С ЧОВЕЩИНА СРЕЩУ ДИВОТИЯ НЕ СЕ ВЪРВИ
Георги Ушев
14 СЕП 92

На 09 Август и 06 Септември 1992 летях от САЩ до България и обратно с българската авиолиния ЖЕС. Бях чувал потресаващи критики срещу ЖЕС: че вечно се мотаели и закъснявали, че били груби, мръсни, и неорганизирани. Като работещ в аеро-космическата промишленост бих се осмелил да изявя разбиране по въпросите, свързани с операцията на една авиолиния. До колкото успях да видя и предценя, някои от критиките срещу ЖЕС са безпочвени или преувеличени, но други са недостатъчно сурови.

Не видях екипажите или служителите на ЖЕС да се мотаят. Излетяхме с голямо закъснение от Ню Йорк, но поради временното затваряне на летище "Кенеди" от поройни дъждове. ЖЕС не посочиха, че закъснението е наложено от стандартите по авиационна безопасност. Този им пропуск доведе много от въз-циничните пътници до заключението, че това е още едно доказателство на българско разтакаване. (По-точно, това беше пример на българското неумение, нежелание, или страх от казването на истината.)

ЖЕС разполагат само с три самолета. Полетното им разписание е твърде рисковано, тъй като в случай на самолетна повреда нямат близък резервен самолет. "Аеробусите" им са малки, немощни, с къс обхват, и полетните маршрути са лесна жертва на промяни в атмосферните условия. Явно е, че някой път ще има закъснения, но това е съвсем рядко. В крайна сметка, ниските цени на ЖЕС компенсират за подобни неудобства.

За грубост от ЖЕС към пътниците не може и да се говори. Обратното - ЖЕС са така учтиви и направо меки, че човещината им бива възприета от доста пътници като разрешение за слободия. Тази слободия води до грубости измежду същите пътници. Като например скандал дали моята метър на два картина те ръга повече в ребрата от колкото твоето 50-килограмово "сакче" смазва пръстите на краката ми... В полета от София до Ню Йорк едни арменци бяха помъкнали огромна тежка плоскост, наподобяваща капак от мотор на камион. Може би е човешко да им бъде разрешено да стъпят в самолета, но колко е човешко ако по време на евакуация след катастрофа този капак блокира пътеката и причини смъртни случаи? Присъствието на такъв "ръчен" багаж в кабината е нарушение на законите по въздухоплавателна безопасност.

За мърсотията в самолетите на ЖЕС е безмислено да се спори. Виновна за това е не само диващината на много от пътниците, но и мекостта на ЖЕС. Отиването до самолетните тоалетни беше цяло приключение! Пътят до там бе практически блокиран от разсъблечените сърби, налягали по, под, и измежду седалките, включително и по пътеките... (Пак нарушение на законите по безопасност!) Да кажем - човешко е, това е може би първото им влизане в самолет. Тоалетните, обсипани с парчета "оползотворена" тоалетна хартия, нахвърлена даже в умивалника (!), доказват, че за много пътници това е било и първото им влизане в тоалетна от двадесети век... Може би не е човешко да виним първобитните хорица. Но последните явно не оценяват тази "човещина", тъй като тоалетните са всеобщо сочени като пример на българска мърсотия...

Изглежда цялата беда с грубостите и мърсотията иде от неорганизираността на ЖЕС. Тази неорганизираност започва още с разпределението на самолетните места, което е нелогично, неправилно, често грешно, и явно е изоставено на "доуточнения" (сиреч скандали) точно преди излитане. При напускането от София предаването на багажа става през необозначени гишета, обсадени от плътна тълпа, която най-безредно и грубо се блъска - често за грешен полет...

Не може управителите на ЖЕС да не са схванали, че огромна част от пътниците им произхождат от страни, където понятията "ред", "закон", "дисциплина", "чистота", и "уважение" са доста неуточнени. Прилагането на международните стандарти за полетна безопасност и хигиена в такива тежки обстоятелства изисква специална и безмилостна организация. Това значи стриктна проверка на теглото и размерите на ръчния багаж. Това също значи налагане на реда, чистотата, и дисциплината в самолета в съгласие с пълната гама от мярки, разрешени от приложимите международни закони.

