Говорейки за самолетни оръдия... Да се отклоня малко с интересна историческа подробност...

Американските филми за войната в Тихия Океан обичат да показват как американските кораби обливат небесата с горещ метал, срещу нападащи японски самолети. Филмите са основани върху документални кадри, и обливането на небесата пасва със спомените на ветерани от флотата. Но малцина американци, изглежда, са се питали от къде бълват струите метал!

Един джентълмен, наш познат, служил на крайцер след войната, бе направил разбор на корабното въоръжение, неговата употреба, и документираните потоци снаряди и куршуми. Противо-самолетният огън започва с 5-инча батареи, и от там включва автоматични оръдия и тежки картечници и леки картечници та до пищовите на офицерите, ако до там е натегнато положението. Въпросът е, че по дадено направление можели да стрелят само две 5-инчови батареи (общо 8 оръдия, максимум), с около 5 залпа преди самолетно надлитане. Другите оръдия и картечници са по-скорострелни, но пък са имали само около 3 минути стрелба до "надлитане". И както и да броиш дула и скорострелност, документираното обливане на небето НЕ се получава!

Получаването станало след като джентълменът влезе в спор по този въпрос с два други ветерани от самата война, единият служил корабен майстор, а другият самолетна оръжейна поддръжка на самолетоносач.

И излезе, че картечниците на американските флотски самолети (Дива котка / Wildcat, Адска котка / Hellcat, Меча котка / Bearcat, Корсар / Corsair) са били замислени за еднократна употреба. И са били сменяни след всеки въздушен бой. Но механиците разбират, че веднъж-употребените картечници, макар не издържащи до буквата всички флотска авиация стандарти, имали още доста живот. И вместо да ги хвърлят в океана (по наряд), започват да ги тъпчат в чували. Които чували биват прехвърляни от самолетоносачите към другите кораби при всяка скачка.

Сега, картечниците имат нужда от опорна точка. И се оказало, че опорната точка в самолетите можела да бъде заместена чудесно с... края на отвесна 1-инч стоманена водопроводна тръба! Каквито имало колкото щеш! И по външните парапети на американските кораби бързо биват заварени гори от 1-инч тръби. И при всяко нападение от японски самолети върху края на всяка тръба цъфва по една "втора-употреба" самолетна картечница. И ето го документираното обливане на небесата с горещ метал!

Всеки американски моряк зад самолетна картечница сигурно се е целел в японските самолети. Поне се е самозалъгвал, че се цели. Колко е можел да уцели - това е друг въпрос. Но масата картечници, накачени по горите водопроводни тръби, е пълнела въздуха с метал, и освен че трасиращите куршуми са показвали нагледно на японските летци през каква супа ще пролетят - и това поне малко им е раздрънквало нервите, металът в тази супа неминуемо също е повреждал японските самолети. Повреден японски самолет в обширния Тих Океан, с минималните налични японски издирване и спасение на приводнени летци - самолетът е все едно свален и пилотът убит.

Та така с отклонението от темата за самолетните оръдия. Горното беше за картечниците. Самите оръдия са били пре-използвани и ремонтирани. Само картечниците са били прехвърляни по корабите с чували и са цъфтели по водопроводни тръби.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 04.01.02 19:33.

Много интересно, наистина. Към края на войната американците постигат доста висока ефективност на преградния огън. Чикагско пиано ли беше името на системата? Четох някъде за случай, при който японска група атакува линкор, май беше Южна Дакота, и е почти напълно унищожена. Затова и немците към края на войната започват да използват управляеми бомби..
Въобще американците са рационалисти и добри организатори, не мога да им го отрека.

Мен редовно ме удивлява промишления капацитет на САЩ, в подобни положения! Споменатите самолетни картечници са 0.303 инча (7.7мм). Така да ги хвърляш на дъното! Говорим за първоначалния наряд. Даже после, с картечниците пуснати за втора употреба по корабите - нали пак след всеки бой са били сменяни! Какво е това производство, какво е това чудо! Самолети с изтекъл ресурс са били изтиквани отвъд борда, и хайде - новата пратка! Няма разфасоване за претопяване, няма вторични суровини.

Да кажеш - ами напънали са се американците, с цената на глад и кръв и всякакви лишения и скотски живот - и рукнали потоците картечници и самолети. Да, но американците през никоя война не помнят глад! Даже през своята Гражданска, до сега най-кървавата в американската история! Имало е ограничение в скоростта по шосетата - да не хабят бензин. И добавъчен "лукс" данък върху автомобилните гуми - да не търкат гуми ненужно. И добавъчен "лукс" данък върху телефонните сметки - да не задръстват линийте ненужно. За известно време маслото е било с купони - но това едва ли е било забелязано от масата американци, които от време оно до днес предпочитат маргарина пред маслото. И това са лишенията! Всеки американец в САЩ си е карал леката кола, и си е бачкал, и е живял... човешки! Лавините промишлено производство въобще не са били изстисквани от човешки кървища и мъчения!

(Не включвам японските американци в конц-лагерите; но във всички случаи, както и да ги броиш, те са минимално малцинство, в национален мащаб. Но даже японците не са гладували или живяли в нехигиенични условия или нямали облекло! По тяхни собствени спомени. Японците също не помнеха да са работели в конц-лагерите. Освен по желание. Най-гнусните им спомени бяха, че лагерната администрация устройвала танцови вечеринки, на които било... хлъц... разрешено момчета и момичета, юноши, да танцуват заедно... Тюх, отишъл здравият японски морал! Какво подриване на японската културна девственост! Аз като ги слушах оплакванията - и се чудех дали слушам нещастници, оцеляли концлагер, а-ла британския тип от Боерските Войни, усъвършенстван от дойчовците, с глад и болести за изтребване на хора, или някаква фантастика от друга вселена... Виж, реалната загуба на затворените японци е че не могат да си изплащат къщи и имоти - и ги губят заради неизплащане. Но японците, които съм срещал, ветерани от лагерите, най- се плачеха от... танцовите вечеринки с подринатия морал...)

Помня разговор между баща ми и американски ветеран... За мобилизацията... "Идват", казва американецът, "да ни приберат от сборната точка с...", и човекът замълчава, да определи по-добре с какво са идвали. "С камиони", услужливо добавя баща ми. "А!" възкликва американецът, опулен от изненада! "Не, с рейсове, разбира се, но се опитвах да си спомня дали имаше училищни, или всички бяха военни." Нещастният, той хабер си няма от уравнението "военен превоз за хора" = товарни вагони + камиони + пешачка.

Отклоних се от темата, но и отклонението е свързано. Помня спомените на германци, като военопленници докарани в САЩ, и пуснати да бачкат по полетата в Средния Запад. Като видяли силозите за зърно... И цената му... Че САЩ са можели за по-евтино да погребат Германия със зърно, вместо да се хабят с бомби. А в авиацията, прословута с ненаситност за ресурси, темата на промишлен капацитет винаги прозира изпод уж-изцяло авиационните технически обсъждания.

"Споменатите самолетни картечници са 0.303 инча (7.7мм)."
Tova sa proslovutite "Lewis", proektirani prez Pqrvata Svetovna. Oshte gi izpolzvat po sveta.

Чел ли си "Младите лъвове" от Бърнард Шоу? Там един развива много интересна теория как ВСВ е допринесла за икономическия разцвет на САЩ. Какво обаче да правим след войната? Ами произвеждаме пак огромно количество оръжие, след което просто го потапяме в океана и пак е време за превъоръжаване. Човекът в книгата е пиян, но май теорията си работи съвсем сериозно. Може и да е съвсем смислена от гледна точка на икономиката, убеден съм, че са си направили добре сметката. Пък и на война голям ресурс на техниката просто не е нужен. Наскоро четох, че руските танкове са отивали на бой средно 3 пъти, вярно, не се уточняваше за кой период става дума. За 1942 г. летецът-щурмовик е загивал в седмия си полет, а доколкото знам, средният им показател за ВСВ е смърт в петия полет.
Що се отнася до това как се возят и хранят войниците им - свалям им шапка. При нас войникът е въоръжен затворник за обща работа и го третират като говедо. Това да не е по-добре?

Всички крйности са вредни.
Амеканските бойци са прекалено разглезени - гледах ги по време на "Кооператив кий" и в една по-сурова бойна обстановка (като по време на войната в Залива или сега вътре в Афганистан), когато попаднат под обстрел или трябва да преживяват мизерно съвсем свалят гащите.
Е, и нашето, и руското положение си е другата крайност - обикновения боец в нормалния живот е в пълна мизерия (май всички ходили в казармата ще го потвърдят), за нещо по-сериозно няма и мотивация (пример - обикновената руска армия в Чечния, която търпи големи загуби - поради ниска подготовка и супернекадърно ръковоство, реално там работа вършеха само амейските спецназовците и специалните сили - ОМОН на вътрешното министерство) .

А къде според теб е златната среда? Аз определено предпочитам отвъдокеанската крайност и нещо не съм забелязал да бързат да си свалят гащите. Особено в Залива срещу четвъртата по големина армия в света. Положението на иракчаните не беше толкова безнадеждно, имаха доста предимства и ако американците бяха подходили стандартно, щяха доста да се озорят. Победата им, трябва да признаем, беше плод на добро мислене и планиране. Не на последно място - на отличната екипировка и обучение на отделния войник. Какво не ти хареса на СК 2001? Бяха си направили изводи от миналото хората, а руснаците - определено не. Но те кога ли са ценили отделния човек?

Не съм германофил, но смятам, че германците (и останалите европейци, имам преки впечатления от лагер на холандската армия от Босна) имат много по-рационална система - говорим за обучение и поддръжка на обикновения войник. За кооператив кий - също говоря за обикновените войници от охраната (до един испаноезични цигани и негри) и морските пехотинци, нямах предвид авиаторите и техниците - техният професионализъм никой не може да оспори.
А за ония войни - не ги спечелиха американците благодарение на войниците, а на технологичното превъзходство.

ами по икономика ни учеха че наи-силно влияние за повишаване на БВП и съоветно икономически растеж е увеличаването на държавните разходи. най-полезни за икономиката са парите дадени за нови индустриални стоки.
следователно държавата да си купи нещо ново и да е индустриално производство......... то няма много варианти за избор
П.П. САЩ са се измъкнали от голямата депресия точно по този начин-започната е програма за превъоряжаване и строене на пътища и всякаква инфрастуктура

Имало е и 12.7мм картечници, Браунинг. Те също са пасвали на 1-инч стоманена тръба.

Гледах снимки на "котараците" от войната. Интересни форми, гърбати, но на мен ми харесват. Гледани сами, изстребители като всички. Но ако ги съпоставиш с Ме-109 - виждаш колко са масивни! Огромни машини! И не заради подсилената структура, за кацане на самолетоносач. А заради резервоарите. Американските изстребители общо взето са летели доста далече от базите си, което пасва на американската доктрина за нападателна война. (Същото е и днес.) И ако си забелязал, само набезите над Германия са изисквали външни резервоари за американските изстребители! А за флотските "котараци" - те много рядко са ползвали външни резервоари, и то в огромните разстояния на Тихия Океан!

