Днес , супата на Бивака,беше сестринска супа, защото ....я приготовляваха три сестри....жени де,...и едното Муле, което не е брат.....
Беше доста студено....но прекрасно.
Понеже съм Муле-клюкар, и вие знаете това, този път, НЯМА ДА ПУСНА КЛЮКА.
А чух такава клюка...между две дървета, които си поскърцваха, помежду си.
Вие знаете, клюкарките, как си поскърцват помежду си....и се раждат клюките.
Те клюките , са като децата ...де...знаете как се правят деца...и как скърца леглото преди това....
Една сестра, дойде,ама късно .... и ...и така лицемерно "скръцна" физиономията си....ама ...няма да пиша повече....да не си помислите, че я подбъзиквам......щото ще сте близо до истината....
Дойдоха и разни братя и започнаха да "скърцат"/тоест да четат/....една беседа на Учителя...ама студ ти казвам...студ и отвън...и от вътре....от всякъде.
Беседата беше УЖ за "СОЛТА НА ЗЕМЯТА"...и като стана едно кристално солено...и студено.......и хората които слушаха беседата, станаха на кристали.....
Някои не издържаха...и Мулето си тръгна заедно с тях...щото им беше нещо , като Мулекаруцар....
Попарих си езика...от супата...още ми пари в устата....
Парено Муле, супа духа.....
Затова спирам да пиша......сега....

Вместо отговор - една притча от ОШО.

Един ден жената на Мула Насрудин му казала:
- Насрудин, забравил ли си какъв ден е днес?
Насрудин знаел - навършвали се 25 години от тяхната сватба. Отговорил:
- Знам, знам много добре.
Жена му настоявала:
- Как мислиш да го отпразнуваме?
Насрудин поклатил глава, зачудил се и казал:
- Какво ще кажеш да запазим две минути мълчание, за да го отпразнуваме?




@=>=>=

ПОЗДРАВИ НА ТЕЗИ, КОИТО МЪЛЧАТ , ЧЕТЕЙКИ....
НА ТЕЗИ, КОИТО ЧЕТАТ, БЕЗ ДА ПИШАТ....и които не нарушават мълчанието с друго, освен със смеха си....
Черпя ги със една супа....