Да отчасти си прав, но пък така да се мисли е едва ли не да се мислят за богове, значи ако изведем совалката непокътната тя ще се върне непокътната. Е да но инцидент може да стане и в космоса, при напълно изправна техника, каква е вероятността някое заблудено птиче да се удари в совалката още докато излита, или някой космически боклук, или по невнимание при операцииизвънсовалката, или подобна повреда при скачване и сигурно има още милиони възможности да се повредеи плочка, и да се предположи че това няма да стане е меко казано глупаво и самонадеяно.Според мен по скоро трбява да се мисли точно обратното, трябва да е предвидено ако има наранена плочка какво да се прави, да са разработени методите на действие и съответните системи осигуряващи прилагането им. То тая работа като да отидеш на почивка, ама да кажеш аз тръгвам здрав няма да ми трябв да се лекувам, ама може да настинеш, може и как да счупиш и какво, докато се прибереш ще караш по първоначалния план, трябвало е 2 седмици да караш ски, ще ги караш, какво като ти е счупен кракът, или като ти се вие свят и 2 не виждаш ?? Едва ли така живеят на земята. Значи аз от друга гледна точка се паля. Значи занимавам се с автоматика, мамицата му, упоравляваме разни машини, дето струват жълти стотинки в сравнение със совалката, верно понякога и животи зависят от нашите автомати но по рядко, и въпреки всичко аз се зоря да предвида повечето проблеми които могат да възникнат и начини за отстраняването или минимизирането на щетите, а там, за совалка струваща милиони, и живота на 7 човека .. да са такива оптимисти, без никакви резервни варианти ... ей тук според мен личи арогантсността на американците, прекалено уверени в себе си, и ми се струва че това е обхванало и част от конструкторите им дори, а истинските конструктори, обикновенно са хора мислещи и преценяващи, не съдя по себе си, а по хора които познавам .. та де да знам ... м-у другото напомня ми за ситуацията с Ирак в момента, абе мамаицата му, ами замисляли ли са се че стом Саддам е толкова луд и опасен и че щом има оръжието може да го използва, е тея техните самолетоносачи издържат ли ядрн взрив ??? Това също е самоуверенст, както през 60-те кубинската криза, 3 руски подводници, снабдени с ядрени торпеда, а онея се правят на каубои и ги тероризират с учебни бомби, ами ако онея не им бяха издържали нервите ???? То това го има в почти всичко американско, да ме извинява Св.Скромни, нищо лично спрямо него, не знам до колко се смята за американец, и доколко споделя "величието" им.

Според мен американската космическа програма е имала страхотен късмет. С години. В началото е имало няколко излагания (или осирания); едно от тях е дало имена на поредица сондажни островчета на юг от Лос Анжелес Пристанище (пристанището е на юг от града, на по-далечния бряг; близкият бряг е Санта Моника Залив - който не става за пристанище). Но след тези начални падения, последвала е удивителна поредица късмет! И късметът едва ли не е бил фактор в полетните сценарий.

Един наш човек, на пенсиониране, ни разказваше за работата си по първа степен носителите на Аполо. 5 двигателя на кръст. Ако един откаже, даже централният, вибраций разрушават цялата ракета. Можело ли е да поставят чуствител, да усети какво става, и да задейства спасително устройство за хората в капсулата? Не, защото разрушаването ставало по-бързо от колкото спасителната система би взела да се задвижи... Той казваше, че поредицата безупречни излитания на Аполо е било страхотен късмет, особено пред вид какво е щяло да стане при засекъл двигател.

Същото с изстрелването на совалката, до взривяването на ОВ-099. Замисъла, производството, обслужването й - всичко подлежи на съревнованието с руснаците! Нега ги бием, пък после ще му мислим разните подробности! В известен смисъл, издънката с твърдо гориво носителя за ОВ-099 накара нов поглед върху совалката (макар че и тогава тя не беше проблемът); иначе може би совалката е щяла да пострада в по-късен полет. Такова пострадване не стана - заради казаните усилия. И сега пак совалката, по само себе си, не беше проблемът.

За изходните варианти, по-точно за тяхната липса - прав си. Но колко резервни варианти можеш да вградиш в космически апарат - и пак да успееш да го изстреляш? Риск винаги има. Въпросът е нивото на риска. Риск от пяната на Външния Резервоар е тъпигьосничене, според мен. Такъв риск може да бъде премахнат; той подлежи изцяло на човешки контрол. И от такъв риск да загубиш совалката...

Впрочем, вече бе започнало отрезняване, отделяне от надеждата за Св. Крепки и голия късмет. Панелите на водещите ръбове на ОВ-102 (която тъкмо се разломи) бяха подсилени с вътрешни щитове за сблъсъци с космически боклуци. Имаше заслоняване и на други вътрешни чаркове. ОВ-102 която се разломи беше несравнимо подобрена и утвърдена срещу нащастни случайности от ОВ-102 от преди 3 години, преди да влезе в основен ремонт. Изолацията беше слаба точка - но ако съдя по данните от сблъсък анализи на плочките, те издържат удари от пяна до 400 м/с, при ъгъл сблъсък под 30°. След това пак издържат - но вече говорим за осезаема загуба на плочка маса, един вид започва дълбаене. Но имали сме плочки, загубили от сблъсък почти половината си дебелина - и пак издържали на влизане!