Много, ако не всичките, нарушения на полетната безопасност в самолетите на ЖЕС са строго наказуеми. Дали ЖЕС осъзнават, че тази наказуемост е насочена не само срещу безотговорните пътници, но и срещу самата авиолиния, допускаща безотговорното поведение! Нарушенията, които видях в полета от София до Ню Йорк, или щяха да са довели до ареста на поне дузина от пътниците, или биха разорили една американска авиолиния с глоби, съдебни дела, и разследвания от засегнатите транспортни власти.

Да не забравяме и лошото впечатление, което ЖЕС оставят в някои от по-изисканите (на търговски език по-платежоспособните) си клиенти. Какви чуства спрямо ЖЕС биха имали пътниците в първа класа при полета от София до Ню Йорк след като бяха изпоблъскани с кашони с кухненска железария, умело размахвани от устремилите се към изхода босненци? Които "окупираха" салона за първа класа докато самолетът още се движеше по пистата след кацане... И към тази ли дивотия ЖЕС се опитват да проявят "разбиране" и "човещина"?

В крайна сметка, ЖЕС имат компетентни екипажи, красиви и любезни стюардеси, учтиви чиновници, сносни самолети, и привлекателни цени. Но всичките тези качества бледнеят пред грозните последствия от една неорганизираност, чиито следи са значително по-дълготрайни от миризмата на тоалетните и синините по тялото.

Dosta mi haresa statiqta ti!
Mejdu drugoto tezi sceni s "ra4niq" bagaj sa mi dosta poznati...
ot Balkan razbira se.Samo 4e sam vijdal hora da letqt s po nqkolko sak4eta.
Ni6to 4udno nqkoi da si e pral parite s taq kompaniq, to pove4eto aviokompanii za tva sa suzdadeni:)
Ti polu4i li otgovor ot 6efovete i poblikuva li tazi statiq nqkade?

Първо писах приятелско писмо до шефката. Исках нейните възражения / поправки да бъдат включени. Пълно мълчание. Тогава я изпратих на Вечерни Новини - и те я отпечатаха. Хонорарът поръчах да го дарят на Българската Църква (което дали е станало или не - не знам).

Прав си, че авиолинийте са прекрасните средства за пране на пари. Вечно губят, вечно хленчат, все са в процес на банкрут - и повечето си летят, и си летят... От време на време някой го хване срам - та реорганизира инвентара и смени името... И колкото по-тъпкани самолетите с пътници - повече пищят на умряло!

На скоро летяхме с Континентални Авиолиний... Тъпкано, до дупка! Минимум приход (бруто, по най-евтината тарифа) за полета Д30 000. Самолетът прави 6 такива полети дневно, значи Д180 000 приход на ден. Всеки ден. Самолетът (Б-737-700) струва около Д35 000 000, значи за 2 000 курса се изплаща, което означава за 2 години, с разтягания за поддръжка и прочие и изплащане на личния състав. Хайде 3 години! Хайде да съм много зле с преценките - и да са 5 години, че да добавим и печалба и прочие! Това при най-евтините тарифи! Иначе корпораций по САЩ ако те пращат в командировка, типично плащат 5 до 10 пъти повече за билет! Математиката подритва при по-високите тарифи!

Че превозните фирми, примерно камионджийските, ако можеха на 5 години да си изплащат изцяло возилата, заедно с печалба... Но там няма хленчения и вопли и хронични банкрути...

Стават някакви интересни маневри, някъде, които аз поне не мога да уловя! Не съм дорасъл за "голямата игра".

Относно багажа
На самолет се возих няколко пъти през комунистическо време. От България за СССР и обратно. Та на летищата, преди да се качиш на самолета, ти мерят багажа. Ако надвишава позволеното - доплащаш.

Я вышел им наперерез!

To i sa go merqt.
Kato letqh ot FRA za SOF na 20 Juli taq godina mi izleze 23 ama ne me karaha da dopla6tam, ni6to ne mi kazaha.
Mislq 4e 20kg be6e max teglo pozvoleno no qvno 4e ne e taka.

ЗА ДВА ПОЛЕТА С БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН АВИОПРЕВОЗВАЧ


Преди около два месеца ми се наложи да летя до Франкфурт. Бяхме група от петима души. Мислих да си направя резервация за билет в Lufthansa, но но мойте спътници решиха че ще е по-добре да летим с Балкан, защото цените бяха по-ниски а тяхното разписание пасваше много добре на нашата програма. Макар да бях скептично настроен приех офертата. Вече бях летял с Балкан преди година и полувина по същата дестинация и тогава разбрах, що е то “закъснение”.

Полета към Франкфурт мина добре, само с едночасово закъснение, което за мен е в рамките на нормалното. Летяхме с Боинг 737-300(LZ-BOH), който наскоро беше нает от Lufthansa. Обслужването в самолета беше на много високо ниво. Всички останахме много доволни от полета. В билетите ни за на връщане пишеше че ще летим с Ту154М.

Две седмици по-късно трябваше да летим обратно. Хората, които организираха нашето пребиваване там ни обясниха че ще е добре да отидем по-рано на летището...и ни заведоха там ТРИ часа преди самия полет. Полетът беше за 18:00. За предстоящото закъснение разбрахме още когато пристигнахме и се чекирахме. По същото време Балкан имаха още един полет от Франкфурт-чартър до Варна насрочен за същия час. Като дестинация беше посочено: Варна/София. Само че на информационните табла беше посочен само полетът за Варна, който беше с номер LZ-1438, а нашият полет беше LZ-0438. Разликата е очевидна. Освен това за двата полета гишетата за чекиране бяха едни и същи, както и изхода( никой да не си мисли че става въпрос за ръкав, на Балкан вече не им дават. На самото гише ни обясниха че всъщност има два полета но нашият беше със три часа предвидено закъснение. Тук може би е мястото да спомена че закъснението беше 5 часа и десет минути. Натовариха ни на самолета към 10:20 като преди това ни съобщиха че самолетът се забавил защото идвал от Берлин и щели да “обединят” два полета...

Самолетът беше, както вече казах, Ту154М с регистрация OM-AAB. Още при качването си мислих как ще обединят два полета в един самолет, защото не предполагах че средната затовареност на креслата е около 51/53%. Почти всички се събраха, но на стюардесите се наложи да стоят прави при излитане и кацане( това не е ли нарушение на правилата за безопасност???). И въпреки това, чест прави на екипажа че през цялото време бяха любезни и постоянно се усмихваха. Излетяхме в 23:10. След като кацна в София самолетът е потеглил към Варна. Ние слязохме в София и незнам останалите кога са пристигнали в морската ни столица...

Емил Дюлгеров, 04.09.2002

Има истинска история с преводач, мой колега, когото пратили в Япония през Съюза преди двайсетина години. Връща се след няколко бири за изпроводяк с приятели и намира у дома стара баба с гоо-о-лям вързоп. Имала син в Япония, много обичал супа топчета, та му сготвила голяма тенджера -- топла-топла! Само дето не я застроила, ама и за това се сетила -- десетина яйца, млеко и лимонтузу донесла в отделна кесия...

Позната в Сайпрус Еауейс в Лондон все ми се оплаква, че гърците били абсолютния връх що се отнася до багажи. За средния кипърец 40-50 кила багаж и башка двайсетина на ръка били нормални. И какви кавги вдигали... Явно и ние бихме й бръкнали в джигеря!

Повечето авиокомпании, ако не са им пълни полетите, не взимат свръхбагаж за кило-пет кила отгоре. Но нормата за икономическа класа е 20 кг, а с някои -- 25 кг. Ама ако се злоупотребява с ръчния багаж по дадена линия, провеждат показни наказателни мероприятия.

Ту-154 и някои други самолети със задни двигатели са болезнено капризни откъм центровка и с тях показните мероприятия са по-чести и строги.

Е точно последният път като летях(LZ438 FRA-SOF 20.7.2002) бях със Ту154М ОМ-ААВ и имаше леко претоварване на самолета, както вече писах.
Но багажа ми беше 23кг...!!!

Прав си за център маса и задни двигатели.

Но не си спомням полетите с ДЦ-9 и после МД-80 и МД-90 серий да са ползвали различен вид проверки за ръчния багаж от тези за други самолети.

Не разбирам тънкостите на Ту-154, но тази чуствителност към центъра на маса ми звучи на "въпрос" (да не казвам проблем) с контролната система. Не съм работил с контролната система на МД-80 / -90, но в моите спомени от изчислявания на изпълнение гаранций (при купуване от авиолинийте) движението на маса центъра май беше компенсирано автоматично от контролната система. Щото не беше никакъв фактор в гаранцийте.