цитат:
Не виждам на какво се хилиш, освен на сбърканите си предскави. Да, те заслужават и по-голямо отхвърляне, от толкова мижаво хилене.

"Ами ако "етерът " е един нанометер дебел какво прайм при това положение ? .. ще има ли аберация бре ? .. А?"

А ти може би очакваш обратното, затова питаш с такова учудване? Именно, и нанометър да е дебел етерът, ще промени аберацията.

При наличие на два взаимоподвижни етера спрямо произволно избран наблюдател, в двете области, които заемат етерите, светлината ще се разпространява с различна спрямо отправната система на наблюдателят скорост. За наблюдател неподвижен във всеки етер скоростта ще е една и съща, но само за един наблюдател поне единият етер се движи и скоростта е различна. Просто казано, ще имаме две среди, в които скоростта на светлината е различна. Още Снелиус е извел закон, че при това условие на границата на двете среди ще имаме пречупване, т.е. на тази граница светлината ще мени направлението си (коефициента на пречупване зависи от скоростите на светлината в двете среди). Забележи, без значение колко са дебели средите, само граница е нужна. Така че на горният въпрос му е ясен отговора.

Нека сега по-външният етер да се движи спрямо наблюдателят. Ако го нямаше по-вътрешният етер, щяхме да имаме класическа аберация - наблюдателят се движи спрямо етера, неговата скорост векторно се сумира със скоростта на светлината идваща от източника и се получава векторът на скоростта на светлината в етера в отправната система на наблюдателя, който вектор има друг ъгъл спрямо светлината от източника, и който ъгъл е свързан с аберацията. Теоретичната формула за аберцията се извежда от същата геометрия и условия, и ако имахме само един слой, наблюденията щяха да съвпаднат с теорията.

Ако обаче намесим и другият етер, неподвижен спрямо наблюдателя, нещата драстично се променят - получава се граница, на която имаме пречупване, и елементарното съобразяване сочи, че това пречупване напълно компенсира полученият по-горе ъгъл, и аберация само през крив макарон ще се наблюдава. При всички случаи, точното теоретично значение за наклона, което се получава за външният слой, във вътрешният се променя и престава да съвпада с наблюдаемата величина. Капут на идеята за многото етери.

Ако имаме няколко слоя от етер, движещи се с различна скорост, това нищо не променя - за резултатът аберация определящи са началният и крайният етер, както е при многослоестите материали с коефициент на пречупване. Затова е удобно задачката да се разглежда само с два слоя.

край на цитата.


Абе аз кому разправям че на зомбитата им е сбъркан файла и те си представят етерът като вещественна среда изпълваща пространството на космосът!.. Зомбитата нито за миг не се замислят че полетата не са вещественна среда .. Поради това всичките тия представи за етерът като за вещественна среда са сбъркан файл и не заслужават ни грам внимание .. Говориш ми за за граница между два етера като че ли това е границата между чам съкъза и съчи-кабруза !.. Айде олън ! Няма такива граници във полетата ! има само зони в които напрегнатостите на двете вакуумни полета се изравняват и от там нататък във всяка зона напрегнатостта на полето нараства по посока на възбудителя ..
Какви пречупвания във полетата са ти се привидяли по границите на полеттата ?.. Туй баба Яга ли ти го е нашепнала бре или ти сам го измисли ?..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не си разбрал, както обикновено. Не "веществеността" е причина за пречупването на светлината, а нейната различна скорост в различните среди. Именно това убива аберацията в твоите мърляви представи. Ако твоите полета имаха това свойство на етера, щяхме да имаме феномена на пречупване на светлината в тях. Самата липса на този феномен отхвърля нужните качества, и полетата не могат да са светоносна среда.

Но както познах още в началото, няма да го разбереш и тоя път, по простата причина че нямаш съответните способности, не за друго

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за обяснението.
Но аз имах предвид чисто практически.
Земята извършва движение денонощно и годишно.
Значи трябва да имаме твърдо фиксирано направление, както и точно зададено време на измерването. В смисъл изисква се доста голяма точност, което очевидно не е могло да бъде осъществено през 17 и не знам си коя година, а е казано, че именно тогава за пръв път е била измерена и установена аберация.
Аз винаги се интересувам от по-практичната страна на нещата, аберацията е ясна като идея, но не се бях сетил, че това ще да е нещото с което окончателно се отхвърля идеята за етера след ММ.
Та, чисто практически, как можем да сме сигурни, че измерваме аберация, а не сме в обхвата на грешката на измерването.

Редактирано от Tom_cat на 04.06.16 19:20.

цитат:
Нищо не си разбрал, както обикновено. Не "веществеността" е причина за пречупването на светлината, а нейната различна скорост в различните среди.

край на цитата.


Стига бре !.. При вещественните среди на границата има промяна на скоростта на разпространение със скок .. При полетата няма такъв скок !..Ъхъ!


цитат:
Нищо не си разбрал, както обикновено. Не "веществеността" е причина за пречупването на светлината, а нейната различна скорост в различните среди.

край на цитата.


