Четох постингите ти по руските форуми за възможността МиГ-29 да носи 8 бомби ФАБ-250.
Самолетите, които са на въоръжение у нас не могат. Въобще всички самолети изделия 9-12 (9-12А и 9-12Б) и 9-51 нямат такава възможност. Те могат да носят до 4 бомби с калибър до 500 килограма или 4 блока с НАР на гредовите държатели БД3-УМК, които се монтират на точки 1, 2, 3 и 4 (сиреч вътрешните две двойки). На външните точки (номера 5 и 6) гредови държатели не се монтират. Многозатворни държатели за тези модификации на самолета не се предвиждат. Въобще изделие 9-12 и спарките малко са пригодени за изпълнение на задачи по удари на наземни цели - нямат и управляемо въоръжение за тази цел (докато изтребителните варианти на МиГ-23 имат, макар и от старо поколение, но достатъчно ефективна ракета Х-23).

По-новите варианти на самолета - изделие 9-13 - имат възможност да носят 8 бомби ФАБ-250. Виждал съм снимки на такива самолети с 4 многозатворни гредови държателя МБД3-У2Т-1, монтирани на точки 1, 2, 3 и 4. На тези държатели е възможно монтирането на по две бомби калибър 500 килограма, но при МиГ-29 изд. 9-13 не е възможно да се реализира тази възможност поради ограничението от максимален боен товар 3000 килограма (2000 на изд. 9-12 и 9-51).
По принцип на снимките, за които говоря са фотографирани изтребители на НИИ на ВВС в Ахтубинск, което може да означава че възможността за монтиране на многозатворни държатели на самолетите не е широко разпространена. Аз обаче съм по-склонен да вярвам, че серийно самолетите са пригодени за това. Като доказателство може да се даде факта, че е имало един полк (642-ри АПИБ) въоръжен с МиГ-29 (изд. 9-13), който влиза в състава на ИБА. Изглежда резонно самолетите да имат по-високи възможности за удари по наземни цели.

За "новите" варианти на МиГ-29 не искам да говоря - на демонстративни самолети може да се сложи всичко. Възможността за използване на МБД3-У2Т-1 обаче смятам е задължително да я имат.

Не бих казал че Х-23 е особенно ефективна като се има предвид че пилота трябва непрекъснато да удържа в прицела целта а същевременно да следи за въздушната а и наземна обстановка.

Благодаря ти! Информацията е много на място. Всъщност аз там просто питах на кой пилон какво може да се закача и бих бил благодарен ако се изясни този въпрос до край.

Да, на много места се говори, че Х-23 е сложна за управление и т.н.
Фактите обаче говорят, че след като са отработили добре въпроса на тренажор военните летци постигат превъзходни резултати с нея.
Дори и летци от изтребителната авиация, чиито профил съвсем не е ударите по НЦ стрелят много точно с нея (в някои случаи и по-точно от колегите им на къде по-модерни и специализирани самолети като Су-17М3, МиГ-27, Су-24).
А иначе си прав за друго - ракетата може да се използва при липсата на организарана ПВО и при завоювано превъзходство във въздуха в района. Причината е ясна - носителят не може да маневрира, а и летецът няма възможност да следи обстановката както ти казваш.

Ще говоря само за самолетите у нас, защото за другите варианти не съм сигурен.
На подфюзелажната точка се закача единствено бака ПТБ-1520 заедно с пилона й. При монтирането на бака максимално допустимото нормално претоварване се ограничава до 4 единици. Стрелбата с оръдието става невъзможна, тъй като не могат да се изхвърлят гилзите. На малко по-късните машини от нашите (ако не се лъжа от следващата серия след нашите последни) е направена доработка и стрелбата с оръдието става възможна и при наличието на бака.
Точките за окачване под полукрилата са номерирани по следният начин: 1 и 2 - вътрешни, 3 и 4 - средни, 5 и 6 - външни. Нечетните (1, 3, 5) са на лявото полукрило, четните - на дясното.
На всички точки могат да се монтират по едно пусково устройство АПУ-60-IМ или П-72, съответно за по една ракета Р-60М/МК и Р-73Э. Има особеност - на точки 3, 4 и 5, 6 трябва да са монтирани ракети от един тип (или Р-60 и на четирите, или Р-73 и на четирите). На 1 и 2 може и от другият тип.
Къде могат да се монтират гредови държатели БД3-УМК изясних в предния постинг. На тях може да се закачат единствено бомби с калибър до 500 килограма, блокове Б-8М1, НАР С-24Б и контейнери КМГ-У. Многозатоврни държатели не може да се монтират.
Дотук всичко се отнасяше и за бойния и за спарката. Единствената разлика между двата е възможността за монтиране на точки 1 и 2 на бойния на АПУ-470 за ракети Р-27Р1.
Подкрилни ПТБ разглежданите самолети не могат да носят. По-голямата част от изд. 9-13 имат такава възможност. Част от 9-12 (11 самолета на Luftwaffe) също са доработени с тази възможност. Доколкото знам не се предвижда нашите самолети при модернизацията да получат такава възможност.
Освен това до 1990 г. нашите самолети имаха възможност да носят и по една спец. авиобомба (демек ядрена) - на точка 1 на специален гредови държател. Не съм запознат дали спарките също са имали тази възможност, но предполагам, че да. Боеприпасите са били от тип РН-40, а вероятно и други.

Благодаря още веднъж това беше всичко което исках да знам. Относно X-23
Кондауров е написал нещо интересно( ти го знаеш де )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите