Няма по-точно определение за начина ни на мислене от това:
...заради цвета на житото...

…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
- Добър ден – каза той.
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
- Добър ден – казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? – попита ги той смаян.
- Ние сме рози – казаха розите.
- А! – рече Малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичкте като нея!
“Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…”
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
Тъкмо тогава се появи лисичето.
- Добър ден – каза лисичето.
- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
- Аз съм тук, под ябълковото дърво…
- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
- Аз съм лисиче. - рече лисичето.
- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
- Ах, извинявай – рече Малкият принц.
Но след като помисли, добави:
- Какво значи “да опитомяваш”?
- Това е нещо отдавно забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
- Да се свържеш с другите ли?
- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоте стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
- Моля ти се…опитоми ме – каза то.
- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…
Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
- Ах!….Аз ще плача.
- Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисичето.
- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
- Разбира се – каза лисичето.
- Но тогава ти не печелиш нищо!
- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
-И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом …-каза той.
- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-съществеото е невидимо за очите.



...заради цвета на житото...

De facto sme bili gadjeta, a az prez vsichkoto tova vreme s neimoverni usilia (tarpenieto nikak ne e prisashto za moiata natura) sam chakala toi da sazree i da se reshi na seriozna stapka. Ne sme jiveli zaedno, vapreki che ot negova strana e imalo jelanie, prosto zashtoto obstoiatelstvata ne pozvoliavaha - jiveeh s roditelite si, a sam vazpitavana v puritanski nravi i za men vinagi e bilo che sled braka shte se iznesa ot roditelite mi. Osven tova prez poslednata edna godina sam uchila izvan stranata, a sega kogato se varnah prechkite ot samosebe si otpadnaha, tai kato roditelite mi zaminaha za dalgo vreme v chujbina i sega sam sam sama, a toi se distancira poradi 2 prichini - zashtoto samo 'sme se naraniavali vzaimno' i zashtoto se e poiavila druga jena. Az sama otkrih vtoroto i go provokirah da mi potvardi. Poznavam go dostatachno dobre i stignah do izvoda che ima druga i go popitah direktno. Toi si kaza, no niakak si ne se slaga akcent varhu drugata, zashtoto vse oshte kazva che me obicha i plache kogato zasegnem temata. Ne obviniavam nikogo, priemam che greshkata e moia, no ne moga da proumeja zashto sled kato sam tuk i kazvam che go obicham i iskam da badem zaedno, zashto ne mi dade shans da opitame otnovo. Smiatam che kogato ima liubov i ochevidno ot promenenoto statukvo i dvamata stradat, to ne e li logichno da govoriat i da se opitat da opraviat neshtata vmesto da biagat i vatreshno da izjiviavat tragediata si? Nikoga do sega toi ne e zastaval tvardo na pozicia bez da e podkrepen sas saglasieto na drugata strana. Az uporito otkazvam da priema promianata, a toi uporito tvardi che taka e po-dobre i za dvamata. Za nego ne znam, no az nikak ne se chuvstvam dobre i ako biah malko po-slab harakter sigurno shtiah da napravia niakoia glupost i da sloja krai na jivota si, koeto nikak ne odobriavam. Ne prestavam da viarvam che neshtata mogat da se opraviat i se opitvam da se boria, no e ujasno trudno i bolezneno pri vseki opit ot negova strana da me spre. Shteshe da bade mnogo po-lesno ako beshe vzel takova reshenie predi edna godina, pone dokato biah daleche ot nego niakak si shtiah da se spravia, a tuk vsiako neshto mi napomnia za nego, dori i v kashti. Niamam jelanie da se sreshtam s hora, da hodia nikade... Pone da beshe kazal che me mrazi i da mojeh da prevarna cialata tazi zadarjana v men liubov v omraza niakka shteshe da e po-leko.

Do kolkoto znam ne jivee s drugata jena i daje ne se vijdat chesto zashtoto e zatrupan ot rabota. Osven tova se vijda ot vreme na vreme s men, taka che ne znam koga mu ostava vreme za neia. Chudno mi e pri tazi psihicheska zatormozenost v koiato sme potanali i dvamata kak moje da nameri sili da se otpusne vav vrazkata si s neja. Ako biah az na neino miasto i naistina darjah na nego niamashe nachin da ne zabeleja kakvo stava i shtiah da govoria s nego i da go nakaram da spodeli a ako toi e napalno otkrit kam neja i i kaje vsichko to togava pri takava kratka vrazka mejdu tiah (zashtoto sam sigurna che datira ot tazi godina) tia bi bila v kraino neizgodna pozicia da viarva i riskuva da bade s nego pri polojenie che znae che sarceto mu vse oshte e drugade. Zadachata e mnogo trudna za reshenie i se namesvat 3 sadbi. Znam che toi realno ne si dava smetka za vsichko tova, i tai kato e ujasno obarkan edinstvenoto neshto za nego e da chaka, a tova me ubiva. Ako chaka prekaleno dalgo tia shte izbiaga ot nego a az shte ugasna v sarceto si i za nego shte ostane samo edna bolka za cial jivot. Ne mi e bezrazlichen, dalboko emocionalno sam obvarzana s nego i iskam da go predpazia ot greshka za koiato moje da sajaliava cial jivot. Ako ne biaha osemte godini zad garba ni shtiah da go razbera, ako beshe predi da zamina shtiah niakak si da go priema moje bi, no sega???? mislia che toi do posledno e chakal i se e nadiaval i besneja vatreshno che savsem malko ne mu e dostignalo.
Az imam ujasno silno razvita intuicia i oshte ot samoto nachalo znaeh che shte imam mnogo problemi s tozi chovek, no poeh riska, saznavah che shte triabva da se prigotvia da chakam dalgo i vapreki vsichko poeh riska i go napravih, toi sashto dosta me pochaka i nito vednaj ne se otkaza dori kogato predi godini provedoh razgovor i mu kazah da si preceni kakvi sa namereniata mu spriamo men, zashtoto ako ne e siguren che az sam jenata za nego, to kolkoto poveche chaka tolkova po-trudno shte stane eventualnata razdiala na po-kasen etap i toi pak ostana (razgovora beshe predi 4 godini). Za tazi edna godina v koiato me niamashe nikoga ne e prestaval da kazva che me obicha a kogato sam se opitvala da go podtikna da ne si gubi vremeto ako ne e siguren nakade varvi, toi pak mi potvardi che me chaka i az sam edinstvenata. Kakvo se obarka nakraja, zashtoto opredeleno distanciata doide ot liatoto. A veche 2 sedmici sam si v Balgaria a imam chuvstvoto che sam pretarpiala korabokrushenie na samoten ostrov.
Iskam da se boria, no toi ne mi pozvoliava, kazva che ne iskam da priema reshenieto ot inat, no sled vreme shte se ubedia che e pravilno, kak bi mogal toi da znae kakvo iztradvam az v momenta i che tova e istinsko i kak moje da e pravilno sled kato ako sam imala niakakvi samnenia dali e pravilno da sam s nego ili ne to v momenta cialata tazi situacia me provokira da otkria za sebe si neshto koeto nikoga ne sam saznavala - che az ne moga bez nego, vsichko v jivota mi e bilo stimulirano i provokirano ot liubovta mi kam nego, az sam jiviala vseki edin den za da bada do nego i da mu pomagam i da vijdam usmivka na liceto mu. Ujasno e trudno zashtoto toi ne mi dava vtori shans i ne iska da prieme stradanieto mi kato dokazatelstvo za silata na moite chuvstva, a az priemam inata mu v momenta kato samnenie dali izobshto sam znachela tolkova mnogo za nego kolkoto toi se e opitval da mi pokaje i dali az ne sam glupachkata v sluchaia, koeto me udria po dostoinstvoto i niama da mi pozvoli da se unijavam da go presledvam i da hlencha dalgo. Kogato ranata e otvorena i ne iskat da ti dadat konci da ja zashiesh edinstvenia nachin ako iskash da oceleesh e da posipesh sol v neja i da se natapchesh s obezboliavashti za da ne useshtash bolkata i v edin moment shte zabravish za neja a cial jivot shte nosish belega i. Iska mi se da ne go pravia, iska mi se da izjiveja bolkata v chist vid i kogato treskata premine da me pregarnat i da me pogaliat i da kajat che me obichat...mai ne sam za tozi surov sviat.

