Четейки оттук оттам диалога, който се води между някои от съфорумците, изведнъж се замислих върху въпроса за любовта и омраза.
Казват че това е едно и също чувство, само полюсите са различни. Понякога границата между двете е много тънка и ги дели само една стъпка.

Обаче когато двама души изпитват силна любов помежду си, тя трудно издържа дълго във времето. Някак се изхабява и дори често се превръща в непоносимост. Като омразата и непоносимостта някак имат далеч по-дълъг живот от самата любов.

Забелязала съм, че има случаи, когато омразата може да трае направо цял живот, при това без да се изхабява и да намалява като интензивност на чувството. Имам усещането, че голяма част от хората се чувстват далеч по-добре и по-силни, когато трябва да се съпротивляват на някого, отколкото да го обичат.

Та какво обяснение бихте дали? Защо се оказва така, че омразата е много по-трайна и стабилна, отколкото любовта? Не е ли това някакъв парадокс? На мен ли само ми се струва така?

Когато хората изпитват силна влюбеност помежду си, искат постоянно да са заедно. И мисля, че точно това изхабява любовта им. А когато се мразят, не искат да се виждат, държат се далеч един от друг. И вероятно точно в това е ключето. Гриниуч написа в темата си една много изтъркана фраза: звездите са звезди, защото са високо и далеч. Но е толкова вярна тази фраза, стига само да схванеш смисъла.
Винаги съм си мислила, че именно далечността е в полза на дълбочината на едно чувство. Затова може би омразата вирее толкова дълбоко и толкова дълго. Защото не й се дава възможност да се изразходи.

Всички говорят все за любов. И постоянно мразят някого в същото време. А какво би станало ако се обърне отправната точка? Какво мислите за омразата? За любовта е ясно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярна си принципно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз никого не мразя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любовта е част от теб, не е в другите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е да, ама с любимия си обменяте любов

ти на него, той на тебе

любовта е взаимна, ако имаш късмет де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Правилно го каза - обменяте. Но не ти я дава някой отвън.

Аз съм си късметлия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От друга страна ми се вижда мазохизъм да обичаш страстно, както и да мразиш дълбоко.

Ама то другояче няма как да стане. Страстта е водещия елемент - дали в любов или в омраза - няма никаква разлика. Сещам се за една култова двойка - Лиз Тейлър и Ричард Бъртън.

Опитвам се да си дефинирам при какви астрологически фактори двама души биха се мразили. И все стигам до същите, при които двама души биха се обичали. Честно - сериозно се затрудних.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е как да не ти я дава

една изпитваш в себе си към някого
другата ти я дава той ако е взаимно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гали,искаш да говорим за омразата от астрологична гледна точка или от чисто човешка????

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От думите ти излиза, че ние гоним любовта, а омразата гони нас.

Не съм сигурна, дали омразата не успява да се изразходи. А и самото усещане за омраза е толкова субективно ... обикновено мразим някого или нещо, което накърнява това, което обичаме. Не мисля, че съществува омраза сама по себе си - без да е свързана с нещо, което обичаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите