Беседа с полу / Наука / Природни науки / Астрономия

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТКРИВАНЕ НА ВЛИЯНИЕ НА ЗЕМЯТА аберация на електромагнитните вълни от геостационарна спътникова - NEW TEST специалната теория на относителността
Shtyrkov EI
420110, Kazan, Br.Kasimovyh 64-45, руски, Щ. 99 @ m замря. Ru

Когато наблюдава геостационарна спътникова открива влиянието на движението на Земята по аберация на електромагнитните вълни от източник, монтиран на спътника. Това направи възможно да се измерят параметрите на абсолютното движение на Земята и Слънчевата система без използване на астрономически наблюдения на звезди. Стойностите, получени за орбиталните скоростни компоненти на Земята (29,4km / S), ректасцензията на върха на Слънцето (270grad) и деклинация (89.5grad), както и скоростта на абсолютното движение на Слънчевата система (600 км / ите) със съгласието на разположение наблюдателната астрономия. Този резултат ЕЖ е пряко доказателство, че скоростта на единна LW и движещ лаборатория координатна система (в случая на Земята) недвижими м около Jette се измерва с уред, в който източника на радиация (п на стационарния спътник) и приемник (антена наземен телескоп ) са в покой спрямо един друг и също координатна система. Това предполага зависимост от скоростта на светлината, измерена в движещ система на координати за движението на тази система, която отрича да стои в основата на специалната теория на относителността това твърдение е независим от STI.
Дисплей на Uniform Earth Предложение за спътникова аберации -Нови важна проверка на специалната теория на относителността
E.Shtyrkov
Влияние на единна движението на Земята в пространството на аберации на electroma ж магнитни вълни разпространяващи се от източник, инсталиран на спътник е бил открит по време на проследяване на геостационарна сателита. За първи път на параметрите на движение Земята са измерени на тази основа, без изучаване на позицията на звезди на небето. Годишният средно орбиталната скорост на Земята се обърна, за да се равняваше на 29,4 км / сек. Параметрите на галактическия движение на Sun система също са измервани и получените стойности са 270 о за върха полето възнесение, 89.5 о за върха деклинация и 600 км / сек за скорост от системата на Sun. Получените резултати са в тясно съгласуване с данните приети в астрономията. Такива резултати са пряко доказателство за факт, че скоростта на равномерно движещ системата (в нашия случай на Земята) може да се измери с устройство, в което е източник на лъчение (геостационарна спътникова) и детектор (антена на телескопа на Земята) са фиксирани с отношение на д сяка друга и системата себе си. Този факт е основа за твърдението на специалния Relativity за светлинна скорост постоянството с г д уважение към о б сървъра за да бъде грешка.

Въведение
Експерименти върху разпространението на електромагнитното лъчение история и Чески най-често е ключът да се установи естеството на светлината и материята. Въпреки това, тяхната ефективност е тясно свързано с понятието въведено и да яде някои хипотетично материална среда с неговите еластични свойства ма (етер), които се считат за необходими за разпространението и нето на светлината. Ето защо, проблемът на електродинамика на движещи се системи в електронна макс координатна постоянно е в светлината на прожекторите за повече от 150 години, когато безуспешно се опитваше да открие движението на истинското изпълнение на тази среда на Земята. Приема се, че в съответствие с хипотезата, о д Nelja етер е в абсолютен покой и следователно преминава свободно през нея във всеки движещо се тяло, включително Земята. В резултат на това, трябва да има етер вятър, скоростта на който съвпада със стойността на скоростта на орбитален на Земята, но има обратна посока. Този факт даде надежда за откриване на такива и DV ДОПЪЛНЕНИЕ Earth чрез измерване на скоростта на светлината в различни Orient и на устройството в пространството. В резултат на експерименти, че е необходимо да се измери скоростта на вятъра е от съществено значение, и да я сравни с ценностите на скоростта на Земята, вече е известно от астрономически наблюдения на звезди. Такива опити, използващи различни ефекти на множествена inhomo- предприети от началото на 19 век (1818 Arago, Babinet 1838 1859 1865 Fizeau Angstroms 1881 Микелсън 1887 Майкелсън и Морли, 1921-1925 Miller 1926 Пикар и Staheli 1955 Есен, 1959 Градове и д darholm C и МЗ. и др. [1]).
Въпреки факта, че точността на измерването е бил значително водени Chen и в сравнение с първите експерименти, резултатите останали до голяма степен негативните. Въпреки това, липсата на етер вятъра не е в съответствие с данните от някои експерименти. По-специално, експериментите на Милър (1921-1925), смятан от мнозина за са дали положителен резултат [2]. X ча попаднал там върху резултата за скоростта на вятъра (на около 10 км / сек) не съвпада с орбиталната скорост на Земята (на около 30 км / сек), фактът, че изместването на интерференцията ресни, дължащи се на промяната в ориентацията и т.н., и бор не може да бъде игнориран. Експериментът се провежда в обсерваторията Маунт Уилсън и Torii в Калифорния, който се намира на височина 1,86 метра над морското равнище, с цел тестване на хипотезата за транс Stokes преход слой д етер увлича Earth в предложението. В съответствие с тази хипотеза в близост до земната повърхност етер вятър отслабени или несъществуващи. Последното може да се обясни отрицателните резултати от много експерименти, проведени върху електромерите на манастира ниво. Експериментът се повтаря по-късно, включително на голяма височина от макс. В експеримента на Майкелсън, грах и Pearson [3], проведено през 1926-1929, както в Wilson обсерватория Маунт, в резултат на Милър е бил потвърден при други проучвания - опровергана [1].
Във всички експерименти, с отрицателни резултати, които бяха изпъдени на голяма надморска височина, обикновено се постига чрез подобряване на точността на прожекцията на цялото устройство от външни влияния, като го поставите във фурната. По този начин не се вземат под внимание много евент w на аерирането метра, че не се смята за възможно етер вятър екранировка устройство. В резултат на въздуха в термостат, в кухина в Maser и други съдове може да бъде в покой по отношение на интерферометъра, което може да доведе до тези експерименти отрицателен резултат във всеки точност на измерването и Z.
След много неуспешни опити за такава конференция и Дене Paz [4], посветена на експеримента на Майкелсън-Морли, GA Lorenz каза: "... всички опити да се използват първите ефекти ред на степента на износване на Т на Земята до скоростта на светлината са били безплодни. С-ата, но включва всички случаи, в които астрономи и физици са се опитали да се подчертае компонент на движението на Земята в оптични и електрически явления. ... Всичко това отново и отново води до разбирането, че движението на Земята и когато п не може да бъде открит чрез първите ефекти на шумен г ка. Това становище значително потвърди, когато Айнщайн развита неговата теория на относителността и просто постулира, че резултатите от всички експерименти, които извършваме в нашите лаборатории, делът w нас, за да бъдат независими от движението на земята, независимо от точността на нашите измервания и ред ефекти, които ние може да се постигне "(превод VA Atsukovsky да отидете, вижте. [1]).
Наскоро, обаче, при наблюдение на поведението на сателит в орбита на п еднаквото движение на Земята е била открита експериментално Експериментална п [5-7], без да се позовава на астрономически наблюдения на звезди. Доказано е, че Земята е показан на отклоненията и на електромагнитните вълни (ефектът на първия ред), разпространение-ата позиция от източника на радиация, която е фиксирана спрямо приемника и така нататък, и самата земя, което го прави възможно да се измерват пряко измервател на пара и неговото движение.
Източникът е на геостационарна спътникова и приемника на наземна телескоп н Tenne. В такава ситуация, когато сателитна Н Е мобилната "виси" над Земята, относителната скорост на източника, и така нататък, а приемникът е нула и техните координати (геоцентрична дължина и ширина на спътника, както и геодезически координати на телескопа) са пост за константа, за дълъг период от време, което е, .e. източник и дестинация д Acc RAT същата координатна система (земята система).
То се използва сателитна Intelsat704 (USSPACECOM Catalog No.23461) с източна дължина от 66 и наклон на малко кълбо и вие (около 0.02). Ежедневие забележки в автоматичното проследяване, че сателитна се проведоха в Казан (Русия) на различни дати през 1997-2000. За сравнение на експериментални данни Експериментална п изчисленото с изчислената позиция на спътника в добре Добре моменти от време, използвайки алгоритъма описан в Интелсат наземна станция стандарти (IESS-412) [8]. Процедурата за изчисляване и условията на н ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА, които са подробно описани в [7].
Обикновено, за да се премахнат несъответствията между измерената и оценява позицията на сателита, който е причинил, според дрейф в калибрирането и други емпирични аномалии на огъване инсталация изводителя преформатира показателите позиция антена телескопа и времевата линия. Като автор [5-7] се очаква, че поне някои от тези аномалии могат да бъдат причинени от влиянието на движението на Земята в Космоса, беше решено да не ги отстранят такава корекция, но ratitsya използва за феномена на аберация на светлината, която е била открита от Брадли все още в 1728 и Вече е широко използван в OBS W туциите звезди и планети

