Бъдете зрители на това, което става.
Да бъдеш зрител- това е да не бъдеш участник.....
Не се поддавайте на менипулациите на медиите....

Добър ден.
Не ми вярвай, че не те разбирам.
Много добре те разбирам.
Често ти се възхищавам, как точно набарваш темите и колко /понякога/ нескопосано ги развиваш.
Не те упреквам или съдя - ти си знаеш какво и защо го правиш.
Не мога само да разбера това което си изписал в тази тема - можеш ли го?
Аз все още го уча и знам точно каква сила стои пред мен.
Същото това нещо аз го наричам, да бъда безучастен участник в събитията без да се опитвам да ги променям! Много е трудно ти казвам, особенно когато и външните видими резултати не са приемливи за мен.
Разкажи ти как се справяш?

ПЪТник

Адски е трудно да си зрител докато все пак по принуждение си и участник. Но малко по малко се получава. А като се получи е "голям кеф". В повечето случаи е комично(поне с мен).

Здравей!
Най-добрият метод който аз съм срещнал е да си с нагласата да използваш(доколкото ти е възможно), всяка ситуация(без значение позитивна или негативна), като упражнение за нещо със себе си. Изхождайки от позицията, че всичко което ти се случва е строго изчислено като най-доброто за твоето развитие, горната нагласа не е голям проблем.
Какво се получава при такъв подход към събитията които ти се случват. Първо анализирайки ситуацията спрямо самия себе си, правиш едно разделяне на себе си на две. Тези две, са личността(егото) и индивида(висшия Аз), като за да направиш горното се налага да се изместиш в индивида. Второ индивида преценява случката като какъв вид упражнение е и за какво е, спрямо личността(егото). Освен това индивида задава задача на личността какво да прави(упражни) чрез тази случка, като индивида наблюдава и следи развоя на упражнението(не на случката). Случката и упражнението могат да имат съвсем различни сценарии. Така си хем изпълнител(личността), хем наблюдател(индивида). Но реалният контролиращ е индивида. Трето: основното оръжие на личността срещу духовността на индивида е умът. Той борави съвършено с аргументи против всички замисли на индивида срещу егото. Чрез този метод не се налага умът да бъде наблюдаван за да се отскочи над него (както при медитацията). Той просто (щом като днес е толкова активен) е впрегнат да работи, но за задачите поставени от индивида.
И се получава да знаеш.

Привет.
Получава се знам. Първите успехи са голям кеф и това признавам. Но, след като всичко това се изчерпи / знаеш, че всичко се променя/ следващото упражнение хич, ама хич не е лесно. Предполагам, че вече предполагаш че следващото твое упражнение ще бъда да решиш задача по нов начин , а не както добре описания и познат на теб. Много трябва да се трудиш и да пробваш в живота докато установиш, че наученото до тук от теб не действа при теб. Ще виждаш другите колко лесно си служат с него и ще търсиш причините защо не се получава при теб, ще боли Оки, повече отколкото до сега. Следващото ти откритие ще те направи свободен от така добре описаните от теб неща и въобще свободен от принципи и нагласи. И вниманието ще отпадне, много неща отпадат от нас...
Не се сърди ако виждаш поучителен тон в думите ми, това е моя начин на споделяне и вярвам, че ме разбираш точно какво искам да ти кажа.
Дори и да не ме разбираше аз мисля, че скоро живота ще ти го покаже.
Желая ти здраве , успех и късмет приятелю.

ПЪТник

ne e lesno

Благодаря! И на теб!

Мисля, че частично ви разбирам (и тримата), но пък и не съм съвсем съгласен. Ще ви изложа своята теза.
..................................................
Човек трябва да се ползува от специфичната ситуация в която е поставен, от нейните преимущества.
Защото тя е временна и по-после - невъзможна. Сега аз живея, аз съм жив. Имам тяло, а в него живот.
Имам крака, да отида......, ръце, нещо да направя, уста, нещо да кажа. Това е да съм жив, сега.
Утре ще си литвам тук/там, но и едно камъче
няма да мога да повдигна, защото тялото
няма да го има..
..................................................
И сега вие ми предлагате да не ползувам уникалния шанс да накова первази в хола. Защо?
Да наблюдавам като дух на умряла баба?

Това не е ли неразбиране, че днес (и само сега) имаш богатството да си жив!
Осветлете, моля.

//

Според както писах, не само, че не си пасивен, но и участваш в два сценария. Значи не само, че се възползваш от уникалния шанс за коването на перваза, ами го и използваш да отработиш нещо със себе си. Нещо, което е актуално за теб, за отработване. Например, коването да бъде в точен, неравноделен такт, като предварително знаеш колко точно пирона ще трябва да бъдат забити и с последния удар на чука да бъде изпълнена и последната нота от произведението.
Опита да се пошегувам, не значи че се отнасям несериозно.