Вярно, вие изобщо не се отказвате толкова лесно, да не кажа че от Козирог отърваване няма!

Аз-стрелец,той-козирог,семейство-от 13г.,3 деца....
Много сме различни и не бих казала,че бракът ни е цветя и рози,но до тук сме оцелели...Разделяли сме се и след това със сълзи се събираме...имало е моменти,когато съм била сигурна,че повече не мога да продължавам,но само два дена без него са ми предостатъчни,за да усетя липсата му и празнотата без присъствието му...
Един месец след запознанството ни,се оженихме,все още го обичам,а и той твърди същото...истина е че много работи и прави всичко за семейството си...
И е истина,че трудно можеш да се отървеш от Козирог

Е що сега така, развод ли искаш?
Мога да ти подшушна обаче как да го отвратиш...

...заради цвета на житото...

Разбирам, че още се търсите и че ти още поемаш инициативата да говориш с него за вас! Ако си убедена, че вече няма на къде и за да не си паднеш сама в очите, както споменаваш и ти, по-добре опитай да го оставиш и на мира. Това може да го провокира, само че ако не се забави много и ти все още не си истинала към него.
А пък за ситуациата ви-аз никога не бих могла да остана приятел с този човек или поне така си мисля. Поне не бих се срещала с него,освен ако не се наложи. Нещо не ми се връзва-да сме приятели, за да може поне в началото да споделя с мен щастието си, за сметка на моето нещастие. Не съм чак такъв мазохист. Възхищавам ти се за това. Но ти все пак не си се предала. Казвала ли си му, че си разочарована от него?

Това беше просто супер. Не съм чела "Малкият принц" и виждам, че съм пропуснала нещо много ценно. Ще я прочета. А що се отняся до начина на мислене на Козирозите, който свързваш с този откъс, то трябва да ти кажа, че открих истина и за себе си там и просто ВСЕКИ би я открил. Така мислят всички хора според мен-те просто не го осъзнават.

В интерес на истината и аз не го извадих от книгата, едно момиче преди време го пусна някъде.
По същия начин останах поразена. Дотогава разни хора бяха успяли да ми внушат, че е направо порочно да държа на ... инвестициите си.
Любов=свобода и това беше върховната им максима. Усещах нещо много погрешно в този начин на мислене, но не успявах да си обясня какво.
Благодарение на този откъс го проумях. Любовта е ангажираност, а ангажираността определено не е свобода.
Който говори за любов и свобода, просто не обича.
Та така....затова съм с такава опашчица (виж по-долу).

...заради цвета на житото...

не знам защо, но имам чувството, че говорим за един и същ мъж :-)) звучи ми като него. а и аз имам разни силни интуиции. обичам го, но трябва да вземе решение. вече 1 година го чакам да се установи на едно мнение - казва, че ме обича, че ме иска - но нищо друго. думички безброй. дори да си другата - по-скоро не си, мисля, че трябва да си поговорим с него поотделно. защото и аз се опасявам от това, от което и ти - аз ще си отида от него, ти може да изстинеш - а той ще остане сам с болката. казвала съм му го, но................ неговия живот е в работата.сега. а по-късно - може би вече ще е късно. и за двете.



"Обичайте се или мрете"

Не става, пробвала съм какво ли не
Всъщност вече се укротих, а трябва да ти кажа, че дори сега оценявам това че козирозите са си чудесна зодия, особено за една везни като мен!
не са ревниви, уважават независимостта ти, дават ти лична свобода...ехе..я колко екстри