Stellar аберация и сателитна

Ако приемем, че радиацията от всеки източник (не само на небесните тела) би трябвало да изпитва такова отклонение, авторът [5] е взел предвид възможното въздействие на това явление чрез наблюдаване сателити. Когато се осчетоводява аберация Observer (антена) не трябва да се определи действителната позиция на спътника (това геодезична дължина и ширина), е точно изчислена геометрично и очевидна. Те kazh има координати schiesya варира дължимите дневни и годишни промени в риболова гр аберация, причинени от комплекс движението на Земята, което води до допълнителна промяна на измерените приземен ъгли (азимут и елевация). Като резултат от този експеримент се наблюдава голямо Кали пълно съвпадение средната стойност, получена върху растежа на SK-въздух вятър (29,4km / в) с известния квартал на астрономически наблюдения и орбиталната скорост на Земята (29.765 km / с). Това беше достатъчно, за да се направи извода, че движението на Земята наистина може да окаже въздействие върху резултата от Годен д експериментира извършва върху него, и компонента на движението си, когато тя може да бъде изолиран в явлението на първия ред по отношение на скоростта на Земята е със скоростта на светлината , Този експериментален резултат срещу и противоречи на позицията на специалната теория на относителността, че всички резултати от всички проведените експерименти в света с използването и ефекта от различни ция, независимо от движението на Земята. Това може да послужи като основа за преразглеждане на одобрението на специалната теория на относителността на независимостта на скоростта на светлината от движението и наблюдението на telya.
За такова заключение е достатъчно, за да се ограничи и закуска само измервания на орбитално движение на компонентите на Земята. Но слугата на вестниците [5-7] в ежедневните сателитни аберации също бяха Mereni и параметри на галактическите компоненти за движение в B със слънчева тема. На пръв поглед това може действително да доведе до липса на доверие, както в областта на астрономията съществува усещането, че аберация на условността имаме не може да се наблюдава абсолютно движение. Такова становище относно невъзможността за измерване на ъгъла на отклонение, причинено от абсолютното движение на Земята, въз основа на факта, че явлението аберация обикновено се свързва със звезди като източници на светлина в областта и винаги е служил като наблюдения на небесните обекти (звезди, по-скоро, на планетата). Налице е често срещан проблем, че всяко лъчение от звездата изпитва такава аномалия и затова не знам действителното положение на звездите в небето. Изчислете тази ситуация е невъзможно. Ето защо, денивелацията, причинени от аберация наблюдава (възприема) позицията на звездата спрямо вярно, ако и да е, аз не се променя с времето, това е просто невъзможно да пропуснете. Всъщност obscheizv S известно, е, че на ъгъла на отклонение зависи от посоката на наблюдение и параметрите на комплекс движението на наблюдателя. Независимостта на ъгъла на отклонение от движението на източника доказал многократно в областта на астрономията, за да наблюдават примери на различни звезди. Звездите се движат в абсолютна пространство с различна скорост. Затова не е възможно да се свърже с един физически координатна система на въздуха и звездите, както често се прави. В наблюдателна астрономия използване на N-ти система движи звезда като позоваване само за удобство на изчисляване на позицията на други обекти, които са по-близо до наблюдението добре Tieliu и движението му спрямо неподвижната преминаването на картографирането на по-далечни звезди. Но ако всички звезди имат различен ръст SK, не може физически да бъде една и съща система и Coord NAT само поради причината, че те се появяват стационарна за нас, защото на нашата разстояние от тях. И звездите и етера, който също може да се опитва да бъде в движение, налице е абсолютна пространство независимо. И дали тя е в покой (фиксиран абсолютен етер) или стационарен гнездо (задържан въздух Stokes) етер модел, относителната скорост на СК различни звездите винаги са различни по отношение на него и на наблюдението добре Tieliu.
Наблюдателят също се движи в един сложен начин в абсолютен перспектива за пространство, изпълнено с движещи значение в различните му ции проявява д (не нарушен въздух, неговата ламинарен поток и по-PLO т Nye важно образованието - д / м поле, частиците на тялото). Системата и Coord NAT ъгъл аберация наблюдател, свързани с абсолютен движение на системата в пространството е пропорционална на проекцията на растеж на SK фокусната равнина на телескопа. Тази прогноза е СУ рт проекции на различните компоненти на комплекса искането на г-н и наблюдател в абсолютното пространство, а оттам и на етер дрейф в системата на наблюдателя. Ето защо, може да се прояви само онези компоненти на движението, което за времето, необходимо за областта и наблюдение, може да променяте скоростта или размера на неговата или нейната област и на борда. За конкретен аз-компонент движение проекцията на вектора на скоростта V I на във фокалната равнина на телескопа е Където - Ъгълът между оста на телескопа, който има за цел да посочи истината за източника на позиция, скорост и посока на този компонент V аз. За еднаквото движение по себе си е скорост V I на за всеки от компонентите остава постоянна. Следователно аберация може да се наблюдава само за тези компоненти, за които ъгълът промени в разумна сума, необходими за измерване на времето, например, за орбиталната движението на Земята - в продължение на шест месеца. Смяна на посоката на вектора на своята орбитална скорост на STI води до факта, че виртуално изображение на звездите през годината описва затворена крива във фокалната равнина на телескопа около една невидима истинската позиция на звездата (по принцип, елипса, както и за близост до полюс на еклиптиката звездата - почти окръжност). Това дава евентуално w определи истинското положение на звездите, както и скоростта на компонентите, ако референтните звезди, за да изберат една от звездите в равнината на еклиптиката, за които орбиталната аберация в определена епоха на нула, например, една звезда Дева. Това може да стане два пъти годишно (през зимата и лятото solntsesto ции I), когато е налице истинското положение на звездите от факта, че тези дни на земята се движат към него (през зимата), или от него (през лятото). Измерване на ъгли между референтната и всяко изследване (напр съзвездието на Дракона) звезди за двата периода на OAPC и един да се определи стойността на орбиталната скорост на Земята. Ting-точно измерване в този случай е възможно само защото там е точна свързване (изходно положение на истинските звезди -Devy Време solntsesto I ции).
Друго нещо, което измерването на аберации, дължащи се на движението на Слънцето в своята орбита около центъра на нашата галактика. Там също може да бъде избрана референтна звезда, но освен, че ще бъде необходимо да се знае точната посока на вектора на скоростта на Слънцето за конкретен ера, докато се движи по нейната орбита около центъра на нашата галактика. В допълнение, повече ще се нуждаете от повече от 100 милиона. Години на наблюдение, за да чакат за промяна на посоката е обратна. Това очевидно не е реалистично за земния наблюдател. Особено наистина не се използва н и наблюдение на звездите, за да видите какви компоненти на движението на по-висш порядък, например, движението на самата галактика. Всички по-горе съображения се прилагат, когато източниците са проучени не е известно звезди с истинската им позиция.
Въпреки това, както е доказано експериментално в [5-7], на аберация може да се наблюдава за електромагнитните вълни, излъчвани iskuss източник Т-правителствена. Фундаменталната разлика тук от звезда ABE р цията е, че истинското положение на източника на земните сателити, известно е, във всеки даден момент. Той е изчислен точно методите на небесната механика, т.е. Тя може да служи като рапър. Аберации също води до видима промяна на позицията е, НИП, който е регистриран, и телескопа. Това прави възможно, за да открие абсолютното движение. В случая, когато сателита е в геостационарна орбита, т.е. "Висящ" през устата и създаден на Земята телескопи, гамата (оста на телескопа, п е цяло и спътника) е неподвижен спрямо Земята. Това позволява на часовника, за да произвеждат непрекъснато наблюдение. В същото време, ориентацията на тази линия в абсолютен пространство варира през деня. Това означава, че ъглите за всеки от компонентите на движението на Земята променя през целия ден, което води до появата на дневна ABE р съдействие допълнение към действителните координатите на сателита. Това дава възможност да се измери и всички отделни компоненти на движението на д Earth.
Математически, това е описано в прехода към въртящ д vatorialnuyu на координатната система, която е на Земята. Това SI ос на наблюдение на пациент е фиксирана, а векторът на всички компоненти на движението на Земята през деня описва конус около полярната ос. Подкопаване използва, но поведението им във времето и ефектът на отклонение на координатите на STC т прякора на описания в [5,7], където всички процеси са прикрепени към върха на пътеките и кал година. Проекциите на тези вектори на линия, перпендикулярна на L и наблюдение SRI през деня варират, което води до дневната периодична СИ видима промяна в геоцентрична дължина SDA т псевдоним. Това направи възможно за такава промяна, за да се определи географската дължина орбитална скорост компонент на Земята. Тъй като вектор на върха на слънчевата система на ден и описва конус около полярната ос, това води Поради това аберации компоненти на постоянно изместване на геоцентрична ширина на сателита в сравнение с изчисления т ция. Измерване на тези премествания географска ширина и дължина възможно да се определи проекцията на върха на полярната ос и най-голямото напречно ООП с кост и за тях да се намери големината и посоката на векторните компоненти на галактическия д скорост ция на Слънчевата система. Vector маймуна месо до Слънцето е в размер на орбиталната скорост на вектора на Земята и е вектор и б лютня движението на Земята.
Dynamics поведение на видимата положение на сателит се определя от поведението на временно аберация допълнение към действителната дължина и ширина , В същото време, както е показано на [5,7], за п на централен наблюдател са свързани със скоростта на етер вятъра, причинени от орбитално движение на Земята, скоростта на естер компонент на абсолютното движение на слънчевата система, отклонението и ректасцензията на върха на слънце връзка Е на ции:
(1)
където - ъглова скорост на Земята - местната слънчева път на географската дължина на спътника, , , - Ъгълът на земната ос на оста на еклиптиката, с е скоростта на светлината - IU D ствено промени през годината фазата на орбитална движението на Земята - на броя на дните от началото на една нова тропическа година (00:00:00 GMT 23 септември), , дни - продължителността на tropich д ция, в нашата ера.
Това поведение аберации проявява своя ефект върху лагера и в клетката ите (кота) на спътника, т.е. параметри се измерват директно телескоп в експериментите [5,7]. Това на пръв поглед сравняване параметри и са истинската азимут и височина всекидневното поведение беше RA чете без да се вземат предвид измененията на аберация.
Изчисляването на миналото с истинската (не Коригирана Роуън и инсталирането на телескопа) координира наземна станция TAT-01B (49.228 на източна дължина, 55.765 на северна ширина, на надморска височина над станцията 0,13km IAU-елипсоид Earth 1976) показа, че азимут се променя периодично вектор фаза с налягането на слънчевия вятър. Това ясно се вижда на фигура 1, която показва пример за поведението на геодезични и хидро метеорологията д-физическа лагер както прогнозира (геометрично изчислява без да се вземат предвид измененията относно aberratsiyu--ниска крива) и се измерва (горната крива). Абсцисата астрономически местно (по дължината на телескопа) времето в часове, а Mid хребет, а вертикалната ос - имайки градуса.

Фиг.1. Дневната поведението на наблюдаваното и прогнозирани азимут за сателитна I ntelsat704 на 22 март 2000

Както се вижда от фигурата, максималната стойност на азимут се постига ка W Dy пъти около 6 часа (при изгрев), когато векторът на налягането на радиация поток от слънцето е перпендикулярна на линията на зрение и източна дължина на спътника достига своя минимум и максимум azimuta-. Основните разлики между експеримент и прогнози, докато всички наблюдават и ите са:
присъствието на срязване експериментален синусоида на ъгъла на азимут на по-ново време, в сравнение с около предварително р легенда (например, на фигура 1 -44min забавяне, т.е.)
амплитудата на експерименталната крива е по-малко от RA четене
Стоейки на подиума на експерименталната крива за азимут и височина.
Както е показано в [5,7] отчитане на ефекта от аберация на азимут на спътника води до следните връзки за амплитудата азимут и фаза смяна на параметрите на движение на Земята и Слънчевата система:
(2)

където при ( и - N geodesies на географската дължина и ширина телескоп), и - съотношението на проекцията на скоростта на компонентите галактически на движението на Слънцето в рамките на електронното да екваториалната плоскост до скоростта на светлината в kuume.
Използване на експерименталните стойности и Измерено на различни дати [5] е възможно да се изчисли орбиталните и галактическите д кал съставни скоростите на Земята и Слънчевата система, както и ректасцензията и деклинация на върха на слънцето, и след това да ги сравняват с известни стойности в наблюдателната астрономия. Изчисленията се извършват с помощта на програмата числено Mathcad7. Това беше решен чрез система от три уравнения от вида (2), Аз взех tyh в продължение на три различни дати [5,7]. С оглед на Елиптичността на Земята Кълбото и вие, тези дати са избрани така, че в ерата на разстоянието от Земята до Слънцето ще е почти същото, т.е. SK орбиталната скорост на Земята в тези дати ще бъде на годишна база в нас.
В резултат на срок от три години (1997 - 2000 г.) обработване на експериментални данни, Нако п ОПРЕДЕЛЕНА. Се определя сезонната динамика на поведението на три parame т канавка , и ,
Фиг. 2 показва, получени след намиране резултати за компонентите на орбитална скорост на вятъра етер. Всяка точка върху графиката за конкретна дата е резултат от средно над всички такива групи от три уравнения, които се използват от тази дата. Както се вижда от фигурата, поведението на измерените стойности на този метод е същият като за наблюдение астрономически известни в скоростта на земната орбита: те са средно над стойността на година (29.4km / S или 29.765 км / S, съответно) съвпада до 1% и д от тях е да се зима, в началото на януари, когато Земята е в перихелий, малко над средното, а през лятото (на афелий в края на юни), съответно, по-долу. Ако точността на измерване и около 10% от такава висока степен на съвпадение Средната годишна скорост се определя от средно над голям обем на резултати.

