"При свръхниски температури в определени среди, скоростта на светлината намалява до някакви 60 км/ч . В рамките на тези условия скоростта на светлината зависи от температурата
c=f(T)
при което за скорости над 3000000 км/сек тази функция не е дефинирана "

Да, но не трябва да се забравя, че това е скорост на светлината в среда, т.е. забавянето е резултат от специфичното взаимодействие на светлината с конкретната среда. Основните физични явления обаче се определят от големината на тази скорост във вакуум като универсална константа, участваща във формулите на цялата физика. Нещо би могло да се направи ако наистина скоростта на светлината намалява с разстоянието (и по-точно в миналото). Тогава да, може да се оправдае червено отместване. Най-малкото защото тази скорост участва в константата на електромагнитното взаимодействие и чрез нея определя спектъра. Но други наблюдения отхвърлят тази константа да се е менила през последните над 10 милиарда години.

Не бих свързвал червеното отместване с ентропията. Ентропия може да има и във вселена, която не се разширява вследствие на големият взрив. В такава вселена няма да има червено отместване на далечните галактики.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Да, но не трябва да се забравя, че това е скорост на светлината в среда, т.е. забавянето е резултат от специфичното взаимодействие на светлината с конкретната среда.

Тогава нещата могат да се конкретизират и от c=f(T) да се премине към c=f(T, S), където S е някакъв измерител на средата като фактор на намаляването на скоростта на светлината.

Основните физични явления обаче се определят от големината на тази скорост във вакуум като универсална константа, участваща във формулите на цялата физика.

Приема се за абсолютно вярно в идеалния случай. Но, експериментът със замразената светлина не може да не определя други – по-конкретни закони. Първо, в идеалния случай със СТО липсва средата, тъй като в случая с вакуума тя е „нулирана” . И второ, липсва температурата като фактор на скоростта. Без да се посяга на релативизма като теория на идеалното (не че не би могло, но в случая е напълно излишно) може да се въведе с чиста съвест тази зависимост c=f(T, S) на скоростта на светлината от температурата и от средата.

При тази формула, ако поне един от двата аргумента са „нулиранни”, тогава скоростта на светлината е константа.... Тогава се получава идеалния случай, приет в СТО.

Освен това, c=f(T, S) не касае независимостта на скоростта на светлината от източника и. Така, че и тук е съгласно СТО.

В случая с дълбокия космос ние нямаме измерение на средата и на звездия „прахоляк”, но колкото е по-далеч от нас един обект, толкова повече „прахоляк” ще има в пространствата до нас. Това най-малкото определя наличиета на някаква среда на пътя на светлината от обекта до нас.

„Не бих свързвал червеното отместване с ентропията. Ентропия може да има и във вселена, която не се разширява....

Може би лошо съм се изразил. Ставаше дума за ентропия в неразширяема и изстудяваща се Вселена, при която кокто при водата – първо се сгъстява и заледява (променя се средата), и второ студът става все по-голям , трето вследствие на първите два фактора светлината от далечните обекти пристига все по-бавно...И накрая се получава червено отместване...

====

Off topic – по повод неа една твоя забележка от придишен постинг..

Не че вярвам на тая дивотия, но така изглежда
ТГВ :

Вселената се разширява.
Разширението се ускорява.
В бъдещ момент разширинието ще достигне почти до 300000 км/сек
Масата ще стане безкрайна гравитацията -също.
По силата на безкрайната гравитация Вселената ще си смачка пространството до такава степен че ще се се събере в една нулева прашинка, Вселената ще бъде отново в състоянието си преди големия взрив.
Поради огромния гравитационен сблъсък и колапс на Вселената и поради нулевата скорост на разширяването, тя отново избухва......

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват` --- Credo quia absurdum est.

Относно края на поста ти:

Заради разсъждението, нека масата на всеки материален обект нараства с намаляване на скоростта на светлината в свободното пространство!

След такава промяна на характеристиките на модела не следва, че обектите във Вселената се стремят към смачкване един в друг, а - към увеличаване на качествения фактор на неустойчивостта им, т.е. разппределените групи остават разппределени без да се сливат, все по-... вечно.

Т.е. увеличава се невъзможността на два обекта да се съберат в един.

Причината е, че времето за установяване на взаимните реакции се увеличава, а гравитационните градиенти (взаимната сила) се увеличава, без промяна в закона на затихването на взаимната сила с разстоянието, тъй като промяната на тези параметри не променя броя на измеренията.

