В разработка на насъщни летящи тела положението може да се смарангасва - но в пляскането на рекламни лъскави брошури всичко работи, все едно истинско.

НАСА видео по случай 50 годишнината им:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Готино си е филмчето, а и традициите на дедите трябва да се почитат!
Свети, интересно ми е - какво смяташ за проектите (те вече останаха на хартия май) за леки совалки, изстрелвани от тежки транспортни самолети? Какви са главните проблеми там и защо заглъхна тази идея?

Леките совалки заглъхнаха не защото изчезнаха като разработки, а защото изглежда всичките бяха обърнати в "черни" (засекретени) програми. Едната не-засекретена (Хикс-38), още си стои в НАСА - Джонсън Космически Център, беше закрита - но "грациозно", значи всичко документирано и налично за ново задействане.

Хикс-37, совалка за Въздушните Сили, ще бъде вдигана в пробен полет Декември 2008, на Атлас 5. Това ние го възприемаме като сигнал от военните че те не са доволни от ПИВ-чето, и ще си задвижат своя космическа програма.

Военните желаят атмосферното влизане, до кацането, да е точно, под активен насочване контрол, и да няма траекторни "конуси" - както се получава с капсулните траекторий.

Кои идиоти в НАСА решиха да наблегнат на капсула... В разрез с всякаква инжинерна и оперативна логика... Политически решения, та дрънкат! Даже диаметърът на ПИВ-чето (ПИВ от Пилотирано Изследователско Возило) бил наложен от желанието да бъде отмахната възможността да бъде вдигано на съществуващ носител, и да наложи разработката на сегашния Арес 1... С двете холиудски думи, "пълно осиране".

Та обратно по темата: идеята хич не е заглъхнала, а защото беше отритната от политици и простаци, продължи да живее с военните - където разработките станаха секретни и невидими за публиката.

Един проблем с малките совалки, в класическия пример как количеството (размерът) има свое качество:

Аеронагряването е обратна функция на характеристичния радиус на острието (или ръба) стъркващ се с атмосферата. Колкото по-голям радиуса, по-ниско локалното аеронагряване (защото се доближава до едно-измерно), и по-лесно да бъде направена топлинната защита; справка грамадния характеристичен радиус на Совалка криле челен ръб - и тънкостта на панелите, поемащи аеронагряването.

Малки тела, или заострени форми - или обли форми които добиват характеристична заостреност заради малкия си размер - страдат от завишено аеронагряване. Създаването на топлинна защита по челните ръбове в малки совалки е МНОГО по-трудно от това за големи совалки.

Ние още се чудим как точно военните са преодоляли аеронагряване проблемите с Хикс-37, защото едно време, когато някои от нас работеха по него (външността винаги е била не-секретна; военните засекретиха вътрешността, по разбираеми причини), значи преди 10-тина години, тогава-наличните топлинна изолация материали или не издържаха, или бяха на предела си, по челните криле и опашка ръбове. А не знаем изолация материалите да са напреднали толкова много от тогава до днес. Военните може би са заместили изолационни с аблационни материали - но това си има свои трудности. Още повече, че аблационните материали не са мръднали от дните на Аполо - и даже сега НАСА се опитват да пре-научат как да произвеждат Аполо аблация материала... Уж имаше разни нови аблация разработки - но всичките "се топят като шоколадчета", с думите на колеги, участвали в изпитанието им.

Ние (аз и хората около мен) сме на право щастливи че военните ще изстрелват Хикс-37, и защото това бие ритник в задниците на разни ПИВ простаци, и защото малките совалки са точно нашата специалност.

Не съм експерт, но доколкото разбирам идеята на НАСА е да се отиде до Луната с цел, а именно добив на Хелий 3, понеже до 2040 г трябва да заработи първият термо-ядрен реактор във Франция. Арес 1 и Арес 5 се правят точно за тази цел.
Леки совалки не са заглъхнали, но изстрелвани от транспортни самолети те немогат да летят до Луната, камоли да влачат голям товар до там. Леките совалки ще се използват за разходки на до "Алфа" и обратно.

Малки тела, или заострени форми - или обли форми които добиват характеристична заостреност заради малкия си размер - страдат от завишено аеронагряване

Заострените форми се правят с друга цел, и военните много добре знаят защо.

Междувременно, напоследък чета, че в автомобилната индустрия все повече наблягат на новите достижения в нанотехнологиите. Инженерите във Фолксваген мислят върху автомобил, който може да си променя аеродинамичната форма. Тя ще променя в зависимост от скоростта на колата, т.е. колата ще има все по-оптекаема форма при висока скорост.
Чрез нанотехнологиите това може да се направи, например създаването на т.нар. "изкуствени мускули", чрез които автомобила може да променя формата си. Изкуствените мускули вече са реалност, такива са вградени в роботът OnStar Ant, на Дженеръл Мотърс.

Подобно на Фолксваген, НАСА също мисли в тази посока. Летателен апарат с изменяща се форма на крилата.