Фиг.2. Ether скорост дрифт поради орбиталното м д експоненциална крива Предложение на Земята, в периода между март 1998 г. и декември 1999 година.
 - броя на дните, 00:00:00 GMT 23 сеп, 1997, VE-пролетно равноденствие, SS-лятното слънцестоене, WS-зимното слънцестоене, AE-есен ravnodens т Wier

Така, в този случай има почти пълен аберация (), която е в близост до така наречените постоянни аберации астерни образувания от астрономията - , Въз основа на този факт, можем да направим две Alt и тива заключения: или етера не го интересуват от движението на Земята (абсолютен етер), или хоби е, но една вълна sformirova п Ная извън преход слой увлича Earth етер, почти не се усеща въздействието с ръка , И ако първото е за действие и изпълнение е вярно, на аберация със същия ъгъл, която би настъпила всяка земна власт. Въпреки това, както е показано, направена от п върху повърхността на Земята с точност от три експеримента [9], отклонение от и към източника на светлина , фиксиран спрямо приемника близо до земята (1 км), не съществува. Идеята за преместване Earth ентусиазъм етер се потвърждава не само от експеримент [9], но без успех и на опитите за откриване на етера вятър с помощта на смущения и родни експерименти, проведени на ниво морето. Поради това, на втория д сключват за обаянието на въздуха - по-реалистични. Защо Земята прехода слой задържан въздух почти никакъв ефект върху разпределителния вал на на електромагнитните вълни, които идват от източник, се опитва да dyaschegosya извън този слой, все още не е ясно. Въпреки това, можете да живеят на малки обяви в д-та отново са две идеи.
Pervaya- е свързан с процеса на генериране на близко областта. Източник, близък до смущаване на самия етер, той генерира съгл т танц с микроскопичен Максуел уравнения система от вихри, по-плътен от заобикалящата необезпокоявани етера. Тази система е свързана смущения (електромагнитно поле) с тенденция ОО в зоната на вълната на принципа на къси разстояния с бързи за Stu 300000км / сек, среща по пътя се движат по-малко плътна материя (например, въздух ламинарен поток) не се интересуват от него. На същото заседание, с по-плътна форма на етер, областта може UVL д katsya този въпрос в част (например, на потока на вода в и Exper Менте Fizeau) или напълно в зависимост от плътността на изображението и на.
Втората идея е, че преходният слой на въздуха може да бъде толкова фини, че причинени страст твърде малка промяна в ъгъла на отклонение просто контролните уреди. В груб сближаване и т.н. (ако приемем, пълен ентусиазъм в целия преход слой на етер) ъгълът на отклонение се изчислява по формулата
(3)
където г е дебелината на слоя, D - разстоянието между източника и наблюдателя, и - ъгъла на аберация на не пренасят етер. Както следва от формулярите в Ly, ако за отдалечени обекти (звезди, планети), аз .e. еднакви за всички звезди, което се потвърждава от многобройни наблюдения и с tronomicheskimi. За близо до границата слой обекти ъгъл V remitsya на нула, което води до ограничение на факта, че ако източникът опитва да потисне аберация в слоя вече няма. Това се потвърждава от резултатите от експеримента и др. [9] В нашия случай (сателит в орбита) D = 35 хиляди километра, измерено чрез средната стойност за годината и ъгъл ABE р радиото се различава от постоянния аберация от около 1%. Това дава възможност да се изчисли максималната дебелина на задържан въздух съда Земята и chenie 350 км. Възможно е, че дебелината на този слой е много по-малък, както е вероятно, коефициентът на съпротивление се променя постепенно от 0 до 1, както се доближава до повърхността на земята. Докато законът за смяната на д не е известна, но е безспорно, свързани с физичните свойства на етера, че все още трябва да имат по cheniya.
Друг интересен извод от този документ, получен в резултатите ите Tata. Действителната наблюдение на аберации в ситуация, в която аз Предп източник, свързан към приемника, е друга експериментална оборими и да яде балистична Ritz хипотеза, според която в такава ситуация не трябва да бъде отклонение изм w да се даде на всички.
За определяне на компонентите на движението на слънчевата система в [5,7] Използват се експерименталните стойности и Както и експерименталната стойност за постоянно аберация смяна геоцентрична ширина на спътника , Тя произлиза от нейното отношение към размера на пиедестала (вж. Fig3) по извивките на височината на спътника, като се вземат предвид атмосферното пречупване, и когато средно за годината [7]. Тази графика е типичен пример на тридневно поведение в килията на сателита и синусоидална крива е причинена от ненулева стойност и наклон той ви кълбо.

Фиг. 3. Височината на сателитна Intelsat704 в алеята и ML 10-13 януари 1999
съоръжения-експеримент и L-прогнозиране на

Във всеки случай, беше решението от трите набора от уравнения (2) до експерименталните стойности на полето възнесението на върха на Слънцето получена, т.е. възнесението на върха на Слънцето близо 90 о, или 270 о. Един от тези стойности с висока точност с в пада от ъгъла на час на върха на Слънцето, известно от наблюдателни астрономия астри на: 07 Януари ч 59 мин, т.е. 269,75 о ,
За да намерите деклинация на върха в [5,7] използва относителна разтвор. При измерване на средно eksperimental ите класиран стойност на постоянна смяна на сателитна географска ширина се определя от стойността на деклинация Sun на върха ,
След Използвайки тази стойност спада на изразяване се определя от скоростта на Слънчевата система. Стойността на етаж получен съгласява добре с д СТОЙНОСТ ции за скоростта на нашата галактика, предварително измерени в [10] въз основа на изследването на честота смяна на вълна микрофон радиационен фон. Тази абсолютна скорост е векторна сума от скоростта на нашата галактика, и орбиталната скорост на т носа на Sun и изпълнението на галактичния център (средно около 250 km / сек).

