Re: СИЛНО ЗАВЪРТЯ, АМА ПРАЗНО ТИ СЕ ПАДНА ! / Наука / Природни науки / Астрономия

Кокалянски затвори бележника си, огледа се самодоволно и се зае с кафето. Учените се спотаиха в очакване на реакцията на опонента. Предизвикателството беше твърде явно и един испански темперамент не би могъл да го остави без последствия. Опонентът обаче изглеждаше прекалено спокоен и ровеше без да бърза из папката си. Арбитърът поглеждаше нетърпеливо ту към учените, ту към опонента и като не дочака никаква реакция, заговори сам:
- Взе да става интересно! щом започнахме дискусията по темата и взе да става интересно. Чухме впечатляваща демонстрация на убеждения.
- Искате да кажете, демонстрация на предубеждения плюс фанатизъм - каза усмихнат Дон Чезаре. - Наистина, имаше и убеждения, които бяха изложени, но преобладаваше фанатизъм, който беше демонстриран.
- Прав сте - потвърди Арбитърът, - фанатизмът е голяма пакост и аз го свързах главно със светците. Навремето си накарах един фанатик да се откаже три пъти от предубежденията си додето петлите пропеят три пъти.
- Мисля ,че сега ще свършим по - бързо - каза развеселен Опонентът. - Нека само да подбера три " убедителни предубеждения " , ако мога така да се изразя. Този кратък диалог между арбитъра и Опонента вся смут в душите на учените. Започна неспокойно въртене на място и шушукане по двойки, след което Академикът попита троснато:
- Какво значи това " убедително предубеждение " ?
- Освен игра на думи - отговори Опонентът, - това означава предубеждение, което подлежи на убедително опровержение. Нека зпочнем с принципа на относителността.
- Добре ли чух? - попита удивен Самов. - Вие ис-кате да опровергаете самият принцип на относителност?
- Какво ви безпокои? - попита на свой ред Арбитърът.
- Това е основен принцип на съвременната физика - поясни Самов. - Боя се да не стане недоразумение.
- Става дума за твърдението, че процесите протичат еднакво в покояща се и движеща се равномерно системи - поясни опонентът.
- Това е нашата "светая светих" - каза важно Академикът. - Ние наричаме тези системи "инерциални". Причината за тяхната идентичност е отсъствието на абсолютна система за отчитане, каквато някога са смятали ефирът. Този принцип съществува още от времето на Галилей и не виждам как може да се опровергае.
- С помоща на специалната теория на относителността.
-Какво? - извика Самов.-Та тя затова е теория на "относителност",защото почива върху принципа на относителността.
-Остави го да си троши главата - каза Кокалянски.- Стой , пий коняк и гледай майтап. Опонентът пропусна забележката на Кокалянски и каза:
- Да, Специалната теория на относителност "блажено почива" върху принципа на относителността , след като даде метод за неговото опровержение.
- Няма такова нещо! - отсече Кокалянски. - Няма дори и намек за подобно нещо!
- Един от намеците се нарича парадокс на близнаците.
- Казах! Няма такъв парадокс! - избухна Кокалянски.
- Защо нервничите, господин Кокалянски? - попита Арбитърът.
- Защото няма такъв парадокс: космонавт заминава в космичен полет, а брат му близнак остава на земята . Независимо с каква скорост и колко време ракетата ще се движи равномерно, при завръщането космонавтът ще бъде по млад от брат си само с известна част от времето , през което ракетата се е движила с ускорение. Например, ако ускореното движение е продължило една година, космонавтът ще се окаже по млад, примерно, с няколко месеца. През останалото време на полета времето в ракетата и на земята ще тече еднакво бързо, защото относителните скоростти Земя-ракета и ракета-Земя са еднакви. Къде е тук парадоксът ?
- Няма парадокс - отговори Академикът. - Тази теза се повтаря постоянно от противниците на Специалната теория на относителност, макар че още Айнщайн на времето си е дал правилният отговор. Работата е в това, че когато ракетата прави завой, за да се върне на земята, тя фактически преминава в друга инерциална система и времето в нея започва да тече отново.
- Изключено! - намеси се Арбитърът. - Пътувате с кола и след всеки завой нова система, ново време. Абсурд!
- Е , при такива ниски скорости - оправда се Академикът.
- Но при такива остри завои - отвърна ехидно Арбитърът.
Опонентът изслуша вежливо полемиката и продължи:
- Нека илюстрираме парадокса на близнаците с конкретни цифри в един въображаем опит, като елеминираме завоите. Да допуснем, че една от планетите на Антарес (алфа звезда от съзвездието "Скорпион") стартира космичен кораб към земята. При ускорение 10м/сек^2 - колкото е гравитационното ускорение на земята - в продължение на една година корабът ще достигне скорост равна на 99% от скоростта на светлината (или 0,99С), като за това време ще измине разстояние от около половин светлинна година. След това , в продължение на около 125 години корабът ще се движи по инерция, равномерно със скорост 0,99С и когато наближи Земята на разстояние половин светлинна година , ще влезе в режим на забавено движение, и след около една година ще кацне на земята. Разстоянието от 125 светлинни години (или 1,2.10^15km) корабът ще измине за около 127 години. На корабът има фамилия космонавти , лаборатория с броячи и контейнер с радиоактивен тритий, чиито период на полуразпадане е 12,41 години. Въпросът е : как е текло времето на кораба през равномерното му движение? Ако е верен принципът на относителността, времето трябва да тече с еднакъв ход и на кораба и на Земята, защото относителната скорост кораб-Земя и Земя-кораб е една и съща. Тогава щом на Земята са изтекли 125 години , толкова 125 години трябва да са изтекли и на кораба, като през това време трябва да се разпадне над 99,9% от радиоактивният тритий ,и да се сменят няколко поколения космонавти. Ако пренебрегнем влианието на двете години ускорено движение на кораба, защото то е под 2 % от общото време и не може да повлиае върху общата картина , то при кацането на Земята корабът ще бъде пилотиран от правнуците на стартовият екип, а в контейнера ще се намира не повече от 0,1% от радиоактивният тритий. Това е картината, съобразена с принципа на относителността и със Специалната теория на относителност. Нали така?
- Да - потвърди веднага Академикът, - така ще бъде! Под 0,1% радиоактивен тритий и пето или шесто поколение космонавти. Двете години на ускорено движение ще дадат само няколко месеца, най много до една година разлика във времето, което може да се пренебрегне, защото е дори под един процент....
- Оттук мърдане няма! - прекъсна го Кокалянски. - и ще бъде тъй, както е рекла специалната теория на относителност , колкото и да не ви харесва това!
- Нека уточня - обади се Самов. - Не обичам недоразуменията. Специалната теория на относителност утвърждава, че при високи скорости на движение времето тече забавено , но в инерциалните системи то не може да се забележи, защото всички процеси протичат еднакво. Затова на нас, на Земята ще ни се струва, че времето на кораба тече забавено, а на космонавтите ще им се струва, че времето на Земята тече забавено. Не съществува начин това забавяне на времето да бъде опитно определено в инерциалните системи и съгласно евристичният критерий, твърдения, които не могат да се потвърдят опитно са несъстоятелни! Парадакс на близнаците не може да има!
- Само си губим времето! - протестира Кокалянски пред Арбитъра. - Тези неща са добре известни и на първокурсниците, а за мнага тъпите аз давам платени консултации всяка сряда от 3 до 5 .
- Дон Чезаре - каза Арбитърът, - картината, съобразена с принципа на относителността , е наистина ясна за всички....
- Прекрасно! - Опонентът възкликна с подчертана театралност. - Яснотата на позициите е условие за разграничаването им. А сега внимание! Пристъпваме към невъзможната опитна проверка! В началото пропуснах да отбележа, че екипажът има инструкция след достигане на зададената скорост 0,99С да пусне част от радиоактивният тритий извън кораба. Така ще се образува едно малко облаче газ, което ще се движи паралелно с кораба, ще пристигне дори малко преди него (то няма да има забавено движение) и ще бъде регистрирано от изкуственните спътници на Земята като поток космични лъчи. Напомням, че при движение със скорост 0,99С времето на живот на нестабилните частици в космичните лъчи се удължава около 7 пъти. Ето защо аз утвърждавам, че над 30% от радиоактивният тритий в облачето ще достигне Земята. Чакам вашите възражения, господа учени, и се надявам те да не са на нивото на студентите - първокурсници.
Опонентът произнесе последната фраза с подчертана ирония, усмихна се накриво и протегна ръка към чашата с кафе. Арбитърът явно силно заинтригуван, седеше леко наклонен напред в очакване на бурна реакция от страна на учените. Бурна реакция не последва. Учените навъсено мълчаха, проклинайки наум контейнера с радиоактивният тритий. Откъде го измисли Опонентът? Молекулите му стават за космични лъчи - за това няма спор. Нестабилните частици в космичните лъчи, движейки се праволинейно и равномерно спрямо Земята , със скорост близка до тази на светлината живеят много по дълго отколкото е периодът им на полуразпадане в състояние на покой. За това спор също не може да има. Тогава за какво да се спори?
- Може би е излишно да подчертавам - продължи Опонентът, - че между движението на трития в и извън кораба няма никаква принципна разлика, поради което аз утвърждавам , че при кацането на кораба, в контейнера ще има над 30% от радиоактивният тритий! Това показва, че вместо 127 години, на кораба са изтекли само 17,5 години и стартовият екипаж има шанс да стъпи на земята. Разликата между моето твърдение и предсказанието на специалната теория на относителността е голяма, качествена, поради което компромис между тях не може да има. Това е, господа учени, парадоксът на близнаците, изразен в конкретни цифри.
Учените усърдно спрягаха наум традиционните опровержения - завои, ускорени движения, гравитации и пр. Опонентът ги беше елиминирал успешно. Трябваше да се премълчи с достойнство...
- Но това значи нещо много неприятно - промълви Самов. - Абсолютният характер на забавянето на времето изисква като минимум абсолютна система на отчитане! Де я нея? Може би пак ефир?
- Глупости! - отсече Кокалянски. - Не сме забелязали и доискусорили въпроса с космонавтите.
- Какви космонавти? - Самов махна отчаяно с ръка. - Става дума за космичните лъчи. Те се оказаха препъни камък или по точно пропастта ! Проспали сме ! при по внимателен анализ би могло да се констатира аморалното, пардон, анормалното им поведение.
- Дон Чезаре, защо това се нарича парадокс? - попита Арбитърът с любопитство и ирония в гласа - Та това си е чист провал! Не виждам нищо парадоксално.
- Парадоксалното е, че Специалната теория на относителност обърна внимание върху забавянето на времето при високи скоростти на движение и с това даде възможност за опровергаване на принципа, чието име тя носи.
- Наистина, от тази гледна точка има нещо парадоксално, но господа учени, провалът си е провал! Един провал в основата не вещае нищо добро за монумента и господин Кокалянски ще трябва да се отрече поне от принципа на относителността, а може би и от специалната теория?
Кокалянски пишеше нещо в бележника си и не отреагира.
- Мълчанието се приема като знак за съгласие - каза Арбитърът след кратка пауза.
- Това е нищо! - внезапно се обади Кокалянски. - Това е дреболия! Я да ви видя аз, как ще се приближите до общата теория на относителността или пък до стандартната теория. Това са те, монументите на науката. Те са недостижими.
- Той е прав - каза Академикът. - Специалната или частната теория на относителността е била създадена в самото начало на века и носи всичките слабости на своето време и на младоста на своя създател, великият Айнщайн.
Диспутът напредваше бавно. Поради манталитетът на българина, подсилен с кафе и коняк, въздействията на опроверженията беше слабо. Учените търсеха и намираха всевъзможни доводи, с които притъпяваха остротата на проблемите. Навярно още хранеха илюзии, че всичко може да се размине. Доцент Моисеев, който досега слушаше внимателно и рядко се обаждаше, стана и заговори с видимо вълнение : - Аз съм прям и откровен човек. Признавам честно, че в началото ви смятах за нахален и неграмотен тип. Ходът на дискусията досега, по толкова разнородни проблеми, включително и в проблеми по космологията, където имам някакви претенции да съм специалист, показа по много убедителен начин, че съм се заблуждавал. Покорно моля за извинение. Сега зная с кого разговарям и се питам как един толкова умен учен човек , не чувства респект от теорията на относителността? Нима той не вижда нейното изящество, нима той не чувства нейната сила и универсалност? Тя наистина е в конфликт със здравият смисъл, но тя издържа всички проверки. Всички нейни предсказания се збъдват. как ще пренебрегнете факти, като отклонението на перихелия на меркурий, изкривяването на светлинен лъч в гравитационното поле на Слънцето, ултрачервеното гравитационно червено изместване? Как ще тълкувате зависимостите на масата и времето от скоростта на движение извън специалната теория на относителност? Това са неща нееднократно проверявани и потвърждавани. Тази теория не може да бъде отречена току така. Тя би могла само да бъде заместена от нещо друго. Давате ли си ясна сметка за това? Какво би могло да замени този огромен колос, наречен теория на относителността? Необходимо е нещо наистина гениално, нещо невероятно умно и просто, ако естественно в основата си лежи върху някаква проста истина. Способни ли сте на такъв подвиг, господин Опонент? Очаквам с огромен интерес вашите отговори, идеи и решения. Това ще бъде дискусията на моят живот.
Арбитърът се усмихна доброжелателно. Макар че в думите на Мойсеев имаше и малко ласкателство, опонентът остана индифирентен и веднага отговори :
- Ще удовлетворя любопитството ви , господин Мойсеев. Вашата представа за теорията на относителността е силно повлиана от емоциите, с които е пълна популярната литература. От физична гледна точка, това не би следвало да се нарича теория, защото не почива върху причинно-следственна връзка. Това е една система от постулати, догадки, прозрения, предсказания, част от които се оказват верни. Популярността на тази "теория" до голяма степен е обусловена от липсата на логика в основата и от внезапността на предсказанията, което им придава елемент на мистериозност, имагинерност и пророчество.
- Вашето мнение за теорията на относителност никак не ме интересува - Озъби се кокалянски. - Не сте вие капацитетът, който може да дава оценки на такива грандиозни теории. Вие сте тук, за да отговаряте за предсказанията на тази теория. Вие трябва да им дадете тълкование от позицията на здравият смисъл. Ще ви припомня някои от тях, които са лишени от здрав смисъл, но все пак съществуват и са опитно доказани:
1 . Общата теория на относителността предсказва изкривяване на светлинният лъч в гравитационното поле на слънцето, като потвърждение на искривяването на тримерното пространство. Опитите потвърдиха наличието на такова изкривяване на лъчите по време на слънчеви затъмнения.
2 . Общата теория на относителността предсказа гравитационно червено изместване в спектрите на електромагнитните излъчвания, което бе опитно потвърдено. Аз лично видях старата кула във Харвард. Горе на площадката, на височина 22 метра е бил поместен излъчвател на гама фотони, а в основата на кулата - приемникът. Използван бил ефекта на Мьосбауер, като резонансно поглъщане на фотоните се е постигнало при движение на приемника със скорост 0,65 микрона в секунда, за неутрализиране на ефекта на Доплер.
3 . Предсказанията на общата и специална теория на относителност за забавяне на времето при движения и при гравитация бяха потвърдени чрез непосредственно измерване със свръхточни часовници. Единият от часовниците обикалял Земята в двете посоки - изток - запад и после запад - изток, със самолет, без междинни кацания, а другият часовник стоял на летището във Вашингтон.
Много съм любопитен да чуя, какъв здрав смисъл ще откриете в поведение на пространството и времето, което е истинската причина за тези ефекти. само да не вземете да ги отричате!
В душите на учените отново трепна лъчът на надеждата. По тези въпроси здравият смисъл винаги е търпял провал. Защо и този път да не се провали? Странно, защо опонентът е толкова спокоен?
- Всичко , което е потвърдено опитно не може и не трябва да се отрича. Трябва да се отдаде дължимото и на теорията на относителността, затова че привлича вниманието върху тях. И толкоз, защото в повечето случаи тълкованието на ефектите е погрешно. Колкото и да е невероятно, повечето от ефектите опровергават теорията на относителността отколкото да я потвърждават.
- Празни приказки - сопна се Кокалянски. - Чудете се как да се измъкнете .
- По спокойно - обади се Арбитърът. - Губим нерви и време напразно. Дон Чезаре , вие казахте нещо невероятно, нещо смайващо! Вие твърдите, че предсказанията на теорията на относителността не са доказателства, а опровержения. Така ли?
- Да , по скоро опровержения ,отколкото доказателства. Сега ще ви дам и примери. Нека в началото разгледаме проблема за изкривяване на пространството - правата линия. Тя би могла да се изкриви само ако има двумерно пространство! Забележете още , че в точката на изкривяване линията напуска едномерното пространство! Аналогично е поведението на двумерното пространство - равнината. Тя може да се изкриви само ако съществува тримерно пространство. В линията на изкривяване двумерното пространство преминава в тримерното пространство. Няма никакво основание да очакваме, че тримерното пространство ще прави някакво изключение. То би могло да се криви само ако съществува четиримерно пространство, и в олбаста на изкривяването, то трябва да премине в четиримерното пространство. Липсата на четиримерно пространство е напълно достатъчно, за да се отхвърли всяка възможност за изкривяване на тримерното пространство.
- Откъде такава увереност? - Обади се академикът. - Напълно възможно е четиримерното пространство да съществува, но ние да не сме във състояние да го възприемем.
- Увереност ми дава изкривяването на светлинният лъч, от гравитацията на Слънцето.
- Как така? - веднага се обади Кокалянски. - Та именно изкривяването на светлинният лъч е доказателството за изкривяване на тримерното пространство. Отук няма мърдане!
- Не сте слушали внимателно моето обяснение и ще трябва да повторя чрез елементарен пример: Нека в едномерното пространство от точка А излиза светлинен лъч. Той ще пристигне до точка В, докато между двете точки, откъм двумерното пространство, не се появи някакъв обект, който може да изкриви лъчът. В точката на изкривяването лъчът ще напусне едномерното пространство и ще изчезне някъде в двумерното пространство.
- Ох - ох - изохка Самов. - Каква заблуда колеги, каква заблуда! Опонентът е напълно прав . Ако тримерното пространство около Слънцето се изкриви по посока на четиримерното, пространство, то светлинният лъч изобщо няма да достигне до нас, а ще изчезне нейде из четиримерното пространство, което по условие ние не възприемаме. Мале, какъв конфуз!
Дали учените разбраха обяснението на Самов или им подейства неговият авторитет, но желанието за спор рязко намаля. Само Кокалянски не се примири и продължи упорито:
- Но лъчът се криви, така ли? Криви се. Аз искам да зная, защо се криви лъчът?
- Остави го лъчът - каза раздразнено Академикът.- Той беше нужен като доказателство за изкривяването на тримерното пространство. друго доказателство няма, а без криво пространство...
