На земята живеят двукраки , свърфове едни...
дори живеят ли те, или , просто правят бели...
оковани в представи- тела, а телата- в дрехи...
местят ги,насам-натам, фукльовци в .. доспехи..
за тези смърфове...живота не е звучна песен...
а гласовете им-звук на циркуляр-...с диапазон тесен...
гробове не достигат...капят като шума в есен..
плешиви, хроми, слепи ...вкопани, досадни като плесен...
на земята живеят ли смърфове едни....?
Май не, но не мож ги убеди... те така си мислят...
и мислят ли,въобще?....Ако ги попиташ-писват...
Но карай...днес е ден красив и слънцето огрява...
излизам вън....със смървовете, да направя врява...

И все пак... трябва да ги обичаш.
А на кого му трябва...е... знаеш

Думата "трябва"- носи насилие....
тя означава още- усилие....
"Трябва"- е прикрто задължевие ...
ръжена -не търпи опровержение...
Живот ли е да го опишеш,
лайно ли е да го разровиш...
райски газ, когато вдишаш,
глупости живееш, и говориш...

Поздрави от Мулето...

Ми...да.
Напусто е всякое усилие.

Та казваш думичката "трябва",
усилие е й ръжен!
Да казваш всъщност думи братко,
насилие е даже тлен.
Защото думичките братко,
на мисълта са рожба-плод.
Когато има думи братко,
съцето си мълчи в затвор.
Та думите са от главата,
не са те на сърцето реч.
Когато то тупти и тръпне,
те думите са вече в пещ.
Когато срещу тебе братко,
отваря се за звук уста,
не търси тя сърцето братко...
да те манипулира иска тя!

Щом осъзнаеш че аутсайдер ,ти вече....,
крачка си направил ,напред си,далече ...
Не си вече смърф,търсещ и обречен...
с представ, разни, глупави... облечен...
Започнал си да вдъхваш, истината блага,
че думите- мазни, лъжа са ,... тояга....
Но стига толкова сега.....

Когато се пробудиш във светлината братко,
в устата ти нагарча и не е никак сладко.
В денят ти неповторен, пристяга те сърцето...
не му е никак леко, че тежко е небето.
Когато се пробудиш във светлината братко,
аутсайдер те наричат, глупак и луд, и смахнат...
Във смърфова държава на смърфова планета;
събуден й се чудиш,... и пак боли сърцето...
Те, смърфовете бързат, към новите проблеми;
забързани притичват..., да сложат ново бреме.
На свой или чужди, били са: червени, жълти, бели;
а те били пък сини - каква окошареност!
Подлагат един-друг си, крачета и капани...
Те...слепите не виждат: самите са в тигана.
И Гаргамелци вещи ги джуркат, подсоляват;
и сготвените вярват на думи-обещания!

И ако само братко..., от болка във сърцето;
опиташ най-сърдечно да им дадеш небето...
Надуват се веднага, на пуйки заприличват
и мъдромисли раждат, посочват ти и личби.
На пошлостта царе са, деца са на разврата;
посредствени в труда си й празни във сърцата.
И как боли сърцето..., в таз смърфова държава,
един за друг нехаят, й нямаго колая...
Така минават дните на болките сърдечни...
Ноща като се спусне, политаш веч без бездни...

Но ето иде утрин и слънцето наднича:
- Боли ли те в сърцето? И пак пече, препича.

МАЛКО ВАРИАЦИЯ:
Когато се пробудиш във светлината братко,
в устата, вече не нагарча и става сладко.
В денят ти неповторен, радва се сърцето...
бие леко - леко, че слънцето е, във небето.
Когато се пробудиш във светлината братко,
аутсайдер те наричат, глупак и луд, и смахнат...
Но на тебе вече, никак не ти пука....
знаеш, бил си дълго, бил си във боклука...
Във смърфова държава на смърфова планета;
събуден й се чудиш,... и пак боли сърцето...
Те, смърфовете бързат, към новите проблеми;
забързани притичват..., да сложат ново бреме.
На свой или чужди, били са: червени, жълти, бели;
а те били пък сини - каква окошареност!
Подлагат един-друг си, крачета и капани...
Те...слепите не виждат: самите са в тигана.
И Гаргамелци вещи ги джуркат, подсоляват;
и сготвените вярват на думи-обещания!

И ако само братко..., радостта ти , е в сърцето;
не се опитваш,най-сърдечно да им дадеш небето...
Защато знаеш-Надуват се, на пуйки заприличват
и мъдромисли "изхождат", посочват ти и разни личби.
На пошлостта царе са, деца са на разврата;
посредствени в труда си,празни във сърцата.
Веч не те боли сърцето..., в таз смърфова държава,
един за друг нехаят, й нямаго колая...
Така минават дните на болките сърдечни...
Ноща като се спусне, политаш веч без бездни...

Но ето иде утрин и слънцето наднича:
- Как не ме боли сърцето-нека пак пече, препича.

<=това е слънчев загар

Редактирано от autsaider на 26.07.01 21:02.

Беше ми приятно да присьствам!