Каквото е станало този път е било, изглежда, удар от парче пяна СЪС кора от воден лед; плочките не са замислени за такива сблъсъци. За справка: я си представи какво значи две-килограмово ледено парче, удрящо с 300 - 350 м/с! Совалката бронирана ли да я правим?

Говорейки за което, един вид за осирането с пяната, от слухофона чух, значи неподтвърден слух, може да не съм разбрал, да съм се смутил, значи, но нещо ми се върти в главата, че в Локхийд-Мартин, мястото където се строят Външните Резервоари и се покриват с пяна... било заключено от разни джентълмени с тъмни учила и тапи в ушите, някои със значки на ФБР, и изобщо било много напечено положението, и всичко подлежело на разни специални разследвания. Има умни хора по Америката. Но не си чул споменатите джентълмени да се мъдрят по СиЕнЕн, а?

Та в случая със Совалката, много си прав, но пък и намаляването на риска не е така лесно.

Абе да, не казвам да я правите бронирана, нито че е лесно да се предвидят разни ситуации но все пак ...

Няма такова правило, че предвиждането на резервен вариант повишава надежността. Oт използваните досега космически кораби _всички разчитат единствено на целостта на конструкцията и целостта на термоизолацията. Никой на земята досега не е успял да реализира резервен вариант за КК който се завръща на земята.
Самолетоносач естествено неможе да издържи ядрен взрив. Няма сътворено от човека което може да издържи ядрен взрив, каквито хората могат да правят. Но самолетоносачът има добра защита, от носителите на ядрени заряди. Основата на защитата му е Aegis, способен да стреля по цели на големи разстояния вкл и балистични ракети( тоя Aegis се явява и основата на националната противоракетна отбрана на САЩ ). Освен него има прехващачи с голям радиус на действие F-14 с ракети Phoenixi и AIM-7. На по малки дистанции могат да работят още 20 F-18. Последната надежда на самолетоносача е системата Phalanx - свръхвисокоскоростни оръдия с автоматично управление, които раздробяват целта в непосредствена близост от кораба. Самолетоносачът е голяма сила, затова се пази внимателно. В никоя локална война не е имало бойни поражения по тях. Е вярно една руска подводница се натресе в един, но никой не е неуязвим. Нищо човешко не е съвършенно ;-). А тази присъща дързост на американците им помага да направят такива неща като атомната бомба, небостъргачите, Аpollo,Space Shuttle, Hughes Glomar Explorer и тнт.

И пак благодарение на късмета им вероятно, не съм се интересувал, ама сигурно е имало доста други случаи освен кубинската криза, в която е можело да загубят не само самолетоносач. За подобен арогантен и самонадеян начин, много хора са дали живота си, което е можело да бъде спестено, поне според мен. Специално за САЩ говоря, Русия поне не се прави за много загрижена за живота .. не са чак такива лицемери.

Toва са си преоговори. Всеки проверява докъде може да стигне без да му счупят главата. От време на време някой го отнася. Който не си отстоява позициите непрекъснато, ги губи. Съветския съюз не случайно се разпадна. Същото е в автоматиката, една следяща система винаги дава грешка, била тя и произволно малка( в установен режим!). Така и в международните отношения, когато имат някаква международо призната система за сигурност, грешките е много малка, жертвите са единици...
Aгресивността е задължителна черта на военните. Твърде миролюбив военен е много по-опасен от някой войнствено настроен. За пример: през 1933 Хитлер се изсира на договорите от 1918. Само че, на никой не му се занимава с някой си Хитлер, въпреки че по смисъла на Версайския договор това е работа на авторите на договора. Те са миролюбиви и си имат друга работа. Докато в един момент Хитлер не започва да се занимава с тях. Резултата е изветен.

Не трябва ли да има някакво управление на алфа в реално време, защото винаги може да възникне нужда от корекции. Бордовия компютър на совалката ще внася поправки в ъгъла, но спрямо предварително зададения, а ако в специфични случай като този се наложи изменение?

veni, vermini, vomini

Тогава американците не са знаели, че руските подводници носят торпеда с ЯБЧ, и са ги провокирали нарочно.

veni, vermini, vomini

Алфа бива контролирана в лента; ограниченията са заковани предварително. Когато се казва 40°, според настоящата нужда тя може да е 41.5° или 39.6°, примерно. Както вече писах, отношение контролът е отличен.

Щом динамичното налягане достигне 96 Па, започва т.н. "алфа модулация", сиреч алфа започва да бъде нагаждана според енергийния режим, целящ дадена кинетична енергия и дадена позиция в точката когато совалката започва да лети, истински. 96 Па се достига доста рано, и алфа е около 40° (номинално казано) много, много време след това. Един вид, алфа подлежи на нагаждане. Но в лента, предварително програмирана. Тази лента не може да бъде променена по време на влизане.

Ограниченията (границите на лентата) са установени от брой параметри за безопасност. Долното ограничение, примерно, очаквам да има голям вход от топлинните натоварвания на горните ръбове на прозорците на кабината. Но както и с дебелината на плочките (те са горе-долу 3 - 4 пъти по-дебели от колкото е нужно), така и с обтичането / нагряването на прозорците има фактор на безопасност. Ако този фактор бъде резнат малко, и други фактори - също, току се оказало, че алфа лентата може да опира до по-ниска алфа - и тя да постепенно да спада.

Та значи заковаването означава заковаване на лентата, в която алфа бива модулирана.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 20.02.03 23:35.

А от къде се променя алфа-вариациите? От борда има ли възможност, или само от земята се контролира широчината на лентата?

veni, vermini, vomini