Академикът не се доизказа, но по въздишката му, можеше да се съди за цената на загубата.
- Причината за изкривяването на лъча е в гравитацията, - Каза опонентът. Ако фотонът има поведение на топче, то отклонението му трябва да бъде около 1 ъглова секунда, но ако той има поведение на вълна, трябва да се определи влиянието на нееднородното гравитационно поле върху фронта на вълната. Въпросът е интересен, но ние го разглеждаме само във връзка с теорията на относителността. Това беше пример , когато едно явление, сочено като доказателство, се явява всъщност като опровержение на теорията на относителността.
- Ние се поувлякохме в подробностите - Каза Арбитърът, - Дон Чезаре доказа своето невероятно твърдение за доказателствата - опровержения и записа нова точка. Да преминем към следващият въпрос. Имате думата Дон Чезаре.
- Не зная точно каква е била целта на опитите във Харвард и Харвел , но по резултатите мога да съдя какво е измерено. Изглежда това което е измервано не е гравитационно червено изместване.
- Това пък откъде го измисли, възмути се Кокалянски.
- От анализ на формулата за изменението на честотата ( delta v ) :
delta v / v = gh/ c^2

Където g= 981 sm/sek^2 - ускорение на земното притегляне.

h = 2100 sm - разлика във височините на излъчващото и приемащото устройство.

c = 3. 10^10 sm/sek - скорост на светлината.

В тази формула е зашифровано следното : от излъчващото устройство илита фотон със скорост ( с ) и за времето
t=h/c
достига до приемащото устройство. Под въздействие на ускорението, фотонът увеличава скоростта си със delta c, като

delta c = gt=d.h/c=981.2100/3.10^10=6,7.10^-4 sm/sek.

Ето как е била определена скоростта на движение на приемника, за да се получи резонанс в поглъщането. Но това е Доплерово, а не гравитационно изместване, господа учени!
- Анализът е логичен и убедителен - Каза арбитърът. - Никой не поставя под съмнение възможността на гравитацията да ускорява всичко, включително и фотоните.
- Излиза, че фотоните се движат със скорост превишаваща скоростта на светлината! - Каза Кокалянски, горд от съобразителността си.
- В случая системата не е инерциална и може - каза Самов. - Вие данеби да отричате червеното гравитационно отместване?
- Не, но тук става дума за опит, в който е измерено друго нещо - каза Опонентът. - Надявам се по късно, когато изясним същността на гравитацията, да си изясним и природата на това изместване.
Учените започнаха разговори помежду си. Обсъждаха всевъзможни догадки за поведението на червеното гравитационно отместване.
- нека да дадем възможност на Дон Чезаре да продължи - предложи Арбитърът. - Той трябва да изтълкува от позициите на здравият смисъл резултатите от прякото измерване на изменението на времето със свръхточните часовници. Дали и те не опровергават нещо?
- Резултатите от тези опити опровергават самата идея за значението на относителното движение - Каза Опонентът. - Помислете добре. Каква разлика може да има в относителните движения самолет - Земя при полетите в двете посоки? Никаква. Скоростите на движение на самолетите са еднакви, а това са относителните скорости , които съгласно специалната теория, оказват влиание на течението на времето. Височината на полетите е била еднаква, еднаква е била и продължителността им. Тогава защо е било измерено закъснение от 59 наносекунди (59.10^-9)сек , при полета на изток и избързване от 273 наносекунди при полета на запад? Разликата не е само количественна но и качественна и изисква някаква качественна разлика в условията на двата полета. Единственото възможно обяснение е свързано с отчитане скоростта на движение на Земната повърхност при въртене на Земята, относно някаква абсолютна система. Тогава, при движение на изток , по паралел 38 ще се получи закъснение от 182 наносекунди, а при движение на Запад - избързване със 117 наносекунди. Тези цифри са различни от опитно измерените, но в качественно отношение не им противоречат. Очевидно става влиянието на гравитационното забавяне на времето. При престой от 65 часа на височина 10 км , часовникът трябва да избързва с около 256 наносекунди. Тази стойност е доста голяма и ако часовниците наистина са били свръхточни не би трябвало да бъде отбелязано закъснение при полети на изток, а избързването при полета на запад би трябвало да бъде много по голямо, около 4 000 наносекунди . Вероятно, формулата на общата теория на относителността
t= t 0 / sqrt 1-2G.M/Rc^2
не е съвсем точна. Ако в нея вместо скоростта на откъсване от гравитация W0= sqrt 2G.M/R се използва орбиталната скорост Wr = sqrt G.M/R тогава престоят от 65 часа на височина 10 км ще даде избързване от 128 наносекунди. Свръхточните часовници тогава ще отбележат закъснение от 54 наносекунди и избързване от 245 наносекунди. Тези стойности са в добро съответствие с опитните данни, като се има предвид условно приетите височини на полета 10 км, дължината на полета 34 000 км по паралел 38 и неизвестната точност на "свръхточните" часовници. Но това обяснение е в разрез със принципите на относителността! То изисква наличието на абсолютна система на отчитане, относно която се движи земната повърхност при въртене на Земята. Опитът недвусмисленно е показал, че такава система съществува и нейното игнориране изкривява физическата картина на света.
- Системата не е инерциална - реагира веднага Кокалянски, - затова се получават някои несъответствия.
- Ние отчетохме влиянието на гравитацията и с това се отчита неинерциалността .
- А центробежното ускорение при въртенето на Земята и самолетите? - Репликира Кокалянски.
- Вие знаете ли уравнение на общата теория на относителност, която да дава зависимост на времето от центробежното ускорение? - Контрира опонентът.
Кокалянски млъкна и загледа въпросително колегите си.
- Няма такова уравнение - отговори Самов.
- Защо няма? - Опонентът беше леко нервиран.
Самов също наведе глава. Опонентът изчака малко и продължи:
- Много просто, защото центробежното ускорение не води до увеличаване скоростта на въртене. Това значи, че равномерновъртящите се системи са инерциални, въпреки наличието на ускорение в тях.
- Как ще са инерциални и ще имат ускорение? - възмути се Кокалянски. - Това противоречи на здравият смисъл.
- А - ха! Ето още един "защитник" на здравият смисъл - каза весело Арбитърът. - Сюрприз!
- Инерциална е системата, която не изменя състоянието си при отсъствие на външни сили, т.е система, която се движи по инерция с постоянна скорост. Такива са и въртящите се системи.
- Особенно характерен пример за това е пумпалът - каза Арбитърът и изгледа продължително Каколянски.
Тълкованието на експериментите от позицията на здравият смисъл, завършваше с ново поражение за учените. Биха могли да се формулират нови претенции, но те щяха само да удължат унижението. По - разумно беше да се преглътне наведнъж минимум горчилка .
- Ще коментирате ли изместването на перихелия на Меркурий - попита Арбитърът.
- Това не е предсказание, а опит за обяснение на един факт - поясни Опонентът. - Вече се убедихме, че тримерното пространство не е криво, поради което кривината не може да бъде причина за въпросното изместване на перихелият на Меркурий. До края на дискусията ще научите достатъчно много нови неща за материята, пространството и движенията, които ще ви помогнат да установите истинската причина за това явление.
- Предлагам да преминем към нещо по съществено.
Нека дадем думата на Дон Чезаре да ни изложи своите идеи за същността на Вселената и нейното развитие. Критиката на съществуващи идеи и заблуждения никога не ме е вдъхновявала.
- Как да не ви вдъхновява, когато с такова задоволство слушате как Опонентът отрича всичко! - Кокалянски беше зъл и разстроен . - Той отрече историческият подвиг на плеада учени , отрече бурното развитие на науката през последният половин век, отрече общата и специалната теории на относителността, отрече стандартната теория - този шедьовър на научната мисъл. Той всичко отрече! И какво следва от това? Явен агностицизъм. Излиза, че светът е непознаваем, щом някой нищо не е успял да разбере...
- Да то нещата и така може да се разглеждат - потвърди Академикът. - Щом никой нищо не е направил, то нищо не може да се направи...
- Марксизма е значително против агностицизма - професор Маринов сякаш се събуди от дълбок сън . - Светът е познаваем и съществува реално извън нашето съзнание.

SOS - помощ за релативизма

ЕФИРЪТ
В началото на последният рунд на диспута лагерът на учените бе подчертано омърлушен. Професорите, заели позиция "кръгова отбрана" около бюрото на Академика, мрачно разглеждаха орнаментите на персийският килим на пода. Доцент Кокалянски, който се бе вклинил в професорският пръстен, нервно прелистваше бележника си. Доцентите Самов и Мойсеев седяха настрани, върху дивана под прозореца и изглеждаха по спокойни. Самов беше необикновенно сериозен, клатеше глава в някакъв неуловим ритъм и от време на време изобразяваше нещо средно между усмивка и гримаса. Внезапно той стана и заговори с присъщият си маниер:
- Господа учени, както ни величае Арбитърът, стига черни мисли, стига отрицателни емоции. Те вредят на усвояването на алкохола. Наистина равносметката до тук е катастрофална за нас. Ние се отбранявахме геройски, изпукахме си патроните, но те се оказаха хаосни. виновни ли сме или не, ще реши Историята - на нея това и е работата. За нас сега е важно, че мрачният период от диспута премина. Той зае своето място в миналото, а ние продължаваме напред. Бъдещето за нас е много по- розово. Ние ще седим, ще си пием кафето и коняка, а Опонентът пред нас ще се пържи в собственната си лой. Той има необикновенно тежка задача - много по тежка и сложна отколкото беше нашата. Той трябва да защити позицията на така нареченият "здрав смисъл". На нас тези позиции са много добре известни. Като студенти са ни водили на екскурзия до тях. В последствие ние и самите сме се разхождали из тях, изучавали сме сраженията, довели до тяхното падане. Добре известно ни е, как и защо тези позиции са били изоставени. На тези позиции са стояли титани на мисълта, гении и легиони редови учени. Щом те не са успяли да се защитят, то позициите на "здравият смисъл" са незащитими по принцип. Ето защо аз изгарям от нетърпение да видя и чуя, как ще се защитава нашият Опонент. Милост няма да има, не защото сме зли и обидени, а защото става на дума за нещо много по значително и важно от нашата окаяна съдба. Става дума за Нуката.
- Той е загубен! - извика въодушевено Кокалянски. - С него е свършено още в самото начало. Как ще защитава незащитимото, ще стане смешен!
- Коко! - строго изрече Самов. - Мълчй и не пречй! коняк имаш, лочй и мълчй! Аз имам съдбоносен разговор с господин Опонента. Господин Чезаре, ако не възразявате, да започнем направо с гравитацията. Това е най опърничавият проблем, вечно се решава и все остава не решен, вечно се увещава да заеме определеното му място, но той вечно стои настрани, вечно го включват в какви ли не "велики" обединения , но той вечно нехае за това. Казано по стилно, това е възловият фундаменталният проблем на Естеството, и ако вие тази вечер, случайно или не, му намерите адекватно решение, то това ще бъде събитието на столетието, а защо и не, най значимото събитие в историята на науката.
- Ще го реши ама утре ще го реши! - озъби се Кокалянски. - Той ако можеше да го реши, е-хей, на колко академии да е член...
- Госпожици асистенти - каза учтиво Самов. - Моля, налейте му тройна доза коняк. Не виждам друг начин за узаптяване.
Кокалянски веднага получи коняк в чаша за вода. Усмихна се доволно и пристъпи към утилизацията му. Самов продължи своя наистина съдбоносен разговор с Опонента:
- Господин опонент, известна ви е първата хипотеза за гравитацията, изказана от Нютон още през 1675г . В нея гения на здравия смисъл дава най естественното обяснение на гравитацията , с предположение за съществуване на поток ефир, устремен към центъра на Земята, увличащ в своето движение всички тела. Но през 1679г. Нютон се отказва от тази хипотеза и предлага нова - концентрацията на ефира около телата е по малка отколкото на разстояние от тях, поради което ефирът ги тласка едно към друго.
През 1706г . Той отрича самото съществуване на ефира, а през 1717г се връща отново към идеята за ефир с различни концентрации. Ето, това е поведението на гения, основателя на позицията на здравият смисъл, изоставил я след това, вероятно защото е прозрял нейната несъстоятелност. Като завещание Нютон ни е оставил "akto in distans", което ще рече "действие на разстояние". Това е отказ от изискването на здравият смисъл ,за съществуване на среда, която да предава действието на силите. Силите се предават през пространството, направо, без посредник, без среда.
Кое е накарало геният да се откаже от идеята за потока ефир, насочен към центъра на Земята. Идея, приемлива и от математическа гледна точка. Вероятно това са същите въпроси, които си ги задаваме и ние, на които до сега никой не е успял да даде удовлетворителен отговор, който и аз ще задам на вас:
1. Ефирът, който се движи към центърът на Земята, не трябва да изпълнява тази единственна роля. С други думи, ефирът трябва да съществува реално и обективно. Неговото съществуване трябва да може да бъде доказано с други, независими опити. Ефирът, ако съществува, трябва да има и други прояви във Вселената.
2. Какво става с ефирът, там вдън Земя? Той не може да изчезне "яко дим". Той не може да се върне обратно, против течението. Той не може да се превръща в материя , без при това да се образува антиматерия. Освен това, движейки се, ефирът трябва да притежава някакво количество движение, което също трябва да предаде някъде.
3. Ако ефирът увлича телата при движението си, то това трябва да става на принципа на обмен на количество движение. Тогава ускорението, което получават телата при гравитация, трябва да зависи от масата им , което противоречи на опита. Това значи също, че при равномерно движение на телата трябва да се усеща съпротивлението на ефира и невъзможност за движение по инерция.
4. Ако намерите решение на тези три чисто физични въпроси, в което аз вече изразих съмнението си, ще остане четвъртият, математически въпрос. Той също е много труден, но за него ще говорим само ако стане нужда. Сега нека чуем отговорите на първите три въпроса.
Въпросите на Самов бяха формулирани просто, ясно и точно. Те може би не синтезираха всички трудности при опитите за представяне на гравитацията като поток от някаква среда, но засягаха най същественните от тях. Учените се настройваха за бойка, безкомпромисна дискусия с вяра в крайната победа.
- Дон Чезаре - обърна се Арбитърът към Опонента - въпросите са зададени! Наистина, това са изключително трудни въпроси, но те са зададени коректно и изискват коректни отговори. Ще успеете ли да защитите позицията на здравият смисъл в този последен рунд на диспутата? Ако се абстрахираме от хазартната страна, предстоят ни минути на чудеса с фантазията и логиката на дон Чезаре.
Опонентът изглеждаше прекалено спокоен и вероятно не чувстваше важността на момента. Започваше с отговор на първият въпрос:
- Съществуването на ефира е извън всяко съмнение.
Съмнителни са опитите той да бъде заменен с полета, пространство - време, вакуум с механични свойства и прочие измишльотини.
- Не са измишльотини - отреагира веднага Кокалянски. - Ефир няма и не може да има. Това го доказаха гениалният Айнщайн и опитите на Майкелсон и Морли.
- Да опитите на Майкелсон не могат да се пренебрегнат - констатира Академикът. - Ефир просто няма!
- Майкелсон не е успял да измери скоростта на движение на земята относно неподвижният Ефир. Неподвижен ефир, а не поток от ефир, насочен към Земята.
- Искате да кажете че Земята увлича Ефира? - обади се отново Академикът.
Кой кого увлича ще изясним по късно. В момента уточняваме, че няма опит, който да опровергае наличието на поток ефир , насочен към Земята.
- Няма такъв опит - обади се Самов, но самото съществуване на ефира е под съмнение. Няма опити потвърждаващи неговото съществуване.
- Как ще има такива опити! - включи се и Кокалянски. - Те веднага щяха да станат сензация. Не опити, дори всякакви косвени улики са изключени.
- И аз не съм чувал за подобно нещо - потвърди Академикът.
господа учени - каза Опонентът, подражавайки на Арбитъра, - доказателства има и опитни данни има, но вие нещете да ги видите. Това много усложнява и забавя работата. Хайде припомнете си! Ние тази вечер на няколко пъти се срещнахме с доказателствата за съществуване на ефир. Това е абсолютната система на отчитане на движението на повърхността на Земята и самолетите при опитите със свръхточните часовници. Това е абсолютната система на отчитане на движението на космичните лъчи. Тази абсолютна система липсва в специалната теория, поради което се създават парадоксални ситуации като тази с близнаците.
- Но защо Айнщайн казва че няма ефир? - попита Кокалянски. - Той да неби да е бил глупав и да не е разбирал?
- Единственното което е могъл да каже Айнщайн е, че около земята няма покоящ се ефир - каза Арбитърът. - Защо той се е увлякъл в отричането не ми е известно. Навярно защото му е било необходимо пространство с механични свойства. Нека не разводняваме беседата. Дон Чезаре много убедително показа очевидното - проявите на ефира в рамките на нашият диспут. Моля, продължете изложението си Дон Чезаре.
- Ефирът е основният стълб на Вселената, а не само среда, която запълва пространството. Ефирът е една от формите на съществуване на енергията на Вселената.
- Значи тове е ефир - енергия? - попита Арбитърът. - Това е нещо различно от моите представи за ефир.
- Да представата за ефир като светоносна среда, покояща се в абсолютното пространство, е едностранчива и много неточна.
- Да, но все пак става дума за ефир - каза Арбитърът.
- Би било кощунство да се търси друго название, защото все пак, за съществуването на такава среда са подозирали, но за съжаление не са успели да осъзнаят нейната същност.
- Тогава , охарактеризирайте по - подробно вашият ефир - предложи Арбитърът. - Вярвам, никой няма да възрази.
Самов кимна с глава в знак на съгласие. Дон Чезаре не изчака одобрението на останалите учени и започна:
- Природата е енергия, а развитието в нея представлява процес на преразпределяне на различните видове енергии. Ефирът е форма на свободната енергия на Вселената, за разлика от материята, която можем да наречем свързана енергия. Това са двете основни, но не и единственни форми на съществуване на енергията на Вселената. Със сигурност съществува поне още една форма на междинна енергия, която играе роля на връзка между двете основни форми.
Развитието на Вселената се свежда до постепенно превръщане на свободната енергия (ефир) в свързана енергия (маса) и спонтанно, периодично освобождаване на ефир от материята. Това е общата картина на първо ниво енергия.
Учените бяха заинтригувани от идеята на Опонента, но информацията все още беше недостатъчна за полемика. Обади се Арбитърът:
- Според вас, Вселената е огромен колебателен контур, нали?
- Най общо казано, да.
- Някакви възражения господа учени? - подкани Арбитърът.
- Ще видим как ще превръща енергията в материя, без при това да се образува антиматерия - каза злорадо Академикът.
Кокалянски веднага доразви идеята на Академика:
- Той отрече асиметрията като изход от задънената улица и сега ще гледаме цирк - изчезването на антиматерията! А как ще дозира нуклони и лептони?
- Дон чезаре, какво става с антиматерията? - попита разтревожен Арбитъра.
- Трябва да разкриете механизма на колебателният процес на Вселената.
- В процеса на развитие на Вселената няма епизоди с изчезване и раждане на материя. Повтарям, има бавно постепенно превръщане на ефир в маса, вследствие на което масата на Вселената и на всички тела във Вселената бавно нараства. Формулата на това превръщане е :
ЕФИР = МАСА + ЕНЕРГИЯ
В случая става дума за третият вид енергия. Когато цялото количество ефир се превърне в маса, набъбналите елементарни частици, (нуклони и електрони) стават неустойчиви и споннтано се освобождават от излишната си маса, която се превръща в ефир по формулата, обратна на горната:
МАСА + ЕНЕРГИЯ = ЕФИР
Енергията е същата, която се освобождава при превръщането на ефир в маса и води до постепенно разгряване на телата и Вселената като цяло. Както виждате, елементарните частици, нито изчезват, нито се раждат отново. Те само менят масата и размерите си в рамките на един цикъл на Вселената.
Никой от учените не очакваше подобно решение на един от най - коварните въпроси на Космологията. За асимилацията на подобни, внезапни идеи винаги е необходимо време.
- Господа учени - каза бавно Арбитърът. - Аз съм направо поразен! Тази идея изменя радикално условията за развитието на Вселената.
- Наистина впечатляваща идея - промълви Самов.
- Интересна идея - каза сухо Академикът, - стига да е вярна.
- Как ще е вярна -извика Кокалянски. - Това е един абсурд. Ако тази идея е вярна, то Земята трябва да расте! абсурд!
- А Земята наистина расте - каза възбудено Арбитърът.
- Геолозите отдавна имат доказателства за това, но останалият учен свят се прави на разсеян, понеже няма разумно обяснение.
Учените замлъкнаха отново, търсейки контрааргументи. Вероятно не ги намериха и Кокалянски заяви:
- За мен това не е достатъчно. Тук трябват преки измервания.
- Има и преки измервания - каза Опонентът. - Известно е, че сумарният дрейф на континентите годишно не е нула, което значи, че обиколката на Земята расте.
Последва ново кратко затишие за размисъл, след което се обади Академикът:
- Това е чисто физичен процес и трябват физични доказателства.
- Чисто физично доказателство е спонтанното делене на тежките ядра и естественната радиоактивност. Тежките ядра са се образували на по-ранните атапи от развитието на Вселената, когато размерите на нуклоните са били по малки и в границата на действие на ядрените сили са се побирали повече частици. С течение на времето, с нарастване размера на нуклоните, ядрата с многобройни нуклони стават неустойчиви и се разпадат.
- Не е вярно! - извика Кокалянски. - Тежките ядра се синтезират в звездите. Известно ли ви е това?
- По кротко !- смъмри го Арбитърът, - Какви ви са доказателствата?
- Ами, там има условия - смънка Кокалянски, - висока температура, високо налягане. Така е общо прието да се мисли.
- В недрата на звездите, при подходящи условия би могло да се синтезират само ядра, чиито синтез е енергетически изгоден, тоест ядра не по - тежки ,от тези на желязото - поясни Опонентът.
- Природата не търпи безсмисленни процеси - каза Арбитърът. - Тук доминират процесите на дезинтеграция, доказателството за което е растежът на ентропията. Доводите на Опонента изглеждат основателни. Лично аз за първи път слушам нещо смисленно за произхода на тежките и радиоактивните елементи.
- Да, това обяснение наистина изглежда правдоподобно - каза самов замислено, - но вие разбирате ли природата на нашият скептицизъм? Вие лансирате една нова фундаментална идея, ако мога така да се изразя. Тя превръща всичко на опаки по отношение на нашите представи, което може и да значи, че тя изправя всичко на крака, но ние не сме готови веднага да го възприемем. Това е доста силен стрес за нас. Шега работа ли е да възприемеш изведнъж непостоянството на масата!
- Защо стрес, господин Самов? - прекъсна го Арбитърът. - И защо "изведнъж"? Вие, които сте преживели стресовете на теорията на относителността трябва да сте готови на всичко. Думата "маса" е от женски род и щом веднъж тя е демонстрирала своята изменчивост, бъдете уверени че това й е вече навик, а навикът, както казват е втора природа. Изменчивостта става въпрос само на възможност и не бива за нея да се залага самурайската чест на учения. С други думи, щом до нещо се докосне теорията на относителност, то моментално губи своята непорочност.
- Не набърквайте тук Теорията на относителност! - прекъсна го грубо Кокалянски. - Там нещата са пределно ясни и точни. От там не могат да следват подобни щуротии. Търсете си оправдания на друго място.
- Дон Чезаре - Арбитърът бе явно засегнат от думите на Кокалянски и едва сдържаше емоциите си, - нима в теорията на относителността няма намек за растеж на масата? Аз интуитивно чувствам че има, но е завоалиран от неизречени постулати и недоизведени изводи. Не съм ли прав?
- Имате право - каза замислен Опонентът. - Например, малко нещо не е достигнало за установяване на зависимоста на масата от гравитацията.
- Приказки от хиляда и една нощ! - заяви ехидно Кокалянски. - Пишете се по - голям учен от Айнщайн. Имайте малко скромност.
- Кому е нужна тя? - сопна се Арбитърът. - Ние търсим истината, а тя може да бъде и арогантна. Въпрос на темперамент. Нека изслушаме съображенията на Опонента.
- Ще бъде необходимо повече време - каза Дон Чезаре.
- Нека отделим необходимото време! - отреди Арбитърът. - това е един много важен въпрос и си заслужава. За привържениците на теорията на относителност ще бъде интересно да видят това, което не са се досетили да видят. Опонентът ще се опира главно на формулите от теорията на относителността.
- Там няма на какво да се опрете - поясни авторитетно Кокалянски. - Там масата е постоянна, аз ги зная добре тези работи.
