|
......Споменатите йерархии са наистина от много по-висш клас, но и те трябва да минат през човешко въплъщение, за да се научат да разграничават индивидуалния глас от колективния глас и за да се научат да почитат и пазят свободата на околните. Именно с организирането на атомите в и над земната кора се проявява “принципът на неопределеността”, както го наричате вие, според който електроните имат право на индивидуално решение. Така не е в плазмените и магмените процеси, нито в неутронните ядра и звезди. Това е именно Първичното Плутоново състояние на материята и съзнанието. “Синовете Божии”, “гражданите на вселената”, “Белите братя” са синоними на плутоновия чавек, който е завършил своето развитие на планетно ниво. Ако Уран съзерцава и вижда всичко, ако Нептун преживява всичко и се намира навсякъде, то Плутон ражда импулса да организира видяното и преживяното отново на планетно ниво – да превърнем планетата си отново в “райска градина, в “Новия Йерусалим”; да свалим “Царството Божие” на земята. Мантрата “Както на небето, така и на земята” е плутонова мантра, дадена от Христос не случайно. Тя полага началото на минералното тяло и минералното човечество на вашата планета. Неговият основен девиз ще бъде несъпротивление на космичния импулс, а основната му дейност – организиране на нови планети – земни райове. Именно минералният човек е апотеозът на плутоновите влияния. Вие сега сте много далече от него, защото степента на свободата, т.е. свободната воля на вашите електрони, е все още напълно хаотична, макар и подчинена на някои основни закони. Минералният човек, под въздействието на Плутон, ще може съзнателно да настройва орбитите на електроните си под строго определени ъгли спрямо ядрата, от което ще следват неговите неограничени творчески и енергетични възможности.
Но Плутон е нещо ужасно, когато е зле аспектиран. Той е многократно по-страшен от Луцифер – планетата Марс, или Сатанаил – планетата Сатурн. От Марс можеш да избягаш, ако си го овладял; Сатурн можеш да го убедиш, ако си се научил на ум и разум от страданията, но Плутон е последният “Пазач на прага”, който създава най-солидни затвори и тоталитарни режими. Могъществото на владетеля, господството на тирана, волята на премиера, скиптърът на монарха, заповедта на генерала, престъпният деспотизъм на домашния първенец или на началника в службата – ето къде се крият опасностите на зле строения Плутон. Плутонианецът от пъклен произход преминава през трупове, премазва народи, смачква хиляди лични воли, опропастява стотици съдби, разстройва нервите и здравето на семейства, общества и народи, само и само неговата воля и неговото решение, представени демагогски за колективни, да се проведат до край. Плутонианецът винаги има оправдание, както между впрочем, всеки друг представител на някой пъклен планетен аспект. Плутоновото самооправдание неотменно е “сигурността на космоса”, “сигурността на обществото”, “сигурността на държавата” или групата. Заради нея винаги, без замисляне, се жертва сигурността, спокойствието, щастието и даже живота на отделния индивид, на малките социални групи – влюбени, съпрузи, семейства. “Голямата правда” неизменно смазва “малката правда”, от което машината на едно общество наистина продължава да върви още няколко дни, месеци или години, но никога – повече от няколко века. Насилието, но не личното, Марсианско престъпно насилие, а организираното, администрираното, “законосъобразното” насилие – ето стихията на пъкления Плутонианец. Той никога не е в състояние да проумее основния закон на космоса, че самият космос би рухнал мигновено, ако не се грижи за правата на най-малката елементарна частица. Превръщанията, метаморфозите, мутациите на Плутон, за които ще говоря по-нататък, са особено типични и за адските му представители, макар и в отрицателен смисъл. Героят, борецът за правда, пламенният, жертвоготовен патриот и приятел, попадне ли веднъж в машината на утвърдените нормативи, съгласили се с тях, пред очите на всички се превръща в своята антитеза – продажник, тунеядец, бюрократ, палач на човешки души и сърца – отново в името на “правдата” и “закона”…Ето, всъщност, и картината на ада, много по-страшен от религиозния ад, какъвто всъщност не съществува. Има, фактически едни пласт под земята, най- много до един километър височина, където има условия и за астрални престъпления на низши духове и елементали, но техните пакости са незначителни в сравнение с престъпленията на въплатените плутонови жреци на Хадес. Те обаче също имат важна роля, защото изпитват – без самите да съзнават това – предаността на човешката душа към космическата й родина и предоставят на космическите следователи и кинооператори изобилен материал за вашето поведение при проблемни ситуации.
Накроя ще завършим по-светло с урока за Плутон, изтъквайки неговата роля на мутатор. Превръщането на какавидата в пеперуда, раждането на всеки нов вид от стария чрез мигновена психобиологична революция, появяването на нови органи и системи, така наречените “микровъзкресения”, както и възкресението по принцип – всичко това е под влиянието на Плутон.
Ако Уран носи информационната програма на новия вид, ако Нептун одухотворява тази програма с присъствие на жив дух, на Божествена монада или групова душа, то именно Плутон организира мигновено веществената материя или социалните елементи в нова планетна структура. По същия начин той е в състояние да реставрира мигновено поразена по някаква причина структура, понеже има силата да твори, да привлича частици от пространството и да ги разпределя по местата им в информационната идеална матрица. Ето защо Плутон е и Белият или Черният Маг. По принцип, както ритуалната, фолклорната магия, така и окултната, отговарят на влиянията на Плутон. Девизът, ефектът на Плутон е един: “От нищо нещо”. Това важи не само за плутоновия жанр “вълшебни приказки” или школи от типа на “магически реализъм”, но и за всеки акт на духовно усилие, при които се видоизменят природни или социални структури. Но при всички случаи плутоновият тип видоизменения са мутации, дори когато са предшествувани от слънчеви, марсови, юпитерови, уранови или нептунови освобождавания на енергия. Целта на Плутон е организиране и координиране, независимо от равнището. Жаждата за власт и надмощие с връх в историята и съвременността – милитаризмът, военщината и повсеместната милитаризация на културата, - това е само сянката на този плутонов импулс.
И така, живият Плутон – Плутон на Божествено ниво – е брат на човечеството, Христов съратник и работник за установяване на космическия ред на Земята. Той е силен, без да е насилник; правдив, без да е формалист; съвършен организатор, без външна организация; идеален воин на космоса, без употреба на каквито и да е оръжия, освен силата на Доброто и мощта на пълното самоотречение. Плутоновият посветен е действителният ръководител на всяко тайно и явно общество, без другите да подозират това. Той не прави собствени планове, не разпределя задачи по хората, не наблюдава дали те изпълняват или не изпълняват плана на небето, не критикува никого и изглежда напълно сляп за пропуските. И въпреки това организира около себе си мощни групи или движения от будни и съзнателни души, които, както пръстите на двете ръце, се събират в нужния миг и на нужното място под импулса на яснодействието, на което Абсолютният Дух е Първодвигателят, а не някакъв външен човешки организатор. Така се създават истинските братства и планетни райове, така, именно, белите кръвни телца на всемирното човечество се озовават неизменно и винаги там, където на една клетка – т.е. на Цялото – нещо е жизнено необходимо. Пълната взаимозаменяемост на всеки Син Божий с всеки друг в която и да е функция, необходима на Цялото някъде, в някой момент, е основен белег на разцъфтял Плутонов олтар – Сферичната чакра, образуваща хилядолистника около тялото, а не само около главата.
Христовият хилядолистник или “олтарът на възкресението” не създава светии с ореоли само около главите, но “братя на човечеството”, нямащи лична воля. Или – казано по-точно – отдаващи личната си воля в ръцете на колективната воля на Космоса. Това значат думите на Христос: “Сине Мой, дай Ми сърцето си!” – т.е. емоционалните, личните, интимните предпочитания на Везните се снемат в огъня на Овена. Невъзможността да не бъдеш близък с близкия и да бъдеш близък с неблизкия тотално се превръща във възможност да бъдеш всякакъв с всичко и всеки, ако това е волята Божия. При това личните вкусове не са унищожени, индивидуалните предпочитания продължават да съществуват, Сърцето не се убива, както при светещите само около главите, но то преминава на прекрасна и славна служба: първо на всички, а при отдих – и на собствените си вкусове.
Астроформула на Плутон:
Нюл, Нюл, Нюл, Нюлам!
Сат, Ло, Сат, Лон, Сат Пралам!
Истина ме оживи –
на любовта беззаветно да служа!
Астромолитва на Плутон:
Прояви се в Христовия ми престол,
Отче на силите!
Нека просветне духът и душата ми
в моето тяло, за да работя
за твоето царство тук, на земята.
Предай ме в ръцете на онзи,
който има нужда от мен;
не давай в ръцете ми този,
от който аз имам нужда.
Отмени от пътя ми ложето
от трънени истини,
които карат нещадтните хора
да служат на идоли;
обикни чрез мен всички ония,
които са необикнати още от никого.
Завържи чрез мен това, което
е на небето, да бъде вързано на земята,
а което е вързано на земята,
да бъде вързано и на небето.
Моля Ти се най-коленопреклонно:
не ми позволявай да стана един от ония,
които променят света, а не себе си,
и ми дай сила да правя добро,
без да се питам горен ли е твоят нещастен син,
на когото помагам, или долен.
И ме пази от най-страшните врагове
на Твоето царство –
от ония, които ме искат за себе си.
Амин!
30.05.1984 г.
София – Изгрев
******************************
ТРАНСПЛУТОНОВИ ПЛАНЕТИ
Не се спирам обстойно на трансплутоновите планети, понеже не сте още готови. Понятията, свързани с тях, са извън сферата на вашата еволюция и няма смисъл за сега да проявявате особен интерес към тях. Трябва само да поясня, че няма предел на усъвършенствуването и че над свръхсъзнанието стоят ултрасъзнанието и хиперсъзнанието. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание, ултрасъзнание и хиперсъзнание – това са шестте обекта на езотеричната астрология и психология, обединени от Божественото съзнание. Наистина, има още три планети след Плутон, които в бъдеще ще развият вашите съзнания, по-горни от свръхсъзнанието. Предметът на този урок ще бъдат именно тези три планети, които още не са формирани както познатите ви, тъй като всяка планета и звезда се формира при наличие на съответния тип съзнание. Пределът на съвършенството, стигнат на Земята4, е свръхсъзнанието. То сега се приема за синоним на Божественото съзнание, но всъщност е само част от него. Няма да се разпростирам върху този предмет, направо ще говоря за новите планети.
РЕНУН е мостът към ултрасъзнанието или – както вече знаете от “Звездните приказки” – към ултравселената. Свръхсъзнанието утвърждава силите, йерархиите и строителтвото на свръхселената – или на супервселената. Той е синоним на духовното съзнание, което включва потребностите на духовните тела на съществата – причинно, будически и атмическо, според източната традиция. Обаче над духовния свят присъствува Божественият, който е обединител на духовния с физическия свят – те са Божествени. Това, лошо преведено на славянски, звучи така: “ултра” – “в”; “хипер” – “а”, и “тот” … е съвършено невъзможно да се преведе в близките 15000 години. В този смисъл съществуват “всезнание”, “асъзнание” и “…съзнание”. Първото Аз наричам съзнание на микровсебената, второто – съзнание на “абсурдната” вселена, и третото – съзнание на Абсолютния Дух, което е неизречимо. Работете неуморно за проумяване на тези най-високи равнища, но не се надявайте да постигнете скоро техните състояния на практика.