Скоростта на светлината

Съвпадението на параметрите на движение на Земята, измерена в ЕК с експеримента един, ценностите, приети в наблюдателната астрономия потвърждава точността на резултатите и дава SD д се направи заключение, че скоростта на равномерно движещи система Koo р-ордината (в този случай Земята) може да бъде реално измерена с приятели слушалки т ция, в която източник на радиация и приемника са в спокойствие и относително едно спрямо друго, както и на системата за координати. Това Exper и психическо факт е основа за преразглеждане на одобрението на специалната теория на относителността на независимостта на скоростта на светлината, измерена в движението координатна система, от движение на тази система е, ние сме. Векторът на тази скорост, за да не отнесе етер, свързани с вектора на рами абсолютната скорост на светлината във въздух и скоростта на наблюдател съотношение. Модулът на този вектор, който може да се намери скаларна умножаване на тази връзка и от двете страни на един час сяко вълна вектор, дава стойност за скоростта на светлината в координатната система Г-н и наблюдател
(4), където - ъгълът между и И - ъгъл аберации, т.е. ъгълът между и , За еднаквото движение, той има зависимостта от ч
(5).
След изключването на (4), можете да получите стойността на относителната скорост на светлината в Далечния изток и движещ референтна рамка на наблюдателя
(6)

По този начин, относителната скорост не може по принцип да се приравни с идентична абсолютната скорост на електромагнитна вълна, както е направено в [11] за създаване на специалната теория на относителността. Absolute скоростта не зависи от движението на източника и / или като наблюдател, но се определя само от физическа и х тикове материален носител (етер), който се генерира и разпространение на електромагнитни stranyaetsya в литри.
ПОЗОВАВАНЕТО

1. ефирно вятъра (изд. Atsyukovsky VA), М. Energoatomizdat, 1993, с 289
2. Miller D. C., Значение на на експериментите етер-дрифт на 1925 в Маунт Уилсън, Science 1926, 63, 433-443
3. Микелсън A., Pease F., Pearson F. Повторение на Майкелсън-Морли Exper аз среда, Josa, 1929 г., 18, 3, 181-182
4. Конференция на Майкелсън-Морли експеримента, Astrophys. J. 1928. 68. 5. 341
5. Eugene I. Shtyrkov, Наблюдение на етер дрифт в експерименти с геостационарни спътници, Известия на NPA, 12 годишна конференция, Сторс CT, САЩ, 23-27 май 2005 г. v.2, №2, 201-205; и на http://bourabai.narod.ru/shtyrkov/shtyrkov.pdf
6. Shtyrkov E. И., Измерване на параметрите на движение на Земята в експеримент с п на стационарния спътник, основните проблеми на физика, III Международен Conf. Програма & Abstracts, Kazan, 13-18 юни 2005 г., 101-102
7. Shtyrkov EI Измерване на движението на Земята и Слънчевата система, KRAUNTS Herald: Науки за Земята, 2005, №2, Б.6, 43 135-1; и http://bourabai.narod.ru/shtyrkov/bradley.pdf
8. Online http://www.intelsat.com
9. Shtyrkov EI, въпросът за експериментална проверка на някои поз д ите електродинамиката на движещи медии, тежестта и относителността на STI, Kazan, KSU, 1988, 26, 133-142, както и HTTP: //bourabai.narod. RU / shtyrkov / Снел .pdf
10. Смут G., Gorenstein N., Muller R., физ. Rev. Lett. 1977 г., 39, 898.
11. Айнщайн А., Zur Elektrodynamik дер bewegter Körper, Ann.Phys., 1905, 17, 891

1

РИБАРЯ

цитат:
Не слагам всички полета в един кюп , но акцентирам на увлекаемостта им от възбутителя което е наблюдаем факт .. Който не вярва да сложи един магнит в джоба си и отвън да сложи една карфижа .. където и да с е разкарва по улицата , ако ще и в Австралия да иде магнита пак ще си носи магнитното поле със себе си и карфицата все ще си виси там привличана от магнита . Така е и със електростатическите полета (нима електрона не носи със себе си електростатичното си поле ?)!.. Така е и със гравитационните полета (нима земята не носи със себе си гравитационното си поле?) .. Тези полета са различни по естество и по влиянието им върху едни или други процеси , но общото на полетата е тяхната увлекаемост от възбудителя ..
Та основанието ми е наблюдаемия факт на увлекаемостта на полетата от възбудителя им !

Не е така. Тази карфица ти показва само къде е посоката на най големия, потенциал интензитет и нищо друго. Освен това карфицата вижда посоката с някакво закъснение, щото тези полета имат крайна скорост и т.н.
На мен не ми е ясно кое от полетата трябва да е отговорно за увличането ти? А ако са и трите заедно , някакъв си ортаклък да имат как ги съчетаваш. Това не е обяснено още, КМ и ОТО не се погаждат и т.н.
Може и някъде да си го писал това но не съм го видял.

край на цитата.

Ортаклъкът на полетата е в това че ядат и пият и акат на една и съща маса .. на масата на възбудителя. Иначе са си различни зеленчуци ..

Движението например на електромагнитната вълна е свъзрана със следния механизъм :
Заблудил си се нещо, не ти е ясно същността на индукция и самоиндукция. Те са различни спрямо ЕМВ.

Промяната на електрическото поле предизвиква промяна на магнитното поле в областа на променилото се електрическо поле .. От своя страна променилото се в дадена облст магнитно поле индуктира промяна в околността на магнитото поле ..
Ако няма с времето нови вълни Кога станаха вълни тези промени за които говориш в по горните изречения. Промяната на магнитното поле и промяната на кулоновото не означава, че това са ЕМВ (демек фотони), Максуел има такова хортуване но ти не визираш дори него. А и Максуеловото е от Адамово време независимо, че тогава е носело евристичен характер си е ново само за тогава.
то тази промяна на принципът на самоиндукциата ще се старае да се върне в мястото в което е била възбудена промяната ..Затова не могат да се излъчват електромагнитни вълни с по малка честота от 10 килохерца (дано не греша в цифрата )..
Няма такова връщане.

