Асцендент Водолей...+ някои въпроси / Религия и мистика / Астрология

Апропо, то по дефиниция Асц е как те възприемат околните, какво е впечатлението, което оставяш у тях, представянето ти пред света и тн. А другата истина за Асц е че започва да се проявява устойчиво около и след първото Сатурново завръщане, т.е. 25-28 год. И това е просто обяснимо, дотогава човек е подложен физически и психически постоянно на трансформация (бебе-дете, дете-юноша, юноша-младеж, младеж-мъж). Та не виждам нищо нередно при теб, нормално е да те припознават по Асц.

Това което е писал Канопус за Асц е напълно вярно, защото човек е склонен да се идентифицира със средата, в която се движи и като как тази среда го възприема. Но това не е реалната му същност, на самия човек. В момента, в който средата му се промени, ще се промени и тази му самоидентификация.
Ако на мен постоянно ми казват, че се държа агресивно и инатливо, ами аз ще започна да си мисля, че съм агресивна и инатлива. Но това е впечатлението на другите, не моята реална същност.

В индийска астрология например се разглежда т.нар. арудха лагна или в превод "онова, което стърчи, което се вижда". Имаш бизнес, хората си мислят, че си умен и образован (а ти може да не умееш да смяташ дори). Може да си умен и гениален, но да си обикновен работник някъде и хората ще мислят, че си посредствен.

Затова е логично в една възраст след 28-30 години, човек да започне да си мисли, че проявява характеристиките на асцендентния си знак. Просто защото това е неговата среда - която около тази възраст става някак по-стабилна - и на база тази среда, той прави някакви заключения за себе си.

Какво се случва обаче, когато нещо в средата се промени? Например смени местоживеене, месторабота (ако е работил дълго време на едно място) или се разведе, или пък е бил самостоятелен и реши да се ожени?! Изведнъж той решава, че се е променил. Средата се е променила и тази промяна предизвиква различна реакция.

В западна астрология, за мен лично, най-значимия показател за това каква е реалната същност на човека, е МС и всичко свързано с него. Това себеусещане, което се дефинира от МС остава постоянно. Защото МС е най-личния фактор. Чисто астрономически, часът на раждане дефинира МС. Докато Асц се дефинира от географските координати и показва какъв е човека, когато влиза в контакт със средата около себе си.

Или по-просто оста Асц-Дсц е "аз, когато съм в контакт с другите". Дсц обаче (по подобие на Асц) не показва другите хора, такива каквито са реално. Той показва онова, което ние очакваме от тях, моделите, на които искаме те да отговарят. По същия начин Асц - това не съм аз, това е впечатлението, което оставям у другите, каква съм, когато съм с други хора. А оста МС-IC "аз, когато съм си само аз". Когато човек се замисля върху това какво иска от живота си, какво търси и не се опитва по никакъв начин да се напасва към другите и техните мнения и постъпки, когато започва да размишлява за себе си и остане сам със себе си, тогава оста Асц-Дсц става напълно излишна. Затова разглеждаме МС, когато говорим накъде се е запътил човек, какво иска да постигне и по-конкретно, когато става въпрос за реализация и в обществото и въобще в живота.