Та като гледах снимките, не ми изглеждаше естетично такива голями машини да бъдат въоръжени само с леките 7.7мм Люис. И тогава се досетих за 12.7мм Браунинг...

gluposti be, Lewis sa angliiski kartechnitsi, koito dori i anglichanite ne polzvat za aviatsionni po vreme na 2rata svetovna (osven na starite biplani kato Gladiator)

ima dva vida brawning - 0.303 i 0.5 (incha)

purvia se polzva na krilata na tomahok/kitihok (4x) a 0.5 sa dve nad dvigatelia (i to v po-kusni varianti).
tova e poslednia amerikanski istrebitel s 0.303 vuoriujenie.

helkat waildkat korseur mustang i thunderbolt polzvat samo 0.5, a lightening i aircobra/kingcobra imat i orudia.

anglichanite purvo polzvat po 8 0.303 brauninga v spitfire i hurricane, no posle gi smeniat s 2x20mm i 2x0.303. po-kusnite taifun, fury i tempest imat samo 20mm.

pri amerikantsite samo sledvoennite corsair imat 4x20mm, v ostanalite istrebiteli 0.5 se zapazvat chak do Sabre. chak po sredata na koreiskata voina modifitsirat niakoi ot Seiburite s 4x20mm, i to sled kato pilotite se oplakvat ot orudiata na mig-15.

"Lewis sa angliiski kartechnitsi, koito dori i anglichanite ne polzvat za aviatsionni"
Niakoi da e kazal, ch ne sa anliiski?
razbira se, che ne sa izpolzvani prez Vtorata Voina kato aviacionni. Izpolzvani sa kato "protivo-aviacionni." Ima stotici snimki na Lewis izpolzvani ot morskite sqdove s vtoro prednaznachenie (transporti i podobni.)
"ima dva vida brawning - 0.303 i 0.5 (incha)"
Browning .303 niama. Ima Browning .30-06 (7,62mm USA) i .50. Tezi s kalibqr .30-06 sled voinata se prerabotvat na 7,62 NATO.

"Browning .303 niama. "

ima :)
http://olympia.fortunecity.com/madden/101/spitfire.html

"Lewis sa angliiski kartechnitsi, koito dori i anglichanite ne polzvat za aviatsionni"
"Niakoi da e kazal, ch ne sa anliiski? "

- da, tuk stavashe duma za kartechnitsi svaleni ot amerikanski istrebiteli - a angliiski kartechnitsi niama kakvo da praviat na amerikanski istrebiteli, osobenno ako po printsip ne se slagat na istrebiteli :) (= "ne sa aviatsionni")

"aviatsionna kartechnitsa" e kartechnitsa koito se slaga na samoleti kato chast ot vuorujenieto im.
povecheto aviatsionni kartechnitsi sa vsushtnost leko modifitsirani normalni (browning, lewis/vickers (1st WW), MG FF i tn).
no ima i iskliuchenia - kartechnitsi specialno razraboteni kato aviatsionni - naprimer ShKAS (ШКАС).

PS. i tuk:
http://www.avnet.co.uk/tfc/p-40c/
(nai dolu)

Yep, prav si za Browning .303. Nikqde ne biah sreshtal tova chudo dosega, no go vidiah v istoriata na Browning. Tri vida samoletni kartechnici - Mark1, 2 i 2*, proizvejdani specialno za Anglia.
Misleh, che vsichki angliiski sa bili s Vickers.

:)
lewis i vickers sa otvratitelni kato aviatsionni - osven che imat mnogo charkove (i ne bachkat kato im zamruzne masloto na golemi visochini) zasichat pri golemi 'g-forces'.
ta 36-7-8ma niakude anglichanite praviat konkurs za av. kartechnitsa i browning pecheli ubeditelno.
amrikanskite istrebitelite prodavani kato eksportni na frantsia sushto sa s kombinatsia ot 0.303 i 0.5 (hawk).
samo rusnatsite nedoliubvat browningite v lend-liiz hurricane-ite i gi podmeniat s kombinatsia ot shvak i shkas.
toi shkas-a i dosega si ostava mai nai dobrata aviatsionna kartechnitsa (ot konventsionalnite polzvashti energiata na samia barut razbira se, no frills) - 1100-1200 ist./min!
hitler e imal takava okachena na stenata, i e kazval che shte ia svali samo kogato germanskite injineri proizvedat neshto doblijavashto se.

