нито далечните галактики се отдалечават от нас по смисъла на ТГВ(нов или стар). Увеличава се пътя на светлината под въздействието на гравитационните полета в космоса. С други думи за фотона наблюдателя се е отдалечил от източника, защото пътят му се е увеличил(спрямо действителното разстояние при излъчването му), но действителното разстояние между източник и наблюдател не се е променило. Накратко: увеличава се само пътя на фотона посредством гравитацията, не се разширява пространството посредством тъмната енергия.

Какво мислите за това?

Hannibal ad portas

Идеята е лоша по много причини. Например няма да се наблюдава червено отмества така както ти се иска. Представи си нещата така. Когато светлината се отклонява от масивно тяло, тя първо се приближява към него, после се отдалечава от нега. На тези два етапа ще има синьо и червено отместване, които ще се конпенсират. И не е наблюдавано нищо подобно на това което очакваш. Единствения шанс е ако гравитациония потенциал се мени докато светлината преминава. Но това няма да работи за светлината преди и след точно този момент.

Тук не става въпрос за гравитационно (червено) отместване. Пътя на светлината постоянно расте, спрямо действителното разстояние и това се отчита от наблюдателя, точно както когато самото разстояние расте.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от M1l1tary M1nD на 18.01.14 13:17.

Тук не става въпрос за гравитационно (червено) отместване. Пътя на светлината постоянно расте, спрямо действителното разстояние и това се отчита от наблюдателя, точно както когато самото разстояние расте.



Ако успеят при подобни гравитационни лещи да засекат галактиката през клъстера(на мястото където са изчислили, че трябва да е) и да измерят и сравнят червените измествания, може да се окаже, че точно това е случая.

Тук става въпрос за много сериозна разлика в пътя.

Гравитационните лещи са само частен случай, няма светлина от далечна галактика която да не е повлияна, според мен.

Ако случая е такъв какъвто ми се струва, че е , съвсем скоро ще стане ясно от наблюденията.

Искаш да кажеш, че пътя расте защото материята се групира все повече в галактически клъстери и те от своя страна удължават пътя като отклоняват светлината?!
Там е работата, че ти сам признаваш, гравитационните лещи са частен случай, ако беше това което си мислиш ти, то всички далечни галактики ще ги виждаме нагънати и размазани сякаш ги гледаме през гофрирано стъкло, и ще се размазват все повече.

Там е работата, че ти сам признаваш, гравитационните лещи са частен случай, ако беше това което си мислиш ти, то всички далечни галактики ще ги виждаме нагънати и размазани сякаш ги гледаме през гофрирано стъкло, и ще се размазват все повече. Не мисля! Има три вида гравитационни лещи според "силата" им. А и ако не си във "фокуса" ще е много трудно забележим ефекта(от гравитационните полета). Не е задължително да са разтеглени или размазани образите, ето примери:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от M1l1tary M1nD на 18.01.14 14:38.

Не, искам да кажа, че пътя на фотона расте, спрямо разстоянието при излъчването му.

Hannibal ad portas

При твоята идея пътя не расте, а е по-голям. Но при по-голям път няма червено отместване.

нито далечните галактики се отдалечават от нас по смисъла на ТГВ(нов или стар). Увеличава се пътя на светлината под въздействието на гравитационните полета в космоса.
Такова ”””въздействието на гравитационните полета”””” изисква промяна на тези полета, т.е. за случая се изисква увеличаване на масата във вселената и то постоянно или казано частен случай на Шапиро ефекта. А при константна маса това няма да стане. Ако гравитационната константа се променя, към по голяма, то това решава разглеждането, а дали е така божа работа. За сега няма данни – експерименти с които да се отсее въпроса, някъде бях чел, че за времето от 14 милиарда години е нужно гравитационната константа да се промени само с 1 %.

Но остава още един проблем. Кой задържа статична вселена? На времето 1916 г , когато вселената се е разглеждала като статична, Айнщайн е сложил така наречения член компенсиращ събиране на материята, след наблюденията на Хабал го е махнал от формулата. Сега последните години с наблюдаване на ускорено разбягване се въвежда тъмна материя и тъмна енергия като се прави аналогия със компенсиращия член във формулата на Айнщайн. Но той навремето е сложен да подържа вселената като статична, а сега тя се разглежда като ускорено разбягваща се от което и ОТО трябва да се разглежда по различно.
Изобщо в момента не може да се каже нищо категорично. Така, че всяка хипотеза е реално възможна и полезна, а как е божа работа.







С други думи за фотона наблюдателя се е отдалечил от източника, защото пътят му се е увеличил(спрямо действителното разстояние при излъчването му), но действителното разстояние между източник и наблюдател не се е променило. Накратко: увеличава се само пътя на фотона посредством гравитацията, не се разширява пространството посредством тъмната енергия.

Какво мислите за това?

Не мисля! Има три вида гравитационни лещи според "силата" им. А и ако не си във "фокуса" ще е много трудно забележим ефекта(от гравитационните полета). Не е задължително да са разтеглени или размазани образите, ето примери:

Ако не си във фокуса галактиките са извити като дъги, но дори и за това е нужно светлината да мине близо до масивен обект.

ПП: Освен това има много галактики със "странна" форма.

Колко много?! Нормалните са си болшинство, което значи, че светлината от болшинството галактики е пътувала милиарди години без да мине край нито един масивен обект. Но дори всички далечни галактики да са със "странна" форма, дори светлината им да е направила многократен зигзаг минавайки край голям брой масивни обекти, това не може да доведе до червено отместване в спектъра им, пътят на светлината е удължен, но какво от това?! Значи например светлината от галактика намираща се на 1 милиард св. г. прави някакъв невероятен зигзаг и изминава път 1,1 милиарда св. г., след като вселената е статична това значи, че всеки фотон излъчен от тази галактика ще пристига 1,1 милиарда години след като е излъчен и спектърът при наблюдателя ще бъде абсолютно същият какъвто е излъчен от източника (същото все едно галактиката се намира на разстояние 1,1 милиарда св. г. и светлината го изминава праволинейно). За да имаш червено отместване в спектъра трябва пътят на светлината непрекъснато да се увеличава, това можеш да го постигнеш при статична вселена с непрекъснато увеличаващо се нагъване на пространството, не просто нагънато, а гънките да се увеличават, за целта е нужно масата на вселената да нараства, все повече и/или все по-масивни тела в нея!!! Това вече са ти го казали в клуб физика, не разбирам защо не можеш да го схванеш?!

Редактирано от kyx4o на 21.01.14 21:39.

Не, искам да кажа, че пътя на фотона расте, спрямо разстоянието при излъчването му.

По каква причина расте, пътя е удължен поради минаването покрай масивни обекти, но не расте!!!
Аз ти предложих вариант концентрирането на материята във все по-големи галактически клъстери да нагъва пространството все повече и да удължава пътя все повече, а ти не си съгласен?!

П.П. Всъщност при концентрирането на материята във все по-големи галактически клъстери ще опразва все по-обширни зони от материя в които светлината ще се движи праволинейно, и да ще имаме все по-масивни обекти, но все по-малък брой, а вероятността светлината да мине покрай някой от тях все по-малка.

Редактирано от kyx4o на 21.01.14 21:56.