Когато пропуснеш електрически ток по соленоид то това ще предизвика магнитно поле и щом прекъснеш тока запасената в магнитното поле магнитна енергия ще самоиндуктира в соленойда електрически ток и така магнитното поле ще се погаси .. Но ако подаваш електрическо импулси ис по голяма от 10 килохерца честота магнитното поле през туй време ще се е отдалечило на растояние от възбудителя и няма да успее да се върне (да самоиндуктира) защото ще ко пресрещне новата индуктирана вълна .Така излъчената честота над 10 килохерца няма да успява ра се върне в индуктиралата я антена и ще отпочне процесът на електромагнитното излъчване .
Соленоида е затворен трептящ кръг не излъчва. А излъчва антената.
Излъчват електроните в проводника на антената при ускорително движение вследствие на променливия ток в антената и т.н. И при рентгеновото спирачно излъчване, пак имаш ускорително движение на излъчващите частици, както и при синхротронното излъчване. (Дори и неутрона, елктроненатоварен пак има излъчване когато има ускорително движение когато бъде захванат в вещества с много неутрони и съответното „мигновено“ – слагам до в скоби щото става веднага излъчването на гама фотон а има и излъчване на гама фотон и след много време ядрени му работи и т.н.)

А за атома когато електрон слиза от по горна орбита на по долна КМ не казва,че има ускорително движение, но е ясно като бял ден, че има промяна в ускорителното движение. Промяна ако приемем, че и на горна и на долна орбита си има ускорително движение ама на електрона не излъчва и не падал. Затова и на електрона се гледа като разлят и т.н. затова и Бор му забранява да излъчва на „нормалните“ орбити. То затова и се „ражда“ КМ и дали обяснява всичко коректно е башка работа и т.н. че много сее отплеснах. ,

А електромахнитното поле е сързано не с някаква координатна система а със СВ на земята в което СВ се излъчват вълните . От тази антена вълните се движат отдалеавайки се от нея при индукция и връщаики се при нея при самоиндъкция защото вълната се отдалечава във всички направления от излъчилата я антена със една и съща скорост .
Пак си сложил всичко в един кюп, полета вълни и т.н. ЕМВ не се връщат. Магнитното поле, както и кулоновото- електричното също не се връща.

Именно в това са корените на увлекаемоста на електромагнитните полета от техния възбудител. Не е карфица увлекаемостта на полето а е сързване на електромагнитната вълна със ИС на излъчвателя и съхраняваща своята сферичност при разширение единственно в тая ИС на излъчвателя .. Във всяка друга ИС вълновия фронт ще е различен от сфера поради взаимното движение на разните ИС . Това показва че сферичната вълна има спомен за излъчилата я СВ и затова е сферична винаги и само в тая ИС на СВ в който е била излъчена.. Така е и със един обикновен балон който се раздува сферично в своята ИС . разглеждано в други ИС това таздуване няма да е сферично .. Нещо с което глупендерията не се съобразява и твърди с първия си потулат че поради това че процесите са еднакви в разните ИС (което е вярно в основата си)..то би трябвало раздуващата се вълна да е сферична във всяка ИС .. На тая лайняна представа са стъпили и Лоренцовите трансформации .

Първо.
И пак да ти го кажа, Лоренцовите трансформации и Айнщайновите трансформации са различни- факт. В СТО се използват преиначени Лоренцови трансформации писал съм по това. Има и други трнасформации които са математично коректни но не се съгласуват със всички изводи в СТО.

Преди врем правих едни програмки, повече за разтоварване и да не рисувам всичко. Е това е за така наречения център на излъчване в различните ИС. То разглеждаше и съответния експеримент на тази основа за една стара тема на Дамянов (ще я потърся, но не сега). А в последните теми това го говорихме за водни вълни и оня джет дето брои вълните (това дето казвах на рибаря а и на тебе да го прочетеш:) Та тоя приемник малката синя окръжност е така разглеждания джет (ако е за водни вълни, а за ЕМВ е по експеримента на Дамянов) и го разгледай после това.

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/viu1447253859i.JPG

Та спорното при разглеждането на този център на излъчване имаме три варианта, за СТО , за твоето и за моето разглеждане:

1. Според СТО и С винаги константа във всяка ИС то закономерностите са само по фиг.1.

Но тука се получава абсолютен батак в логиката. То много има да се каже но само накратко. ДЕ се измерва когато има движение на едната ИС спрямо друга (в случая , диска лентата са по условие в движение) и съответно източник неподвижен в ИС на лентата (закрепен за лентата) трябва да излъчва несиметрични ЕМВ спрямо центъра си (като е при фигура 2). Но това не се съгласява със СТО, щото винаги можем да бележим някоя от поредните ЕМВ и да измерим времето и до пристигането в два края (лодката както разглеждах за водни вълни) като е показано със светло синята окръжност, т.е. в ляво и дясно на така показаната окръжност да има синхронизирани часовници (Двата часовника и източника са на една твърда повърхност и това го правих но не ми се търси сега като картинка). Или казано белязана ЕМВ (или вълни), да кажем амплитудна модулация, както и началото на излъчване на ЕМВ или края на процеса на излъчването на ЕМВ. Ще дадат различно време за пристигането си до двата часовника намиращи се на еднакво разстояние.

Или казано при условието движение на лентата и закрепен върху нея източник задължително има измерване на ДЕ в ИС на екрана. От което автоматично следва и несиметрии ЕМВ спрямо центъра на излъчване, но от това следва възможност да се измери не едновременното пристигане на белязана ЕМВ до еднакви разстояния.
Ако ти е трудно (пиша го набързо) да го схванеш с ЕМВ мини на водни, там могат да се видят закономерностите по това разглеждане които са еднакви, като условно наречените там видим ДЕ (вДЕ) може да се снима, видими са и т.н. Така наречен вДЕ при ЕМВ не е възможно да се снима дори, но е явно, че трябва да го има пък и Дамянов го е измерил в експеримент и т.н.

