Нека първо да започна с идеализирана постановка,задача в духа на айнщайновите и такива парадоксоподобни.
Имаме база в междугалактическия космос, далече от галактиките и относително неподвижна спрямо нетната скорост на галактиките от най близките си галактически купове, т.е. отлично приближение до ИОС Етерия. Ще я ползвам като стационарна система и стационарна база, за любителите на ТО. ИОС Етерия могар да заменят с ИОС МатериалноПространствоВреме, имат инфото за скорости на да речем шест галакт. купове по 20-28 галактики, правят си редовните изчисления и на дълъг период коригират скороста си, след такава корекция , която била миналия месец, при тях няма никакви ускорения и са в ИОС Етерия. Строят Огромна Ракета и в пространството изграждат огромна експериментална установка. Изградили са по себе си дълги редици от детектор наблюдатели , ориентири и записващи системи. Ракетата е готова и ускорява в космоса за заход към експеримента, преди излитането е построен по дължина от носа към опашката два тунела, симетрични на лабораторния център, тунелите са обградени с детектори снабдени със собственни часовници<атомни за да са в синхрон с идеята за ползване върешни осцилации, промени като ориентир за време, и записв. устройства, както и система за събиране записаните данни и изпращане до центъра.Базата в ИОС Етерия също има подобна система с лабораторен център.

Ракета ускорява, прави заход и се ориентира по линията от детектори на База на разстояние, измерено от ракета 1 метър от датчиците на База, Измерват и нагласят траекторията си прецизно, достигат 0,9 <С> и се плъзга покрай установката на База , преминава в инерциално движение. Тогава главния ракетчик лаборант Ким Че Сканер взима своя атомен часовник илично един по един сверява всички хиляди часовници на борда и в детекторите, от тук на татък часовниците са напълно синхронни. Ким отива в лаборатор. център и подготвя 2 една до друга ракетни установки насочени срещуположно , едната към носа другата към опашката, в тези малки ракетки има малки взривове с механизъм свързан с атомни часовници, Ким ги синхронизира по своя часовник. Всичко е готово и когато Ракета се изравнява с База и двата лабораторни центъра са приблизително на 3 до 1 метър разстояние, ракетчика лаборант изтрелва ракетите и те скоростно с <С> ускоряват от нула до 0,9 <С> в системата на ракета, от тук се чака кога ще избухнат и датчиците на ракета и база записват. информацията се праща в лабораториите и се анализира, в колко часа са избухнали. В ракета е с едно време в база с друго, инфото за взрива пътува в рамките на 1-2 метра до датчици на база, симетрично закъснение.
Според СТО и ОТО в Ракета взривовете поради еднаквите ускорения и скорости и поради Първи постулат трябва да избухнат едновременно ,засечени в часовниците,датчици, записани и изпратени за анализ, времето трябва да е еднакво или близко до него в рамките на грешки. Според База , нейната система , времената на взривовете трябва значително да се различават, ракетата към опашката е относително неподвижна спрямо База, а тази към носа се носи с огромна скорост.
Как Т.О се справя с този проблем.










&#61754; &#61540;https://en.wikipedia.org/wiki/Lorentz_transformation



Ще разясня мисления идеализиран експеримент, който е в основата на Скоростомер на Лапландеца.
Този мислен експеримент като идея е възможно да се ползва за основа на реален физически експеримент в неблизкото бъдеще , чрез който да се докаже погрешност на Т.О и наличие на зависима от гравитация и предполагаема физика зад гравитация , зависима Относителност. Гравитация определяща константа <С> и влияеща върху механизма на движение на телата. В една Специална ОС на Гравитация * Етерия , в която се разпространява светлина и в която вътрешните измери промени на обектите са с най висок темп, което ние измерваме като собствено време.
Разглеждам постановката от момента на изстрелване на двете ракетки, изстрелват се едновременно според ИОС Ракета в противоположните посоки, в тръбите към носа и към опашката на Ракета. Според ИОС Ракета, двете ракетки след ускорението ще се движат с 0,9С , в противоположни посоки и ще са в една и съща ИОС, привидно една и съща, защото Т.О , в частност СТО не прави разлика в насоченост, вектор на скорост. В тях относно ИОС Ракета чрез трансформациите за време , които посочих, при заместване се получава забавено време и еднакво течащо за двете ракетки, те биха избухнали според СТО и според основния и Първи Постулат в едно и също отчетено от часовниците време.


От друга страна в ИОС База , ракетката насочена към опашката ще се намира в самата ИОС База, неподвижна в нея. За нея времето ще е тована База, нейните часовници * от това че е с 0,9С , но самата Ракета се движи с толкова спрямо База , но в противоположна посока 0,9С минус 0,9С е нула.
Другата ракетка ще се движи спрямо База с по голяма от 0,9 С скорост. При заместване в трансформациите се получава собствено време на носова ракетка отчетливо забавено спрямо това на ИОС База. Двете ракетки няма начин да избухнат в едно и също време на База, не е възможно.
Както обясних в постановката на експеримента, ние нямаме общи простран. точки, нито общо време в ИОС База и Ракета, не ни е нужна и обща точка в простр._време. Има само симетрия, пространственна и времева. Паралелност в относителното движение меьду Ракета и База, както и практически еднакъв път на светлина от подобните точки лежащи успоредни от Ракета към База и обратно. Еднакъв път на светлина , симетрия във времето за приемане на сигнал.Ако от един детектор на Ракета към База е нужно някакъв път за светлина то този път е практически същия или много близък за всички други, ако ракетка избухне където и да е в трабата , пътят на светлина до детектор на база е практически един и същ , или много близък с пренебрежими разлики , много по малки от разликата във времената на иос ракетки спрямо ИОС База.




Постановката на експеримента поради горното изложено изключва каквато и да е физическа възможност да имаме като резултат, в ИОС Ракета, взривове в еднакви записани времена и в ИОС База взривове в различни записани времена. Трябва и в двете ИОС,База, Ракета да са или еднакви или различни. Такава реалност е в Абсолютно противоречие с Т.О.
Ако е изпълнено за Ракета, иос-а, еднакви времена взривовем то тогава и в иос База трябва да са еднакви, това означава , противоречие с изводите , следствията на Т.О и противоречие с извършени вече експерименти в които е доказано ,в ИОС Земя и друга ИОС движеща се относително спрямо Земя, разлика във времената, има <забавяне> опити със самолети и атомни часовници,м интерф. на светлина, нестабилни разпадащи се частици и други.Сателити ипр.Напълно потвърдено и доказано като ефект.
Ако в ИОС База има очакваната разлика във времената на ракетки и различни взривове , то и в ИОС Ракета трябва да е така, това е директен смъртоносрн удар върху Първи Постулат и фалшифицира цялата Т.О, тя ще е Грешна. Тук експеримент в подобна ИОС няма направен , за сега.

Извод според очакван резултат на мисления експеримент, ;е има ярко нарушение на Първи Постулат в ИОС Ракета ще има несъвпадащи взривове, невярна Т.О. От тук нататък тя е компрометирана и трябва да се избягва мисленето по нея, когато се разработват проблеми, налага Голяма поправка в Т.О или замяната и с друга, други теории. Налага и мислене как това което наричаме Гравитация всъщност създава пространство-време и е в основата на характеристиките , вкл. констаната <С> на светлина. Нужни са хипотези.

Сега да конструираме машината Скоростомер, имаме тръби на 3 кръста, т.е 12 тръби разположени радиално от общ център където е сферичния иаточник с малки размери.На входа на всички тръби има клапи.Източника може да силнорадиоактивни изотопи излъчващи субатомни ччастици, форми с много кратко време на живот или миниядренреактор с малка активна зона създаден само да произвежда подходящите частици. Точно до клапите са първите датчикзаписващичасовници способни да уловят частици от краткия поток, рояк.След това по тръбите датчикчасовници както при мисления експеримент с ракетата.Работи на кратки пулсации, като при всяка тръба се записва кога се случват най многото разпади, познато от ракета след пулса се праща за анализ и тогава следва втори и т. н. т. На теория елементарно устроен. Измерва скорост и ускорения ,ако е идеално точен, мери и грав.потенциал.Работата му директно противоречи на Първи Айнщайнов Постулат.

За скоростомера могат да бъдат ползвани като носителизмерители, вместо нестабилни субатомни частици, т.е. временни осцилации в станд.модел и свързаното с негом освен това да се ползват краткотрайни нестабилни възбудени състояния, на йони, ядра, частици, които да са удобни за получаване и ускорение , като преминаване в по нискоенерг. състояние има угодно уловимо излъчване. След време може да се премине към практическо провеждане на експеримента, за момента го виждам като труден, ресурсен, скъп.

Желая да декларирам, като създател на идеята за мисловен експеримент и той като възможност за бъдещ план за практически възможен и някога в бъдещето проведен експеримент, както и основата за уред наречен Скоростомер, който да измерва относителна скорост спрямо Гравитация, приюинителя на Гравитация, също и нареченото от мен Етерия. Декларирам , давам свободни права върху мисления идеализиран експеримент, всички бъдещи концепции върху подготовката и провеждането на реални експерименти на базата на това което съм предложил, с часовници, осцилации на атоми, субатомни частици , ядра и всичко друго подобно на моите постановки, като също и подобно на постановката на скоростомера, Скоростомер на Лапландеца с 2 тръби за експеримент и с много тръби за скоростомер. Също и свободни права за всички бъдещи изобретения, технология за измерване на такъв вид движение,скорост,собствено време като предложеното.
Държа изрично и неотстъпчиво само и единствено всички концепции за експерименти, реални такива експерименти, уреди и системи за измерване на относит. движение спрямо Гравитация, причините за Гравитация и Етерия , всички тези да бъдат наричани Скоростомер на Лапландеца.

Ако вървим в пълнота на приетото в СТО за напълно, пълна относителност в движенията, нека тогава да приемем Ракета за неподвижна, а База ,заедно с целият видим Космос да се движи спрямоп нея, но това разбира се не е възможно дори и в мислен експеримент, но все пак. Тогава , ракетките в Ракета се изстрелват едновременно и според трансформациите приети в теорията трябва да избухнат в едно записано време,а от страна на База, пресметнато не би съвпадало, от друга страна при База, ако там бяха ракетките, наблюдател от неподвижната Ракета би пресметнал различни времена за избухване на тези ракетки , докато в база биха били едни и същи.Винаги има противоречие, ако се използва апарата на СТО.
Според моята хипотеза, приемайки непреодолимост на целостта на Космос, което е неизбежно и доказано, чрез редица пресмятания и преобразувания, Винаги ИОС най близка до идеалната такава посочена в примера за База, т.е. ИОС,ОС Етерия, с относителна неподвижност спрямо нетната скорост, ако има смисъл така наречена някаква космическа промяна, спрямо този огромен познаваем Космос, такава ИОС в нея обектите са в основно състояние на своите промени, вътрешни осцилации, движения и те са с най висок темп , <скорост> като само в такава ИОС, в Етерия, светлината е с истинска собствена <скорост> конст. <С> в други подвижни спрямо Етерия ИОС, се отчита пак конст.<С>, но само поради собственото забавяне на всички вътрешни промени и реални промени в <размерите> на обектите.

Скоростомер на Лапландеца Номер 2

Това е опростен модел на мислен експеримент и основа за бъдещи реални експерименти, както и възможен уред за измерване на скорост спрямо и в Етерия, материалното пространство/време, за което е закотвено и предполагаемия Вакуум.

Използва се извода от хипотезата на Лапландеца, че Етерия формира съществуването на светлина, фотони с всички нейни степени на промени, простр. и съществуване, включително и най вче Константа <С>. Светлина съществува в Етерия , чрез непрекъснато взаимодействие с нея.

Мислен експеримент. Движещ се инерциално вагон с наблюдател и крушка по средата, два датчик/часовника по стените на вагона на равно разстояние от наблюдател и източник на светлина разпростр. във всички посоки, за удобство крушка.Вагон/ ИОС Вагон движещата се иос.

Гара , статичната ИОС, ИОС Гара сприготвени огромен брой наблюдатели със сверени часовници, готови да свидетелстват, застанали на сантиметър от където ще мине вагона.

В Иос Вагон , наблюдател сверява двата датчик часовника по своя часовник, датчик/часовниците са регистратори на фотони от крушката, когато засекат първия фотон от фронта на светл.вълна те сработват и отчитат времето, абсолютно еднакви са. Вагона се изравнява с Гарата , системата сработва , светва крушката , фронтовете прогресират, отчитат се датчиците.Наблюдател от Вагона събира данните от записа на датчици/часовници, отчита разлика във времето, задният е сработил по напред, това потвърждават и от Гарата. Разликата във времената е пропорционална на скорост на Вагон спрямо Етерия.

Скоростомер на Лапландеца Номер 2

Скоростомер 2 се доказва по следния начин , за трудно загряващите в Гара и нейната ИОС, са организирани многобройни наблюдатели със сверени предварително в ИОС Гара часовници разполовени до линиитв и там до прозорците на влака , гледат и засичат с часовниците, снимат, те са за да имаме поглед едно като ползвае СТО, за да разобличим грешките и и второ като Гара близка до състояние на неподвижност спрямо и в Етерия.Според хипотезата на лапландеца отклонения във физичните процеси, явления, закони може да има за обекти в такива ИОС които са подвижни спрямо Етерия. Вагона го описахме със собствено сверените детектор/часовници и наблюдател. Преминава вагона , светва източника , сработват детектори и от гарата следят и засичат, от Гара потвърждават разлика във времето, от вагон след анализ на записите потвърждават същото.Това е съвсем логично , защото при светване на лампа, ако детекторите бяха огледала , наблюдател във вагон и тези от гарата буха регистрирали едновременно приемане на двта светлинни фронта от огледалата и тук поради засичае в една точка на пространство време събитие на едновременност , за всички възможни , според всички иос това било така, няма как да не е СПОРЕД СТО и според хипотезата.Тази едновеменност , поради <С> на светлина и симетричното скъсяване на размер/път е възможно само чрез не едновременно отражение от огледалата, поради различния път на светлина отивайки към огледалата .След отражението пътищата на светлина също са различни , но с обратни стойности, общо отиване връщане за предна и задна част са равни.

За сга трябва да отхвърля в този модел , Скоростомер 2, ползването на масови обекти, за да се ускорят , добият скорост има предаване на импулс и тези процеси при движение в Етерия са различно протичащи и предадения импулс е различен по направление на движението и обратно на него, поради това тъй като тук е важно , ключово скорост спрямо етерия и размер на обекта , в този случай ще има относителност и ако пробвам да изчисля може да покрие <разликите> , вероятно няма да има различни времена. При първия скоростомер не беше от решаващо значение предадения импулс, просто там имахме неравенства в скорост спрямо етерия. Светлина е и причина за новата постановка , нейната скорост спрямо етерия, вътре и спрямо нея винаги е <с> , като локална константа, разликите в импулс се изразяват по друг начин , не участва промяна в скорост <с> , има доплер.

Редактирано от laplandetza на 20.10.19 00:32.

При Скоростомер на Лапландеца 1 , има проблем с точност , ако плана се ползва за уред мерене на скорост. Става за пряко доказване на движение през,в Етерия и доказване НЕвярност на ТО и отпадане на първи постулат. За да се ползва като уред скоростомер, поради горното изложено за различие в предаване на импулс зависимост от вектор на скорост на обектите през етерия, вероятно ще е нужна сложна калибровка, или някаква по сложна, докато при Скоростомер 2 , се избягва това усложнение.