- За опора ще използвам формулите на специалната теория на относителност: t= t0 / sqrt 1- W^2/c^2 ; m= m0/sqrt 1-W^2/c^2
Щом според хипотезата на Нютон , предсавена от господин Самов като хипотеза на здравият смисъл, гравитацията се причинява от поток ефир насочен към центъра на Земята, то този поток трябва да има определена скорост. Малко по -късно ще бъде доказано, че линейната скорост на потока ефир е равна на орбиталната или първа космическа скорост
(Wor = sqrt G./M/R) Поради сферичният характер на Земята и небесните тела, потокът ефир също има сферична форма. Движението на сферичният поток е движение с ускорение, като линейното ускорение на потока е равно на ускорението при гравитацията - това също ще бъде строго доказано след малко. Не следва да се очаква никаква принципна разлика между движения на телата спрямо ефира и при движение на ефир спрямо материя, което се потвърждава от еквивалентността на инерциалната и гравитационата маси. Ето защо горните формули са напълно валидни и за движението на ефира при гравитация: t= t0/sqrt1-GM/Rc^2 ; m= m0/sqrt1-GM/c^2 където t , m , t0 и m0 са времена и маси при наличие и отсъствие на гравитация, съответно.
По първата формула вие не можете да имате принципни възражения, защото тя се отличава от съответната формула на общата теория на относителността само с коефициента 2 в знаменателя под корена. Слушам възраженията ви по втората формула, като ви напомням , че и двете са получени от едни и същи предпоставки. Последните думи на опонента разколебаха дори и Кокалянски . Докато учените търсеха начин за заобикаляне на коварната аналогия, Арбитърът прибързано обяви:
- Eто ви доказателството за изменчивостта на масата в рамките на теорията на относителност, господа учени!
- Това не може да бъде! - реагира в своя стил Каколянски.
- Защо? - веднага отвърна Арбитърът. - Нима се съмнявате в наличието на аналогия в уравненията на общата и специалната теория на относителност?
- Няма аналогия - каза не особенно уверено Каколянски.
- То ако имаше аналогия айнщайн щеше да я открие.
- Но защо при времето има аналогия, а при масата да няма? - настояваше Арбитърът. - Или и при времето няма?
- Същността на проблема е в това - поясни Академикът, - че при специалната теория имаме работи със скоростти, а при общата теория с гравитационнен потенциал. Разликата е огромна.
- Заблуждавате се!- отряза опонентът. - Нима не разбирате че в знаменателя под корен стои квадратът от скоростта на светлината и това налага в числителя също да стои квадрат от скорост?
- Логичен и точен отговор! - отсъди Арбитърът. - А защо Айнщайн не е успял да получи тази формула? Хъм, вероятно е имал погрешна представа за гравитацията.
Учените гледаха намусено формулите на черната дъска. Изводът и беше засегнал честолюбието достатъчно болезнено - един еретик да демонстрира възможностите на любимата теория! За щастие Самов бързо намери неяснота: - Този растеж на масата при гравитация, колкото и да изглежда логичен, е все пак временен. При изваждане на тялото от полето на гравитация, масата на тялото трябва да придобие първоначалните си размери. Струва ми се, че ставаше дума за възможен абсолютен растеж на масата, дължащ се на поглъщане на ефир.
- Ще ви издадем една малка тайна на природата - каза Арбитърът и се наклони леко към Самов. - Масата е винаги свързана с движение.
- Тогава не трябва да съществува маса в покой - заключи Академикът.
- Абсолютни глупости - допълни Каколянски. - На всеки студент е ясно че масата в покой е фундаментална характеристика.
- Количеството на фундаменталните характеристики е пропорционално на степента на невежеството - парира Арбитърът. - На вас не са ли ви известни други форми на движение?
Учените замълчаха, засегнати от репликата на Арбитъра. Опонентът изчака търпеливо краят на полемиката и продължи:
- Абсолютният растеж на масата е функция само от времето. Формулата от специалната теория може да се препише: m= m0/ sqrt 1-(at/c)^2 Формулата показва, че масата може да расте само по време на ускорено движение. Такова е движението на ефира при поглъщането му от елементарните частици - към всяка от тях съществува елементарен сферичен поток ефир, движещ се със ускорение. Гравитацията се причинява от сумарният поток на всички елементарни потоци ефир. Ускореното движение на ефира от елементарният поток се предава на елементарната частица и ускорява нейното вътрешно движение, мярка за което е масата й. Точният механизъм за поглъщане на ефира не ми е известен. При заредените частици това поглъщане вероятно се съпровожда с поляризация (изместване) на ефира, което се възприема като електростатично поле.
Опонентът отпи глътка кафе в очакване възраженията на учените. Те се спогледаха навъсено, сякаш предчувствайки поредният си неуспех.
- Колко бързо според вас расте масата? - попита Мойсеев. - Защо не може да се наблюдава?
- По късно, при обсъждане параметрите на Вселената, ще узнаете че темпа на растеж на масата зависи от постоянната на Хъбъл, която за съжаление е определена неточно. Аз се помъчих да определя една що - годе правдоподобна стойност, на която съответства време за удвояване на масата на материята от 465 милиона години.
- Това не е от теорията на относителност - възрази веднага Каколянски. - това е от лукавия!
Арбитърът се усмихна и поклати отрицателно глава, но учените не разбраха и този намек. Опонентът продължи:
- Приблизителна оценка може да се получи и от формулата от специалната теория на относителност: m/m0 = 0,5 = sqrt 1-(at/c)^2 При маса на протона 1,7л10^-24 г и радиус около 3.10^-13 см, съгласно закона за гравитация се получава ускорение 1,25.10^-6 см/сек ^2 . Замествайки в горната формула се получава време за удвояване масата на протона от 650 милиона години.
- Отличен резултат! - възкликна Арбитърът. - При толкова много неточни изходни данни и съмнителни формули, еднаквият порядък недвусмисленно потвърждава изменчивата природа на масата.
Аз следя със затаен дъх епичната битка за тази най важна, най висока кота в позицията на здравият смисъл. Като безпристрастен арбитър аз не се намесих в полемиката, но сега ми се иска да аплодирам . Давате ли си ясна сметка за това, което току - що научихте, господа учени? Това беше една от най големите тайни на природата . Няма раждане няма изчезване на материя, няма безсмисленни процеси и грандиозни взривове. Има бавен растеж на масата и спонтанното и превръщане в ефир. Какво по просто от това? Разкриването на подобна, грандиозна тайна на природата заслужава вашите аплодисменти, но това не освобождава Опонента от задължението да отговори на останалите въпроси на господин Самов.

SOS - помощ за релативизма