Един от най близките квазари

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от M1l1tary M1nD на 14.01.14 10:49.

Може би квазарите са механизъм за поддържане на равновесие по отношение съотношенията на количествата водород:тежки елементи(освен радиоактивността, неутрона се разпада бързо на протон и електрон). Т.е. квазарите може да са фабрики за водород.

Hannibal ad portas

Що? Май според общоприетата теория в момента квазарите са обвивките на супермасивни черни дупки в центровете на галактиките. Такава хипотеза като че ли изглежда сравнително приемлива... В крайна сметка центърът на една галактика има страшно много материя и ако гравитацията и е достатъчно голяма, има мегдан да се образува черна дупка, материята около която да орбитира с огромни скорости, като един естествен супер гигантски ускорител на частици и тогава щом ние тук на земята с нашите мижави колайдери вадим разни беумни частици, смятай за какво става дума в центъра на една галактика... оттам предполагам и произтичат свойствата на квазарите...

В началото хората се интересували от звездите. После се появил Зигмунд Фройд

Всичко това е така. Остава въпроса, кога и в какви галактики се образуват квазари? Защо в миналото са били по-разпространени отколкото сега? И други разбира се, но тези са свързани с ТГВ. Ако квазарите се образуват в големи елиптични галактики, как така ще са много разпространени в по-ранния космос след като тогава галактиките са били мижави като размери?

И да мисля, че преобразуват тежките елементи във всевъзможни частици и така затварят цикъла на елементите.

Hannibal ad portas

Еми в кои галактики се образуват квазари зависи предполагам от динамиката на галактиката както и от разпределението на материята във вътрешността и. Ако не се лъжа, в астрофизиката, това се кодира чрез тензора на енергитя-момента на материята в галактиката (да ме поправят специалистите ако пропускам нещо). После този тензор се замества в дясната страна на уравненията на Айнщайн и оттам се вижда дали дадена галактика образува супер масивна черна дупка в центъра си и дали материята около тази дупка се засмуква от нея, ускорявайки се така, че да образува квазар. Тук не ми се струва че торията на големия взрив непременно играе централна роля. Доколкото разбирам, най-вероятно е по принцип спиралните галактики с висока плътност на материя и енергия да образуват квазари понеже динамиакта им уленява този процес. Ама това не значи че в елиптична галактика не може да се случи. И пак, големината на галактиката не винаги отразява плътността и. В ранните стадии на развитие на вселената, динамиката в космоса е била по различна от сега, и ако някои от ранните галактики са били с по-скромни размери, плътността на масата и енергията им може и да е била много по-висока. Пък и вселената според ТГВ е била по-малка тогава... плътността на материята е била по-голма, а това е което е съществено за фромирането на супер масивни черни дупки и квазари.

В началото хората се интересували от звездите. После се появил Зигмунд Фройд

Аз нямам абсолютно никаква представа, но това така ли е? Става дума за това, че могат да извлекат от уравнението на Айнщайн и тензора на енергията импулса дали ще се образува супермасивна черна дупка.

Ами теоретически, така би трябвало да е. Все пак в класическата ОТО има само едно полево уравнение - уравнението на Айнщайн. То определя геометрията на пространство-времето, което значи, че то определя еволюцията на гравитацията. Сега, друг е въпроса колко трудно е да се намери тензора на енергията-импулса за някаква галактика, но теоретически ако се знае, то той определя динамиката на гравитационното поле. Аз предполагам (но това е чисто мое мнение и не се наемам да твърдя че е напълно вярно), един много груб модел, ама наистина груб, може да се счита метриката на Lemaitre – Tolman – Bondi (LTB). Ето wikilink:

http://en.wikipedia.org/wiki/Lema%C3%AEtre%E2%80%93Tolman_metric

Това е точно решение за сферично симетричен облак от прах (материя) който или се разбягва или се събира. Нас може би ни интересува когато се събира. Разбира се, сферичната симетрия е причината за интегруемостта на уравненията на Айнщайн. Този сферичен облак прах е грубо приближение на елиптична галактика (по-скоро сферична). Сигурно човек може да вземе и по-елипсоидални или дисковидни облаци прах, ама тогава кой знае дали има точно решение и ще трябва се ползват някакви числени методи и модел. Но по принцип наличието на всяко допълнително семейство от еднопарметрични симетрии ни доближава до намирането явно решение. Отново да повторя, това разбира се е моя интерпретация и не гарантирам пълна достоверност. Но според мен поне дава някаква идея...

В началото хората се интересували от звездите. После се появил Зигмунд Фройд

Да, моя въпрос беше по-скоро до колко това е възможно практически т.е. колко е трудно и дали така го правят т.е. намира се тензора на енрергията импулса и се решава уравнението или се изпозлва някаква формулировка с начални и гранични условия, някакво 3+1 разбиване и т.н.

Много добър и интересен въпрос, но няма да мога да ти отговоря. Аз мога само да спекулирам или да започна лудо издирване по интернет. Определено и на мен ми е интересно това, ако намериш нещо, непременно го пусни тук. Ако и аз намеря нещо в тази насока, ще пиша.

В началото хората се интересували от звездите. После се появил Зигмунд Фройд

добро обяснение, (дори като се изключи това за тензора на енергитя-момента на материята)