|
Оръжия в орбита(нарушение на Договора от ’67)
Космичното въоръжение е предназначено за нанасяне на удари от и във космичното пространство. Според предназначението си то е разделя на три основни класа:”космос-космос” и “земя-космос”. Счита се, че въоръжението предназначено за поразяване на въздушни цели от космоса и на космични от въздуха е разновидност съответно на класовете “космос-земя” и “земя-космос”.
Засега по-значителни реални постижения са отбелязани в развитието на ракетите прехващачи “земя-космос” и на тяхната разновидност “въздух-космос”. Вече са извършени опити за прехващане на космическа цел с ракета “земя-космос”. Необходимо е да се отбележи, че независимо от успешният им изход възможностите на този вид ракети са ограничени. Те могат да прихващат цели, движещи се по ниски земни орбити и поради това едва ли ще намерят широко приложение.
Значително по-голям интерес представляват ракетите прехващачи от типа “въздух-космос”. Според публикациите в западният печат те ще бъдат изстрелвани от специално приспособени за целта самолети. Самите ракети са тристепенни с приблизителна маса 1000кг, дължина 5-6 м и диаметър около 0,5 м. Всъщност първите две степени представляват ракета носител, чийто полезен товар е третата степен. Последната представлява миниатюрна самонасочваща се ракета. В цилиндричният й корпус с диаметър и дължина около 30-32 см са монтирани 6-8 инфрачервени датчика, микропроцесор, лазерен жироскоп и няколко десетки микроракетни двигатели с твърдо гориво. Реактивната тяга създавана от тях придава на миниракетата скорост от 50 000 км/ч. Стабилизирането на полета се осъществява чрез въртене с честота 1200 мин.
Още преди отделяне на миниракетата от самолета инфрачервените датчици “захващат” определената за унищожаване космична цел. По-късно по време на полета те предават отклоненията от траекторията на полета на микропроцесора. Последният съгласува получените данни с данните от лазерният жироскоп и изработва команден сигнал за микроракетните двигатели, които отстраняват възникналите отклонения.
Бойното използване на противоспътникова система “самолет-ракета” се описва по следният начин:”….това не е обикновен самолет…под неговия фюлейзаж е закрепена дълга и тънка ракета. Летейки със скорост два пъти превишавайки скоростта на звука, самолетът почти вертикално набира 30 000 м височина, след което по команда на летецът изстрелва ракетата и отклонява самолета. С помощта на своя двигател ракетата изминава 50 мили, след което двигателят се изключва и от нея се отделя полезният товар(миниатюрна насочваща се ракета), след трептение продължаващо части от секундата, той променя посоката на полета си и след по-малко от минута се взривява във вражеският спътник.
В западният печат се подчертава, че противоспътниковата система може да се използва при всякакви метеорологични условия, по всяко време на денонощието и във всички посоки. Докато първото е възможно, то вторите две противоречат на теорията на полета на космическите апарати.
Прехващането на космични цели както от ракети “земя-космос” така и на ракети “въздух-космос” във всеки момент засега практически е невъзможно по технически причини. Очевидно е, че движението на точката на старта на прехваща заедно със Земята е независимо от орбиталният полет на целта. А това води до несъвпадане на техните орбити. Както вече знаем, ако географската ширина на точката на старта на прехваща е по-голяма от наклона на орбитата на целта, прехващане въобще не е възможно. Ако обаче географската ширина на точката на старта е по-малка от наклона на орбитата, то целта може да бъде прехваната само два пъти в денонощието- когато орбитите на прехващача и на целта са компланарни. По принцип некомпланарността на орбитите може да се премахне а с това и да се увеличи и интервалът от време за прихващане на целта, но технически това е изключително трудно осъществима задача. За реализирането й са необходими голямо количество гориво, много точна система за управление, гъвкави наземни служби за осигуряване на полета и пълни и точни в математическо отношение алгоритми на траекториите на прехващането. Например, за да се отстрани некомпланарност само от 10 градуса при височина на орбитата на целта 500 км, са необходими 400 кг гориво(при условие, че масата на ракетата-прихващач е 1000 кг). При това трябва да се има предвид, че грешката в работата на системата за управление от порядъка на една стотна част от секундата води до отклонение от целта около 100 м. Не по-малки са проблеми с математическото осигуряване на прихващането. То зависи от точността на нашите знания за гравитационното поле и формата на Земята, за атмосферата, за аеродинамиката на ракетата-прихващач и др., а неговото осъществяване - от развитие на електрониката, автоматиката, оптикоелектрониката и т.н. Следователно проблемът за прихващане на космични цели с ракети “земя-космос” и “въздух-космос” представлява значителна трудност. Независимо от това в западните страни и особено в САЩ се полагат все по-големи усилия за нейното преодоляване, като се отделят огромни средства за разработване и изпитване на реални образци от това въоръжение.
За поразяване на космични цели е предназначено и въоръжението от класа “космос-космос”. Използването му е възможно с помощта на непилотирани и пилотирани космически апарати а при определени условия и от орбитални космични бази. Изстреляните от тях ракети “космос-космос” не е задължително да попаднат точно в целта. Тя може да бъде поразена от силно електромагнитно излъчване на ядрен взрив. При това електромагнитните импулси действат в космоса на значителни разстояние и са в състояние да нанесат както външни повреди на противниковия апарат, така и да извадят от строя монтираната в него апаратура. Например ядрен взрив с мощност 1,5-2 Мт може напълно да унищожи космичен апарат на разстояние до 5 км от епицентъра, да го извади от строя на 25 км, а гама-излъчването да създаде опасност за здравето на космонавтите на отдалечение 150 км. Това показва, че ядреното оръжие е твърде ефективно и в космическото пространство - причина, поради която според западни специалисти то ще бъде използвано при една ядрена война.
Създаването на прецизни системи за управление ще направи ефективно оръжие и ракетите “космос-космос” без бойна част. Основното изискване към тях е непременно да попаднат в целта, защото в безвъздушното космично пространство не се получава взрив в истинският смисъл на думата - няма въздух, следователно няма преносител на енергията на взрива. Оттук произтича необходимостта ракетата да попадне в целта и да порази с кинетичната енергия на удара.
Нека за момент погледнем поглед към научнофантастичната литература. На всички ни е правила впечатление дейността на главните герои. Те със спокойна увереност натискат определен бутон на пулта бордовото оръдие изстрелва насочен електронен лъч с огромна енергия, от който приближаващият се космически кораб на противника не е възможно да се спаси. Естествено, това е фантазия. Но фантазията на миналото десетилетие, защото ако се съди по публикациите в западният печат, към края на това десетилетие(80те) подобно оръжие може да бъде реалност.
Оръжието насочено с енергия или лъчево оръдие засега съществува, макар експериментално в две разновидности:лазерно и корпусолярно.