Различна скорост ама със скок при вещественните среди !..При полетата такава скокова ралика в скоростите не се наблюдава !..и за цяр няма такава скокова разлика на скоростти!.. Ъхъ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аберацията е доста малка величина, мери се сравнително трудно, с малка точност. Затова няма нужда от много точни условия - два пъти годишно, през половин година, +- един ден мисля че няма да даде голяма грешка, важно е в един и същи час да направиш измерването, за да можеш по-лесно да сравняваш, или пък трябва да преизчисляваш отчитайки земното въртене. Направлението е произволно, определя се от моментната скорост на земята, а интервалът половин година гарантира скорост на земята по същото направление но с обратна посока. Тоест при тази ситуация точността се определя от меренето на ъгъла и момента.

А че мерим аберация, е достатъчно да установим количествено величината и. Уредът ни трябва да мери с по-малка грешка от величината на самата аберация, иначе много измервания трябват и статистическа обработка на резултатите. През 18-ти век уредите са достигнали нужната точност, че да бъде забелязан този ефект. Очакваната аберация може да се пресметне, и да знаем ориентировъчно къде сме - в грешката или наистина мерим нещо повече. За земята, звездите на еклиптичният полюс търпят най-голяма аберация, 20.5 ъглови секунди, така че уредът с който мерим трябва да е по-точен поне на порядък, което не е проблем за съвременната техника. Измерването се усложнява малко от денонощното въртене на земята, но това може да се отчете сравнително точно.

Изобщо, не ги подценявай уредите през 18-ти век. На основа измерванията си за аберацията Брадли е получил за скоростта на светлината 308000 км/с, много по-точно значение от Рьомер с неговите 220000 км/с, и тази стойност се е задържала като най-точната през следващите 100 години, докато се явява Физо да я мери. Уредите за измерване на ъгли са били достатъчно добри още по времето на Кеплер и Тихо де Брахе, проблемът тогава е бил в измерването на времето.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Тъй, тъй, нищо не си разбрал, ама на пълна нула си си останал. То с мислене става тая работа, не със задаване на реторични въпроси. Пробвай се пак.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Да де, аз като казах точност на измерването имах предвид и отчитането на времето, което предвид денонощното въртене на земята трябва да е много точно.
А някак не вярвам през 18 век да са можели да отчитат чак толкова точно с механичен часовник, и за дълъг период от време. Грешка се натрупва, както знаеш при механичните часовници, колкото и да са точни.

П.С. Всъщност аз съм склонен да търся винаги проблемите и потенциалните затруднения затова се учудих, че през 18 век са имали средства за отчитане на такъв ефект.

Редактирано от Tom_cat на 04.06.16 20:42.

Не е задължително грешката да се натрупва, часовникът може да се сверява всеки ден при минаване на слънцето през меридиана на наблюдателя. Всъщност е важно часовникът да дава повторим резултат, дори с грешка, т.е. скоростта му да не се променя. Което е по-лесно постижимо, и е почти сигурно когато ползваш един и същи часовник за различните измервания. Постигнали са го, като им знаем сега резултатите. Почети малко за Рьомер и неговите измервания на спътниците на Юпитер, още тогава са правели чудеса, а това е било 50 години преди Брадли, 1675 г. ако не ме лъже паметта. А тогава са нямали добри часовници, идеята на наблюдаването на спътниците е била тяхното скриване зад планетата да се използва като часовник например в мореплаването.

Изискванията за часовника може много да се облекчат, даже да се махне самият часовник, с допълнителни хитрости. Например звездите по направлението на движението, лежащи в еклиптиката, не търпят аберация. Т.е. можеш да вземеш такава звезда за база, и да мериш ъгъла между нея и изследваният обект. Този ъгъл практически ще се запази в рамките на денонощието, той бавно ще се мени от аберацията следващите 6 месеца до новото значение. Това е удобно и от друга гледна точка - слънцето грее перпендикулярно на земното движение, т.е. посочените звезди ти може да ги наблюдаваш в ранна вечер или сутрин и в двете точки на обръщане на скоростта, така че измерването се свежда само до измерване на ъгъл. Древните са се изхитряли по много начини, за да направят точни измервания.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

цитат:

"СВЕТОНОСНАТА СРЕДА Е НЕВЕЩЕСТВЕННА"

Тъй, тъй, нищо не си разбрал, ама на пълна нула си си останал. То с мислене става тая работа, не със задаване на реторични въпроси. Пробвай се пак.

край на цитата.


Приятелю , ти май нищо по същество не можа да брецнеш ! Оти така си омаломощен бре ?..Оти само на нищоговорене те пали ?.. А? .. хихихихихи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _petkov_-126478 на 04.06.16 22:56.

Не е задължително грешката да се натрупва, часовникът може да се сверява всеки ден при минаване на слънцето през меридиана на наблюдателя.
Това не съм сигурен, че може да стане с наистина голяма точност, особено сверяване на ръка. Пък и какво правим в дъждовни и облачни дни?
Но другото, което каза, свеждането на измерването до измерване на ъгъл е хитро.

Редактирано от Tom_cat на 05.06.16 00:16.