Петков, аз съм казал всичко. Това че ти нищичко не си разбрал, не е мой проблем. Спасението на давещите се знаеш чие задължение е. Но колкото си разбрал, толков, щом не можеш повече... Темата отдавна е изчерпана.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Астрономическото време се определя всеки ден, като определени звезди минат през локалният меридиан на съответната лаборатория. Звездите са на практика точкови, така че много точно могат да се наблюдават кога пресичат делителната линия в телескопа. Има си разработени технологии за това, навремето не знам дали си спомняш, по радиото в 13:00 часа даваха точно време от обсерваторията. Тогава методът беше комплексен, даваха го по часовник, който обаче периодически се контролираше.

Денонощието е една база, която лесно може да се следи, като се наблюдава конкретна звезда през локалният меридиан. Ако наблюдаваш различни групи звезди, може да разбиеш денонощието на по-малки части, през които да контролираш часовника. Разбира се, точността тук е ограничена от точността на периодичното движение - ако земната ос се мести леко или трепери, този период се нарушава. Това са много дребни ефекти, но се оказва, че и това може да се отчете - пак със секстанти и часовници, и удивителното е, че същият Брадли една година след откриване на аберацията открива и нутацията на земната ос. Което говори, че още тогава са разполагали със сериозни уреди за наблюдение, не трябва да се съмняваме.

А в облачни дни чакаме да се избистри небето, и караме на вече свереният предният ден часовник. Забележи, за такива измервания не е нужно часовникът да отчита верните цифри в съответният час, а само да върви с постоянна скорост и да знаем точното начало на отчитане (сверяване със звездите). Тогава от един репер на сверяване е нужно само да извършваме измервания след определен интервал на такъв часовник, което ще ни гарантира извършване в различни дни на измервания в един и същи час на денонощието. Не знам дали ме разбра, малко объркано май се получи...

Потърсих малко в Гугъл, и попаднах на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:

Петков, аз съм казал всичко.
край на цитата.


Нищо не си казал!.. само току бегаш по тъч линията и търсиш зомбоубежище в нищоговоренето..

Я докажи как полетата убиват аберацията ?.. Та нали аберацията е в резултат на векторно събиране на две движения .. движението на процесът в полевата среда и движението на наблюдателя относно полето.
Нищо не може да попречи на полетата да бъдат среда в която да се разпространяват електромагнитни вълни !.. Ъхъ!

Я докажи как липсата на пречупване във полетата и липса на този феномен отхвърля нужните качества, и полетата не могат да са светоносна среда.
Докажи че електромагнитни вълни не могат да се разпространяват във електромагнитни полета защото тия полета нямали пречупване на границата ..Айде доказвай !.. Чакаме !..
Докажи че процесът на движението на светлинните вълни в слънчевото сподвижно вакумно поле няма да се проявява за земния наблюдател като аберация предизвикана от движението на земята по орбита в слънчевото сподвижно вакуумно поле.. Айде чекаме доказателството ти !...хихихихи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _petkov_-126478 на 05.06.16 07:28.

"Та нали аберацията е в резултат на векторно събиране на две движения .. движението на процесът в полевата среда и движението на наблюдателя относно полето. "

Именно. И какво събираш когато наблюдателят е неподвижен спрямо полето? Нищо.

"Я докажи ..."

Тц. Доказах вече, а за неразбралите - да ходят да копат на полето, като не могат да схванат елементарни неща. Всяка жаба да си знае гьола, казваше баба ми.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

цитат:
"Та нали аберацията е в резултат на векторно събиране на две движения .. движението на процесът в полевата среда и движението на наблюдателя относно полето. "

Именно. И какво събираш когато наблюдателят е неподвижен спрямо полето? Нищо.

край на цитата.


Как какво бре ? Ми нали земята на която се е квакнал наблюдателя е подвижна спрямо вакумното поле на слънцето оти се движи по орбита ? .. а светлинните вълни се движат във вакуумното поле на слънцето и от там се получава аберацията !!!.. Ма ти това не си ли го схванал бре ? Не си схванал че аберацията която наблюдаваме е в резултат от движението на светлинните лъчи през слънчевото поле и движението на земята по орбита спрямо това поле .. Ма внимавай бре !.. и си води записки ! ..Ъхъ!



цитат:

"Я докажи ..."

Тц. Доказах вече, а за неразбралите - да ходят да копат на полето, като не могат да схванат елементарни неща.
край на цитата.


Ама то се видя дека ти си тоя дет не си схванал на какво се дължи наблюдаваната на земята звездна аберация !..не си схванал че макар наблюдателя да е неподвижен спрямо водата на лигена в който е седнал то лигена плува спрямо езерото и водните вълни в езерото аберират в очите на наблюдателя вследствие на плуването на лигена по орбита из езерото.. хихихихи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Как какво бре ? Ми нали земята на която се е квакнал наблюдателя е подвижна спрямо вакумното поле на слънцето оти се движи по орбита ?"

Няма никакви факти че е подвижна земята спрямо слънчевото "вакуумно поле", каквото и да значи това. Пък и резонният въпрос е - и какво от това? Вакуумните полета са подвижни само в кухите глави, щото там има много свободно място.