Лазерът представлява оптичен квантов генератор, способен да създаде кохерентен светлинен лъч. От въздействието на източника на възбуждане(например лампа светкавица) атомите на активното тяло преминават във възбудено състояние. След определено време(около 2.10І-7ма сек.) те се връщат в основното състояние, като излъчват светлина. Резонаторът връща част от излъчената светлина обратно в активното тяло заставяйки атомите му да му отново да излъчват. По такъв начин в активното тяло се натрупва значително количество енергия, което се изпуска под формата на мощен импулс от светлина през прозрачното огледало на резонатора. От параметрите на резонатора т.е. от дължината му и от диаметъра на двете огледала, който за бойни системи е около 3-4 м, зависят успоредността на светлинният лъч и неговата мощност. А последната има решаващо значение за поразяващото действие на лазерното оръжие.
Западни военни специалисти считат, че най-добри перспективи имат флоуроводородният химичен лазер, рентгеновият, халогенният и лазерът със свободни електрони.
Флоуроводородният химичен лазер действа в инфрачервената област на спектъра. Предполага се, че е подходящ за разполагане в космическото пространство и ще може да се унищожава около 300 космически цели в продължение на десет минути. По маса и размери е сравним с американската орбитална станция “Скайлаб”. Има диаметър 1,5 м и дължина около 2.
Предполага се, че твърде ефективни ще бъдат ренгеновите лазери. Те ще използват енергията на ядрен взрив с малка мощност за създаване на мощни импулси от кохерентни рентгенови лъчи. Една бойна станция снабдена с рентгенов лазер може да унищожи до 50 цели едновременно. Ако активният материал има формата на дълги тънки пръти, то и без оптични елементи може да се регистрира мощен тесен лъч с малко разсейване. Поради това рентгеновите бойни станции ще имат малки размери и едновременно ще може да се извеждат в космичното пространство значителен брой от тях. Счита се, че средствата за унищожаване на една стратегическа ракета с рентгенов лазер ще бъдат около една десета част от необходимите за построяване на ракетата.
Интерес представлява и халогенният лазер, разработен на основата на инертни газове(например аргонов и криптонов флоурит). Той работи в ултравиолетовата област на спектъра. Характерно за лазерите от този вид е това, че могат да работят в импулсен режим. За целта е необходимо да бъдат захранвани с висока енергия от източник с импулсно действие. Като най-подходящи за целта се считат малките и компактни ядрени реактори. От тях е възможно да се получават импулси с мощност от порядъка на един гигават а масата и размерите им са достатъчни малки, за да могат те да бъдат пренасяни по суша, вода и въздух. За получаването на мощни електрични импулси могат да се използват магнитнохидродинамични генератори. Техният принцип на действие се състои в следното: ако един плазмен поток или поток от йонизиран газ се пропусне през магнитно поле, чиито силови линии са перпендикулярни на потока, ще настъпи разделяне на положителни и отрицателни заряди, следствие на което ще възникне потенциална разлика. Тя се използва за генерирането на електричен ток. Особено ефективни за захранване на лазерно оръжие са “експлозивните” магнитохидродинамични генератори. Те са способни да създават импулси с продължителност повече от една секунда и мощност около 100 МВт. Съществуват и генератори за еднократно използване, които се разрушават от собствения си експлозивен импулс. Тяхната мощност е от порядъка на десетки гигавата а диаметърът им не повече от половин метър.
Магнитохидродинамичните генератори може много успешно да се използват за захранване и на лазери със свободни електрони, които генерират кохерентни лъчи чрез индуциране на трептенията от релативистични електрони. Освен високият коефициент на полезно действие, който теоретично може да достигне над 30% лазерите със свободни електрони притежават уникално свойство - могат непрекъснато да пренастройват изходната си честота от инфрачервената през видимата до ултравиолетовата и евентуално до рентгеновата област на спектъра. Това е необходимо, за да се оптимизират както разпространението на лъча в зависимост от конкретните условия на външната среда, така и поглъщането на енергията от целта, което всъщност има определящо значение за нейното ефективно поразяване. Освен това лазерите със свободни електрони може да се използват за създаване на лазерни локационни станции - по отразената енергия е възможно да се определят характерът и слабите места на целта и въз основа на това изходящата честота на лазера може да се коригира и да се осигури най-ефективно въздействие върху целта.
За разлика от ядрената или от химичната експлозия, които обикновено се предизвикват около целта, лазерното(а също и корпускулярното) оръжие трябва физично непосредствено да засегне целта. А това е трудна задача, тъй като изисква много голяма точност при насочване и съпровождането. Ако целта има дължина само няколко метра, а трябва да улучи най-малко от 1000 км, отклонението от точката на насочване не трябва да бъде по-голямо от един микрорадиан.
При допир с целта лазерният лъч се отразява и отчасти се поглъща. Тази част от светлинната енергия, която се поглъща от целта, всъщност причинява нейното разрушаване.
Установено е, че най-добрият начин за поразяване на цел с тънко метално покритие, каквото имат ракетите, космичните апарати и самолетите, представлява изпращане на отделни импулси към нея. Ако целта е подложена на въздействие с лазерен лъч с повтарящи се импулси, то всеки следващ импулс ще доставя допълнително количество енергия на мястото на падане. Това ще предизвика повишаване на температурата и едновременно с това ще нанася механическо повреждане. Това явление се нарича термомеханичен ефект. То се осъществява в продължение на няколко десетки микросекунди.
Всяка цел има различна форма, която се характеризира със свойствени само на нея характеристики на уязвимост. Следователно ефективното използване на лазерно оръжие зависи от това, дали мощността и продължителността на лазерните импулси са съобразени с характеристиките на уязвимост на целта.
Освен чрез термомеханичният ефект целта може да бъде извадена от строя и чрез провеждане на приемните елементи на оптичните устройства или чрез свръхзагряване, при което най-често се нарушава работоспособността на електронната апаратура.
Разпространението на лазерният лъч е различно за атмосферата и за безвъздушното космично пространство. В космоса за разпространява много по-добре, отколкото в атмосферата. Във въздухът лъчът се разсейва до известна степен се разфокусира и отклонява. Следователно ефективността на лазерното оръжие зависи от метеорологичните условия(облачност, мъгла, валежи) и от наличието на прах и дим. Всичко това показва, че най-добре ще бъде ако лазерното оръжие се разположи в космоса(на борда на космичен апарат) или в горните слоеве на атмосферата(борда на самолет).
Всъщност лазерното оръжие представлява сложна оптико-механична и електронна система, чието бойно използване изисква изпълнетието на следните основни операции:
- определяне на истинската цел между лъжливите цели при наличие на противодействие от страна на противника.
- насочване на лазерната система към целта и съпровождането й.
- генерирането на лазерни импулси с необходимата форма и продължителност при изпращането им към целта.
- определяне дали целта е поразена или не.
- при попадение - определяне степента на поразяване.
- в случай на непопадение - определяне на отклонението.
- коригиране на насочването, генериране на лазерни импулси и изпращането им към целта.
- определяне на отклонението или поразяването.
