Предлагам тук да се публикуват резултати от визуални или фотографски наблюдения, за да се придобие по-пълна представа за дейността на любителите в България /ако въобще сега има такава!/. Когато самия аз бях начинаещ, имах нужда от информация например за това, какви обекти с какви инструменти са достъпни за наблюдение и фотографиране - нещо, което може да се знае след известен опит, но и може да се научи от вече имащи такъв! Предлагам тук да публикувате и обсъждате резултати от наблюдения на променливи, метеорни потоци, комети или каквото и да е друго, стига да мислите, че това наистина ще представлява интерес. Дейността на много любители се изразява в това, да се сдобият с телескоп и след кратка еуфория да изоставят и забравят всичко. Нека изключенията да се изявят тук!

Сам пак ще си говоря!!! Тия вечери при ясно време се наблюдават много добре галактики от Ловдж. кучета, Дева и Голяма Мечка, с обектив с f=300mm, f/4, при увеличение от 15x нагоре. Все пак един обектив с f=500mm при същия относ. отвор е за предпочитане. Говоря за възможностите на малките любителски инструменти. Не ми препоръчвайте да отида в ESO!

?

??

Предлагам на Вашето внимание моя личен WEB-сайт: web.dir.bg/markishki Направих го набързо и затова не е с много добър дизайн, но като за начало - толкова. Там ще намерите фотографии на различни обекти, заснети от азимутална монтировка с различни обективи. За в бъдеще смятам да го "обзаведа" още с други мои фотографии, на които повече да приляга определението "астрофотографии". Сайтът ми не е само на астро-тема. Ще намерите още две теми, които надявам се да Ви бъдат интересни.

Интересна е идеята ти! Ами също скоро ще имам саит с мои снимки и ще ти кажа когато стане готов! А и искам да те питам от къде мога да си закупя някое МТО или друг дългофокусен(телеобектив)?Посетих твоя саит и ми харесаха снимиките. Успех в по-нататъшни начинания. Ако те интересуват резултати от метеорни потоци като Боотиди (имам в предвид по-неактивни, но все пак Боотидите имаха добра активност през '98 -ZHR>100) мога да ти изпратиа резултати от тазгодишните наблюдения (е след като ги извършим и обработим де!!!). Очаква се максимума да е на 28.6.2000. Ами това е за сега!

Здравейте, На адрес http://explorations.cjb.net побликуваме снимки от наблюдения, резултати и др. Поради технически причини и неактивен наблюдателен период сайта не е обновяван от доста време. СКоро ще има ТОТАЛНО обновление. В момента се провеждат усилени наблюдения на Боотиди от с. Аврен (варненска област) от над 26 астронома. Имаме и гост от IMO (www.imo.net) , и представяме нови и различни софтуерни програми за обработка на наблюденията. Скоро ще бъдат достъпни на САЙТА ни. Това е за сега, ****** Колкото до БООтидите , който има някакви направени наблюдения и резултати, моля да ги прати на е-майла ни.

Сдобих се с МТО-то по чист късмет, като го взех от дно фотоателие в Шумен на смешна цена.Човекът явно недооценяваше какво точно ми продава. Нямам засега добра екваториална монтировка с водене, затова съм публикувал фотографии заснети предимно от азимутална монтировка. Едва в последно време работя с ръчно /и доста уморително/ водене и вероятно ще имам някакви по-добри резултати. Снимах различни области в Млечния път, галактики в Ловдж. кучета, различни зв. купове и др., но не съм проявил още филма.

Маркишки, как преценяваш качеството на оптиката на МТО-то за астрофотография. И аз си бях купил преди 7-8 години едно, но не съм очарован. То и много не съм снимал звезди, защото е много тежък и трудно се закача на телескопа ми. Пък и много трудно се води на ръка. Снимал съм разни луни, но не са кой-знае какво. Бях опитвал и да снимам Калиакра от нос Галата, но станаха не много остри и контрастни. Чувал съм че по-новите МТО-та и Рубинар-и имат двоен мениск, сигурно ще са по-добри. А пък като гледам списанията (S&T, Astronomy) и чужденците предлагат МТО, на астрономически цени. Пък и то си е чист телескоп.