"не си схванал че макар наблюдателя да е неподвижен спрямо водата на лигена в който е седнал то лигена плува спрямо езерото и водните вълни в езерото аберират в очите на наблюдателя"

След като наблюдателят е неподвижен спрямо водата в легена, никакви вълни не достигат до очите му, за да "аберират". Неподвижната вода в легена не съдържа вълни. Дори смислен пример не можеш да измислиш.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

цитат:
"Как какво бре ? Ми нали земята на която се е квакнал наблюдателя е подвижна спрямо вакумното поле на слънцето оти се движи по орбита ?"

Няма никакви факти че е подвижна земята спрямо слънчевото "вакуумно поле", каквото и да значи това. Пък и резонният въпрос е - и какво от това? Вакуумните полета са подвижни само в кухите глави, щото там има много свободно място.

край на цитата.


Да бе , нямало данни че гравитационното поле на земята е сподвижно със земята.. нямало данни че гравитационното поле на слънцето е сподвижно със слънцето .. нямало видите ли данни че магнитното поле на магнита е сподвижно със магнита .. нямало данни че магнитното поле на земята е сподвижно със земята.. нямало данни че елекртическото поле на електрона е сподвижно с електрона .. нямало данни че полетата са сподвижни със вещественния си възбудител!.. Ми щом ти се чини че няма данни за сподвижността на полетата със техния вещетвен възбудител що не седнеш кат ората да слушаш песента на баба Гюрга Пинджурова за полето бре ?!!! ...хихихихи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _petkov_-126478 на 05.06.16 15:23.

Тогава от един репер на сверяване е нужно само да извършваме измервания след определен интервал на такъв часовник, което ще ни гарантира извършване в различни дни на измервания в един и същи час на денонощието. Не знам дали ме разбра, малко объркано май се получи...
Разбрах те, но имам възражения.
Пък и е достатъчно изоставането да е равномерно, т.е. скоростта на часовника да е постоянна.
Точно тук е проблема, че не може да си сигурен накъде върви. Винаги има флуктуации и в двете посоки. Ако можеше да се гарантира, че винаги избързва или изостава с константа, то не би било трудно тази константа да се коригира, и това обикновено е предвидено в механичните часовници - задава се аванс на пружинката на баланса на часовника, а баланс се нарича точно времезадаващият елемент. Т.е. идеята е, чрез промяна ефективната дължина на спиралната пружинка би трябвало да може да се елиминира всяка грешка и да се постигне идеална точност. Но това на практика не може да стане никога.
При часовниците с махало съответно тази настройка става чрез промяна на положението на тежестта на махалото по неговата дължина, т.е. променя се ефективната дължина на рамото. Но това са технически подробности.

Но тези неща, които разправяш са ми интересни. Честно казано никога не съм знаел защо точното време по радиото се задава точно от астрономическа обсерватория. Не подценявам никого, само се удивлявам как англичаните, които са нямали културата да си направят водопровод и канализация, са родили глави като Джон Харисън, способен да създаде такива неща по онова време.

Принципът с периодичното сверяване на някакъв локален осцилатор, какъвто е всеки часовник (бил той механичен или електронен) ми е добре познат от различни приложения в техниката, но някак не си представях, че и глобалното отчитане на времето работи на този принцип. Някак не ми харесва, но ако се отчитат всички странични влияния може би е добър, а може би просто няма друг начин.
Ясно е, че сега се ползват атомни часовници със свръхвисока точност, но предполагам че и астрономическото сверяване продължава да се ползва за всеки случай.

"Да бе , нямало данни че гравитационното поле на земята е сподвижно със земята.."

Няма данни, че гравитационното поле - сподвижно или заспало - има някакво отношение към светлината и аберацията.


"мислиш за полето като за вещественна анджаклама "

Тц, не мисля. Свързвам причини и следствия. Различна скорост на светлината в две среди води до пречупване на границата между тях. Дали са веществени или не, няма значение. От там нататък следствията са ясни - аберация през крив макарон ако наблюдателят е неподвижен с етера.

А електромагнитни вълни в полета могат да се разпространяват, и какво от това, е въпросът. Нищо на квадрат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, именно коригирането на тая константа е проблема. И при часовниците на Джон Харисън е ясна посоката - в общият случай изоставане, причинено от отпадане на пружината, която го задвижда, само че точността на настройката е много трудна - той се е изхитрил със добавени елементи да компенсира термичното разширение на метала на анкерния механизъм, само че донастройката на такова нещо става грубо казано с поялник, а не с въртене на винтче примерно, т.е. с цялостна реконструкция на механизма. Но при него проблемът е бил тежък, той е правил часовник за корабоплаването, основан на гравитацията, който трябва да работи и на клатещ се кораб. Докато Брадли е ползвал статични часовници, които са по-благодатни от към постигане на точност. Просто авансите за настройка имат някакви граници за достигането на точност, които през 18-ти век са били по-широки. По-късно са се изхитрили много, 170 години след Брадли вече е имало часовници с точност 1 секунда на година, 20-те години на миналия век са правили часовници с точност една десетохилядна от секундата за денонощие. В Уикипедията има интересни статии по тоя въпрос.

При махалото също не е толкова просто, освен да променяш дължината на махалото, за да гониш точност, трябва да компенсираш и термичното му разширение/свиване, или да го термостабилизираш целият часовник. Джон Харисън е успял да постигне големият си напредък без термостабилизация.

не знам дали си се интересувал от системата GPS, там сверяването се случва непрекъснато, щото там по принцип не може всички часовници да вървят синхронно, поради ефектите на относителността, плюс чисто технически разлики между часовниците.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!