2. При тебе също трябва да има така наречения вДЕ за разгледания случай излъчваш приемник закрепен на лентата. Но центъра на излъчване няма да е симетричен в ИС на лентата щото в другата на екрана ще има измерим ДЕ. (Това което си писал по горе ти така си го усукал, че не ми стана ясно какво хортуваш, затова и виж двете фигури и кажи как ще да е по ХСВ та да види после какво ще стане като цяло.)

3. Моето е ясно С е константа във пространството, вакуума и върху повърхността на земята движещата се със около 600 км/с има така наречения вДЕ, скрит за ЕМВ и съответно компенсиращ се при досегашното разглеждане и неподходящи експерименти. Но с подходящи експеримента както Дамянов и други а и при Стефан Маринов този имено ДЕ се измерва.

Да го обобщя като цял:

1. При мен сферични ЕМВ спрямо центъра ще има само когато ИС е в покой спрямо вакуума- фиг.1. Бях дал примери по рано (в други теми), такова условие има когато ИС не измерва ДЕ за реликтовото, фосилно излъчване. Във всички останали случай има закономерностите на – фиг.2.

2. При тебе е също когато ИС не се движи спрямо вакуума – фиг.1 .
Но поради увличането дори когато Земята се движи пак ще са сферични- фиг.1.

Но на източник закрепен на ИС лента центъра на ЕМВ няма да е сферичен а ще има закономерностите на – фиг2.
(В случая източник закрепен на ИС лента движеща се спрямо Земята (по твоя чертеж и експеримента на Бекман и Мендикс , Петков) слагам един допълнителен източник за да може да се разгледа въпросната симетрия/несиметрия на ЕМВ спрямо излъчващия център. Да не питаш какъв е този източник щото е допълнителен.)

(Нам мърдане от това, реално измерим ДЕ в ИС-екран на въпросния допълнителен източник е гаранция за несиметрични ЕМВ –фиг.2. То това е ключа на палатката от всичкото писане по горе)

3. При СТО трябва да са винаги сферични.- фиг.1.
(Но забележките към тебе са в сила и за СТО, за така наречения допълнителен източник и т.н. )

цитат:
Не слагам всички полета в един кюп , но акцентирам на увлекаемостта им от възбутителя което е наблюдаем факт .. Който не вярва да сложи един магнит в джоба си и отвън да сложи една карфижа .. където и да с е разкарва по улицата , ако ще и в Австралия да иде магнита пак ще си носи магнитното поле със себе си и карфицата все ще си виси там привличана от магнита . Така е и със електростатическите полета (нима електрона не носи със себе си електростатичното си поле ?)!.. Така е и със гравитационните полета (нима земята не носи със себе си гравитационното си поле?) .. Тези полета са различни по естество и по влиянието им върху едни или други процеси , но общото на полетата е тяхната увлекаемост от възбудителя ..
Та основанието ми е наблюдаемия факт на увлекаемостта на полетата от възбудителя им !

Не е така. Тази карфица ти показва само къде е посоката на най големия, потенциал интензитет и нищо друго. Освен това карфицата вижда посоката с някакво закъснение, щото тези полета имат крайна скорост и т.н.
На мен не ми е ясно кое от полетата трябва да е отговорно за увличането ти? А ако са и трите заедно , някакъв си ортаклък да имат как ги съчетаваш. Това не е обяснено още, КМ и ОТО не се погаждат и т.н.
Може и някъде да си го писал това но не съм го видял.

край на цитата.

Това че ТО лъже относно някой неща не означава че ТО лъже за всичко , включително и когато твърди че 2+2=4 ..
Е радвам се тогава че сме на едно.

цитат:

Опитът на Пемаро е най доброто доказателство че двата лъча се движат с константна и еднаква скорост на светлината спрямо опитната постановка и това е най доброто доказателство че се движат в обща светлопреносна среда .. СВ на Земята !

Ма това не доказва нищо, и да има увличане и да няма пак ще е еднакво, а ние искаме да видим ясно следствие от увличането. Аз за това ти казвам, да ги отделиш и единия лъч да си мине по правия път а другия да го малко поизмъчим и да видима колко е измършавял, като можем да отделим коя сила е отговорна (ако има резултат разбира се, ) дали измършавяването се дължи на кулоновите, магнитните или гравитационните полета.
край на цитата.

Ние не разглеждаме опитът на Пемаро забравяйки резултатите от другите опити!.. Ако нямаше увлекаемост на СВ то опитът на Майкелсон -Морли би открил ефирен вятър !..
Ма те са открили, не това което са очаквали (щото са смятали по грешна формула) и не е шум както пишман релативистите го пробутват. Откога те карам да прочетеш нещо свястно. Па ти си се подвел по лъжите на пишман релативистите и търсиш обяснение на лъжата :““““ то опитът на Майкелсон -Морли би открил ефирен вятър ‘‘‘‘‘‘

Именно опитът на Майкелсон -Морли е доказал идеята че СВ е увлечен от земята !..
Цъ.. Подвел си се, не кандърдисвай и нас.

А опитът на Пемаро доказва само че скоростта на светлинната вълна не е константна във във всички направления във всяка ИС а е константна само в ИС на СВ на земята . Всяка точка в СВ на земята в която е достигнала дадена вълна е център на нова вълна . . има такъв закон в оптиката и този закон се спряга кат глагол при дифракцията !
Хайде сега не кандърдисвай с никакви твои представи за оптиката, дай конкретно описание по двете фигури по горе. Ма да не е половинчато пиши го по точки и да е ясно кой се движи какво се мери и т.н.