Тези обективи са много интересни - и за добро и за лошо! Наистина са с двоен ахроматен мениск отпред и с двойна ахроматна разсейваща леща на изхода, като леща на Барлоу (вж. схемата в сайта ми: web.dir.bg/markishki) Огледалото най-вероятно е сферично, а вторичното е всъщност метализираната централна вътрешна част на първия отрицателен мениск. Вторият е с централен отвор. Тези обективи силно се влияят от температурата - ако си на горещо, то безкрайността няма да е вече безкрайност. Заради това съм правил втора корекционна скала на милиметрова хартия. Дефекти в образа проличават при увеличения над 150x /говоря за МТО 1000А/. Хубавото на тези обективи е че за разлика от нютоните, рисуват достатъчно остро по цялата площ на кадъра - нямат забележима кома, а и хроматичната аберация е доста добре отстранена. Лошото качество на фотографиите заснети с големи телеобективи се дължи на малката дълбочина на рязко изобразеното пространство, а и на вибрациите при сработването на затвора и вдигането на огледалото. За мен тези обективи са сносни, стига да не се ползват окулярни проекции или други методи за постигане на големи увеличения с f резулт. над 2.5 - 3м. В сайта ми има няколко фотографии получени с МТО.

Ако някой иска може да погледне тук: http://www.geocities.com/CapeCanaveral/Station/8222/Eclipse_Borislav.html Тези снимки са правени също с МТО, и въпреки че беше сложено на статив за телескоп наистина от ударите на огледалото са се получили понякога вибрации и двоен образ. (МТО-то е на по-далечния дървен статив и е опаковано във фолио, затова се вижда като бял правоъгълник). Снимките са та Fuji 200, и май сгреших. Аз по принцип снимам (въобще) на Коника, евтин филм, но няма нужда да се изхвърляме, защото на фотото трудно докарват свестни цветове. Всичките ми снимки (въобще) ги копирам на машина Gretag, там няма канал за Коника, но хората си вършат работата. И пипат с бели ръкавици (буквално). Отплеснах се... Ставаше дума за МТО-то. Аз когато трябва да снимам с него прилагам допотопна техника - слагам на В и отварям капака отпред. Както едно време. Така няма вибрации.

Така правя и аз, дори изчаквам между самото отваряне и оттеглянето на капака в страни, че не знаеш какво ще стане. Коника VX100 е доста добре балансиран филм, или поне е достатъчно 'дуракоустойчив" при посредствената обработка, която се практикува във повечето фотоателиета. Хареса ми идеята за увиването в станиол. И аз получих двойни изображения на затъмнението, но ги коригирах макло с Adobe Photoshop. При опит да отворя твоят сайт се получава грешката "Не може да бъде намерен IP адресът на сървъра www.geocities.com". Провери дали там всичко е наред.

Да де има и подробности по снимането. Съжалявам, че не си могъл да отвориш страницата. Сега пак пробвах- върви. Опитай пак. Това е една от страниците на Московския астроклуб, просто имам там познат (всъщност човека, от когото имам огледалото, за което е ставало дума), който ме помоли да напиша някаква "замечателна" история. На тяхната страница има някои неща, погледни го. Има интересен раздел "Объявления", там също е интересно и може да се придобие представа какви са цените в Русия. http://www.geocities.com/CapeCanaveral/Station/8222/index.html Ако някои се интересува от руски сайтове - да каже.

Браво! Отворих ти сайта и го харесах много - и фотографиите и разказа. Някой от графиките не ми излязоха - провери дали съвпадат главни/малки букви от имената на файловете им с описаните в html-файла имена, с които се викат. В тези фотографии които видях на забелязах дефектите за които говориш. Интересна ми е първата фотография /с наслаганите изображения/ - ти ли си я снимал?

Благодаря. За сайта не мога нищо да направя, защото той си е руски и руснаците се оправят с него (и при мен понякога стават странни нища). Аз просто бях пратил на моя човек поща и той я е сложил в статията. За първата снимка - тя е почти оригинал. Понеже за нея бях рязал парче лента, което залепих на прозорчето на апарата, вероятно при манипулациите нещо съм я огънал и после като я проявих беше доста разноцветна. Но и така се хареса на хората - шаренията се оказа атрактивна. Е, с фотошопа я пооправих, т.е. почерних излишните цветове. А иначе, тъй като беше залепена при презареждане на кадрите лентата не се движеше. На прозрачка си бях отпечатал правоъгълник с диагонал и местата на слънцата, който "прилепих" на матовото стъкло на апарата. През визьора лесно се намира мястото на съответната фаза, без да е необходимо да фиксирам апарата неподвижен, както се прави обикновено. Понеже правих два такива кадъра, мисля че този е с руски юпитер 135/3,5 с извадена последната леща, за да се увеличи фокусното (и развали качеството:)) и с филтър от black polimer. Апарата - естествено зенит, отварян и преправян сто пъти. За другия път ще внимавам повече.