- повтаряне на цикъла до унищожаване или загубване на целта.
- предаване на резултатите в командният пункт(до орбиталната база или директно до Земята).
- поемане на следващата цел.
- осигуряване на собствена защита по време на бойните действия и след тях.
Корпускулярното оръжие създава поток от електрони, протони или неутрони, които се разпространяват в електронното пространство със скорост близка до тази на светлината.
Когато този поток от елементарни частици достигне целта и проникне в нея, той забавя движението си, като предизвиква отделяне на рентгеновите лъчи. Този ефект е изразен по-добре при частици с малка маса и голяма скорост. Гама и рентгеновото излъчване могат да повредят електронната апаратура, да изтрият част от паметта на бордовата ЕИМ или предизвикват преждевременно ядрен взрив ако целта е ядрена бойна глава на междуконтинентална ракета. Проникването на елементарните частици е съпроводено и с отделяне на топлина в корпуса на целта и в резултат на това - до нейното унищожаване.
Корпускулярното оръжие с електронен и протонен лъч е по-подходящо за наземно или въздушно базиране, защото лъчът по-добре се разпространява в атмосферата и като че ли се движи в канал образуван от самия него.
В космичното пространство електронният и протонният лъч се отклонява под действието на земното магнитно поле и от силите на отблъскване на еднакви снаряди. Така например ако лъч от протони при изстрелване има диаметър 1 см, то на 1000 км диаметърът му ще бъде 15-18 км. Това разсейване не дава възможност върху целта да се съсредоточи необходимото количество енергия за нейното унищожаване. Ето защо за разполагане в космоса на по-подходящо е корпуксулярното оръжие с неутронен лъч. Той може да се създаде, като най-напред отрицателно се заредят водородни атоми а получените водородни йони се ускорят в силно магнитно поле и след напускане на ускорителя се неутрализират.
Според някои западни източници за създаване на лъчево оръжие може да се използват още плазмени лъчи, плазмоиди, мощни микровълнови импулси, насочени електромагнитни импулси и лъчи от протони, получени при поляризиран ядрен синтез.
Лъчевото(лазерното и корпуксулярното) оръжие има огромно предимства пред конвенционалното. Това са преди всичко скоростите на пренасяне на енергия за поразяване на целта. Докато при повечето конвенционални средства(ракети, снаряди) те не превишават 2 -3 км/сек., то лъчевото оръжие пренася енергията за поразяване на целта със скорост от около 300 000 км/сек. Това показва, че на лъчевите системи ще е необходимо съвсем кратко време за поразяване на целта. Подобни оръжия ще бъдат необходими там, където се появяват внезапно многобройни цели, притежаващи големи скорости на движение. Това е една от най-важните причини определящи целесъобразността от използването на лъчевото оръжие на Земята, във въздуха и в космичното пространство.
Използването на лъчево оръжие с наземно базиране за поразяване на въздушни или космични цели е напълно възможно. На настоящият етап западни военни специалисти отдават предпочитание на смесеното(наземно-въздушно или наземно-космическо) базиране, т.е. във въздуха или в космоса ще бъдат изнесени само отражателно огледало и съответните системи за следене и насочване. При този вариант ще могат да се използват няколко огледала, захранвани от едно устройство, което ще повиши скорострелността на системата, т.е. ще повиши значително нейната бойна ефективност.
Унищожаването на противниковите космични обекти може да се постигне и с други средства. Западни специалисти предполагат, че използването на така наречените космически мини ще бъде ефикасно. Обаче анализ на устройството и тактиката на използването на космични мини показва, че те трудно ще намерят практическо приложение. Извеждането им в близост до космичният апарат на противника и взривяването им може да доведат до унищожаване на апарата, но това представлява определена трудност и ще бъде съпроводено с отделяне на голям брой парчета, които може да останат в космоса дълго време. А тяхното присъствие там е нежелателно, защото пречат и на двете страни при използване на космични средства. Затова се създават и други методи и средства за борба, например
демонтиране или повреждане на антени, слънчеви батерии и други важни елементи от противниковият апарат с помощта на дистанционно управляеми манипулатори.
нанасяне на вещества по корпуса, които ускоряват корозията или го разяждат.
монтиране на малки ракети към корпуса, способни да отклонят апарата от орбитата му и да го насочат в плътните слоеве на атмосферата, където неминуемо ще се разруши или ще изгори.
Прилагането на тези по своята същност диверсионни методи изисква много бързо действие и то на този участък от орбитата, който е невидим за радиолокационните средства на противника. В противен случай диверсията ще бъде забелязана и тогава неминеумо или от базата, или от Земята ще бъдат предприети съответните мерки за защита.
На Бойна Орбита
Георги Гергинов
Военно издателство 1986г.
98-107стр.
purple] red] Патентът “Истлънд”:Ръководство за глобален защитен чадър ?
Д-р Бърнард Истлънд е физик, завършил Масачузетският институт по технологии и Колумбийският университет. После осем години работил за Комисията по атомна енергия в общи програми. В началото на 80те години имал някои базиращи се на технологиите на Никола Тесла, които биха могли да се използват за целите на SDI(ИСО -Инициатива за стратегическа отбрана). Част от изследванията му били подкрепяни от DARPA(Агенция за изследвания и напреднали отбранителни проекти) под кодовото название Jalaska North Slope Electric Missile Shield = “Противоракетен щит на Северна Аляска”. Въз основа на изследванията си доктор Истлънд патентовал дванайсет геофизични, които използват земната йоносфера за военни отбранителни цели и за геофизична война. Понастоящем тези 12 патента се изпробват в северната част на Аляска в рамките на High -ferquency Active Research Program (HAARP). В него няколко милиарда вата енергия се излъчват фокусирано в йоносферата. За да разберем по-добре тези дванайсет патента ще направим кратък излет в геофизиката.
Интензивното слънчево лъчение предизвиква частична йонизация на високата атмосфера. Поради геофизически причини е целесъобразно да се използват различни обозначения за разпределението на атмосферата за йонизираната част и неутралната газова компонента. Според различията в температурата с промяна във височината различаваме тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера. Тропосферата е арена на метеорологията, областите с високо и ниско налягане и свързаните с тях атмосферни фронтове. Динамиката и термодинамиката на тропосферата в значителна степен се влияят от близостта на земната повърхност. В разположената над нея стратосфера се намира озоновият слой. В термосферата отделните части неутрални газове са така сортирани в полето на земната гравитация, че процентът на по-леките газове нараства с височината за сметка на по-тежките. Там плътността е толкова нищожна, че отделните части неутрален газ заемат Кеплерови линии в земното притегателно поле, без да се смесват с други частици. Атоми, чиито скорости са по-високи от скоростта на летливостта могат да излетят в междупланетното пространство. Затова пък други частици се улавят от Земята. Тази област от високата атмосфера се нарича екзосфера. Летливостта на атмосферните частици обаче се отнася само за неутралните газове. Съвсем другояче се държат йонизираните частици.
