Говорейки за самолетни оръдия... Да се отклоня малко с интересна историческа подробност...

Американските филми за войната в Тихия Океан обичат да показват как американските кораби обливат небесата с горещ метал, срещу нападащи японски самолети. Филмите са основани върху документални кадри, и обливането на небесата пасва със спомените на ветерани от флотата. Но малцина американци, изглежда, са се питали от къде бълват струите метал!

Един джентълмен, наш познат, служил на крайцер след войната, бе направил разбор на корабното въоръжение, неговата употреба, и документираните потоци снаряди и куршуми. Противо-самолетният огън започва с 5-инча батареи, и от там включва автоматични оръдия и тежки картечници и леки картечници та до пищовите на офицерите, ако до там е натегнато положението. Въпросът е, че по дадено направление можели да стрелят само две 5-инчови батареи (общо 8 оръдия, максимум), с около 5 залпа преди самолетно надлитане. Другите оръдия и картечници са по-скорострелни, но пък са имали само около 3 минути стрелба до "надлитане". И както и да броиш дула и скорострелност, документираното обливане на небето НЕ се получава!

Получаването станало след като джентълменът влезе в спор по този въпрос с два други ветерани от самата война, единият служил корабен майстор, а другият самолетна оръжейна поддръжка на самолетоносач.

И излезе, че картечниците на американските флотски самолети (Дива котка / Wildcat, Адска котка / Hellcat, Меча котка / Bearcat, Корсар / Corsair) са били замислени за еднократна употреба. И са били сменяни след всеки въздушен бой. Но механиците разбират, че веднъж-употребените картечници, макар не издържащи до буквата всички флотска авиация стандарти, имали още доста живот. И вместо да ги хвърлят в океана (по наряд), започват да ги тъпчат в чували. Които чували биват прехвърляни от самолетоносачите към другите кораби при всяка скачка.

Сега, картечниците имат нужда от опорна точка. И се оказало, че опорната точка в самолетите можела да бъде заместена чудесно с... края на отвесна 1-инч стоманена водопроводна тръба! Каквито имало колкото щеш! И по външните парапети на американските кораби бързо биват заварени гори от 1-инч тръби. И при всяко нападение от японски самолети върху края на всяка тръба цъфва по една "втора-употреба" самолетна картечница. И ето го документираното обливане на небесата с горещ метал!

Всеки американски моряк зад самолетна картечница сигурно се е целел в японските самолети. Поне се е самозалъгвал, че се цели. Колко е можел да уцели - това е друг въпрос. Но масата картечници, накачени по горите водопроводни тръби, е пълнела въздуха с метал, и освен че трасиращите куршуми са показвали нагледно на японските летци през каква супа ще пролетят - и това поне малко им е раздрънквало нервите, металът в тази супа неминуемо също е повреждал японските самолети. Повреден японски самолет в обширния Тих Океан, с минималните налични японски издирване и спасение на приводнени летци - самолетът е все едно свален и пилотът убит.

Та така с отклонението от темата за самолетните оръдия. Горното беше за картечниците. Самите оръдия са били пре-използвани и ремонтирани. Само картечниците са били прехвърляни по корабите с чували и са цъфтели по водопроводни тръби.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 04.01.02 19:33.

Много интересно, наистина. Към края на войната американците постигат доста висока ефективност на преградния огън. Чикагско пиано ли беше името на системата? Четох някъде за случай, при който японска група атакува линкор, май беше Южна Дакота, и е почти напълно унищожена. Затова и немците към края на войната започват да използват управляеми бомби..
Въобще американците са рационалисти и добри организатори, не мога да им го отрека.

Мен редовно ме удивлява промишления капацитет на САЩ, в подобни положения! Споменатите самолетни картечници са 0.303 инча (7.7мм). Така да ги хвърляш на дъното! Говорим за първоначалния наряд. Даже после, с картечниците пуснати за втора употреба по корабите - нали пак след всеки бой са били сменяни! Какво е това производство, какво е това чудо! Самолети с изтекъл ресурс са били изтиквани отвъд борда, и хайде - новата пратка! Няма разфасоване за претопяване, няма вторични суровини.

Да кажеш - ами напънали са се американците, с цената на глад и кръв и всякакви лишения и скотски живот - и рукнали потоците картечници и самолети. Да, но американците през никоя война не помнят глад! Даже през своята Гражданска, до сега най-кървавата в американската история! Имало е ограничение в скоростта по шосетата - да не хабят бензин. И добавъчен "лукс" данък върху автомобилните гуми - да не търкат гуми ненужно. И добавъчен "лукс" данък върху телефонните сметки - да не задръстват линийте ненужно. За известно време маслото е било с купони - но това едва ли е било забелязано от масата американци, които от време оно до днес предпочитат маргарина пред маслото. И това са лишенията! Всеки американец в САЩ си е карал леката кола, и си е бачкал, и е живял... човешки! Лавините промишлено производство въобще не са били изстисквани от човешки кървища и мъчения!

(Не включвам японските американци в конц-лагерите; но във всички случаи, както и да ги броиш, те са минимално малцинство, в национален мащаб. Но даже японците не са гладували или живяли в нехигиенични условия или нямали облекло! По тяхни собствени спомени. Японците също не помнеха да са работели в конц-лагерите. Освен по желание. Най-гнусните им спомени бяха, че лагерната администрация устройвала танцови вечеринки, на които било... хлъц... разрешено момчета и момичета, юноши, да танцуват заедно... Тюх, отишъл здравият японски морал! Какво подриване на японската културна девственост! Аз като ги слушах оплакванията - и се чудех дали слушам нещастници, оцеляли концлагер, а-ла британския тип от Боерските Войни, усъвършенстван от дойчовците, с глад и болести за изтребване на хора, или някаква фантастика от друга вселена... Виж, реалната загуба на затворените японци е че не могат да си изплащат къщи и имоти - и ги губят заради неизплащане. Но японците, които съм срещал, ветерани от лагерите, най- се плачеха от... танцовите вечеринки с подринатия морал...)

Помня разговор между баща ми и американски ветеран... За мобилизацията... "Идват", казва американецът, "да ни приберат от сборната точка с...", и човекът замълчава, да определи по-добре с какво са идвали. "С камиони", услужливо добавя баща ми. "А!" възкликва американецът, опулен от изненада! "Не, с рейсове, разбира се, но се опитвах да си спомня дали имаше училищни, или всички бяха военни." Нещастният, той хабер си няма от уравнението "военен превоз за хора" = товарни вагони + камиони + пешачка.

Отклоних се от темата, но и отклонението е свързано. Помня спомените на германци, като военопленници докарани в САЩ, и пуснати да бачкат по полетата в Средния Запад. Като видяли силозите за зърно... И цената му... Че САЩ са можели за по-евтино да погребат Германия със зърно, вместо да се хабят с бомби. А в авиацията, прословута с ненаситност за ресурси, темата на промишлен капацитет винаги прозира изпод уж-изцяло авиационните технически обсъждания.

"Споменатите самолетни картечници са 0.303 инча (7.7мм)."
Tova sa proslovutite "Lewis", proektirani prez Pqrvata Svetovna. Oshte gi izpolzvat po sveta.

Чел ли си "Младите лъвове" от Бърнард Шоу? Там един развива много интересна теория как ВСВ е допринесла за икономическия разцвет на САЩ. Какво обаче да правим след войната? Ами произвеждаме пак огромно количество оръжие, след което просто го потапяме в океана и пак е време за превъоръжаване. Човекът в книгата е пиян, но май теорията си работи съвсем сериозно. Може и да е съвсем смислена от гледна точка на икономиката, убеден съм, че са си направили добре сметката. Пък и на война голям ресурс на техниката просто не е нужен. Наскоро четох, че руските танкове са отивали на бой средно 3 пъти, вярно, не се уточняваше за кой период става дума. За 1942 г. летецът-щурмовик е загивал в седмия си полет, а доколкото знам, средният им показател за ВСВ е смърт в петия полет.
Що се отнася до това как се возят и хранят войниците им - свалям им шапка. При нас войникът е въоръжен затворник за обща работа и го третират като говедо. Това да не е по-добре?

Всички крйности са вредни.
Амеканските бойци са прекалено разглезени - гледах ги по време на "Кооператив кий" и в една по-сурова бойна обстановка (като по време на войната в Залива или сега вътре в Афганистан), когато попаднат под обстрел или трябва да преживяват мизерно съвсем свалят гащите.
Е, и нашето, и руското положение си е другата крайност - обикновения боец в нормалния живот е в пълна мизерия (май всички ходили в казармата ще го потвърдят), за нещо по-сериозно няма и мотивация (пример - обикновената руска армия в Чечния, която търпи големи загуби - поради ниска подготовка и супернекадърно ръковоство, реално там работа вършеха само амейските спецназовците и специалните сили - ОМОН на вътрешното министерство) .

А къде според теб е златната среда? Аз определено предпочитам отвъдокеанската крайност и нещо не съм забелязал да бързат да си свалят гащите. Особено в Залива срещу четвъртата по големина армия в света. Положението на иракчаните не беше толкова безнадеждно, имаха доста предимства и ако американците бяха подходили стандартно, щяха доста да се озорят. Победата им, трябва да признаем, беше плод на добро мислене и планиране. Не на последно място - на отличната екипировка и обучение на отделния войник. Какво не ти хареса на СК 2001? Бяха си направили изводи от миналото хората, а руснаците - определено не. Но те кога ли са ценили отделния човек?

Не съм германофил, но смятам, че германците (и останалите европейци, имам преки впечатления от лагер на холандската армия от Босна) имат много по-рационална система - говорим за обучение и поддръжка на обикновения войник. За кооператив кий - също говоря за обикновените войници от охраната (до един испаноезични цигани и негри) и морските пехотинци, нямах предвид авиаторите и техниците - техният професионализъм никой не може да оспори.
А за ония войни - не ги спечелиха американците благодарение на войниците, а на технологичното превъзходство.

ами по икономика ни учеха че наи-силно влияние за повишаване на БВП и съоветно икономически растеж е увеличаването на държавните разходи. най-полезни за икономиката са парите дадени за нови индустриални стоки.
следователно държавата да си купи нещо ново и да е индустриално производство......... то няма много варианти за избор
П.П. САЩ са се измъкнали от голямата депресия точно по този начин-започната е програма за превъоряжаване и строене на пътища и всякаква инфрастуктура

Имало е и 12.7мм картечници, Браунинг. Те също са пасвали на 1-инч стоманена тръба.

Гледах снимки на "котараците" от войната. Интересни форми, гърбати, но на мен ми харесват. Гледани сами, изстребители като всички. Но ако ги съпоставиш с Ме-109 - виждаш колко са масивни! Огромни машини! И не заради подсилената структура, за кацане на самолетоносач. А заради резервоарите. Американските изстребители общо взето са летели доста далече от базите си, което пасва на американската доктрина за нападателна война. (Същото е и днес.) И ако си забелязал, само набезите над Германия са изисквали външни резервоари за американските изстребители! А за флотските "котараци" - те много рядко са ползвали външни резервоари, и то в огромните разстояния на Тихия Океан!

Та като гледах снимките, не ми изглеждаше естетично такива голями машини да бъдат въоръжени само с леките 7.7мм Люис. И тогава се досетих за 12.7мм Браунинг...