Теория на системите с обратна връзка.

Редактирано от whale-34512 на 15.08.14 19:01.

Най вероятно е така както казахте, няма никакво разбягване на галактики, светлината се забавя поради студеното вещество делящо растоянията между галактиките. Знае се че космическият вакуум не е абсолютен вакуум, а е изпълнен с водород, прах и други леки елементи. А това с промяната на константите с времето, може да е и така, но няма преки доказателства че може и да е така, само предположения, трябва да се докаже че константите се изменят с времето, но ако те се изменяха с времето, тогава нещата стават още по объркани, защото вселена такава която я виждаме преди милиони години, с променени константи, няма да изглежда такава, едва ли ще има галактики и звезди за наблюдение. ( В биологията, ако само едно звено от ДНК веригата се измени, знаете какво би сполетяло организма по нататък.) А за гравитационно червено отместване, и дума не може да се каже, пълен абсурд, защото ако се предположи че е така, то тогава трябва да се допусне че около нас плътноста на вселената трябва да е много по голяма, което предполага неимоверно количества струпване на звезди, което ще прави нощното небе по ярко от дневното небе. Освен ако се допуснат някои тъмни материи, което пък не е доказано до момента.


<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от multiplikator на 16.08.14 10:27.</EM></FONT></P>

Редактирано от multiplikator на 16.08.14 10:30.

Аз не бих използувал "студената светлина" за обяснение на червеното отместване.

Ситуацията е проста. Имате атом, който излъчва на определена спектрална линия. Изследванията показват, че тази линия се запазва при широк клас въздействия върху атома - налягане, температура - като се променят само вторични параметри на тази линия - интензивност, ширина, форма, но честотата практически не мърда. Честотата е функция на конструкцията на атома, тя е продъкт на сили (ако мога така да се изразя) които са много по-мощни от подобни външни въздействия, и по тази причина влиянието на тези външни въздействия е пренебрежимо.

След излъчване на тази спектрална линия, тя може да мине през материя, която да забавя светлината. Нормално е, всяка материя забавя светлината - това се характеризира с коефициента на пречупване. НО, след като светлината излезе от тази област която я забавя, спектралните линии се връщат на мястото си. И тъй като ние сме в област, която практически не бави светлината, очакваме да наблюдаваме спектъра такъв, какъвто е излъчен. Освен ако няма доплеров ефект или гравитационно червено изместване.

Тази "студена светлина", за която говорите, е много специфична ситуация, която в свободно състояние във вселената не се среща. Получава се в лабораторни условия и то при доста фини настройки. Тя се основава на едно квантово понятие, инверсна населеност. Когато - с помоща на помощен лазер - една среда се доведе до състояние на инверсна населеност (а не всяка среда може, много е ограничен списъкът и условията, защото тази населеност трябва да има и много допълнителни качества, дълго време на живот и т.н.), тогава пробен светлинен лъч, попадайки в тази среда, може силно да намали скоростта си. Просто казано, такава среда може да симулира огромен коефициент на пречупване. Да не навлизам в подробности, но поуката е: първо, да се създаде такава "студена светлина" самопроизволно някъде във вселената е много малко вероятно, докато червеното отместване е правило, свъзано със закономерност с разстоянието, и второ, такава студена светлина не променя спектъра на светлината, която излезе от такава област (нещо повече, такава среда забавя само светлината с определена честота, пропускайки останлият спектър непокътнат). Тоест, дори всичкият звезден прахоляк да може да симулира състоянието, нужно за студената светлина (нещо на практика непостижимо, той просто разсейва, което е противоположен процес), то след като светлината излезе от прахоляка при нас, тя трябва да носи оригиналният, непроменен спектър. Единствената промяна в спектъра, предизвикана от такава среда, е добавяне или поглъщане на някои спектрални линии. И при преминаване през плазма (което е сравнително рядко) - да се получи уширяване на линиите и размазване на спектъра по посока непрекъснат спектър (главно поради еластичното взаимодействие на светлината и зарядите от плазмата). Но силните и характерни линии в спектъра (например натриевият дублет) дълго могат да се отделят, и по тях да се определи дали той е изместен (към червеното) или не.

По тази причина и ентропията няма да влияе на 'зачервяването' на светлината. Тя може да влияе - сигурно влияе - на интензивността и, поради увеличаването на разсейването. Но не влияе на спектъра.


