- С какво се вади МиГ 19 от свредел ? 
- С кирка и лопата ! 

to mai ne e mnogo smeshno...

лаф да става

a kakvo e svredel? =)

Свредел при реактивните самолети е неуправляемо състояние на самолета . При спортните витлови самолети свределът се изпълнява като фигура от висшия пилотаж . Свределът има няколко разновидности .

:-) cheta s interes, davai po-natatyk...

Ia da vzemesh da vidish tui onui, che svredel si se izpulniava i s reaktivni samoleti, e... ruski de...MiG-15 naprimer
:-)

Миг15 има един реактивен двигател.

Миг19 има два, но с централен въздушен заборник и централно сопло. Горе-долу.

Зевс изглежда говори за класическия реактивен самолет, с два или повече двигатели, разположени чат-пат на разстояние от надлъжната ос. При такива условия от свредел вярно те вадят с кирка и лопата. Ако сме точни, преструват се, че те вадят. Колкото да друснат на ближните ти лакираната кутия. Вие виждали ли сте ДЦ-9 изпаднал от свредел? Примерно. А на ДЦ-9 двигателите са доста "централно" окачени. И самолетът е доста благ, даже при началните фази на свредел. Давам за пример ДЦ-9, защото от него остават, такова, човешки останки. Ф-14 - там и това няма да има. Миг25 - тоже евапорация.

Това "евапорация" изпаряване ли значи? И въобще съвременните самолети (военни) не могат ли да излизат от свредел(за МиГ15/17 съм чувал че излизат без проблем ако има височина)?

Да, съгласен съм, че даже и с кокаботърсач немогат да те изровят, обаче ТВЪРДО не съм съгласен да делим реактивните самолети на реактивни и на реактивни с един двигател. Вялно е, че има разлика, но все пак МиГ-15 реактивен самолет ли е? Реактивен! А какъв беше коментара? За реактивните самолети като общо.
Значи просто трябва да се уточни за кои става дума.
Благодаря

Моето определение за свредел е положение, в което едното крило има обтичане, а другото няма. Обтичаното крило създава вдигаща сила, която не е уравновесена от другото, необтичано крило. Необтичаното крило увисва, създава запиращо съпротивление, и самолетът започва да се върти върху него, в спираловидно движение на долу, от където идва името свредел. Ако моето определение не следва българското - значи изобщо съм се разминал с дискусията.

Обаче ако НЕ съм се разминал - значи излизането от свредел цели създаване на обтичане върху "увисналото" крило. С витлови самолети това става сравнително лесно, чрез "измиване" на увисналото крило със струя въздух, обикновено засилен от форсиран двигател. (Макар че има жироскопични ефекти и други усложнения - и в крайна сметка всеки витлов самолет си има специфично поведение в свредел.) Това е защото двигателят, въртящ витлото, практически не блокира при загуба на обтичане около увиснало крило - даже ако двигателят е точно на това крило.

С реактивните самолети нещата стават по-сложни. Централно-разположен двигател обикновено продължава да работи в свредел - и произвежда тяга, която да избута самолета и да "отмие" загубата в обтичане на увисналото крило. Въпросът е какво става със самолет с два реактивни двигателя, разположени от двете страни на тялото. Защото загубата на обтичане, причинила увиснало крило (и от там свредел), много лесно може да наруши входа на въздух в двигателя - и да го блокира. Увиснало крило с блокирал двигател създава несиметрично съпротивление, което трудно може да бъде компенсирано с двигател от другата страна. Най-"симетричната" тяга за възстановяване на обтичането около увисналото крило идва от гравитацията. Ако височината позволява ползване на гравитация.

Обикновено маневрите за излизане от свредел ползват съчетание от тяга и гравитация. И за витлови, и за реактивни самолети. Но витловите и едномоторните реактивни по-лесно могат да прилагат тяга - и могат да излизат от свредел по-лесно от дву- и повече- моторни реактивни самолети. Заради което моето разграничение в реактивните самолети. Ако с това съм усложнил нещата - моля прощавайте!

Az imah predvid drugo. Prosto iskah da kaja da ne delim samoletite na reaktivni s dva dvigatelia i na ednodvigatelni, zashtoto i te sa reaktivni, a za svredela sum absolutno suglasen.
Pozdravi

Проблема с ДЦ9 не е ли "засенчването" на стабилизатора при големи ъгли на атака?

ДЦ-9, МД-80 серията, МД-90 серия, Ц-17, Ц-5 (ако някой го вдигне до там).

При дълбоко засенчване ("deep stall", на английски), самолетът се вади от падане с парашут. Операционна употреба не би трябвало да доведе до дълбоко засенчване. Има специални ограничения в контролната електроника, да не го допуска. Пилотите също са специално-обучавани по въпроса. Но по време на изпитателни полети, "пълзене" по границата на дълбоко засенчване (значи, и хлътване в него) са редовно нещо. За това при изпитателни полети в опашния конус е монтиран парашутен модул. Модулът е ярко червен. Вижда се на снимки, много лесно. При дълбоко засенчване самолетът започва да пада. Като палачинка. Носът бавно, много бавно, започва да се навежда, но самолетът си се разпльосква на земята, ако ще да е започнал падане от 12 000 м. Парашутът дръпва задницата на горе, при което носът успява да отиде на долу. Парашутът е отрязан, и самолетът с нос на долу вече може да пикира, да набере скорост, при което се възстановява обтичането на крилете. И самолетът става контроляем. Процедурата иска входна височина. Но работи. Изпитателните пилоти на Дъглас и Боинг оцеляват до пенсия. В преобладаващо мнозинство.