„Скалата продължава да се търкаля.” Албер Камю

Какво е по – добре, да носим товара безропотно или да се борим срещу съдбата си или както казват, това което ти е предначертано.

Ако се оставиш по течението, няма ли някой „страх”, „нерешен проблем”, да те стряска като да минаваш по малка тъмна пресечка и улична котка да измяука зловещо.

А ако се бориш, и дереш живота на парчета, в един миг се виждаш в огледалото и разбираш, че си късал парчета от своето тяло, че си взимал съня от своите очи, че времето което е трябвало да отделиш да се радваш на "малките неща", си пропилял в напразни борби, защото всъщност онзи камък си се търкаля и те застига и спира точно до върха на обувката ти, или направо ти минава през пръстите...

Сатурн е ретрограден и в лъв. Тежи ли ви скалата или ...вече свиквате с товара й?
Метални обувки ще помогнат ли? Изобщо може ли да се надвие Стената на Сатурн...

Редактирано от Fruzla на 10.01.07 23:42.

Добре си го казала.Преди време зададох същия въпрос на баща ми и той каза така:
"Това е вечният въпрос,който изрича и Хамлет-Да бъде или да не бъде!"
Аз постоянно се питам и не мога да си отговоря.
И да ,понякога много тежи товара!
За щастие или нещастие Сизиф е знаел до къде стига пътя ,по който го носи и кога ще падне.
Хубава тема!
Може би Сатурн не трябва да се "надвива",а да се транформира енергията му.
Човек не знае какво пе4ели,когато губи дадена битка .Но въпреки вси4ко трябва да има битка,рано или късно всеки се изправя срещу себе си и страховете си.

А ако се бориш, и дереш живота на парчета, в един миг се виждаш в огледалото и разбираш, че си късал парчета от своето тяло, че си взимал съня от своите очи, че времето което е трябвало да отделиш да се радваш на "малките неща", си пропилял в напразни борби, защото всъщност онзи камък си се търкаля и те застига и спира точно до върха на обувката ти, или направо ти минава през пръстите...

Ние много често наистина не виждаме дребните неща, изпускаме ги, тези, които ни носят радост в живота. Митът на Сизиф е олицетворение на догмите на живота, които ни притискат отново и отново и ние си носим бремето, понякога и без да знаем защо, без да имаме отговор.
Албер Камю е много интересна личност, утре ако имам време, може да потърся картата му, аз съм правила реферат едно време за него.
Да, Сатурн наистина ни притиска понякога да носим товари, които рано или късно нарушават равновесието и ни връщат назад, назад, срещу душата ни, срещу естествените ни пориви.
Ще ти напиша нещо, което аз съм го писала, силно повлияна от сатурн:
Защо така се случва във живота,
той лашка ни и тика във хомота,
на безогледната, безочлива съдба,
от ден на ден обвързва ни със смут и самота...
Защо така? Аз вечно питам,
но отговор отнийде няма
и пак накриво стъпвам и залитам
от камъните на житейската блокада.

Редактирано от *Eвa* на 11.01.07 00:17.

редакция: Мога да заявя, че ми пречи много

пп. моля пиши на кирилица. мерси

Редактирано от Fruzla на 11.01.07 00:04.

To be, or not to be (from Hamlet 3/1)

To be, or not to be: that is the question:
Whether 'tis nobler in the mind to suffer
The slings and arrows of outrageous fortune,
Or to take arms against a sea of troubles,
And by opposing end them? To die: to sleep;
No more; and by a sleep to say we end
The heart-ache and the thousand natural shocks
That flesh is heir to, 'tis a consummation
Devoutly to be wish'd. To die, to sleep;
To sleep: perchance to dream: ay, there's the rub;
For in that sleep of death what dreams may come
When we have shuffled off this mortal coil,
Must give us pause: there's the respect
That makes calamity of so long life;
For who would bear the whips and scorns of time,
The oppressor's wrong, the proud man's contumely,
The pangs of despised love, the law's delay,
The insolence of office and the spurns
That patient merit of the unworthy takes,
When he himself might his quietus make
With a bare bodkin? who would fardels bear,
To grunt and sweat under a weary life,
But that the dread of something after death,
The undiscover'd country from whose bourn
No traveller returns, puzzles the will
And makes us rather bear those ills we have
Than fly to others that we know not of?
Thus conscience does make cowards of us all;
And thus the native hue of resolution
Is sicklied o'er with the pale cast of thought,
And enterprises of great pith and moment
With this regard their currents turn awry,
And lose the name of action. - Soft you now!
The fair Ophelia! Nymph, in thy orisons
Be all my sins remember'd.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изобщо може ли да се надвие Стената на Сатурн...
Може - като я приемеш ;)

Чудила съм се и аз. И отговор трудно ще формулирам.
Трансформацията на Сатурн, как може да се реализира? Интересно предложение е това.
Да разбирам ли, че пътят е предначертан и някъде е по - стръмно и има голям вираж, тоест има опасност да отлетиш и ти с голямата скала в някой храсталак. Тогава поглеждаш карата си и виждаш, Сатурн върху Венера или Луна например и си казваш "е това е живота". Дали не е трябвало предварително да преценим с каква крачка ще напредваме....или и аз като Хамлет...
поне в българският театър знам една актриса която да е играла Хамлет и това е Нона Йотова. Като се замисля, женският образ на Хамлет ще е много удачен.
А бащите са умни и затова трябва да се слушат.

Студеният Сатурн, не е ли по - скоро учителя, който ти казва грешка "2" и дали може да пише отличен освен на себе си?

А Сизиф...той поне както казваш ти, си знае, че ще изтърве скалата. И тя ще се търкаля пак...

Стиха е много хубав и като че е писан точно когато си била на изпит в квадратура или опозит пред Сатурн и светило.
Ако пазиш датата ще е интересно да провериш това.

И аз искам да видя картата на Албер Камю. енигма.

Понякого ги виждаме, понякога не. Въпрос на фокусна точка. Или виждаш на близко или на далеко. Триизмерното виждане се учи сигурно с течение на годините.

Изобщо живота ни е изтакън от правила, догми, норми, статукво което трудно се променя.
А дали не е това целта, да се чудим защо му е толкова ледено влиянието?


Ти успяваш ли да се вгледаш в малките неща?

а не си ли я градим стената сами? може би е добре да използваме повече творчесто, да е нещо различно, да не е сиво и скучно.

Изобщо Сатурн може да е много скучен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите