|
|
|
Тема
|
 Виетнамската война
|
|
| Автор |
FileO99 (оперативная ) |
| Публикувано | 23.05.07 19:35 |
|
|
Виетнамската война е най-широкомабащният въоръжен конфликт през Студената война и се превръща в опитен военен полигон на двете свръх сили. Причината за избухването на тази ужасна война се корени в причината, че Средна Азия минава т.нар. “Златен Триъгълник” на наркотиците, на базата на който ЦРУ финансира строежът на свръхсекретни подземни военни бази главно за ужасяващи биологически експерименти и разработката и построяването на авангардни черни авиационни проекти като разузнавателният самолет SR-71 Black Bird. В този смисъл убийството на президентът Кенеди през есента на 1963та в Далас се явява част от добре скроен пъзел за отварянето на тази изключително печеливша за американският империализъм и военно-промишлен комплекс конвенционална война в Средна азия. Пряк политически отговорник за нападението над Виетман е президентът Джонсън, който си няма на представа в каква драстична степен ще прерасне конфликтът до почти пълно безсилие на американската армия да се справи с Виетконг и редовната северновиетнамска армия. Началото на война е поставено през 1964та година когато северновиетнамски катери нападат и обстрелват американски военен кораб, на което US-генералитетът отговаря твърдо със заявлението, че “сега ще разберат с кой си имат работа". Съветският съюз мощна опора на световният мир и Китай застават на страната на малък Виетнам във войната му за независимост водената от американският империализъм.
Конвенционалната война във Виетнам няма нищо общо с водените до тогава войни по света и американското върховно командване е на път да го разбере още с първата битка, когато опитен американски взвод понася тежки загуби в първият си сблъсък с северновиетнамските въоръжени сили. Причините за така драстично променените условия за водене на конвенционална война се изразяват във фактът, че първо щабовете са много повече като брой на определена територия и освен това са значително по-централизирани в сравнение с периодът на ВСВ и второ оръжията включително огнестрелните такива са значително по-усъвършенствани като далекобойност, прецизност и огнева мощ. Използват се съвсем нови засадни и диверсионни тактики от страна на Виетконг, на които американците противопоставят използването на специални части спускани с хеликоптери в строго определени целеви оперативни зони. В този смисъл приносът на американските зелени барети е значителен, но не оказва влияние върху крайният изход от конфликтът. Най-ефективното и масово разпространено автоматично оръжие е американският автомат на "Юджин Стоунър" М-16 5,56 мм с поразителна начална скорост от 1000 м/сек. и скромна прицелна далекобойност от 300 метра. За разлика от съветският АК-47 американският образец е много по-точен и удобен за водене на бой, но калибъра 5,56 мм означава едва 300 метра прицелна далекобойност и недостатъчна поразителна сила на оръжието. Плюс това американските автомати често засичат и се налага да бъдат захвърляни директно на бойното поле и заменяни със съветски калашници. Поддръжката на М-16 също е по-сложна отколкото тази на АК-47 като американският автомат не може да бъде разглобен и почистен без наличието на специална отверка. За сметка на това американските преносими картечници модел М сеят смърт и разрушения за противника като създават масиран и плътен огън в зоната на бойните действия на разстояние близо един километър.
Въздушната война над Виетнам е класическа за втората половина на 20 век битка между реактивни самолети където американското господство е чувствително. Америка излиза напред с Mc Donnell Douglas F-4 Phantom съоръжен за най-мощният за изтребител по времето си радар и общо осем ракети клас въздух-въздух две от които AIM-9 Sidewinder с ИЧ-глава за насочване и обхват от 18 километра и две AIM-7 Amraam с радарна глава за насочване и обхват от цели 32 километра плюс мощно свръхскорострелно 20 мм оръдие “Vulkan”. От своя страна Съветският съюз предоставя на редовната армия на Северен Виетнам своето техническо постижение от края на 50те години(базова разработка 1952ра година) Миг-21 Fishbed(кодово обозначение на НАТО), който е носител на 17 авиационни световни рекорда признати от ФАИ и е въоръжен с четири ракети клас въздух-въздух с обхват 12 километра плюс 30 мм авиационно оръдие. Но мощността на радарът му и маневреността на Миг-21 е далеч от мощността радарът на американският аналог и неговата маневреност, което определя и крайният резултат от схватките между тези две машини. Поради тази причина Миг-21 е използван главно за прехващане на американските стратегически бомбардиворачи Б-52 отколкото за пряк въздушен бой с американски самолети и тази функция се поема от изключително опасният съветски изтребител Миг-17 Fresco(кодово обозначение на НАТО), който макар и дозвуков е най-мавреният изтребител на света по това време и плюс това е въоръжен с тежко 37 мм авиационно оръдие, което е в състояние да разбие на парчета всеки един американски изтребител изправил се на мерникът му.
Общата теория на въздушният бой в небето над Виетнам предполага щателното планиране на засади с икономичният и свръхманеврен Миг-17, който има за цел да отвлече изтребителният екскорт на американските тежки стратегически бомбардировачи Б-52 в пряк въздушен бой и изчакващите високо в небето Миг-21 да връхлетят по посока от слънцето бомбардировачите изтрелвайки всеки общо по четири ракети по една въздушна цел на разстояние от 1 до 12 километра. По това време възниква прословутата школа Top gun в щата Невада и преди един американски пилот да влезе във въздушен бой със съветски миг той има поне 100 учебни въздушни боя и поради тази причина знае много добре точно какво да прави. Но американеца допусне ли на близка дистанция от 1 км Миг-17 той е обречен на гибел докато шансовете му с Миг-21 предвид малката му маневреност, слабият му радар и неточните ракети са повече от 75%. Само за един ден през 1972ра година супер секретният за времето си съветски прихващаш Миг-25 с огромен таван от 30 000 метра и скорост над 3,5 маха сваля четири американски крепости Б-52, което хвърля в ужас американското командване.
Войната във Виетнам завършва през 1972ра година с позорно изтегляне на американската армия след политически маневри и измамни договорки с Китай и особено благодарение на мощното антивоенно движение в Америка. Впоследствие редовната северновиетнамска армия нахлува в Южен Виетнам и последните огнища на вяла съпротива за пометени през 1975та година от комунизма. US Army не успяват да се оправят както с редовната армия на Северен Виетнам, така и с бързите и внезапни набези на Виетконг включително в големи градове поради фактът, че тогава войната в известен смисъл се води на асиметричен принцип като например на един велосипед струващ 20 долара с който се пренасят оръжие и муниции американците противопоставят цял самолет на цена 30 млн. долара. Бомбардировките водят до опустошаване природата на Виетнам главно поради използването на Agent Orange – вещество, което се разпръсква от самолети и хеликоптери и води до обезлистяване на обширни пространства, за да се виждат от небето придвижващите се партизански части. Някои хора до ден днешен са на мнение, че Америка не е била бита във Виетнам и е трябвало да употреби атомно оръжие.
| |
|
| 
|
|
