|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Тема
|
АСТРОЛОГИЯТА,МЪЖА И ЖЕНАТА
|
|
Автор |
skydriver (казанлъшкия) |
Публикувано | 22.11.09 22:15 |
|
След като ВЕРОЛОМНО нахлух във Вашия сайт(и се извиних по-късно),ще ми се да отворя друга тема:Мястото на мъжа и жената в Астрологията.Това е продиктувано от факта,че към края на предната тема се заговори отново за връзката (или липсата на такава) между мъжа и жената в скромния четириизмерен свят който обитаваме.
Въпрос първи:
Жените имат ли принос в създаването и развитието на Астрологията или само се възползват от нея?
Въпрос втори:
След лато мъжете мислят само с долната си глава,то тогава с коя глава създадоха Астрологията?
Въпрос трети:
По-нататък...
| |
|
Шегуваш се с тези въпроси, нали?
Ap' exo koukla kai apo mesa panoukla!
| |
|
Да.Вторият въпрос е майтап,но пак ще отнеса тоягата
| |
|
Според мен и първия е шега, ама ...
Наистина ли вярваш, че постиженията в дадена сфера на познанието могат да бъдат приписани само на единия от половете?
Дори да вземем за пример любимата ти математика, и там има една Хипатия от Александрия, Ada Lovelace в програмирането и прочие.
Ap' exo koukla kai apo mesa panoukla!
| |
|
Като се замисля и първия е шега.Или лош вкус.Смятай темата за закрита.
| |
|
Едностранчиво, скъпа. Не е нужно да търсиш буквалното присъствие на жената в дадена сфера, за да има и тя пръст в нея.
Говоря за точно същите двойки противоположности. На външен план, мъжете, на вътрешен - жените.
По същият начин мъжът е силен физически, но слаб на материалното поле, жената слаба физически, но силна на материалното поле.
| |
Тема
|
Re: АСТРОЛОГИЯТА,МЪЖА И ЖЕНАТА
[re: skydriver]
|
|
Автор |
inkp (Ив) |
Публикувано | 01.12.09 14:43 |
|
Нищо не е такова каквото изглежда.
И каквото го възприемаме ние хората.
Всяка душа носи в себе си и женското и мъжкото начало.
Независимо от физическото й проявление в момента на земята.
"Когато печелиш, незнаеш какво губиш,
когато губиш, незнаеш какво печелиш."
| |
Тема
|
Re: АСТРОЛОГИЯТА,МЪЖА И ЖЕНАТА
[re: skydriver]
|
|
Автор |
galy () |
Публикувано | 03.12.09 13:14 |
|
Бе тя тази тема за мъжа, жената и астрологията, си е доста актуална На практика се оказва, че се използва почти основно - астрологията - за синастрия, която има за цел точно взаимоотношенията мъж/жена.
И мъже, и жени, прибягват до астрологията, когато влизат или са във взаимоотношения с някой от другия пол. Да не говорим, че дори и при обикновени отношения - приятелски, бизнес, колегиални - пак астрологията върши прекрасна работа.
За да подам малко "газ" на тази тема, ще завия малко към синастрията. И за да не звуча монологично, ще поставя малко въпроси - за размисъл, за обсъждане, за обмяна на мнения и становища.
1. Коя е движещата сила в една синастрия? Дали твърдите аспекти имат по-голямо значение от хармоничните?
По въпроса за аспектите ми се иска да напиша тук нещичко, което открих в една книга на Дейн Ръдиар. Защо аспектите, получени при деленето на 2, които наричаме твърди, обикновено се посрещат с негативизъм и се счита, че са нещо "лошо"?!
Ето какво пише Ръдиар:
„Падането” от състояние на единство и цялостност в дуалното съществуване или с други думи „спускането” на човека в конкретното /настоящото материално въплъщение на земята, се възприема от всички религии като трагично събитие. „Освобождаването” на човека, означава постигане на свобода от дуалното и „връщане” в състоянието на единство и цялостност.
По тази причина числото две е символ на действителното, реалното / земното, поляризирано / дуално състояние. Делението на две следователно се отнася към процеса на въплъщение и конкретизация, на материализация.
И този процес може да се нарече „лош” само и единствено от гледна точка на съществуването в единство и цялостност. А ние живеем на земята, в дуален свят, ние сме се „спуснали” в материята.