Идеята ти за диагоналния ориентир на визьора е хитра - хареса ми. За дефектите по сайта - може и да са на местна почва. Тук в Шумен сме друга България! Ако фотографиите са по-големи като килобайти, се зареждат бавно и ако точно тогава падне трафика - няма никой! Прави ми впечатление, че контраста на лимба в пълната фаза е доста добър. С МТО-то ли са снимани?

Всички големи слънца са правени с МТО. Та, думата ми беше само двамата ли ще си говорим? И на мен понякога ми е интересно да чета нечии диалози, например в "авиация". Ама не е излишно и някой друг да каже нещо. Нали? Хайде бе, хора!

Е, мълчах, мълчах ама няма никой. Пък може и да са на море ...

Бобо, пиши ако знаеш нещо за тази камера за наблюдение на спътници, която била във Варненската обсерв. Знаеш ли горе-долу какви й са параметрите като оптика или др.? Преди 4 години гледах някакъв филм за астролюбители в Америка, където показаха една камера за спътници с лещов обектив, с апертура някъде към 50см! При това собственикът й се е сдобил с нея след като са я бракували! Защо ли в България някой не бракува такава машина :)))) ...че и да ми се падне на мен :))))

Това за камерата го имам като информация (май) от една публикация на директора на обсерваторията Иван Иванов, която той ми беше предоставил да ползвам. Виждал съм я само на снимка от изрезки от вестници за откриването на обсерваторията през 1900-и коя година беше:))) Не помня дали съм я виждал на оригинална снимка. За съжаление я нямам сканирана за да ти я пратя, но едва ли от вестниците щеше да излезе нещо. Може би трябва да попитам, но не зная дали някой ще знае чак такива подробности. Ще питам, но ще минат няколко дни; знаеш, че сега няма обсерватория и трябва да уцеля някой знаещ, може би Митко Славов. Но по спомени камерата си беше компактна, сложена на един невисок пилон. Сега като погледнах сайта ми пише, че камерата е НАФА 36/25. К'во ли ще значи това? Я диаметър, я фокус... Май и 50 мм няма, какво да говорим за 50 см. Колкото до бракуването - не зная дали в България ще се случи скоро някой да бракува подобно нещо. Ами с какво ще го заменят? Няма да е силно ако кажа, че по нашите обсерватории бракуваните техники са голяма част от инвентара. Ще се радам ако някой ме обори, веднага ще се предам:))) А пък и сега ползвам бракуван статив за телескоп, от едно училище. Ако знаеш руските Большой школьной рефрактор. От него. С червяк и всичко. Само дето я няма лещата.

Абе остави ако ще ти коства някакви усилия за да разбереш подробности. Аз си мислех да не е нещо сериозно като оптика, но щом не е толкова популярен инструмент - едва ли! Колкото до обсерваториите - нямам наблюдения за инвентара им, а тук в Шумен, когато бях студент във ВПИ-то /сега вече "университет"/, се работеше със стари астро плаки и с лична техника. Иначе имат един Касегрен 150мм с 3м фокус /мисля че/, помня го все завит с един голям найлон, но кой работи с него, какво и кога - не зная вече, извън тези кръгове съм отдавна. Имаха и някакви астрокамери 50/200мм /не съм много сигурен в параметрите/, с които търсеха комети, но незнам кой и с какъв успех.

... само някой да знае. И аз тук съм виждал един такъв касегрен, ама в насипно състояние - няма кой да го сглоби (доколкото знам бяха карали огледалата на алуминизиране). Че така де...

Пишете пишете, аз си чета, пък за Шуменския университет май преди година две се чуваше да организират клуб, и да направят свободен достъп, ама сега не знам как е, а и нямам време много много за това.

Я пиши какво си чул по-подробно, защото аз си загубих връзките там. Познавам само гл. асист. Драго Марчев, но не съм говорил с него от година поне. Скоро покрай еуфорията по повод пълното сл. затъмнение направиха 3м купол на 2-ра зграда на покрива, на северната страна, но при голямото светлинно замърсяване което Шумен прави от юг, не знам какво ще се вижда от там! Сигурно с бинокъл 10x50 или със 114мм си нютон от село бих видял повече :))))) Не мога да намеря повод да се свържа сега с техните хора - те вече са други, предишните заминаха... може би в чужбина или към София. Пък и какво да им кажа - те си преподават в рамките на предвидените часове, водят си практикуми със студенти от горните курсове и т. н. Едва ли има за какво да се ангажирам с тях, макар да ми се ще. Прави ми впечатление че клубът се посещава само от любители - дано да греша, но май не! Не съм видял нищо от хора работещи в Рожен или други обсерватории, надявах се тук да участват хора като Алексей Стоев или др. видни наши астрономи, но уви! Дали нямат време или тук им се вижда тъпо - не знам, или пък не знаят за този клуб... или се маскират зад псевдоними!

