Книгата на Л. Селяков без съмнение е една от най-интересните, които са излизали напоследък. Има много нова информация и доста крайни изводи. Познавам хора, които я харесват и се съгласяват с нея, и такива, които не я харесват(аз лично я харесвам). Нека всеки, който я е чел, си даде мнението.

Някои неща ми харесаха, други не. Авторът явно е пристрастен и недоволен от нещо. Непрекъснато критикува. Говори за изостаналост и непрекъснато догонване. Принизяват се, или направо се пренебрегват факти, като например гениалната и напредничава конструкция на невероятния 3М и първия в света свръхзвуков бомбардировач М-50, това, че двигателите на Ту-16 са били ТРИ ПЪТИ (!!!) по-мощни от най-мощните американски двигатели по това време и т.н....

Si Vis Pacem, Para Bellum

Книгата много ми хареса тъй като е написана от човек който е навътре в нещата и наистина има какво да каже. Критиките му изглеждат напълно основателни на фона на съветската авиация от края на 80 те години (според мен сега са още по зле). Колкото до М50 той поразително напомня печално известния B58 Hustler пъл и Ту16 е недомислие като цяло.

Интересно ми е.

За съжаление нищо не пише. Просто писах, че М50 и B58 силно си приличат по замисъл. Иначе книгата е доста интересна.

сериозна издънка!

Някой виждал ли го е без накоремния външен резервоар? Защото вътрешните му резервоари са били никакви, спрямо апетита на двигателите... Аз, примерно, видях снимка на "истинския" Б-58, без накоремната раница, доста наскоро... Иначе аеродинамиката на Б-58 включва раницата като част от телесните контури... Полет без раница е бил извън-номинално положение! Ужас!

Сега като мисля, това падение да не можеш да летиш номинално без външни резервоари вярно бута Б-58 към силна прилика с руските самолети. И те все влачат външно гориво... Новите модели не влачат, но пък и те още не са накичени до потенциал.

Бих искал да посочиш кои наши самолети със стратегическо назначение носят гориво на външни резервуари.

А50 е бил изключително постижение, машина, далеч изпреварила времето си. Самолет, достоен за възхищение. Ако не беше ракетната мания на Хрушчов, сигурно и днес щяхме да се радваме на тази красива машина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не разбрах нещо в първия ти отговор. Никъде не се принизява, нито отрича 3М или М-50. Критикува се Ту-95 и злоупотребата с влияние на ОКБ Туполев. Ту-16, между другото, не се атакува. Що се отнася до бомбардировачите на Мясишчев, на едно мнение сме. И аз ги смятам за гениални конструкции. За М-50 и ракетите може да се спори, но във всички случаи самолетът е трябвало да лети и да се експериментира. Така и с Т-4 на Сухой по-късно. За В-58 съм пас. Не го познавам добре. Все пак ми се струва, че М-50 е бил замислян от по-тежък клас, така че директни сравнения не са много коректни.

Мисълта ми е, че книгата е критикарска, и никъде няма и грам добри думи за добрите постижения. Мисля, че книга на същата тематика, но от американски автор би била много по-розова :)

Иначе Ту-95 е също отлична машина, която лети и до днес, вероятно критиките на автора са по-скоро субективни, поради прякото му участие в създаването на 3М.

Критиките не изглеждат никак субективни, защото са изразени в числа. Много лесно е да се види как с годините далечината на полета намалява, също и скороста. Ту95 де факто е единствения голям самолет с подобни двигатеки. Въобще проблемите на руснаците с двигателите изглеждат доста сериозни. Дори след тилкова години ПС90 не може да се наложи да бъде сертифициран по международните стандарти. Критиките на Л. Селяков са много силни, но никаде не съм видял обоснован отговор на тях.