страхотно казано.
напълно съгласна.

това е пример за изказване на човек, в чийто живот няма любов - затова не е щастлив. Не виждам тука пръста на съдбата. Поне на мене така ми звучи де...

Ама като гледам за кво си е мечтаел, тя май любовта изобщо не му влиза в представите за щастие де... Баси странните желания има...айде, за парите го разбирам някак си - нещо трябва да се яде. Ама да мечтаеш за слава ми се вижда супер странно... Кой знае...хора всякакви

абе не е съвсем така...
Принципно съм съгласна с тебе, ама си има време и моменти за всичко - все пак. Според мене е нормално на ВСЕКИ човек да му се случи и да се сдуха, и да се тръшне, и да се отчае, и сълза да пусне... Въпросът не е в сълзите, а в това човек да знае кога да спре. Както и, разбира се, да има някаква мярка и милост към ближните и да не ги дави и тях в сълзите си.

защо така злобно?.........

ех, как ме сряза само....
Не съм искала да те дразня, затова веднага уточнявам какво имах предвид.

Не твърдя, че можем да променяме на сто процента всичко - пък и кому ли е нужно това, като се замисли човек. По принцип ми се вижда неподходящо изобщо да се обобщава и теоритизира по този начин, защото какво конкретно значи "да промениш нещо 100 процента"? Да промениш кое? И как се мерят стоте процента, ако става дума за съзнание например?

Както вече казах, вярвам във взаимосвързаността на нещата и виждам, че по този въпрос нямаме противоречие. Аз просто правя драматична разлика между свързаност и предопределеност. Признавам, че самата дума "предопределеност" ме дразни, а понякога ме разсмива - в зависимост от ситуацията. И не мисля, че това се дължи само на водолейската ми самонадеяност и оптимизъм. Просто няма логика, разбираш ли? Няма логика от нас нищо да не зависи. Византийката много добре го каза - едва ли на господ или на когото там му е много забавно да гледа някакви кукли на конци. За мене е нелогично Бог хем да ме създаде такава, каквато съм - хем да ми даде интелект, способност да мисля, да избирам, да взимам решения - и в същото време да ме лиши от възможността да се възползвам от всичката тази благодат.

А пък специално астрологията, която, меко казано, боготворя, за мене е като да ти дадат карта на града - виждаш си там каквото ти трябва, кое къде е и т.н. - и в този смисъл картата е някакъв наистина непроменяем факт. Очевидно е, че не можеш да промениш самият град, чиято структура отразява картата. Обаче ако искам примерно да стигна от Люлин до Обеля, мога да избера поне хиляда възможни маршрута - някои ще бъдат по-преки, или по-заобиколни - а мога да пробвам и изобщо без карта. Може и да се загубя, разбира се. Но всичкото това са избори и решения, които аз взимам. Разбираш ли ме сега?

И още нещо - казваш, че "с различен поглед и отношение към нещата не се променят фактите, а само променяме нашия подход или просто си чистим мозъците". Това прилича на спора дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Но нали пак от нас зависи кой подход ще изберем и дали ще се почувстваме щастливи или не? Ти си права - чашата си е чаша и количеството течност в нея си е едно и също. Но всъщност обективна реалност няма - всичко е такова, каквото ние го виждаме. И колкото човеци има на земята, толкова версии има за живота, чашите и всичко останало.

Затова подходът и отношението към фактите хич не са за подценяване. Те са като музиката във филмите - правило ли ти е впечатление как драматично се променя една и съща статична сцена в зависимост от саундтрака? Представи си, че виждаш стая - най-обикновена стая, с легло, масичка, прозорци и цветя по перваза. И не знаеш какво ще стане след малко в стаята. Само с музика може да се внушат поне сто различни предположения - че там ще влезе убиец, или влюбени, които ще се любят, или хлебарка ще пропълзи изпод леглото, или снайперист ще стреля и ще счупи стъклото, съседчето ще хвърли камък и ще събори саксията с цветята...и т.н. И всичкото това е в музиката. Същото е и в главите ни. Поне според мен.

Да, де факто не можеш да промениш това кога, къде, как и от кого си родена. И тези неща винаги имат последствия - добри или не чак толкова добри. Въпросът е какво правиш с последствията - как ги коландриш, както казва баба. Понеже се сещам за поне два подхода. Единият да използваш информацията за ориентир - за да се прицелиш по-добре като стреляш по "лошите" в себе си. Другият е да използваш същата информация за прикритие. И това е пак въпрос на избор.

