Въобще защо има ограничение по години за самолетите? Вътрешни напрежения, корозия или какво ?

Виж приятел всеки самолед или вертолет има определен ресурс .Това включва определен брои
летателни часове.

От самолети не разбирам много над популярното ниво, но съм чувал за умората на металите. В реалните метали е бъкано с нееднородности - размествания и микропукнатини в кристалната решетка на зърната и между самите зърна. Общо взето пукнатинките и шуплите са остри и върховете им са страхотни концентратори на напрежения. Когато размерът им е под критичния, енергията необходима за нарастването и разпространяването им се поглъща от околния материал и процесът затихва. Когато, обаче размерът е над критичния, енергията не се разсейва и фронтът на пукнатината се разпространява със скоростта на звука в материала (няколко хиляди m/s). В зависимост от материала, всички микропукнатини нарастват с при циклично натоварване и лека полека достигат критичния размер. Типичен пример за циклична умора е огъването напред-назад, при което натоварването от двете страни на неутралната линия постоянно си сменя знака (опън/натиск).

Преди да бъде приет детайлът, минават му една дефектоскопия, като не се допускат микропукнатини с размер, близък до критичния. Естествено, за различните материали е установен броят цикли, при който се стига до такива положения и това определя "живота" на детайлите и конструкциите. Освен това има и термична умора и разни други. Да не говорим на колко различни фактори е функция механичната умора (най-вече температурата). Или пък, ако силата се приложи в точно определена точка около пукнатината или се изменя с резонансната честота на материала. Примерно - една случка. Навремето към полярния кръг - закотвен руски кораб и един от моряците чисти обледеняването от корпуса, като го разбива с чук. Та, блъска човекът и при един от ударите му корпусът се сцепва надве - пукнатина от край до край. От тогава руснаците страшно задълбават в механиката на разрушаването и смятай, че това е една от най-модерните науки в момента.

Това е за ресурса на детайлите. Предполагам, че под ресурс на самолета се има предвид ресурсът на фюзелажа, който вече е фрашкан с микропукнатини клонящи към критичните и никакави локални поправки няма да го закрепят. Иначе ресурсът на разни възли, спокойно може да е по-малък и те просто се подменят.

Смятам, че става ясно как стоят нещата.

Размерът на железния оксид е доста по-голям от мястото на железния атом в кристалната решетка и затова съединението се изтласква на повърхността, а отдолу идва на ред следващият атом и така до край. Съединението на алуминия - Al2O3, пък е съизмеримо с мястото в решетката и си остава там, като така спира достъпа на кислород до долните атоми. Затова и алуминиевите сплави са корозионно устойчиви при нормални условия. Обаче, ако нещо яде оксидния слой на този много реагентен метал, скоро се продънва всичко и честито. В такъв случай няма умора, а направо се бракува всичко, защото няма оправия. Така че, ако искаш да направиш гадно на нещо от Авиал, капни му малко живак от термометър и гледай как ще се пробие.

За ресурса на планера по пролетени часове общо взето ми е ясно. Обаче за самолетите(хеликоптерите) се дава и ресурс по време(примерно както за МиГ29 - време до първия основен ремонт 10години). За този ресурс питах...

Като изключим механичната и термичната умора и износването, които са функции на натоварванията, остава химическото и физичното стареене. За металите това е благоприятен процес, защото води до разтоварване на вътрешните напрежения, особено при алуминиевите сплави. За разните гуми, полимери и т.н. контактът с въздух, метали и работни и смазочни течности води до химическо стареене и загуба на механичните свойства. Не знам как е по двигателите, но в хидравличната инсталация е пълно с такива работи и тя е най-проблемната, май. Сещам се и за пружините. Дългото стоене под товар ги "размеква" и изменя характеристиката им, така че забрави за калиброващи и управляващи свойства. Пружини има навсякъде и в огромни количества. Естествено е, че където има капсуловани необслужваеми лагери си иска пеиодична подмяна. Сигурно има още много подобни "дреболии".

Все пак стареенето не е съвсем благотворен процес за металите, защото при тях има и пълзене, което с времето се задълбочава.

За корозията не знам, защото според мен тя до голяма степен е функция на подръжката.

Въобще, ресурсът по време изглежда доста комплексна величина.