Поне моята мисла в случая, че именно твърдите аспекти (+съвпада) са онези, които правят една синастрия смислена и способна към материализиране. Други мнения?
2....следва... не знам какво точно.
| |
Тема
|
мислих и
[re: galy]
|
|
Автор |
Rose* (доказан феникс) |
Публикувано | 03.12.09 13:42 |
|
искам да попитам, че нещо не ми е ясно:
значи първо се раждаме, мъчим се като кучета, за да си наваксаме кармичните простотии, които сме направили в миналия си живот
след това срещаме Любимият - който задължително е гадняр, с тотално различен характер от нашия, който ни разфасова душата до атомни ядра и повръща в нея, защото трябва да си научим урока за уважение към другостта. Също така сме малко преди самоубийството,
защото хармонични аспекти ние не признаваме и какво е това ,,щастлива и споделена любов,, - след като не ни учи как да преживеем, влачене по черва - не ни е полезна
доживели с 3000 мъки до 30 години - раждаме деца, които задължително имат най-силно проявени най-омразните ни черти, за да могат денонощно да шамаросват егото ни и да ни покажат какви гадни копелета сме в действителност
хубаво, но след цялата тази мъка и изяденте шамари от живота ,,Щото така е по-здравословно за кармата,, - сигурни ли сте, че ще станем по-добри хора и по-полезни за другите и за нас си
за мен един душевно осакатен от съдбата човек си остава сакат дори и да не е видимо от другите...
е, какъв е смисълът на шамарите тогава ?!
аз не искам да уча вече - искам си хармоничните аспекти напук на цялата вселенска мъдрост за ,,начукана тиква - научен урок,,
| |
Тема
|
Re: мислих и
[re: Rose*]
|
|
Автор |
galy () |
Публикувано | 03.12.09 14:51 |
|
Е-е Рози, съвсем не мисля да е така
1. Раждаме се, за да си свършим работата, която сме наченали. Дори и хората, които на пръв поглед имат абсолютно всичко, необходимо за един нормално задоволен живот в материално отношение, имат някакви проблеми и въпроси за решаване. Дали са семейни, дали са в бизнеса - все ги има.
2. Срещаме много хора. Някои от тях са любими с главно Л, както си го написала. Той не е гадняр. В основата на всяко партньорство стои принципа на допълването, за да се получи едно цяло. Затова всеки се стреми към другия - за да се почувства цял, завършен.
И как става това допълване? Ако ти си "+", другия трябва да е "-". Иначе просто няма допълване, няма усещане за това, че другия е твоята половинка.
Срещала съм доста случаи, в които на пръв поглед съществува чудесна хармония между хората. Но там няма допълване. Като се позаровиш малко по-дълбоко, се оказва, че хората просто са си чужди. Идва един момент, в който се поразтърсват и разбираш, че няма любов, че не ги е грижа един за друг.
Онова, към което се привличаш в другия, не е нито външен вид, нито социален статус, нито количество и качество на портфейла, сексуални способности и т.н. То е свързано с най-големите ти слабости. Твоите слабости. И колкото повече другия ги настъпва тия слабости, толкова по-трайно те привлича и ти влиза все по-надълбоко.
Какъв е извода? Колкото са по-големи твоите вътрешни проблеми, толкова по-проблематични партньори ще привличаш.
Искаш хармонична и споделена любов? Ами споделената любов не е задължително да бъде като в приказките. Тя пак е споделена. И пак е хармонична - хармонична спрямо онова, от което имаш нужда. Нещо като следното: вървиш в тъмното и се спъваш в нещо и падаш така, че си удряш главата и изпадаш в безсъзнание. Когато се свестяваш е светло и виждаш, че само една стъпка те дели от дълбока пропаст. Излиза, че онова, в което си се спънала е било хармонично поставено спрямо необходимостта нещо да те спаси.
3. Раждаш деца. Тяхната роля е сходна с ролята на Любимия.
4. Какъв е смисъла на шамарите? Да се замислиш, че нещо не е наред щом постоянно ги получаваш. Ама това, което не е наред, не е у другите, а у теб. Защото ти получаваш шамари, не хората.
Добре, искаш си хармоничните аспекти. Ама шило в торба стои ли?!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|