------------------------------
I can resist anything but temptation

За мангала си прав. Мамата му миризлива!

Английските самолети са проектиране за бойни действия за европейските фронтове (и през Втората световна, и сега). Съответно там са гонили ниска маса за сметка на висока маневреност (типичен пример Спитфайър). Американските самолети са проектирани за бойни действия, изискващи голям радиус на действие-оттам и големи резервоари, масивна конструкция, възможност за носене на бомби (което при английските и руските изтребители от онова време няма).

Смятам, че да се сравнява Спитфайър с Мустанг или Лайтнинг да речем, е глупаво, защото те са проектирани не просто за различни задачи, а и за различни бойни фронтове. Допускам, че ако американците бяха проектирали самолет за Европа, пак щяха да го направят същия (гони ги гигантоманията) но той пак щеше да е много добър изтребител. Обратно, ако на англичаните им се наложеше да проектират самолет за бойни действия в Тихия Океан щяха да направят същия по параметри изтребител-просто щяха да бъдат принудени да го направят, а те са много практични в това отношение. Е, през Втората световна са правили много грешкип при въоръжаването на самолетите, но това се дължи на факта, че военните им по принцип са били с мислене на моряци, а не на авиатори. Едва към средата на войната започват да им светва под шапката, че с картечници, дори да са осем (както при първите Спитфайър) не се воюва срещу целометалически самолет.

Изобщо по-коректно сравняване на изтребители дори и сега може да се прави между самолети от Европа, в т.ч. и Русия. САЩ просто правят друг клас самолети, защото задачите им са по-специфични.

Комодския дракон-грозен гущер с жесток инстинкт за оцеляване и отровни зъби.Точно като мен

не е съвсем баш така.
spitfire mk. V (seafire II) се ползва на английските самолетоносачи. самите американци за малко да започнат да купуват seafire прeдвид колко зле са wildcat.
тоест първоначалните спецификации нямат значение и явно нещата са сравними.

особенно пък като разгледаш mustang - разработката и спецификациите са поръчани от англичаните на North American - като щурмовик с възможност за dive bombing (North American ги убеждават че могат да измислят нещо по добро от tomahawk, и им отнема 8 месеца от нула до прототип)
a накрая завършва като височинен ескорт. в кореиската война пак се опитват да го ползват за close air support ама не става - радиаторите са много уязвими.
thunderbolt-a пък е обратен - разработен като ескортиращ истребител, и завършил (WW2 i кореиската) като идеален low level air support.

въобще бая са самолетите във втората световна които са се оказали че са идеални за нещо различно от дизайн идеята.

ПП. големите резервоари и маневреността не са несъвместими - пример - Zero.

ППП. 42ра има 'конгрес' на 3те ВВС (navy, army, marines) където решават че .50 картеччниците са идеални за въздушен бой, само army самолетите чат пат имат оръдия и то за strafing. чак по време на кореиската почват да ползват 20мм (освен corsair които имат Мк. с 20мм в края (или след можи би) на WW2).
англичаните 'отричат' 8те картечници понеже става дума за .303 калибър който е неефективен за сваляне на бомбандировачи и срещу бронирани резервоари, а проблем с изтребителите нямат - дори и с Ме110.
а японците броня не слагат - тоест дори и .50 са много за американците що се отнасия до японските истребители.
a и австралийските spitfire и hurricane се справят идеално с японските самолети.

