Благодаря ти!Бъди жив и здрав, довечера заминавам В Сибир.Надявам се да се видим един ден и да сверим часовниците, защото скоро всеки човек на Земята ще ги сверява.Довиждане и извинявай...

На добър път!
Рано или късно ,ще те посрешна отново.....Всеки се връща там, от където е тръгнал.....Дерзай...
това е вълшебна дума......

Това никак не е вярно, и отива в много опасна пантеистичност.
"Всичко е божествено, но не всичко е Бог" – така че си преразгледай схващането!!!

Не уточнаваш с какво е залял Висарион, Русия?
Идват ми много интересни асоциации.

С много ефтини пророци (контактьорчета) се опитваш да си мажеш филията!

Много добра услуга е руската нишка за висарионаджиите, така че можеш да си потърсиш почерпка при Хелиопол!

Съжалявам, ама няма да преразглеждам резултата от години умуване, медитация и съзерцание, защото ти си решил, че е пантеизъм.

Невъзможно е да не е възможно.

В такъв случай можеш да си смениш ника на "гипс" или "варосана гробница". Майтап!
Във всеки случай не ми допада идеята, че видиш ли отделеното време е от знанчение, там няма време, нали знаеш. Това че изкарваш в оправдание усилията и времето си е чиста спекулация в самозащита на ума.
Пантеизма казва, че всичко е бог и във всичко е бог, а пантеизма е част от миналите съзнания, които не работят за личната еволюция, когато има съвсем други тенденции.

За мен няма минали съзнания, а тук и сега. Времето не е линейно и не е и необратимо. И изобщо нещата са объркани. Р.Бах има много хубаво описание в Една.
И като липсва линейно време и от едно ниво и няма и време, и отиде коня у барата.

Невъзможно е да не е възможно.

В на Р.Бах Една-та особено ясно се визуализира реалността на реалността на съзнанието, но пък от друга страна точно това за необратимото, там си беше казано по-скоро точно като необратимо... един вид друг (който си ти алтернативно) се е променил, но това не мога да схвана как може да е лично изграждане. Най-странното беше, че уж застъпва идея за Едно, обаче така визуализира в себе си нещата, че на читателя му става още по-голямо разделението - дори това, което си считал за себе си излиза извън теб. Е, по обратната логика можеш да се върнеш в първоначалното Едно, но в еволюционния етап вече... е друго Едно - Единосъщие, овладяност някаква.

Та, времето е странна работа .

Ама "миналите съзнания"? Сега ако си погледнеш някой минал живот и успееш да си влезеш пълно в това, което си правил и смятал тогава и видиш изобщо светогледа си, ще разбереш какво е "минало съзнание". Вместо да расте една физика, расте една душевност (тъй да го кажем, пък кое най-точно е растящото, в момента не е важното). А че тук и сега си е важното... спор няма .