Ренун е планетата, която някога ще развие във вас “всъзнанието”, т.е. ултрасъзнанието. На нивото на физическата и духовната вселена също има проекции на това Божествено съзнание, а именно: микросветът на физиката, и аскезата – в психологията. Потъването в собствения микросвят, прякото пътуване във вселената, но не навън, а навътре в себе си – това е нещо известно от най-дълбока древност. Но пред човечеството все още стои неразрешен въпросът за методите. Някои посветени и всички велики Учители наистина пътуват по ултравселената – опознават последователно и едновременно безчислени цивилизации, населяващи техните собствени полета и елементарни частици. Те постигат това чрез аскезата, но не тъй, както я разбират и практикуват повечето “подвижници”. Ако духовната аскеза напраменно изисква отказване от нещо за сметка друго нещо, то Божествената аскеза означава насочване навътре в себе си и преживяване вътре в себе си на всички неща, които другите търсят отвън. Обаче това съвсем не значи самолишение от функциите на даден център или система, обявяване на някой Божествен извор за “греховен”. Просто потъващите навътре в себе си намират всички блага на природата вътре, а не навън. Помислете колко умопомрачително повече са елементарните частици в сравнение със звездите и планетите! Ако рионидите – съществата, познаващи всички звезди във вселената – и тоунидите – познаващите всички обекти в супервселената – са постигнали предела на физическото и духовно познание, то познанието и животът на ултрайерархиите може бледо да се представи количествено, като се умножат познанията на рионидите и тоунидите по броя на елементарните частици в една статистически средна духовна звезда. Това ниво на сравняване може да се проумее само от математици и астрофизици, само от мъдреци. Ренун не може да се открие с телескоп, защото е обект в друго измерение, а физическият му носител е елементарна частица с особена мощ зад пределите на Плутон. Това някои взимат за черна дупка, други – за липса на звезди в определена област на небесната сфера. Подобни космични обекти, когато са на извънгалактично разстояние, се възприемат като квазери, както се възприема и вашата Ренун от извън вашата галактика. Способността на квазарите е да бъдат елементарни частици в пределите на собствената галактика (или струпване от галактики), но да се отчитат като свръхмощни космични обекти, съдържащи множество галактики, когато се намират на голямо разстояние. Тяхната величина и сила се намалява с микромерките на микросвета с увеличаване на радиуса и се увеличава с макромерките на макросвета с увеличаване на радиуса. Ренун, по този начин, е представителят на ултравселената във вашата Слънчева система. Но ултравселената не се проявява само в планети и микрочастици, но и в така наречените неутронни звазди. Психологически Ренун ще развие следващия клас човешки същества след минералното човечество. Минералното човечество – като венец на супервселената и физическата вселена – все още ще изучава тези две вселени предимно чрез външни пътувания. Металното човечество, за разлика от него, което ще се развие под влиянието на Ренун, ще живее в още по-бавно време от минералното. То, именно, ще пътува не навън, а навътре, в собствената си микровселена. Субстанцията на металното човечество се съдържа в планетните залежи и звездите. Психическото състояние на един минерален човек, за да се превърне в метален, ще се базира на неговото пределно ниска самочувствие. Когато то стигне до “абсолютната психологическа нула”, под въздействието на Ренун ще се получи мутация – мигновено превръщане на минералния човек в метален. На този етап ще бъдат снети и последните следи от самосъзнанието. По този начин на етапа на металното човечество, ще се ликвидира окончателно с падението на човечеството преди осем хиляди години, когато съзнанието и самосъзнанието непозволено започнаха да предизвикват ракови образувания в психиката на вашето човечество.
Идеята за свръхчовека, за супермена, ще бъде напълно, дълбоко непонятна за металното човечество, което ще живее – както и сега живее на много места в космоса – не на отделни планети или звезди, а разпръснато като метални човеци из ултравселената. Те ще са постигнали целта на звездната и планетната еволюция – абсолютния синтез на елементите, веществата, съединенията, органите, системите, енергиите, познанията, чувствата, идеите и пр., - поради което няма да им е необходима външна среда. Те ще се откъснат от гравитацията на слънцата и планетите, тъй както вие някога изкарахте корените от земята и проходихте. Физически те пак ще получават енергията си от звездите, но свръхикономично, защото в междузвездното пространство, при температури близки до абсолютната нула, те ще бъдат свръхпроводими. За тогавашните
|
[
/