Въпреки че не е точно ,ресурсът на самолета е като гаранционният срок на колата . Това е един период от време , за който се предполага , че машината трябва да работи нормално , естествено ако нямя дефект . Ресурсът по летателни часове е горе - долу като навъртяните от колата километри , а по време е почти идентичен . Ресурсът е комплекс , т.е. колкото е по - стар самолетът , приблизително толкова по - голям е неговият нальот . Само че , когато ти се развали двигателя на колата , просто отбиваш вдясно , а при самолета ...

Точно по учебник!

Това за руския кораб ме разби! Защото подобни приказки има и за американски кораби. Корабите тип "Свобода" (Liberty), произвеждани през Втората Война по няколко на ден (от ЕДНА корабостроителница), са били заварявани. По онова време заваряването още е било леко, така, начинаещ занаят (или наука). Та пропагацията на цепки, природно-спирана при занитени кораби, при заварен кораб е била неудържимо бедствие. Много "Свобода" кораби са се пукали в Северния Атлантик и са потъвали за секунди. От изстудена до крехкост нискокачествена заварена стомана. Адмиралтейството е считало тези загуби за жертви на германски подводници. Легендата е, че американците разбират какво става когато един капитан, лежащ в каютата си, вижда пукнатина да разцепва стената край леглото. Капитанът рипва, и целият екипаж като бесен се впуска да "гони" цепнатината и да дупчи дупки пред разклоненията й, за разсейване на стрес-концентрацията... Успяват.

Друга легенда, пак със "Свобода" кораб, е пък за Южните Морета, в обърнат температурен режим, със завареният кораб напънат от топлинно разширение. Тогава механикът изпуска чук на палубата, и корабът се разцепва, за под минута, и потъва...

Имах книга за контрол на поражения в кораб, от САЩ флотата, за обучение на корабни механици и отряди за бойни поправки. Леле мале! Неща, които днес са въпрос на обща инжинерна култура - едно време са били глъбини неизмерими! Имаше и за напуканите тръби на "Трешър", и за разни други случаи...

Относно самолетите: В гражданската авиация операционният живот се мери с нагнетителни цикли, като един цикъл е нагнетяване на кабината (моделирана като балон). Алуминият няма "вечен живот", и нагнетителните цикли изморяват метала, в дадени възлови точки, до провал. Надбягването е дали залепването или металът ще се издъни първо... Военните самолети са ограничени от нагнетителни цикли (ако приложими) плюс формула за натоварване и времетраене на натоварването, плюс стрес от кацане, примерно за самолетоносачната авиация.

Всички инжинерни и производствени качества еднакви, голямата разлика в операционния самолетен живот идва от поддръжката. Започваща от... чистенето около кафеварките! Виждал ли си какви дупки копае протекло кафе, от мръсна неподдържаната кафеварка? С две думи, У-ЖАС! Което обяснява защо когато Луфтханза продава стар самолет, пазарът за употребявани самолети се ръга да го вземе, на всякаква цена. А когато авиолиния като "Ер Франс" продава стар самолет - започват галските пазарлъци. Но и французите не могат да надминат мърлячите от авиолинията, в чиито самолет съм виждал дупките от кафето! Говорим СТРУКТУРНИ поражения! Страх ме е да спомена авиолинията, по разни служебни причини, но ако се ровиш в подробностите на авиационната история, помниш ли коя авиолиния кацна с Б-737 без покрив? Примерно.

Капитанът на американски кораб през Войната казва на бацмана:
- Боцмане, току що засякахме немско торпедо по нас и нямаме време за маневриране. Виж, поготви психически екипажа - баламосай ги нещо, да няма много паника, че ни е спукана работата.
Боцманът слиза в столовата и казва на моряците:
- Аре на бас, че сега като си извадя оная работа и като я трясна в масата ще сцепя кораба на две!
- Стига, бе! Я да те видим, като си такъв мъж!
Вади нашият, удря в масата, трясък и корабът - на две.
Носи се боцманът за една греда, и по едно време доплувал до него капитанът и му казва:
- Боцмане, вече съвсем ми писна от простотиите ти! Кво направи на кораба, бе дебил? Таман торпедото ни беше подминало...

Е, това сигурно ще да е било някое "Либърти".