По подробни нищо. От познати в университета бях чул за това което писах, май беше лятото на 99 или 98 не помня / абе май - 98/. Но от тогава нищо ново, иначе и порадиото даже говориха веднъж но бех зает и почти нищо не хванах. Знамсамо че щеше да има и свободен достъп. То за замърсяването си прав, пък и много осветено не знам дали щеше да има резултати. Аз няколко пъти ползвах телескопа от хранилището на майка ми, нищо особенно ама пак нещо се вижда, от другата страна на дивдядово там не е толкова светло. Колкото до професионалните астрономи може и да не им остава време, то от това къща трудно се храни сигурно бая се потят хората, пък някои може и нет да нямат.

Я пиши от къде си, или пиши на markishki@yahoo.com - моята кутия. Да не си от Шумен? Обещавам да завъртя един телефон до университета /Шуменския/ и да разбера това - онова. Ако някой нещо знае - нека пише.

Ами от Шумен съм.

Още не съм питал за камерата НАФА, но за кратко се поразходих из руски търсачки и тук-таме се споменава. Само че не е НАФА 36/25 а 3С/25. Често я има по военните им самолети. До повече подробности не стигнах.

Питах дали има астро-клуб или нещо подобно в Шуменския университет - нишо такова нямало. Говорих по телефона с някаква физичка - не я познавам лично, но не вярвам да ме е метнала. Жалко. Тони, да не е във военното или в някое друго училище в Шумен?

Е аз казах че бях чул че искаха да правят но не знам дали са го направили. Може и да е съществувал известно време и да е изчезнал не знам точно. но го чух доста отдавна, най-малко преди година. Може да е било нещо временно заради пълното слънчево затъмнение.

Бобо, мерси за усилията, питах за камерата защото се интересувам от светлосилна оптика, с която можеш да направиш добри снимки при разумно дълга експозиция. Ще ми се да науча нещо повече и за Шмидт-телескопа в Рожен, поне защото това са забележителни инструменти.

Една нощ бях в НАО Рожен. Кажи какво по точно искаш да знаеш за Шмидт- телескопа и ако го знам ще ти кажа.

Ами оптични параметри /фокус, апертура, светлосила/, формат на плаката, ако можеш кажи нещо и за воденето - как е устроено, електромеханично ли е или друго.... такива неща. Не че ще си купувам такъв, просто събирам данни, които биха могли да ми послужат като идеи при доразработването на моята любителска техника. Бих те помолил и за данни относно 2-метровия - ако ти се пише по-дълго. Предварително ти благодаря.

Действам за информация за роженските телескопи, само да дойде и ще я препиша тук. Мисля че в един по-стар Астр. календар на БАН (преди 5-10 години) имаше голяма статия, но сега календарите не са ми под ръка, ще погледна при първа възможност.

