Ето каква интересна статия намерих,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди 500 години е можело да мине за научна.

този не твърди че земята е център на вселената, а че земята и слънцето се въртят около собственни барицентри, но слънцето описва орбита около земята, за 360 дни, една година приблизително, синодична година звездно време. Аналемата е следствие от тези сложни ротации. Съвсем не означава че Птоломей е правият а Коперник греши, просто няма КС от която да се определи кое спрямо кое се върти, земята спрямо слънцето или обратното. Но авторът намеква, че земната орбита е вътрешна на слънчевата орбита.

Редактирано от multiplikator на 27.05.15 17:38.

С най-мек и уважителен тон бих казал "Ебах ти глупостите!". Който знае математика, механика и динамика е много наясно с елегантността и дълбката философска природа на основните принципи които определят движенията на телата в класическата механика. Всички движения следват няколко прости принципа, които даже във формулировката на Лагранж, се свеждат май-май до само един единствен принцип от който следва всичко останало: природата винаги търси оптималното движение. И още по-общо, не само в класичексата механика, но и в другите дялове на физиката, че дори и в природо-математическите науката като цяло, централният прицип е, че природата винаги търси най-оптималната конфигурация относно енергията на системата. Аз не знам кое може да бие по простота, основоположност и универсалност този принцип. Да не говорим пък за изключително точните практически приложения на теориите следващи този принцип. Със сигурност няма да стане с някакви глупави наблюдения и опити за натъкмяване и как ни се струвало така или инак. Тоя е на ниво средновековие в мисленето си. По-добре да отиде да си събере кукуруза от нивата и да си нахрани кокшките и да не се занимава с неща които не са му по умствените възможности.

Редактирано от futurologist на 08.07.15 16:12.

Геоцентризмът е сериозна идея, която има напълно научна основа.Ако има желаещи мога да постна много аргументи в негова защита.Всъщност цялата Вселена подсказва геоцентризъм и чрез него могат да се обяснят много съвременни космологични загадки.

Геоцентризмът е сериозна идея, която има напълно научна основа.Ако има желаещи мога да постна много аргументи в негова защита.Всъщност цялата Вселена подсказва геоцентризъм и чрез него могат да се обяснят много съвременни космологични загадки.



Давай, но не се притеснявай от нападките на догматичната академична нуука.

Ами от къде да започна...Първо трябва да отбележа, че това е креационистка идея, която обслужва младата Земя, тоест идеята, че Земята е на около 6 000 години.Единствено тръгвайки от тази отправна точка можем да обясним нещата по-нататък.Моделът е разработен от Тихо Брахе и в него планетите обикалят около Слънцето и всички заедно с останалата Вселена около Земята.

За начало нека видим как би изглеждала Вселената ако Земята беше център.В такъв случай всичко се върти около нас, което автоматично означава, че в Земята е съсредоточена огромна енергия, пораждаща достатъчно голяма гравитация, която да задържи всичко в орбита.Известно е, че на места с огромна гравитация времето тече по-бавно.Следователно от цялата Вселена относителното време на Земята щеше да е най-бавно.Това би означавало, че ако на Земята са минали няколко хиляди години, то в далечните галактики те могат да бъдат милиарди.Точно това и се наблюдава.Имаме светлина на милиарди години идваща от огромно разстояние.Отдалечаването на галактиките от нас е по същата причина, поради която се отдалечава и Луната от нас.Следователно хипотетичната тъмна енергия не е никаква енергия, а просто свойство на гравитацията.Интересно е също така да се отбележи, че квазарите(галактики с активни ядра) се намират несиметрично във Вселената.Те са предимно по нейните краища и най-близкият до нас е на милиарди светлинни години.За образуването на квазар се предполага, че са необходими милиарди години.Ако Вселената навсякъде е на еднаква възраст защо няма навсякъде еднакво количество квазари?

След като обяснихме тъмната енергия можем да се насочим и към тъмната материя.Първо какви сведения имаме за нея?През 1933г. Фриц Цвики наблюдава далечна галактика и след изчисляване на скоростите на звездите в нейната периферия заключва, че масата в центъра, способна да генерира такава гравитация, която да ги задвижи, е около 400 пъти по-голяма от предполагаемата.Твърде голяма разлика.Така се появява хипотетичното понятие "тъмна материя", която трябва да е съсредоточена в центъра на галактиките.С нашият модел обаче всичко е ясно.Тъй като относителното време в далечните галактики е по-бързо, то ние ги виждаме на забързан кадър.Реално няма никаква липсваща маса.По същият начин могат да се обяснят и свръх-тежките звезди, с маса над 120 сл. маси, които теоретично не биха могли да съществуват(максимум на Едингтън).При тях масата се изчислява въз основа на въртенето им около други обекти.И тъй като всичко е забързано се получава измамата, че въпросните звезди са свръх-масивни, за да създадат необходимата гравитация за тези скорости.И накрая трябва да се отбележи изключително странният факт, че в Слънчевата система има едва няколко хиляди тона хипотетична тъмна материя, което е нищожно на фона на масата на нашата система.А във Вселената тя се оценява на около 23%?Доста голяма разлика?Не е ли това сигурен знак, че Земята е най-малкото специално място във Вселената?Обяснението с нашият модел е изключително просто - тъй като Слънчевата система е много близко до центъра на Вселената(Земята), то относителното време в нея е много малко по-забързано отколкото в далечните галактики.

Третата космологична загадка, която може да се обясни с геоцентризма са така наречените силни лъчи.Това са високочестотни лъчи, които идват от цялата Вселена, и за чиито произход не се знае нищо.Как можем да ги обясним?След като Земята притежава изключително силно гравитационно поле, то вълните идващи от далечните звезди, с по-слабо гравитационно поле биха увеличили своята честота.Това е обратният ефект на доплеровият.Това може и да е обяснение за парадокса на Олберс.

Има още какво да се пише по темата, но за сега толкова.Надявам се Бог да ви открие истината и дори съм сигурен, че това ще стане, стига да я потърсите искрено.

А какво би било обяснението за странните орбити на всички обекти, освен Слънцето, Луната и няколко хиляди съвсем дребни, в близост до ... "Земната система"? Т.е. как ще се обясни, че всичко достатъчно далеч изглежда да следва съвсем "нормални", да речем съвсем леееко елиптични орбити спрямо Земята за кратък период от време (дни), но изведнъж близо до Земята това се променя и всичко започва да следва някакви орбити, които силно наподобяват хаотични. Но не съвсем всичко - Слънцето, Луната и няколко хиляди "избрани" обекта, все пак, продължават да имат "приемливи" орбити. За по-дълъг период от време (година), нещата стават още по-странни - изглежда, че колкото по-близо до Земята е една звезда, толкова по-нестабилна е нейната орбита, макар и не чак толкова нестабилна, колкото е орбитата на повечето обекти в близост до Земята, с изключение обаче на тези, които са да речем между Луната и Земята и които имат почти перфектни орбити?

След като толкова много обекти в тази "Земна система" на привидно случаен принцип имат привидно хаотични орбити, то в тази стройна теория съществува ли закон или поне някакво, макар и емпирично, приближение, което да позволява да се предвиди или обясни сравнително точно произволна орбита? Щото ако не, то теорията става доста ... произволна - в смисъл, че друг може да ми посочи всеки друг обект във Вселената и всичките и заключения да останат еднакво верни или погрешни спрямо него.

Т.е. накратко - защо теоретията, че Земята е център на Вселената, би била по-вярна от тази, че Марс е център на Вселената, например? Не може да няма отговор на толкова прост въпрос.

П.П. Подобни теории са типичен пример за нещо, дискутирано наскоро в клуб "Физика" - че познанието е съвкупност от факти и разсъждения, и не може каквато и да е теория или хипотеза да бъде изградена само на няколко (произволни) факта, като се игнорират всички останали. В противен случай възможните вярни теории значително ще превишават броя на познатите ни неуспорими факти, което е логически абсурд и, очевидно, не може да е истина.

За начало нека видим как би изглеждала Вселената ако Земята беше център.В такъв случай всичко се върти около нас, което автоматично означава, че в Земята е съсредоточена огромна енергия, пораждаща достатъчно голяма гравитация

Ако е така, до сега трябваше да бъдем смачкани.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами от къде да започна...Първо трябва да отбележа, че това е креационистка идея, която обслужва младата Земя, тоест идеята, че Земята е на около 6 000 години.Единствено тръгвайки от тази отправна точка можем да обясним нещата по-нататък.Моделът е разработен от Тихо Брахе и в него планетите обикалят около Слънцето и всички заедно с останалата Вселена около Земята.

Ако Слънцето обикаля около Земята и тя е по-масивна, то няма как да се обяснят орбитите на външните планети Марс, Юпитер и т.н. около Слънцето, защото те очевидно заемат позиции по-далече от него и по-близо до Земята, защото земята периодично минава между слънцето и всяка външна планета (венера също периодично се приближава по-близо до земята но не е очевидно защото е помежду им). Тихо Брахе е сбъркал (ако наистина е негов модела), много груба грешка!

За начало нека видим как би изглеждала Вселената ако Земята беше център.В такъв случай всичко се върти около нас, което автоматично означава, че в Земята е съсредоточена огромна енергия, пораждаща достатъчно голяма гравитация, която да задържи всичко в орбита.Известно е, че на места с огромна гравитация времето тече по-бавно.Следователно от цялата Вселена относителното време на Земята щеше да е най-бавно.Това би означавало, че ако на Земята са минали няколко хиляди години, то в далечните галактики те могат да бъдат милиарди.Точно това и се наблюдава.Имаме светлина на милиарди години идваща от огромно разстояние.Отдалечаването на галактиките от нас е по същата причина, поради която се отдалечава и Луната от нас.Следователно хипотетичната тъмна енергия не е никаква енергия, а просто свойство на гравитацията.Интересно е също така да се отбележи, че квазарите(галактики с активни ядра) се намират несиметрично във Вселената.Те са предимно по нейните краища и най-близкият до нас е на милиарди светлинни години.За образуването на квазар се предполага, че са необходими милиарди години.Ако Вселената навсякъде е на еднаква възраст защо няма навсякъде еднакво количество квазари?

Ако времето далече от Земята течеше по-бързо, то всичко там щеше да ни изглежда забързано, в това число и светлината, тоест отместването в спектъра трябва да е синьо, а не е така, то е червено!!!
Не виждам смисъл да коментирам повече.

Редактирано от forestt на 25.07.15 12:04.