Добре, Гери, предполагам говориш за сверени часовници в една и съща ИС?

И другото - сверяването не може да стане мигновено, със скорост по-висока от c, значи при значителни разстояния между часовниците, ще се внесе и някаква латенция. Мен лично това ме притеснява в тази постановка със сверените часовници. Би ли ми обяснил?

В една и съща ИС няма проблем да имаме сверени часовници. Проблемът е да имаме сверени часовници в две взаимоподвижни ИС. Ако приемем за верен постулатът за постоянство на скоростта на светлината, това е невъзможно, както е показал и Айнщайн в първата си статия.

В нашия случай не става дума за приемане на каквото и да било. Петков твърдеше че има експеримент който подкрепя думите му, а се оказа че има само въздух под налягане.

Сверяването не е нужно да става мигновено, то и не може да стане така. То може да е станало и в някакъв безкрайно отдалечен момент в някаква точка, достатъчно далечен за да може в момента на експеримента до произволно избрано разстояние часовниците да са сверени. Ако те вървят синхронно, то те ще останат винаги сверени. Така че това не е някакъв спъващ фактор, считаме че всичко е извършено преди съпоставянето на часовници за някакъв конкретен факт. Пък и в крайна сметка сверяването е коригиране на разлика. Тази разлика може да се отчете в произволен бъдещ момент, когато вълната на сверяване достигне съответният часовник, дори това да стане след отчитане на моментите за конкретни факти. Сверяването е технически, не принципен проблем.

Целта на сверяването е, близо до мястото на всяко събитие случващо се в пространствена точка, да има часовник от стемата за общото време по който да се отчете моментът на случване. Информацията за този момент после може по всякакъв друг канал (може да се превози и с каруца :) да се предаде някъде, където да се съпоставя с други събития и да се правят заключения: кое преди кое, кое едновременно с друго, интервалите между събитията. По този начин можеш да градиш времева скала обхващаща и събитията, които не се случват само в една и съща точка. Това е най-коректният начин за отчитане на времеви моменти. Може да отчиташ тези моменти и по светлината, породена от тези събития и достигнала до мястото за наблюдение, отчитайки обаче разстоянието до това място и скоростта на светлината до него (а и още физически закони), което е по-неточен начин, макар че често се ползва от немай къде :)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Сверяването е технически, не принципен проблем.
С това не съм много съгласен. Според мен си е баш принципен проблем, тъй като е ограничен от принципно крайната и ограничена скорост на светлината, а следователно и крайна и ограничена скорост на предаване на информация.

То може да е станало и в някакъв безкрайно отдалечен момент в някаква точка, достатъчно далечен за да може в момента на експеримента до произволно избрано разстояние часовниците да са сверени.
Това аз го разбирам така - в някакъв безкрайно отдалечен момент всички часовници са били на едно място, и са били сверени без проблем. След това са разнесени по местата си. Това на пръв поглед става, но самото разнасяне означава, че часовниците се движат един спрямо друг, а следователно престават да бъдат от една инерциална система. (имаме ускорение от начално състояние с нулева скорост). Да, би могло да се приеме, че това ускорение е много малко, и практически не оказва влияние, но това за мен вече е нечисто.

Целта на сверяването е, близо до мястото на всяко събитие случващо се в пространствена точка, да има часовник от стемата за общото време по който да се отчете моментът на случване.
Това е ясно, но някак не мога да приема, че имаме дадена готова система от сверени часовници, без да имам технологията на сверяването им. Това ми звучи малко като нещо, дадено свише, подготвено от Господ, реално не може да се получи истински чиста сверена система от часовници, без никакви малки допускания и неточности, приближения, пренебрегване на малки грешки и т.н.

И като написах грешки, разбира се, не мога да не поставя още един въпрос, който може би ти пак ще наречеш технически, но и за него не съм съвсем сигурен, че е такъв - грешката, или неточността в работата на часовниците.
Както знаем, дори най-точните часовници имат някакво отклонение или неточност, грешка в работата си. Тази грешка може и да е много малка, но с времето се натрупва. И ако приемем посочената по-горе идея, че часовниците са сверени в някакъв безкрайно отдалечен момент в миналото, това безкрайно може да ни изиграе лоша шега, добавяйки значима и непренебрежима грешка в показанието на часовника. Т.е. фактически свереният безкрайно отдавна часовник е мръднал в някаква посока, и следователно не е вече сверен.

Единственото, което ми идва на ум като евентуално решение е, сверяване с да речем светлинен сигнал, или друг, еквивалентен, движещ се със същата скорост, като при достигането до съответния часовник, подлежащ на сверяване да се отчита разстоянието и латенцията, та сверяването да бъде със съответната корекция на грешката от закъснение.

Може и да не съм прав, ама като не мога да си представя всичко как се случва, и нещо почва да ме гложди, и цялата концепция не ми харесва.

"С това не съм много съгласен. Според мен си е баш принципен проблем, тъй като е ограничен от принципно крайната и ограничена скорост на светлината, а следователно и крайна и ограничена скорост на предаване на информация. "

Принципен проблем е когато не може да стане по никакъв начин. А технически е когато става, ама трудно. Светлината не е задължително да се използва за сверяване, може да го правиш и по други начини, чисто механично. Например сверяваш двва часовника в една точка, след това с еднаква скорост и ускорение ги раздалечаваш до две различни точки, и в тези точки ще имаш два раздалечени и сверени часовника. Можеш и със светлина да ги сверяваш, като знаеш че скоростта и е постоянна, само трябва да отчиташ разстоянието между часовиците. Дори и това не е нужно, ако от една точка излъчиш сигнал, синхронизиращ отдалечен часовник, който сигнал да се отрази и да се върне, само трябва да си коригираш часовника със половината от времето за забавяне на сигнала, и двата часовника стават сверени. По подобен протокол всеки часовник може да се приобщи към една мрежа от сверени часовници, и мрежата да се разраства неограничено.


"Това аз го разбирам така - в някакъв безкрайно отдалечен момент всички часовници са били на едно място, и са били сверени без проблем. След това са разнесени по местата си"

Може и така да стане, може и със светлина както по-горе. Това че се движат един спрямо друг не е проблем. Те тръгват да се движат от една отправна систеа, и след време спират да се движат пак в нея. Ако движенията им са еднакви, всички часовници ще се изместят еднакво и като спрат, ще останат сверени. Пак е само технически проблема.

Колкото до грешката, това също е технически проблем. Може да се реши с периодично пресверяване на часовниците, или установяване на посоката на тренда на грешката на конкретеен часовник спрямо общото време и допълнителното и отчитане.

Изобщо методът на всеобщо сверяване се използва поради презумпцията, че всички часовници са равноправни. Тогава не се иска друго действие освен отчитането на показанията, и те съответстват директно на момента. Може да направиш друга по-свързана система. Например един централен часовник излъчва вълни във всички посоки, и всеки часовник като получи вълната се пресинхронизира по него. Тогава отчитането ще е свързано с повече сметки, в зависимост съответният отчел часовник на какво разстояние е от централният. И пак чрез сметки показанията може да се приведат към общо време. Но това е само друга техническа конструкция на системата. Грешката на системата ще зависи само от централният часовник, и може да се положат много повече усилия на ниска цена, за да се контролира тая грешка.

Но за нашите чисто теоретични мислени експерименти е достатъчно, че е възможно да съществува такава система, и че няма някакво принципно ограничение за нейната точност. Идеята е на тази база да се проявт физическите закономерности, а реалните грешки на часовниците ще бъдат само като наложен шум върху така полученият резултат.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Не може една ИС да помества цялата вселена във себе си, ИС е тяло което се движи праволинейно и равномерно, или е в покой докато не му действат неуравновесени сили, каква вселена да се побира в това тяло
край на цитата.


Това за което говориш е инерциален веществен обект!

"ИС" е конструкт от инерциален обект и свързана с него координтана система . А координатната система няма големина , тя вмества цялата вселена !
Погледни във википедията какво е инерциална система


И какво като координатната система вмествала цялата вселена, та нали светлиният фронт достига за различно време всичките инерциални тела във вселената за различно време, защо намесваш някаква координатна система в случая с едновременното пристигане на светлинният фронт ? не разбирам и помогни моля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:

"Едновременно е тръгнала светлината на свръхновата оти се потвърждава от намиращите се до зоната на звездата"

Я спомени кои са били до зоната на звездата преди милиарди години за да проверят, с какво са отишли и с какви са се върнали?

Нали ти казвам, че всичко пти тебе е само головодна фантазия?
край на цитата.


Не е нужно да ходя до там !..Достатъчное да проверя тъдява наоколо че винаги едно събитие се състоява едновременно за всички сверени инерциални взаимоподвижни часовници намиращи се в зоната на събитието на пристигане на светлинен фронт от фотосветкавица !..Ъхъ!
Айде аяко не верваш вземай една фотосветкавица и прави опити и сам ша се убедиш че фотосветкавицата ше светва едновременно за цялата система от сверени часовници намиращи се до фотосветкавицата коги светне.. ще се убедиш и това че после светлинния фронт от светлината на тая фотосветкавица ще огрее в даден момент опашките на всите магарета на поляната !..Ъхъ!..Айде почвай опита !...хихихихи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:
Не може една ИС да помества цялата вселена във себе си, ИС е тяло което се движи праволинейно и равномерно, или е в покой докато не му действат неуравновесени сили, каква вселена да се побира в това тяло
край на цитата.


Това за което говориш е инерциален веществен обект!

"ИС" е конструкт от инерциален обект и свързана с него координтана система . А координатната система няма големина , тя вмества цялата вселена !
Погледни във википедията какво е инерциална система


И какво като координатната система вмествала цялата вселена, та нали светлиният фронт достига за различно време всичките инерциални тела във вселената за различно време, защо намесваш някаква координатна система в случая с едновременното пристигане на светлинният фронт ? не разбирам и помогни моля

край на цитата.


Първо защото скоростта е равна на пътя разделен на времето .. И второ защото пътят зависи от отпавнйата система. Т.е. в разните отправни системи един хвърлен камък се движи с разни скоростти но достига до главите на Нане и Вуте в един и същ момент когато си пляскат ръцете за поздрав и се разминават.
Ето така става !..камъкът се движи с разни скорости в отправната система на Нане и на Вуте но изминавайки разни пътища в разните ИС с разна скорост приастига до главите на Нане и Вуте в един и същ момент! Така става и със светлинния фронт на свръхновата дет Гери толкоз време не мой да го проумее !

Първо защото скоростта е равна на пътя разделен на времето .. И второ защото пътят зависи от отпавнйата система. Т.е. в разните отправни системи един хвърлен камък се движи с разни скоростти но достига до главите на Нане и Вуте в един и същ момент когато си пляскат ръцете за поздрав и се разминават.
Ето така става !..камъкът се движи с разни скорости в отправната система на Нане и на Вуте но изминавайки разни пътища в разните ИС с разна скорост приастига до главите на Нане и Вуте в един и същ момент! Така става и със светлинния фронт на свръхновата дет Гери толкоз време не мой да го проумее !


Дай нагледен пример, че така с общи приказки не е много ясно и за мен и за останалите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:

Първо защото скоростта е равна на пътя разделен на времето .. И второ защото пътят зависи от отпавнйата система. Т.е. в разните отправни системи един хвърлен камък се движи с разни скоростти но достига до главите на Нане и Вуте в един и същ момент когато си пляскат ръцете за поздрав и се разминават.
Ето така става !..камъкът се движи с разни скорости в отправната система на Нане и на Вуте но изминавайки разни пътища в разните ИС с разна скорост приастига до главите на Нане и Вуте в един и същ момент! Така става и със светлинния фронт на свръхновата дет Гери толкоз време не мой да го проумее !


Дай нагледен пример, че така с общи приказки не е много ясно и за мен и за останалите
край на цитата.


Влака Подуене -Каспичан е прекрасен нагледен пример.:
Влакът тръгва от Подуене в 8:00 ч. и пристига в Каспичан в 12:00 ч. Ще приемем грубо че разстоянието от Подуене до Каспичан е 320 км. Освен това ще приемем че влакът е дълъг 320 метра.
Ще приемем и че влакът не спира на никакви гари. Ще приемем и това че кондукторът тръгва от последния вагон в 8:00 ч и стига до машиниста в 12:00ч. изминавайки по по платформата на влака 320 метра(толкова е пътя на кондукторът в ИС на влака) . Следователно неговата скорост спрямо влака е 320 / 4 =80 метра в час скорост. Същия тоя кондуктор спрямо земята е изминал път 32 километра .. следователно спрямо земята е имал скорост 320/4 = 80 км в час .

От този наглед се вижда че и в отправнаята система на влака и в отправнарта система на земята времевите интервали на пътуването на кундуктора са равни на 4 часа .. скоростта обаче на кондуктора е различна спрямо влака и спрямо земята и затова той изминава различните пътища спрямо влака и спрямо земята за един и същ времеви интерваял (4 часа)
И със светлината е същото!.. Тя изминава пътищата в разните отправни системи с различна скорост но за един и същ времеви интерваял от тръгването и от свръхновата до пристигането и до поляната на земятая (дето в момента са разните инерциални магарета които са били на различно разстояние от свръхновата когато светлината на свръхновата е тръгнала към поляната на земята.
Вместо да схванат това зомбитата са се юрнали да изородоват пространството и времето за да може да им се движи светлината с константна скорост спрямо СВЕТИЯ ДУХ

Редактирано от _petkov_-126478 на 17.08.16 23:27.

От този наглед се вижда че и в отправнаята система на влака и в отправнарта система на земята времевите интервали на пътуването на кундуктора са равни на 4 часа .. скоростта обаче на кондуктора е различна спрямо влака и спрямо земята и затова той изминава различните пътища спрямо влака и спрямо земята за един и същ времеви интерваял (4 часа)
И със светлината е същото!.. Тя изминава пътищата в разните отправни системи с различна скорост но за един и същ времеви интерваял от тръгването и от свръхновата до пристигането и до поляната на земятая (дето в момента са разните инерциални магарета които са били на различно разстояние от свръхновата когато светлината на свръхновата е тръгнала към поляната на земята.


Вместо да схванат това зомбитата са се юрнали да изородоват пространството и времето за да може да им се движи светлината с константна скорост спрямо СВЕТИЯ ДУХ


Ми пак не разбирам как може светлината тръгнала от свръхновата да достигне едновременно всите инерциални магарета движещи и щъкащи се из поляната едновременно. Спрямо земята светлината изминава до всяко инерциално магаре различен път, като скоростта на светлината спрямо земята е константа, а спрямо магаретата се изчислява по галилеевите трансформации, така че ще престигне до всяко магаре за различно време. А и в отправната система на всяко от магаретата пътят на светлината е различен.

(и нека да пребъде во веки веков само истината)