въобще кажи речи всеки тип се е 'бил' със всеки друг в еднакви условия. само Ме109 с американските navy самолети не са се срещали, но да кажем че японските Tony достатъчно близки.
(а bearcat e дизайн инспириран от Fw190 - 3ма инжинери от Груман разглеждат пленени Fw190 в англия и решават че идеята за цялостната му компоновка е супер)

и да забиеш пирон, и да размажеш хлебарка. Поне доколкото ми е известно обаче, пушечния калибър на 8-те картечници на Спит-а не са били толкова ефективни спряма Месершмита и затова въвеждат и оръдията. Друг е въпроса, че слагат моторни оръдия на крилете, тоест пак неефективно. Като маневреност по хоризонтала и скорост Спит-а ми се струва най-добрия самолет от своя клас през войната. Имаше филм, в който немски офицер от Луфтвафе на въпроса на Гьоринг какво иска, отговора е "Ескадрила Спитфайър". Това си е самата истина, офицера се казва Хелмут Майер и в ГФР стига до доста висок пост в Луфтвафе след войната. Ако не се лъжа стига до генералски чин.

Що се отнася до японския еквивалент на Ме109, те просто нямат камолет, който да има качествата на Месера. Обратно-Накаджима Зеро почти до средата на войната е толкова добър самолет, който въпреки липсата на броня е било доста трудно да свалиш (нещо като Як-3 на руснаците), какъвто пък немците нямат. Факт е обаче, че американците на практика до появата на Корсърите и на Хелкетите са нямали изтребител, който да се противопостави ефективно на Зеро-то. Нещо, което Спита от сериите по средата съвсем спокойно би могъл да направи.

Изобщо американците ги тресе гигантоманията дори при изтребителите. А един гигантски изтребител няма много шансове срещу един комар, който винаги може да ти излезе в задна полусфера и дори с картечници да те разпердушини. И във Втората световна печелят срещу японците от една страна защото са имали повече подготвени пилоти от японците, а от друга-поради предимството в численост във въздуха. Но е малко трудно да воюваш нахъсано, когато си на 4000 километра от родината. Когато не е окупирана, разбира се. Не случайно в RAF са били пилоти от Чехия, Полша, Франция и т.н. и са се представили блестящо. При това на старичките Хърикейни.

Комодския дракон-грозен гущер с жесток инстинкт за оцеляване и отровни зъби.Точно като мен

Като маневреност по хоризонтала и скорост Спит-а ми се струва най-добрия самолет от своя клас през войната.
-и по вертикала след Мк.9 (изключвайки FW190D)

Имаше филм, в който немски офицер от Луфтвафе на въпроса на Гьоринг какво иска, отговора е "Ескадрила Спитфайър". Това си е самата истина, офицера се казва Хелмут Майер и в ГФР стига до доста висок пост в Луфтвафе след войната. Ако не се лъжа стига до генералски чин.
- да, но е реплика на адолф галанд мисля

Що се отнася до японския еквивалент на Ме109, те просто нямат камолет, който да има качествата на Месера.
-има - codename "Tony" с двигател по лиценз на даимлер бенц, но не му помня японското название. (army самолет)

Факт е обаче, че американците на практика до появата на Корсърите и на Хелкетите са нямали изтребител, който да се противопостави ефективно на Зеро-то. Нещо, което Спита от сериите по средата съвсем спокойно би могъл да направи.
- да - по вертикала.

Изобщо американците ги тресе гигантоманията дори при изтребителите. А един гигантски изтребител няма много шансове срещу един комар, който винаги може да ти излезе в задна полусфера и дори с картечници да те разпердушини.

-hellcat i corsair имат тегло (максимално) 6000-6500 кг. thunderbolt има тегло 6900 кг.(максимално). и трите са с еднакъв двигател (Double Wasp).
Thunderbolt-a се справя идеално с Ме109 и Fw190 особенно на височина заради огромния му supercharger. и има страхотен roll rate, тоест лесно може да разшири радиуса на виража, и да има същата ъглова скорост като "по маневрен" истребител).
за справка - Spit mk.14 има макс. тегло 4500кг, FW190D - също .
тоест въперки разликите - съпоставка може да се прави (виж пак това за Thunderbolt vs. Me109 и FW190)
hellcat-a i cosrair-a имат пълно надмощие над Zero, заради по голямата си хоризонтална скорост, climb rate, и dive acceleration. тоест битката пак се води по вертикала.
lightening e по зле, но той вече ползва само скороста си за hit-and-run атаки.
wildcat e по добър само в dive-a, но точно на тях американците измислят тактиките по двойки - weaving/scisoring който уравновесяват нещата. а японците радио нямат почити до самия край.