През 1925г. Е. В. Епълтън даде първото пряко експериментално доказателство за наличието на йонизиращ слой. В йоносферата има заредени частици с термична енергия, които се произвеждат чрез йонизиращо лъчене. Така в атмосферата възникват водещи слоеве, които причиняват най-различни ефекти. Горната граница на йоносферата се получава чрез взаимодействие с междупланетното пространство.
Върху заредени частици, движещи се косо към магнитното поле действа отклоняваща сила отвесно на магнитното поле и на скоростта на частиците. Поради по-малката си маса леките частици се влияят по-силно от тази сила, отколкото йони със същата скорост. Движенията на всичките йонизирани частици по същество се направляват от магнитното поле на Земята. Тази област се нарича магнитосфера. Тъй като идващите от Космоса частици са йонизирани, те още на разстояние няколко земни радиуса се отклоняват поради земното магнитно поле. По такъв начин Земята представлява препятствие за солидния вятър, чиито частици могат да проникват по-дълбоко в атмосферните слоеве само на полюсите. На обърната към Слънцето страна се образува задръстване, идващите от Слънцето частици могат да минат по двете страни.
Магнитосферата освен това се населява от ниско и високоенергийни заредени частици, които кръжат по винтообразни линии около линиите на магнитното поле и последователно се отразяват от едната към другата хемисфера. Обхватът заеман от тези частици се нарича по името на откривателят им “Ван Ален”.Откриването на “Пояса Ван Ален” е един от най-важните геофизични резултати на Международната геофизична година (IGJ) 1957/1958.
След запознаването с геофизичните основи да се върнем към патентованите от д-р Истлънд методи. Американският патент номер 4,686,605 е предаден на изобретателя на 11 август 1989г. Той е озаглавен “Методи си средства за промяна на регион в земната атмосфера, йоносфера и магнитосфера”.
В панента се описва отоплител на йоносферата, който фокусира високи енергии в една точка от йоносферата. Традиционните йоносферни отоплители излъчват енергиите си конусовидно, защото хората се опитват да изследват голяма част от нея. Използваната енергия не се концентрира а се разпределя. Разработеният от доктор Истлънд метод произвежда енергия от един ват на кубически сантиметър а използваните за научни цели йоносферни отоплители предлагат около милионна част от вата на кубически сантиметър. Произвежданите от патента на д-р Истлънд енергии са достатъчно големи, за да се повдигне и промени йоносферата на отопленото място.
Ако на стратегически места в атмосферата се съсредоточават такива големи енергии може да се нарушат радиосъобщенията или да се нарушат модерните системи за управление на ракетите и самолетите. От друга страна ако са известни различните честоти на разпространение на електромагнитни вълни в манипулираната атмосфера, може дадена комуникационна система да се съхрани - дори и ако съобщителната система на останалият свят е разрушена. Освен това може чрез изкуствена намеса в тези региони на атмосферата да се влияе на времето, като се променят скоростите на вятъра. Това е възможно ако се произвеждат фокусиращи концентрирани частици. Промените във времето могат да се използват за положителни, но и за отрицателни цели. Последствията от такава глобална намеса обаче не могат да бъдат предвидени. Други патенти, които д-р Истлънд е получил между 1987г. и 1994г. третират разпространението на електромагнитни вълни през йоносферата.
Особен интерес за военните представлява произвеждането и разпространението на екстремни нискочестотни вълни (ELF-вълни, 1-100 херца). Тъй като те проникват дълбоко под земната повърхност или в морето, могат да се използват за комуникация с подводници или подземни военни съоръжения. Освен това с тях могат да се откриват подземни военни бази на противника или да се използват методи за мозъчен контрол. Защото ELF вълните покриват честотният обхват, който се заема и от мозъчните вълни на живите същества. Вълните, разпространяващи се в този обхват причиняват гадене, умора, смущения в концентрацията и други биологични смущения у хора и животни.
Други патенти описват изкуствени йоносферни огледала, произвеждани чрез изкривени плазмени слоеве, както и електромагнитни вълни за радар и съобщения на големи разстояния. С помощта на такива методи към вражеска територия могат да се насочват и ELF вълни, за да се манипулират биологичните функции на населението.
Патент, описващ мощен насочен детектор с гама-лъчи, би могъл да регистрира проникващи в земната атмосфера летящи обекти, доколкото те имат атомни двигатели или ядрени бойни глави на борда си. Друг патент описва метод, с който могат да се произвеждат експлозии със силата на няколко атомни бомби, при което обаче няма радиоактивно лъчение.
Патентите 5,068,669 и 5218,374 съдържат методи, които да се използват за модерни двигателни системи. Обозначават се като Power Beaming Systems(PBS) = Енергийни лъчеви системи. При този метод енергии ще се пренасят от електромагнитни вълни за задвижване на летящи обекти. Патентите на д-р Истлънд третират методи, които произвеждат високочестотни електромагнитни вълни, излъчват ги и ги превръщат в прав ток, за да служат за задвижване на непилотирани летящи тела. Тези патентите могат намерят приложение в летящи тела, разработвани понастоящем в подземни изследователски лаборатории като Лабораторията “Локхийд Хелъндейл”.
И накрая ще разгледаме по-точно още два патента, които вероятно като EMP и НРП могат хипотетично да се използват срещу НЛО. Патентът US Nr. 4,817,495 е приет на 4 април 1989г. под названието “Отбранителна система за ограничаване на обекти в Космоса”. Изобретението работи с помощта на детектори с гама-лъчи, които регистрират радиоактивните съставки. Той описва метод, с който се регистрират въоръжени с ядрени оръжия летящи обекти, проникващи в земната атмосфера, въпреки че близо до тях може да има невъоръжени обекти. Въоръжените и невъоръжените летящи обекти се обвиват в облак от релативистични електрони. Получените в резултат от това следи веднага се регистрират и изобразяват. Детекторите регистрират позицията и идентичността на проникващите летящи тела и информират оръжейните платформи, които ги разрушават.
Друга област на този отбранителен метод е произвеждането на релативистичен електронен облак около космическото летящо тяло. С него може също да се определи дали даден спътник или космически кораб има ядрен двигател или носи на борда си ядрени оръжия. Следата получена благодарение на облака дава информация за такива съставни части. Патентите са особено интересни за ВМДО, за да могат да регистрират интерконтитентални балистични ракети. Аляска се сочи като идеално място за разполагане на системата. Напълно е възможно това отбранително съоръжение да може да се използва и срещу НЛО, тъй като има достатъчно сведения, че те имат радиоактивно излъчване. И в заключение ще представим само още един метод за създаване на глобален отбранителен щит.
Патентът на доктор Истлънд Nr. 5,038,664 с обозначение “Method for Producing a Shell of Rellativistic Particles at an Altitude above the Earth’s Surface”(Метод за създаване на обвивка от релативистични частици на определена височина над земната повърхност) описва метод за лъч от елементарни частици, с който Земята може да бъде напълно защитена от всяко летящо тяло проникващо от Космоса.