Когато тръгнах за НАО Рожен в София беше доста топло, но като стигнах там вечерта се оказа доста по-студено отколкото предполагах. Духаше доста силен студен вятър и неможах да издържа много време в кулата. За това немога да ти кажа прекалено много. Като бях там имаше график само 2- метровия. Снимаха зведни купове. Незнам дали си минавал оттам и дали си виждал кулата. Обсерваторията е като едно малко градче.Главната кула е висока около 9 –10 етажна сграда. Залата се намира на височината на 7-ми етаж. Преди да се отвори купола се измерва влажността на въздуха с един мокър и един сух термометър. Ако е под 92% тогава се отваря. Самия купол тежал 240 тона. Лошото на купола е че се задвижва от асинхронни електродвигатели и при включване се получават много силни искри които доста силно осветяват залата,защото трътва да се завърта изведнъж а не пдстепенно. В самия телескоп вътре има два предпазни капака които се отварят един по един малко по-късно след отварянето на купола за да се получи постепенна промяна на температурата вътре в телескопа и да не се навлажни главното огледало. Самото огледало има дебелина (така ми казаха) 2 метра и тежи 5 тона. Фокусното му разстояние(нормалното) е 4 метра. Но можело да се увеличи до 76 метра като обаза на наблюдавания обект се проектира на някаква специална маса или плака на първия етаж на кулата. Търсача е рефрактор със зрително поле 5О. Неговото фокусно разстояние (не мога да си спомня точно) е 1,5 м. На окулярния възел е постоянно вързана CCD, на която пред обектива е поставен някъкъв кристал. Преди да се започне снимането с камерата температурата на кристала се намалява с течен азот до около –150ОС. Защото иначе се получавало някакво изкривяване в образа на снимката. Снимката излиза директно (след източването й от камерата) на компютър (доста стар). Цялата информация която получават от наблюденията се записва на CD-та и се носи в София. Дори както разбрах тогава нямат и интернет там. Телескопа заедно с противотежестта и фондамента тежат 80 тона Скоростта на завъртане около оста му е 120О/1 мин. Всички места откъдето се получава завъртането на телескопа са на принципа на маслена възглавница. Воденето става става автоматично и ръчно. Има три дигитални пулта за управление които всъщност са доста стари: Единия е в една стаичка където е разположена цялата апаратура за водене на телескопа. Вътре е доста шумно от вентиларорите за охлаждане. Но пък е най-топлото място в залата. Втория е поставен на една подвижна платформа, подобна на ония разгъващите се машини където наливат бетон на строежите директно от бетоновозите и приличат на жирафи. Тя се движи по релса около телескопо като можеш да я завъртиш във всички посоки. Дори и има надпис на нея “150 кг или 2 души” Третия е преносим и е едно малко устройство, голямо колкото половин компютърна клавиатура, което е свързано с пулта на платформата. Автоматичното водене става като се въведат коодинатите които ти трябват само от пултовете в стаичката или платформата. Ръчното водене става и от трите пулта но по принцип се използва преносимия. За сега това се сещам ако изкочи нещо друго ще пиша пак. Имам и 4-5 снимки оттам ако искаш дай ми имейла си за да ти ги пратя. Те са малки по 15 – 20 КВ.

Благодаря Ви за усилията и информацията - не очаквах толкова подробности. Аз съм идвал до кулата, но не съм влизал вътре /да идеш до Рим и да не видиш папата...:)) / Е-mail -ат ми е: markishki@yahoo.com. Предварително благодаря за снимките. Ако можеш, пиши за това какви хора работят там, как е организиран достъпът и пр. в тази насока. Чудя се под какъв повод да вляза вътре, когато е удобно. Ти как ги снима тези снимки - на самата обсерватория ли са те или на небесни обекти снимани с телескопа? Ако е второто, как се добра до него?

За оптиката много не мога да ти помогна, ама ако имаш затруднения в електрониката ще помагам с каквото мога. Имам в предвид управлението на задвижването и др. подобни.

Относно височината на кулата няма да споря-въпрос на лична преценка. За огледалото обаче - нищо не си разбрал - диаметъра му е 2 метра, а дебелината около 20 сантиметра и тежи 2 тона приблизително. Фокусното разстояние зависи от системата, която се използва в момента, а те са две: - Куде - там е фокусното разстояние е 76 метра и към телескопа с свързан спектрограф. Ако искаш сметни светлосилата:) - RC - с фокусно разстояние 16 метра - използва се за директно заснимане на обектите. В тази система резултантния фокус може да се намали чрез специален фокален редуктор. Полето на търсача е градус на градус, фокус 2 метра и диаметър 20см. Електрониката наистина е стара, но какво да се прави парите за астрономия в България все не достигат:((

До телескопа въобще не се е добрал - вярвай ми. Ако са небесни обекти снимани с него най-вероятно му ги е дал някои от работещите. Дори горе-долу се сещам кои са били.

Много ми е интересно някои успял ли е да снима кометата или да я наблюдава? Бих искал да обменим информация. Предварително благодаря!

За огледалото така ми каза човека. Незнам може пък и той да се е объркал. Също ми каза че това е един от първите произведени ШМИДТ които са били предназначени за износ. За системата на фокусното разстояние забравих да пиша защото бях на служебен компютър и бързах. Що се отнася до височината на кулата, вътре има асансьор с който се качваш от 1-вия етаж до последния на асансьора който е 5-ти етаж и оттам по стълби един етаж нагоре. Това значи че си на височината на 6-ти етаж на жилищна сграда. А купола гледан отвътре има височината на още около 3 етажа.