Иначе, историята с пълзящата пукнатина е доста интересно и действията на онези образи са били много точни.

Не се сещам на коя компания беше самолетът, но съм го виждал на снимка след кацането с липсващо парче от покрива. То имаше и филм по тоя повод. Май самолетът беше синьо-бял, значи сигурно е бил на PanAm, ама може и да си въобразявам.

Имаше подобна легенда и за пръдване, разцепило кораб...

Тези "Свобода" са били големи боклуци! Правели са ги в няколко корабостроителници в САЩ, и са ги сглобявали, да не кажа за часове, но за дни, към 3 дни на кораб, примерно. Много шкарто, много потънали, обаче - както казват руснаците - количеството си има свое качество... Кайзер, компанията, са ги строели на конвейери, буквално. Чарковете са били правени по цял САЩ, със сглобителни под-станций, на път към корабостроителниците, така че в корабостроителниците идват, на вагони, сглобени корабни модули. Които биват заварени един за друг. И ето ти корабите. Така са били сглобявани превозните кораби, описваните "Свобода", но и също разрушителите, съпровождащи "Свободите" в конвои. И "Свободите", и разрушителите са потъвали, та се е пушек вдигало! Къде от германски торпеда, къде без германски торпеда... Та разрушителите са ги сглобявали с кил на горе! Примерно. Премахвало нуждата от кранове и бъзикни при монтажа на двигателите... Бе било е едно време...

Имах колега, когато бях студент, и бачках в лаборатория на университета. Той бе работил в Кайзер - Сан Франциско. Чертежите са ги "фотокопирали"... на слънце! Взимаш оригинала, велум с туш. Значи, велумът пропуска светлина, тушът я блокира. Под велума буташ няколко копия "сепия" хартия. Значи, хартия, пропита с фото-чуствителна боя, синя или кафява (сепия). Притискаш сепия листата с оригинала, под стъкло, поставяш ги на слънце, и след известно време сепийте имат бели линий, където е тушът, и бледо синьо / кафяво по останалите места. (От този похват започва изразът "blue prints" като нарицателно за работни копия на чертежи.) И бригадирите взимат "фотокопираните" чертежи и бачкат... Колегата е бил пред-наборник, та първата му работа е била "покривна маймуна". Значи, търчел е по покрива да "фотокопира". (Калифорнийските покриви са плоски, като тераси; в Кайзер - Сан Франциско "фотокопирането" е ставало на покрива, като хубаво слънчево място.) После колегата става втори офицер на "Свобода".

В конвои, великото критично между-корабно разстояние (ако четеш историческите трудове на професорята) е било измервано с... метли, ако си слушал моряците от времето. Корабът "пада" в правилното разстояние след предвождащия. И една метла бива вързана, с дебела стоманена тел, на парапета пред мостика, така че дежурният, като гледа към кърмата на кораба пред него, да вижда краищата на метлата точно да допират страничните габарити на предвождащия кораб. И после всеки дежурен държи "една метла ъглов обхват", като контрол на между-корабното разстояние...

Бе да се чудиш, ако не е била американската производствена мощ, да бълва самолети и кораби и танкове, пък каквито ще боклуци да са, отделно, но подредени в надвиваща масовка - как е щяла да свърши Втората Световна! А пък и не са били чак такива боклуци! Примерно, руснаците много са обичали щайгите на Северски, негодни за въздушен бой, но с двигателя зад пилота - чудесни за "щурмовишка" работа. Германците до 1943 са отделяли ресурси от химическата си промишленост с производство на... козметика... В това време САЩ са имали купони на масло (онова, за ядене) и на гуми и какво ли не! Егати контрастът! Спрямо промишления капацитет! Но американците сериозно ритат задник в храната, в облеклото, в лекарствата, с антибиотиците, за лекуване на рани, и в хигиенната профилактика, с ДДТ, срещу въшки и бълхи. Това реже огромен процент от смъртността. (Отделно руските и отделно германските жертви от лоша храна, лошо облекло, възпалени рани, и нехигиенни условия, са предценени да надхвърлят всичките жертви на американците... Японците пък са измирали от болести и от глад, по островите - ужас!) И като сложиш потопа от американското производство!

Това с боцмана - страхотно беше!