От друга страна обаче и никой не може да напусне Земята. Изобретението създава обхват в атмосферата, пълен с релативистични частици, който обхващат цялата Земя, защото тези частици са сходни на частиците, намиращи се в пояса “Ван Ален”, дрейфуват около полюсите. Всяко летящо тяло, което преминава обвивката частици бива унищожено, тъй като те разрушават електрическите компоненти на обекта.
Експериментите за създаване на изкуствени пояси “Ван Ален” са правени още през 50те години. По онова време двете супер сили са взривявали атомни бомби в атмосферата, за да проучат създадените изкуствено зони от частици. След прекратяване на опитите с атомни бомби експериментите били преместени в Космоса и са правени от спътници. От тях били излъчвани частици към поясите “Ван Ален”, за да се увеличи плътността им и да се позволи изучаването на настъпващите промени. В патента “Истлънд” релативистичните частици не се създават в Космоса а от наземна станция. Патентът описва как циркулярно поляризирани електромагнитни вълни се излъчват по продължение на магнитните линии на земното магнитно поле. Чрез електронно циклотронен резонанс вълните загряват плазмата, която се намира в йоносферата и транспортират електроните на височина от около 1500 километра. Затоплянето чрез йоносферен отоплител в друг честотен обхват се продължава дотогава, докато част от идващите от йоносферата ускорени до високи енергии електрони достигнат пояса “Ван Ален” и започне да дрейфува между намиращите се на полюсите огледални(отразени) точки на двете полукълба. Когато електроните достигнат енергия от два до пет мегаелектронволта, те се обозначават като релативистични. В този енергиен обхват масата им нараства поради релативистични въздействия и концентрацията на електрони би била приблизително един милиард частици на кубически сантиметър.
Поради двуполюсната структура на земното магнитно поле високоенергитичната плазма се задържа между магнитните линии на полето и формира описаната вече обвивка. Високоенергитичните частици биха се сблъскали с интерконтиненталните ракети, с ракети-носители а хипотетично и НЛО биха отдали енергията си и унищожили проникващите летящи тела. Усилията за създаване на подобен защитен чадър биха били много големи а не е известно какви щети ще нанесат на околната природа. Всеки случай едно е сигурно - създадените от д-р Истлънд патенти съществено увреждат земната йоносфера, така че в последна сметка засягат всички ни. Накрая ще разгледаме странните обстоятелства по изграждането на изследователска станция в Аляска, където ще могат да бъдат направени изпитания за смислеността на тези разположени на Земята, базиращи се на технологиите на Тесла концепции на SDI.
Патентите “Истлънд” в изпитание: High-frequence Active Auroral Research Project (HAARP)
Едно нещо свързва описаните вече патенти на д-р Истлънд, а именно северното месторазположение на изпитанията. Повечето от тях могат само да се изпробват само от места близки до полюсите. Причината за това е двуполюсната конфигурация на земното магнитно поле. В момента в университета на Аляска във Феърбенск се разработва финансиран от военните изследователски проект с обозначение HAARP - High frequency Active Auroral Research Project. Проектът струващ 30 милиона долара позволява чрез затопляния на йоносферата да се проведат изпитания на патентованите от д-р Истлунд изобретения. В книгата си “Angles don’t play this HAARP”(“Ангелите не си играят с HAARP”) д-р Ник Богич и Джийн Манинг обстойно изложиха съмненията си относно проекта.
За първи път за HAARP беше съобщено на 20 ноември 1994г. в “Енхоридж Дейли Нюз”. В статията написана от Ерик Неслунд става дума за изкуствено предизвикани от военни експерименти смущения в земната йоносфера. Интересно, че собственикът на патентите “Истлънд” е фирма с название АРКО (Енергийни технологии Инк.)(APTI). Проучванията на д-р Бегич показаха, че тя е дъщерна фирма на “Атлантик Ричфийлд Оил Кампъни”(АРКО). АПТИ има президент в Лос Анджелис и около 25 сътрудници във Вашингтон Д.С. с годишен бюджет от около пет милиона долара.
Беше установено, че АРКО притежава големи петролни залежи в северната част на Аляска. Разкриването на петролни източници и транспортирането на петрола в други федерални щати на САЩ е много скъпо. Затова за АРКО е особено изгодно, ако може да използва петролът си на място, например за йоносферни отоплители на HAARP. През 90те години АПТИ беше закупена от фирмата “Е-Системс”, която има много военни поръчки, много от които идват от NSA или ЦРУ. Сътрудниците й се подчиняват на секретен допуск (Need to Know) и имат официален бюджет от около два милиарда долара. Фирмата разработва подслушвателни устройства и спътникови методи за системи за глобална локализация (GPS). През 1995г. фирмата “Рейтиън” купи за около 2,3 милиарда долара “Е-системс” и по такъв начин получи поръчката HAARP и патентите “Истлънд” на АПТИ. Годишният бюджет на “Рейтиън” възлиза на 20 милиарда долара и фирмата има около 600 000 сътрудници. Така за няколко години HAARP стана притежание на една от най-големите оръжейни фирми в света.
Тези съмнителни трансакции показват как петролодобивна фирма навлиза в бизнеса на “Звездни войни”. Малкият незначителен филиал на АРКО, АПТИ никога не би получил от военните поръчка равна на петкратният му годишен бюджет, ако не притежаваше патентите “Истлънд”. АПТИ е основана от АРКО за намиране на възможности за използване на петролните залежи в Аляска. Тя се натъква на патентите и ги закупува, за да може фирмата-майка най-рентабилно да използва петролът си.
Военните твърдят, че всичко това се базира на случайности и че поръчките не са заради патентите “Истлънд”. Американските военно въздушни сили твърдят, че HAARP служи само за изучаване на земната атмосфера. За тях били интересни само откритията относно разпространението на електромагнитни вълни за целите на комуникациите с подводници. В края на 1993г. започва конструирането на йоносферният отоплител в сътрудничество между флота и ВВС в Гакона, Аляска. Университетът в Аляска е във възторг от изследователският проект, той като се осигурява финансирането на някои институти за няколко години напред.
През последните години съпротивата срещу HAARP нараства. Много екологични организации като “Попечителите на Аляска”, “Гринпийс”, “Екологичният център на Северна Аляска”, са против проекта. Влиянията на патентите “Истлънд” върху околната природа и живите същества са неизвестни. Вероятните странични ефекти биха могли да предизвикат промени във времето, смущения на мозъчните вълни на живите същества, смущения в съобщителните системи и неизвестни ефекти в земната йоносфера.
Сценарият и начинът на действие около патентите “Истлънд” и проекта HAARP показват как подхожда един мощен елит от военноиндустриалните среди при провеждането на такива експерименти. Както изглежда, след атомната заплаха към нас приближава друга опасност. Дали както твърди ВМДО глобалният щит ще служи за защита от проникващи отвън атомни ракети, или искат да отбраняват Земята от много по-голяма опасност ? Дали разработването на високотехнологични оръжия е свързано с многократните забележки на Роналд Рейгън за извънземна опасност през осемдесетте години ? На 4 май 1988г. Рейгън каза пред членовете на Националния стратегически форум:
“Често съм се питал какво би станало ако всички на Земята научим, че ние(човечеството) сме застрашени отвън, от сила от Космоса, от друга планета…ще се борим ли съвместно срещу тази опасност ?”
Посочените преди това указания, че EMP и HPM оръжия се използват срещу НЛО, че от началото на осемдесетте години тайно действаща военна оперативна група отвлича хора, които твърдят, че са отвлечени от НЛО и че почти по същото време Роналд Рейгън пропагандира концепцията за глобална отбрана SDI, внушават, че те може би искат да са подготвени за опасност, която произтича от НЛО и техните екипажи.
НЛО - Тайните операции
295-306стр.
Хелмут Ламер, Марион Ламер
1997F.A. Herbig Verlagsbuchhandlung GmBH Munchen
“КГБ - Поглед отвътре” - Ерата на Горбачов
Центърът продължава да се опасява, че САЩ и НАТО се стремят да постигнат значително стратегическо превъзходство над СССР. През февруари 1985г. лондонската резидентура получава информация от Центъра, озаглавена “Американската политика за милитаризиране на космоса”, първата на тази тема. Придружаващото писмо от началника на Трети отдел Николай Петрович Грибин посочва американските планове в космоса като още едно доказателство за “упорството на американското правителство да постигне военно превъзходство над Съветският съюз”. Добавя се, че САЩ планират са съоръжат совалката с “оръжие”, което да постави извън строя предавателите на съветските спътникови системи за ориентиране или да я използват за пускане на бомби”. СДИ(Инициативата за стратегическа отбрана - “звездни войни”) също се счита за по-сериозна потенциална заплаха, отколкото когато бе официално обявена преди две години. През април 1985г. полковник А. И. Сажин, началник на секцията на военният аташе в посолството в Лондон, заявява пред едно съвещание на дипломати и офицери от разузнаването, че Москва счита, че системите СДИ биха могли рано или късно да пресрещнат 90% от съветските стратегически ракети. Той вижда малка вероятност изследванията за съветската СДИ да могат да вървят в крак с тези на Съединените щати.
Външното разузнаване на СССР в началото на Горбачовата ера завършва един период на непрекъснато разширение, който се простира двадесет години назад. Най-драстично разширение е в неговата радиоподслушвателна мрежа, покриваща целия свят. Тъй като по-голяма част от тази мрежа следи военни и морски обекти, главната полза от това разширение е за ГРУ(военното разузнаване), а не за КГБ. Към средата на 80те години съветската армия разполага с четиридесет радиоразузнавателни полка, сто и седемдесет радиоразузнавателни батальона и седемстотин радиоразузнавателни роти. ГРУ е организирало събирането на разузнавателна информация от над двадесет различни вида съветски самолети и над шестдесет плавателни съда. За двадесет години, последвали изстрелването на “Космос 189” през 1967г., Съветският съюз изстрелва в орбита над 130 разузнавателни спътника, които изпълняват задачите на управлението на разузнаването в космоса на ГРУ, със седалище Ватутинки - на петдесет километра югозападно от Москва.
Шестнадесето(радиоразузнавателно) управление на КГБ, въпреки че е по-малко от Шесто(радиоразузнавателно) управление на ГРУ, също се разширява бързо. Днес, в попълнение към неговата Главна квартира в централната сграда на КГБ на площад “Джержински”, то разполага със собствен компютърен комплекс в центъра на Москва и с голяма изследователска лаборатория в Кунцево, на петнадесет километра северозападно от Ясеново, отвъд околовръстната магистрала към Москва. Подобно на ГРУ, Шестнадесето управление има клонове в съветските дипломатически и търговски мисии в над шестдесет страни; повечето се занимават единствено със събиране на радиоразузнавателна информация, като оставят обработката и дешифрирането на Москва. КГБ и ГРУ съвместно ползват и цяла серия от радиоразузнавателни станции в други страни от съветският блок и в просъветски настроени страни, като най-големите са в Кам Ран във Виетнам. Въпреки, че ГРУ по принцип се занимава с военни комуникации и с електронно разузнаване, а Шестнадесето управление концентрира усилията си за дипломатически и икономически шпионаж, изглежда, има гигантско дублиране на дейностите на двете служби.
КГБ - Поглед отвътре (2)
615-616стр.(абзац)
618-619стр.(2абзаца)
Кристофър Андрю, Олег Гордиевски
Издателство Факел; Издателска компания “К&М” .1992г.
Кратък политически коментар -
Западният империализъм хвърля десетки милиарди за разработка на свръх-скъпи оръжия от много десетилетия насам. Освен факт с огромно политическо значение е, че тези средства не се квалифицират като бюджетни а се набират в секретни черни каси най-вече от разработвани канали за международна търговия с наркотици от ЦРУ, което трови младежта на собствената си държава в името на постигане на стратегически превес не само над СССР/Русия но и над останалият свят в това число и съюзниците си от НАТО. Убийството на Кенеди и последвалата война във Виетнам отнела живота на над 50 000 американци е точно по причина да се спаси от комунистическа инвазия т.нар. “Златен триъгълник”, които по онова време през 60те представлява златна мина за черните бюджети на ЦРУ финансиращи разработката на тайни оръжия и секретни тогава бази като АРЕА51, откъдето се пръкнаха супер самолети като СР-71 и повечето стелтове..
Над София са наблюдавани поне от мен два пъти неидентифицирани летящи обекти, като първото наблюдение се проведе с малък 64 мм рефракторен телескоп с 40 кратно увеличение следобед на 4 септември 1991г., при което бяха наблюдавани два сребристи обекта, а второто наблюдение се състоя на 15 април 1998г., когато обектите бяха четири. Мащабното разследване относно тези сребристи обекти успя да установи приблизително някои техни детайли като приблизителен размер и параметри на полета им. Най-вероятно става въпрос за обекти с диаметър 10-20 метра, опериращи на суборбитална височина 60-120 км. Но тяхната национална принадлежност(ако въобще има такава) едва ли някога няма да бъде разкрита, може да се касае за някакво необичайно зрително явление в атмосферата, или може да се класифицира като класически случай на НЛО. Но може да става въпрос за някакъв елемент от стратегическите замисли на западната военна машина като например нападателен спътник с принципно нова непозната на широките научни среди двигателна система.
Данни за споменатите съветски шпионски сателити в книгата “КГБ - Поглед отвътре” намерих в един от много отворени за публично ползване сървърите на НАСА преди две години през 2001г., така например установих покрай хода на нощните учебни оптически прехвати на сателити имащи за цел ясното им диференциране и качествено класифииране като обекти различни от НЛО, че съветският шпионски сателит Cosmos 2082, чиято орбита мината почти точно над София има орбитални параметри 835х856км, 71 градуса наклон(мнократно наблюдаван като преминаваща светеща точка). Данните са предоставени в американски каталог на голям брой спътници, чието текущо местоположение може да се определи практически моментално с друга програма на НАСА, даваща 500 сателита в реално време плюс орбиталните им параметри. За нас тогава тези данни бяха изключително ценни, най-малкото защото таблиците оказващи преминаването на спътници във видимата небесна област правеше възможно избягването на досадни грешки.
Радиоразузнавателни съветски станции сто на сто е имало и в България и както написа тук ЯРОСТслав относно какво си говорили студенти от МЕИ - те са премахнати от българските слуги и лакей по нареждане на американските им господари. На тяхно място са монтирани сходни американски съоръжения и разбира се торсионният излъчвател, за който се вдигна толкова много шум тук в клубовете на дира още миналото лято и които влезе в полезрението ни случайно по повод зачестилите съобщения за появи на НЛО над Черни връх в София. Ето и дословното копие на съобщението изпратено миналото лято в клуб НЛО, което се съхранява в документалният архив на Файл99 - “Аз ще ти кажа какво има там. През 2000г. американците разположиха там торсионен излъчвател, предполагам че си запознат какво е това. Беше доста успешно използвано в няколко конфликта”. Разбира се руските разузнавателни служби бъдете повече от сигурни са били и ще бъдат в течение на всички събития в България до най-малки им детайли включващи не само технотактически данни на инсталираните американски устройства на българска територия, както и точното им местоположение, но и точно кой господа оказват активно сътрудничество на американците в тази насока.
Има много сериозни съмнения за разполагане на ядрено оръжие в орбита от страна на американците, с което те практически светкавично да ударят коя да е точка на света без възможност за адекватна и навременната отбрана. Международното право изрично забранява извеждането на въоръжение в Космоса и за това си има подписан договор от 1967г. Орбитални химически лазери отдавна функционират реално, български военен сподели с мен преди години, че през 1992 по време на войната в Югославия американски шпионски сателит трябвало да мине над СРЮ свързвайки се с натовски разузнавателен кораб в Средиземно море, руският генералитет взел решение орбиталният шпионин да бъде елиминиран. Пускът на противосателитните ракети не довел да унищожението на целта, ракетите били ликвидирани с инсталиран на орбита химически лазер явно разработен по линията на Инициативата за Стратегическа отбрана на Рейгън(SDI). Самото съществуване на такива устройства в орбита е в нарушение не само на Договора от 1967г., но и в нарушение на Договора на ПРО между САЩ и СССР ратифициран началото на 70те години.
Също има много сериозни данни, че очевидно ЦРУ умишлено раздухват явленията окачествявани като НЛО, за да прикрият освен биологически експерименти върху затворници и мирни граждани и от друга страна свръхскъпи военни експерименти в орбита. За целта те освен, че играят винаги обратна игра като окачествятат светлинните явления от изпитания на нови оръжия като НЛО и обратно проявите на НЛО като изпитания на техни оръжейни системи и при сериозни инциденти като например катастрофата на НЛО в Ню Мексико създават няколко паралелни лъжливи версии успоредни на истинната, за да затруднят максимално разследващите граждански и научни организации. Отделно от това ЦРУ внедрява свой агенти в международните уфологични институции(като MUFON) с точно определена диверсионна цел и изготвяне папки с досиета на граждани интересуващи се живо от проблема НЛО.
Руските военни специалисти и аналитици в последно време разкриват грандиозен стратегически план за нападение над Русия с над 100 000 крилати ракети въоръжени с тактически ядрени заряди, които ще парализират ответният удар на руските стратегически ракетни войски. Американските военни концерни през последното десетилетие отбелязват тревожни успехи във военната авио-космическа промишленост, по телевизията се показва даже миниатюрна крилата ракета с дължина 3-4 метра, стойност само 30 000 долара и възможности на Томахоука, който малко по-малък от самолет и струва 1,5 млн. долара!
Съмнявам се, че днешните руски секретни служби не са в течение на зловещите подготовки от другата страна на океана. Бъдете сигурни, че ако САЩ си позволят да нападнат Русия, Америка ще изчезне от лицето на света в разстояние само на няколко часа. Територията на САЩ ще изтърпи такива жестоки удари не само от термоядрено но и от други типове оръжия, че ще се превърне на теракот, а останалите граждани по света ще си лепят тапетите с американският долар.
Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела.
Чл.1 - Изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, се осъществяват за благото и в интерес на всички страни, независимо от степента на тяхното икономическо или научно развитие, и са достояние на цялото човечество.
Космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, са открити за изследване и използване от всички държави, без каквото и да било дискриминация, на основата на равенство и в съответствие с международното сътрудничество при такива изследвания.
Чл.2 - Космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, не подлежат на национално присвояване нито чрез провъзгласяване на суверенитет върху тях, нито чрез използване или окупиране, нито по какъвто и да било друг начин.
Чл.3 - Държавите - участнички в Договора, ще осъществяват дейността по изследване и използване на космическото пространство, в това число на Луната и другите небесни тела, в съответствие с международното право, включително Устава на Организацията на обединените нации, в интерес на поддържане на международният мир и сигурност и на развитие на международното сътрудничество и взаимно разбирателство.
Чл.4 - Държавите - участнички в Договора, се задължават да не извеждат на орбита около Земята каквито и да е обекти с ядрено оръжие или каквито и да било други видове оръжие за масово унищожение, да не монтират такова оръжие на небесни тела и да не разполагат такова оръжие в космическото пространство по какъвто и да било друг начин.
Луната и другите небесни тела се използват от всички държави - участнички в договора, изключително за мирни цели. Забранява се създаването на небесни тела на военни бази, съоръжения и укрепления, изпробването на всякакви видове оръжие и провеждането на военни маневри. Използването на военен персонал за научни изследвания или каквито и да било други мирни цели не се забранява. Не се забранява също така използването на всякакво оборудване или средства, необходими за мирното изследване на Луната и другите небесни тела.
Чл.5 - Държавите - участнички в договора, ще гледат на космонавтите като на пратеници на човечеството в Космоса и ще им оказват всемерна помощ в случай на авария, бедствие или принудително кацане на територията на друга държава - участничка в Договора, или в открито море. Космонавтите, които извършват такова принудително кацане, трябва да бъдат безопасно за тях и незабавно върнати на държавата, в чийто регистър е вписан техният космически кораб.
При осъществяване на дейност в космическото пространство, в това число и на небесните тела, космонавтите на всяка държава - участничка в договора, оказват възможна помощ на космонавтите на други държави - участнички в Договора. Държавите - участнички в Договора, незабавно информират другите държави - участнички в Договора или Генералният секретар на Организацията на обединените нации относно установените от тях явления в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, които биха могли да представляват опасност за живота или здравето на космонавтите.
