Намерих две интересни практически мисли от Петър Дънов и ви ги предлагам
"Не го пъди!Злото.Но призови доброто.И остави ги да се състезават.
Остави доброто да те пази.Злото - да се състезава.
Злото е зло , кога е само.Кога липсва при него добро.
Доброто когато е там, злото се преструва.Преструва се на добро.А, ти?Какво губиш от преструвките на злото?"
"Когато в главата ти нахлуе лоша мисъл - да одумваш някого , или да направиш пакост-не я пъди. И време да отнеме и мир.Но ти повикай доброто.
Мисъл светла, чиста , красива.Мисъл,която гради.,която повдига.
Наред с тази,която руши, постави такава, която гради.
Наред с тази, която унижава , постави такава , която повдига.
Призованата с присъствието си ще респектира , другата- ще се преструва.
А твоята глава?
-Ще бъде свободна.

Благодаря за припомнянето на този практически съвет !

Ако мога да си позволя да коментирам:

Лошото /?/ било то постъпка, човек или мисъл е
все едно един въпрос.
Доброто /?/ е неговият отговор.

Т.е. не се опитвай да избегнеш или изхвърлиш поставените въпроси.
Вероаятно няма да се справиш. Може би те са полезни точно с това,
че те провокират да намериш достойни отговори, а това търсене и
намиране на отговори те гради...

Чудя се само какво става ако оставиме въпроса/лошото у нас да работи, да
ни води, без да го забелязваме и без да сме повикали огледалния му образ.
Може би ще сме дебалансирани?

Ники

Това се нарича красота на мисълта. Светлина. Логика.
Какво можем да добавим!? Освен БЛАГОДАРНОСТИ.

И Любов от себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо няма смисъл да добавяме и да тълкуваме, просто трябва ежесекундна будност за да го изпълним.Ама колко пъти го приложихме днеска ,преди час , преди минута?Колко пъти го приложихме в трудна ситуация???

Точно в това е проблема в преодоляване на инертността. Но веднъж усетил и изпитал ефекта на метода, цялото ти същество се стреми все повече да черпи от тази благодат.

Хората забравят...
Затова постоянно им се припомня. Но много от тях просто се чувстват добре в "любовта си към омразата".

Хората обичат това чувство "омразата". Уви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не хората ,а егоизма в тях.Ще победим егоизма , ако във всичко започнем да виждаме светлина и положително ,дори и до го няма, и да се съмняваме във всичко лошо , дори и да е истина!!!

Всъщност мисля, че не е уви!

Как човек може да бъде някакъв без да е бил онакъв?
И в конкретния случай, как човек може да бъде любов без да е бил омраза?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хубаво го каза...

Елементарно е да се опитваме да изкараме Любовта като следствие на омразата. Или Омразата - необходимо огледало за Любовта.
Също не са и допълващи се и пряко зависими антиподи.

Омразата съществува поради непознаване на Любовта.
Но децата са чиста Любов.
Ние (възрастните) ги учим да изграждат фалшиво Его, което ги отдалечава от Любовта.

Това е

С Любов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите