че те са го видяли, но...просто не обичат никой да им противоречи.....Сякаш целият свят е полудял за това нещо и всичко се върти около него....ама какво да се направи, като е толкова интересно и привлекателно и всеки иска ...да го види и....пипне:
МОРЕТО
Има хора казват и отсичат: - Не мога повече да търпя такъв живот...тръгвам да го търся това Море. И взимат, че наистина тръгват. Някои им казват: - Недей така бе джанъм, попитай старите хора къде да го търсиш....Свят голям...може да се загубиш.... Но такъв човек слуша ли ти? Тръгва и толкоз! Той си мисли: "Сам ще го открия пущината...." И върви....ей тъй без път и пътека...където му видят очите...И ето, че пред него се изпречва една гора. Влиза той смело и върви ли върви...И става доста страшничко и разни дзверове издават страшни звуци и му се мяркат и вълци и мечки и ....често се катери по дърветата ....от страх. Но върви и не се отказва. вика си: - Това Море? Дали не е тази гора.....Но после си казва: - Не може да бъде...Аз съм чувал, че то било много красиво и тихо и спокойно място....а тия тук диви дзверове...дето искат да ме изядат....Не, не....я да вървя по-нататъка. И му се изпречва една планина.
Гледа той - високо нещо. но хич не се уплашил а...върви ли върви...и се катери....И понякога пада от умора и дремва някой час да събере сили и пак....Защото голямо е желанието на този човек да открие Морето. И като
продължавал все така и....един ден се отзовал на хребета....на върха на планината. И му станало приятно. Но било много студено там и ту завали, ту пекне слънце, ту градушка ще го удари...Гледал човека, гледал този простор и му ставало приятно. Взел да се пита: - Това да не е Морето, за което говорят хората. Дали не пристигнах вече? Дали не го открих? Ама...кой да му каже? Нямало жив човек там....дори и птица нямало да си поговори човек с нея като хората. И взело да му става тъжно за хората и тръгнал да се връща....обратно....
А другите какво правели през това време?
Всеки правел нещо. Никой не седял без работа. Всички търсели Морето.
Повечето седяли с часове в кръчмата и търсели морето в приказки за него. Защото някой бил заявил: -" Истината се ражда в споровете?" и тази идея много им харесала....защото ...какво по-лесно от това да си стоиш в
една кръчма и да си пиеш ракията и виното и да откриваш Истината за Морето. Така минало много време и нищо не се случвало. Нищо ново....
По едно време един човек на име Му - Ум, който имал 250 роби и фирма и бил много влиятелен и обичал да командва и да го слушат взел да говори странни неща....напр. -" Вижте какво, аз ще ви разкажа
цялата игра !" И всички онемели в очакване и се превърнали в слух.....
- "Морето го няма!" - казал Му-Ум.
- Ама чакай бе...се опитал някой да попита ама другите го сритали в ребрата.
- Няма Море! Това е Истината!
- Ама нали старите казват....и пише във вехтите книги, че има ...
- Сега ще ви обясня бе, плужаци нещастни! Само мислите как да си извадите паспорти и шофьорски книжки.Само гледате да си натъпчете търбусите с ...трупове на убити животни...За какво сте се натресли на тая земя ?Само мислите как да се
размножите....срамота! И се наричате "родители".....утрепки с утрепки... чЕкиджии жалки! И пращате децата си на училище?!! Позор!!!......
И хората съвсем се спаружили и спихнали....а някои паднали направо под масите от срам за собственото си безчестие и падение и нищожество.... а неколцина направо се обляли в плач и разкаяние и се опътили клатушкайки се и залитайки към близката гора....Казват, че ги намерили да висят на клоните на дърветата на другия ден....Обесили се...от срам....
Защото силни били думите на този Му-Ум и често езика Му не бил като тяхния а...нещо по-страхотно. "Свръхбългарски език"
- Морето не е там....нито там....нито горе нито долу....нареждал Му-Ум....
Морето е тук!!! Това е Морето. Въздуха е морето и водата е морето и онази патка на двора и тя е Морето и....ние всички сме риби. Да! Ние сме рибите и сме вътре в Морето! Точка!
- Ама, как тъй риби бе човече...си опитал някой...
- Млък бе пезевенк! Няма да плотриворечиш ! ти знаеш ли, че аз не съм като вас - простак? Аз се отказах от фирма, от жена, от деца, от паспорт и
от секс и нито ям нито пия....
- Ама как бе...
- Млък! Ей така....Отказах се, туй то! И от други неща се отказах.....И все повече се отказвам....например от дишането...
Тук хората се стъписали и....скочили на крака и паднали ничком на колене пред Му-Ум и....го провъзгласили за светец! защото за жената, децата....всеки може да го прави....Ама... да не дишаш...Това било вече много....Това не можело да се приеме от тях спокойно.
- Аз скоро ще си спра и сърцето да бие - казало Му-Ум....