Пак се разфилософствах, баси трактата написах - сори.

Da
No ne vqrvam v sluchainostta.
Vqrvam v predopredelenieto.
Tova za svobodnyq izbor mi se struva malko drun-drun:)))
Dushata mi predi da se vupluti v tazi si forma, sama si izbra zelite, kakto i nachinite i sredstvata s koito da gi postigne. Puk tova, koeto az si mislq che e "svoboden izbor", ... to e za zabluda i za samouspokoenie.
Nishto v nashyq svqt ne se sluchva sluchaino.
Prosto shtoto zirimoto i nezrimoto za dvete strani na edno zqlo. I koito kakto si iska, taka go priema.

"Koito ima zashto da jivee, moje da ponese vsichko kak"

Чета, чета и - не виждам? :)

~*~

може и да няма спор всъщност.
Тръгнах да отговарям наред и не можех баш тебе да подмина.
Пък и да не си помисли някой, че съм пристрастна.:))))))))
Може и друго да е било - да съм искала несъзнателно да кажеш точно това - че няма спор - та да не могат хората да те заподозрат в безсърдечие...примерно.:)))))))))РРРР

Не бе - сериозно. Стори ми се, че се произнасяш малко радикално по отношение на допустимата човешка слабост - та чувството ми за справедливост се размърда. Е, май имаше и тънък аромат на женска солидарност....признавам си... Може и аз да съм водолей, ама съм женски водолей - все пак...

Можеш ли да ми дадеш едно обяснение, което да не е изтъркано, нещо, което не съм го повтаряла сама сигурно 300 пъти на хора тук и там из света? И което съм виждала в повечето случаи, че не е вярно, в "основните" теми в живота няма покритие?! Много ясно ми е, че от моя гледна точка е мой избор дали ще гледам тази вечер телевизия или ще ти пиша тук отговор ... ама сигурна ли си, че е избор, особено при тази "тъпотия" по телевизията?!! Да не говорим, че нямам избор да се измъкна от леглото в момента ... но пък имам избор в това дали съм в розова или синьозелена нощничка, какъв голям избор, какво ли щях да правя без този избор?!!!

Можеш ли да ми кажеш нещо, което да не виждам, че няма смисъл да се говори, защото хората това, което могат да избират избират, но проблема е с нещата, където нямаме избор и не сме в състояние да понесем и ни разболяват ... особено, когато ни се взимат решенията, поставени сме пред свършени факти?!!!

Явно не си прочела мнението ми по горе ... не става въпрос да пълним чаши, празна чаша е празна, и с фантазия да я пълниш, няма да ти утоли жаждата, а че на някои тези чаши са пълни по рождение, а на други не, а и някои имат наглоста да се присмиват на тези с празните чаши!? и по веселото е, че тези с пълните чаши смятат, че сами са си ги напълнили, а тези, които са с празни чаши, сами са си виновни, какво безумие?!

Спирам ... за да не пиша романи и да не "режа" хората!

да ти дам обяснение, дето да не е изтъркано - тъй като съм с извънредно ограничен умствен капацитет, само изтъркани обяснения генерирам....такава съм си, прощавай... Ма ти си ме знаеш...:)

И тъй като мисленето е мъчно и трудоемко за мене нещо, признавам, че се обърквам от твърде абстрактни дискусии - имам Меркурий в Козирог, бах му мамата на Меркурия гаден - и имам нужда от повече конкретика и яснота. Та, за да е по-плодотворен диалогът ни, дай ми конкретен пример за ситуация, в която нямаш избор. Нека да е твоя ситуация - понеже очевидно нещо твое си имаш предвид в момента и едва ли размахваш меча за да браниш чуждите онеправдани. Има разболяващи ситуации, разбира се - но в тях както се влиза, така и се излиза. Кой точно ти "взима решенията"?

С фантазия всичко се пълни, доколкото съм забелязала - въпреки че аз фантазия нямам никаква - затуй ми е празна чашата, де (сичко изпиха снощи копеленцата ниедни и гърла бездънни..). Но ако ми дадеш конкретен пример за някой с пълна чаша който се присмива на друг с празна такава, аз ти обещавам, че веднага ще ида да ритна в топките (или в каквото там) първия и да нагушкам любящо втория.

Още по-просто казано - какъв е проблемът?