само пилотите които започват "завиващ"(хоризонтален) бой с Zero си го отнасят, но такива са рядкост.

И във Втората световна печелят срещу японците от една страна защото са имали повече подготвени пилоти от японците, а от друга-поради предимството в численост във въздуха. Но е малко трудно да воюваш нахъсано, когато си на 4000 километра от родината. Когато не е окупирана, разбира се. Не случайно в RAF са били пилоти от Чехия, Полша, Франция и т.н. и са се представили блестящо. При това на старичките Хърикейни.

-да. но поляците и на полските си самолети имат kill ratio 1.5-2 към 1 в своя полза (но разбира се самолетите са много по малко на брой от тези на луфтвафе). те просто са си професионалисти, за разлика от англичаните които тренират пилотите набързо понеже просто нямат достатъчно на брой - в началото на блиц-а. най резултатната ескадрила в битката за англия е полска (на spitfire - повечето чужденци са на спитфаиър всъщност).
Японците също, но те вече страдат от елитарната си система за трениране на пилоти - където 90% отпадат в процеса. твърде късно я променят.
и разбира се - за японците dogfight-a e нещо индивидуално и хаотично понеже нямат радио на самолетите си, и няма как да координират групови тактики по време на боя.

------------------------------
I can resist anything but temptation

първия и втория ти параграф-възражения нямам (имам спомен за Хелмут Майер), но може и да греша. Нямам претенции.

-Относно Тони-то, говоря за еквивалент, който има сходни характеристики, а японския еквивалент отстъпва доста на Месера както и да го погледнеш.

-Не съм много съгласен, че Зеро-то е по-добър само от вертикала, но по-подробни данни ще ти дам утре (нета днес ми е отврат и няма да ми стигне времето, а е и доста късно).

-Не виждам за какво спорим, когато говорим за Хелкета и Корсъра спрямо Зеро-то. Японците по това време въобще не са били в състояние да направят нещо освен да модернизират Зеро-то, а модернизациите не са били успешни. Трябвало им е нещо ново, каквото те просто са нямали. Спита и Месера обаче в дог-файт (особено месера, тъй като немците са имали по-добра тактика при групов бой) бият американските еквиваленти. Това, че е имало свалени месери е нормално-няма как да няма свалени машини. Утре ще дам по-подробна инфо по-въпроса.

-За останалото-нямам възражения.

Комодски дракон-грозен гущер с жесток инстинкт за оцеляване и отровни зъби.Точно като мен

Не съм много съгласен, че Зеро-то е по-добър само от вертикала, но по-подробни данни ще ти дам утре (нета днес ми е отврат и няма да ми стигне времето, а е и доста късно).
-нее, имах предвид че спита е по-добър само по-вертикала от зеро-то. чел съм разкази където австралииците с насмешка казват че е трябвало да прилагат на зеро тактиките които на тях самите Бф109 са им прилагали в англия.

-Не виждам за какво спорим, когато говорим за Хелкета и Корсъра ... и тн.

-всичко тръгна от там че ти каза че сравнение не може да се прави м/у американските navy истребители и всички останали. аз само посочвах че може да се прави - понеже такова е правено буквално в бой. първо с примера с Tony (приблизително = на бф109Е), и после с thunderbolt (понеже болт-а е все едно hellcat но с още повече гориво и по голям supercharger).
а нали thunderbolt-a бие Ме109 (на големи височина) и ФВ190 (на малки височини) (или поне аз твърдя така от това което съм чел)
само американските navy истребители с англииските е трудно да се сравняват понеже не са се били помежду си (или с еквивалент). но пък германските и японските са се били и с англииските и с американските - та през една стъпка може да се сравнява :)