Ефекта бил поразителен. Неописуем!! Втрещяващ.....Настъпила
надгробна тишина....и само няколкото мухи и комари все тъй продължили да си летят еднообразно и с фанатична последователност в един и същи омагьосан кръг около опушената лампа на малката кръчмица.....И само
ореола над главата на Му-Ум дето мъждукал....всред всеобщото вцепенение......
......От този ден нататък всяка дума на Му-Ум станала свята за хората. Те го цитирали по седянки и събори, по нивите и вечер в леглата си. В училищата го изучавали малките деца и се подготвяли....като пораснат никога да не се размножават повече, никога да не докосват храна, нито вода, да не дишат, никога да не се женят, никога да не ходят войници, никога да не се хващат на работа, никога да не си вадят паспорти и.....много други "никога". За да могат с гордо вдигната глава да се движат по мегданя и всички да ги уважават и им свалят шапка. И да
могат да кажат: - Това съм аз Човек!!!
И много други неща научили хората от Му-Ум ....но за това ....в следващия
"сериал".......

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

С две думи суматохата относно Морето се развихряла и успокоявала на вълни и пристъпи и никой не можел да я овладее. Понякога достигала застрашителни размери....понякога се успокоявала ....ама никога не стихвала съвсем.... Морето...та Морето.
Някои по-будни селяни, които си продавали яйцата в града / Не ма патко, такава !.....Не свойте...а на кокошките си/ и кокошки и парчета от прасета - най-вече сланина /Уф! Най-вредната и опасна свинска свинщина, защото запушвала капилярите и др. и водела до....слабоумие....ама хората много я обичали и плюскали с наслада.../ Та
те се срещали с по-начетени купувачи и подкарвали тук-там разговор за Морето. А други открили, че има библиотеки и книжарници, в които намерили книги дори ....за Морето! И така суматохата станала още по суматохомична, защото в книгите....някои били много вехти...пишело, че
Морето го има ! Винаги го е имало! И не може да изчезне.... И в селската кръчма дебатите никога не стихвали....за радост на кръчмаря, който направил 3 къщи от тая суматоха - вино и ракия се леели като из ведро....Така селяните узнали, че на света е имало "Даскали" !Т.е. хора, които се появявали и се скривали....но знаели Пътя към Морето. И сега вече разговорите се усложнили и развихрили в 2 посоки: Морето. Даскалите.Те хората...така ги наричали, де...по старому....макар, че в книгите пишело "Учител"и или "Гуро"-вци. И те четяли и спорели, спорели и четяли какво са казали тия "Даскали" за морето и.....им ставало много хубаво......защото всички те сякаш си били плюли в устата и ...все най-хубави работи разказвали за Морето. Просто ..фантастични. Изумителни и прекрасни....
По едно време се появило едно странно явление в селото: Интерплет! Т.е. - да се пише по плетове, тараби, стобори, огради и
др. Значи...дойде ти нещо на ум и хоп - напишеш го на плета на съседа
и после си отминаваш ни лук ял ни сланина мирисал....И другите минавайки от там го прочитат и....дори могат и те да напишат нещо под твоето и...така станало много интересно.....Ама никой не бил луд да се подписва с името си - никой! /Да вземат после да го пребият ..../ Та ...всеки взел да се подписва с НИКакво име. Например НИК/ой/ Този.....или НИК/ой/ Онзи....
Значи - хем пишеш и те четат....хем си НИКой. Чиста работа. И какво си мислите? Че почнали да пишат само тези дето били грамотни ли?
Forget it! /това на френски значи - "хич не си въобразявай!"/ Най-вече
пишели......неграмотните....И скоро плетовете и тарабите на селото се нашарили с всевъзможни "бисери" на неграмотност и простотии. Нашият
герой Му-Ум скоро ошарил всички плетове със своите драсканици и....всички можели да го познаят по правописа още от километри.....Но той лично...взел да изчезва нещо от селото и...да се връща с подуто око или цепната глава или куцукайки край плетовете по тъмното, за да не го видят и...слуховете говорят, че ходел по съседните села да им драска по плетовете на хората разни врели-некипели и да ги обижда....та те го гощавали с някой и друг пердах.....Защото се правел на професор-всезнайко....макар, че не бил видял Морето....като всички други....
Онзи селянин дето бил тръгнал и стигнал до онази планина....ако си спомняте...Не бил единствен. Мнозина се юрнали да търсят също Моретовъв всички посоки на света......Говори се, че някои открили дълбоки пещери и слезли навътре в земята да търсят Морето....
Един описал как влязъл в "Дяволската дупка" и колко страшно било там....и тъмно и ....се чувала вода там в бездната и...може би тя била от
Морето ама нямало доказателства..... Други отишли на най-високата планина Хималая и също се напъхали в разни дупки и пещери да търсят
Морето....защото били чули и дори прочели, че там е то - Морето. И нито хапвали, нито пийвали нещо а....само припадали от слабост отвреме навреме и пак се свестявали и...пак ...и пак...така .....докато се превръщали в живи скелети....и дори ...в умрели скелети.....Ама Морето все не откривали....
Суматохата била пълна и покорявала все повече умове и сърца.....Докато един ден един селянин открил една книжка от един "Даскал" дето казвал, че " Никой не може да види Морето....защото умът бил пречката!" Ха сега де ?! И хората изпили бъчви ракия и вино да обсъждат...но накрая един ден кмета на селото видял, че на мегданя са се събрали всички годни да носят оръжие мъже.....въоръжени до зъби...кой с каквото има. Със сопи, копрали, тояги, точилки, пушки, коси.....и кво ли не? И настроението било много войнствено.... И ги пита:
- Кво ви стана бре? Толкоз рано...да сте се напили......
- Отиваме на война! -казват му...
- Каква война бе...
- Ще му дадем да се разбере....мамка му мръсна....
- Кой бе....Ама чакайте малко....
- Как кой бе? Не знаеш ли? Умът бре кмете. Него ще трепем. Тръгваме и докато не му видим сметката няма да се връщаме.....
И така селото опустяло......изведнаж....Жените по малко, по малко се заели с мъжката работа и постепенно свикнали....Някои възмъжали доста и ...дори си пуснали и бради и мустаци....И взели та се научили и те да пишат по Интерплет. По плетове и тараби и.... живота потръгнал отново. Но.....лошото било, че и те разбрали за Морето и ....нали се сещате.....Суматохата станала още по-голяма.....Женска суматоха....


Ама за това - следващия път....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

Леле колко много неща съм пропуснал .......за първи път чета това произведение.Ама като ми казваха да чета, в 7клас ...аз играех на топчета и фунийки.

i dobre si prawil
prodylzhawaj taka!

Spri sweta!

......Та докато някои хванали пътя през гори и долини да търсят Морето, а онази група въоръжени селяне нападнале гората да трепят Ума ....в селото пристигале все нови и нови хора и всеки донасял по некоя нова идея.....Не че немало в селото цръква - имало е, ама поп Матей бил малко дърт и все по-трудно изтрезнявал - казват, че било от пиенето....Иначе той си вършел работата като божи служител и....си повтарял едно и също....демек онова, което бил научил като млад още....Ама ората искале да узнае нещо повеч....за Морето..... И се го питале, а он се повтарял: - Немойте бре ора. Немойте си слага грех на душата.....ОноМоретонемой съ види докат си жив....А онзи Му-Ум, който не тръгнал да търси , нито да трепе Умо све си седел дома и си пишел по тарабите на ората - по Интерплет де.....и съде ги нахоквал за туй онуй, че им станало ...байгън от него....Щот той бил идинствен дет си вервал, чий най-умен.....Некои взели да си хортуват, че он бил от червената номенклътура и имал алъш-вериш с рускатъ мафия....та затуй зел та си напичатъл един некрулог - дъ ни гу търсят зъ дълъвери братушките...Демек дъ гу мислът чий умрял.....Гулям гявул бил той...значи.....
А ората все си хортували и съ чудили кво ли съ искали дъ кажът Даскалите.......Они си имале свои имена за тях: напр. Даскал Ристью = Христос, Даскал Пешу = Петар Дънов, Даскал Ошу= Ошо, и т.н. И вси си ги
пуфтаряли и преджваквали ....белким дъ сфанът, кво съ казъли зъ Морето, де.....зъ кво друго....Чи морската болест ставъла все по-заразна и по-заразнъ...на сушатъ....Пу идно времи в селуту надошли идни дету зели да съ дупят.......Мъда бе - дъ съ дупят.....всеки ден пу някулку пъти на ден....съ ...дупят.....Питът ги: - Ми вий кви сте бре, та съ дупите толкова...? А-а-а - казват....ний ни съ дупим ами правим ...метани значи....към Морето.И ний съ казвами "муслимани" значи. И нашту Море ний кът вашту....ний ни идем сфинску кът вас и....затуй шъ гу уткрийм Морето преди вас......и пак почнали дъ съ дупят......на слънцето....

........има ощи......

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

А бе не знам дали съм правил добре...но и до днес не съжалявам за нищо сторено.Простил съм си всички грешки.....и се старая да не ги повтарям.

Добре, Оро - предизвика ... радостно състояние, в мен поне.

Но дори и по този начин, ти "храниш" другата страна. Така че според мен би било по-добре да пишеш само за "морето"...

Kakwa 'druga' strana... kakwo chudo?
Pak li shte se delim, wmesto da se obedinjawame...da mu se doplache na chowek...
Ti na dobri i loshi li ni delish?

Spri sweta!

Споко-о-о
Иди-и-и-и-и-и



" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"