Чл.6 - Държавите - участнички в Договора, носят международна отговорност за националната дейност в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, независимо от това, дали тя се осъществява от правителствени органи или от неправителствени юридически лица в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, трябва да се провежда с разрешение и под постоянното наблюдение на съответната държава - участничка в Договора. В случай на дейност в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, на международна организация, отговорност за изпълнението на настоящият Договор носят наред с международната организация също така и участващите в нея държави - участнички в Договора.
Чл.7 - Всяка държава - участничка в Договора, която осъществява или организира пускане на обект в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, а също така и всяка държава - участничка в Договора, от чиято територия или инсталации се извършва пускането на обекти или от съставните им части на Земята, във въздушното или космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, на друга държава - участничка в Договора, на нейни физически или юридически лица.
Чл.8 - Държавата - участничка в Договора, в чийто регистър е вписан обект, пуснат в космическото пространство запазва юрисдикцията и контрола над такъв обект и над всякакъв екипаж на този обект по времето, когато се намират в космическото пространство, в това число и на друго небесно тяло. Правата на собственост върху космическите обекти, пуснати в космическото пространство, включително върху обекти, доставени или съоръжени на небесно тяло, и върху техни съставни части остават незасегнати по времето, когато се намират в космическото пространство или на небесното тяло, или след завръщането им на Земята. Такива обекти или техни съставни части, открити извън пределите на държавата - участничка в Договора, в чийто регистър те са вписани, трябва да бъдат върнати на тази държава - участничка в Договора; при това такава държава трябва при искане да представи опознавателни данни преди връщането.
Чл.9 - При изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, държавите - участнички в Договора, трябва да се ръководят от принципа на сътрудничество и взаимна помощ и трябва да осъществяват цялата си дейност в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, с надлежно вземане под внимание на съответните интереси на всички други държави - участнички в Договора. Държавите - участнички в Договора, осъществяват проучването и изследването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, по такъв начин, че да се избегне тяхното вредно замърсяване, а също така настъпването на неблагоприятни изменения на земната среда вследствие донасянето на извънземно вещество, и с тази цел в случай на необходимост вземат съответните мерки. Ако някоя държава - участничка в Договора, има основание да предполага, че дейността или експериментът, запланиран от тази държава - участничка в Договора, или от граждани на тази държава - участничка в Договора, в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, ще създадат потенциално вредни пречки по отношение на дейността на други държави - участнички в Договора, за мирно изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, тя трябва да проведе съответните международни консултации, преди да пристъпи към такава дейност или експеримент. Държавата - участничка в Договора, имаща основание да предполага, че дейността или експериментът, запланирани от друга държава - участничка в Договора, в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, ще създадат потенциално вредни пречки по отношение на дейността в областта на мирното изследване и използване на космическото пространство.
Чл.10 - За съдействие на международното сътрудничество в изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, в съответствие с целите на този Договор държавите - участнички в Договора, на равно основание ще разглеждат молбите на другите държави - участнички в Договора, за предоставяне на възможност да наблюдават полета на пусканите от тези държави обекти.
Характерът и условията за предоставяне на споменатата по-горе възможност се определят по споразумение между заинтересованите държави.
Чл.11 - За съдействие на международното сътрудничество в мирното изследване и използване на космическото пространство държавите - участнички в Договора, осъществяващи дейност в космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, се споразумяват в максимална възможна степен и практически осъществима степен да информират Генералният секретар на Организацията на обединените нации, а също така обществеността и международната научна общност за характера, хода, местата и резултатите на тази дейност. След получаване на посочената по-горе информация Генералният секретар на Организацията на обединените нации трябва да бъде готов за незабавно е ефективното й разпространяване.
Чл.12 - Всички станции, инсталации, оборудване и космически кораби на Луната и другите небесни тела са открити за представителите на другите държави - участнички в настоящият Договор, на основата на взаимност. Тези представители съобщават своевременно за проектираното посещение, за да се позволи да се проведат съответните консултации и се вземат мерки на максимална предосторожност за осигуряване на обезопасеността и за отстраняване на пречки за нормални операции на инсталацията, подлежаща на посещение.
Чл.13 - Разпоредбите на този договор се прилагат по отношение дейността на държавите - участнички в Договора, по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, независимо дали такава дейност се осъществява от една отделна държава - участничка в Договора, или съвместно с други държави, в това число в рамките на междуправителствените организации.
Практическите въпроси, които могат да възникнат във връзка с осъществяването от международните междуправителствени организации на дейност по изследване и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, се решават от държавите - участнички в Договора, или със съответната международна организация, или с една или няколко държави - членки на тази международна организация, които са участнички в този Договор.
Чл.14 (1) - Този Договор ще бъде открит за подписване от всички държави. Всяка държава, която не подпише този договор до влизането му в сила в съответствие с точка 3 на даден член, може да се присъедини към него по всяко време.
(2)- Този Договор подлежи на ратификация от държавите, които са го подписали. Ратификационните документи и актове за присъединяване трябва да бъдат предадени за съхранение на правителствата на Съюза на съветските социалистически републики, на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и на Съединените американски щати, които с настоящето се определят като правителствени депозитари
(3) - Този Договор влиза в сила след предаване на съхранение на ратификационните документи от пет правителства, включително правителствата, определени като правителства - депозитари по този Договор.
(4) - По отношение на държавите, чиито ратификационни документи или актове за присъединяване ще бъдат предадени на съхранение след влизането в сила на този Договор, той ще влезе в сила в деня на предаване на съхранение на техните ратификационни документи или актове за присъединяване.
(5) - Правителствата депозитари уведомяват незабавно всички подписвали и присъединили се към този Договор държави за датата на всяко подписване, за датата на предаване на съхранение на всеки ратификационен документ и акт за присъединяване, за датата на влизане в сила на този Договор, а също така за други съобщения.
(6) - Този Договор ще бъде регистриран от правителствата депозитари в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.
Чл.15 - Всяка държава - участничка в Договора, може да предлага поправки към този Договор. Поправките влизат в сила за всяка държава - участничка в Договора, приемаща тези поправки, след приемането им от болшинството държави - участнички в Договора, а впоследствие за всяка останала държава - участничка в Договора, в деня на приемането от нея на тази операция.
Чл.16 - Всяка държава - участничка в Договора, може да уведоми за своето излизане от Договора една година след влизането му в сила чрез писмено уведомяване на правителствата депозитари. Такова излизане получава сила една година след деня на получаването на това уведомяване.
Чл.17 - Този Договор, чиито текстове на руски, английски, френски, испански и китайски език са еднакво автентични ще бъде предаден на съхранение в архивите на правителствата депозитари. Надлежно заверени преписи на този Договор, ще бъдат ще бъдат изпратени от правителствата депозитари на правителствата на държавите, подписали Договора и присъединили се към него.
В удостоверение на което долуподписалите се, надлежно упълномощени, подписаха този Договор.
Съставен в три екземпляра в градовете Москва, Вашингтон и Лондон на двадесет и седми януари 1967г.
|