"Не че вярвам на тая дивотия, но така изглежда
ТГВ :

Вселената се разширява. Да
Разширението се ускорява. Да
В бъдещ момент разширинието ще достигне почти до 300000 км/сек Да
Масата ще стане безкрайна гравитацията -също. Не
По силата на безкрайната гравитация Вселената ще си смачка пространството до такава степен че ще се се събере в една нулева прашинка, Вселената ще бъде отново в състоянието си преди големия взрив. Не
Поради огромния гравитационен сблъсък и колапс на Вселената и поради нулевата скорост на разширяването, тя отново избухва...... Божа работа"

Накратко коментирах верните или не твърдения според мен.
Разширението на вселената поражда хоризонт за наблюдателя. Колкото по-далечни са обектите, толкова по-бързо се отдалечават, и когато тази скорост надхеърли скоростта на светлината, те вече са невидими. И не само невидими - тяхно въздействие никога няма да достигне земята - то се движи със скоростта на светлината, а обекта се отдалечава по-бързо поради разширението. С времето, ускорявайки се разширението, този хоризонт ще се стеснява, и все повече обекти ще се оказват зад него. Нашата видима вселена ще обеднява на материя, ще става все по-тъмна вселената, и гравитацията и ще намалява (обектите са по-малко). В момента когато скоростта на разбягване достигне скоростта на светлината и за най-малките разстояния, на които може да има материални обекти - планковата дължина, вселената престава да съществува според смисъла на понятието, който влагаме сега. Ние достигаме до сингулярна точка, от която нататък нащите закони престават да работят, нашата физика престава да описва света (какво е тогава 'свят', също не е ясен термин). Общо взето този момент се нарича Голямото Пръсване (Пукване), и е противоположното състояние на Големият Взрив.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Всичко това което казваш, е факт в експериментална лаборатория на земята, обаче космоса не е лаборатория базирана на земята .

Ситуацията е проста. Имате атом, който излъчва на определена спектрална линия. Изследванията показват, че тази линия се запазва при широк клас въздействия върху атома - налягане, температура
Температура, ама колко температура, никой не е ходил в междугалактическото простронство за да мери колко е температурата на водорода който е между галактиките.

но честотата практически не мърда.
Чесотата мърда, след като скоростта на фотоните намалява.

Честотата е функция на конструкцията на атома,
Именно, той и променя честотата, в зависимост от неговото квантовомеханично състояние, същият при много ниски температури изменя честотата.

След излъчване на тази спектрална линия, тя може да мине през материя, която да забавя светлината. Нормално е, всяка материя забавя светлината - това се характеризира с коефициента на пречупване. НО, след като светлината излезе от тази област която я забавя, спектралните линии се връщат на мястото си.
Не забравяй, че в условията на разреден водород в междугалактическото пространство, светлината не може да излезе от тази област.

И тъй като ние сме в област, която практически не бави светлината, очакваме да наблюдаваме спектъра такъв, какъвто е излъчен.

Е сигурен ли си че нашата област не бави светлината, след като са установили че в района на слънчевата система е бъкано със соларен вятър , който по същество представлява ядра на атомите водород и хелий.

Тази "студена светлина", за която говорите, е много специфична ситуация, която в свободно състояние във вселената не се среща. Получава се в лабораторни условия и то при доста фини настройки.
Грешиш, природата е природна лаборатория, преди нашите човешки лаборатории.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да напомня, имаме закономерност - червеното отместване нараства с разстоянието.

Температуратане е фактор, който се мени с разстоянието, разликата между древните звезди и сегашните е само в състава на горивото, което не може да създаде някакви съществени разлики в температурата. А ефектите при подобни температури върху спектъра са изучени добре.

Скоростта на светлината не намалява - светлината след като излезе от средата, която я забавя, се движи със скоростта с която ние я набллюдаваме, възстановявайки спектъра.

Атомът не си променя конструкцията при обозримите температури - за да излъчи някаква спектрална линия, той не трябва да е достигнал състояние на йонизация, което в общият случай е под 3000 градуса - много добре изучени температури. А при много ниски температури той е като часовник, също добре изучен, и спектърът не се мени, само става по-стабилен.


"Е сигурен ли си че нашата област не бави светлината, след като са установили че в района на слънчевата система е бъкано със соларен вятър , който по същество представлява ядра на атомите водород и хелий. "

Може да бави колкото си иска, тук на земята стига след като излезе от областите които я бавят. Бавенето може да промени фазата и, нас това не ни интересува, нямаме база с която да сравняваме тази фаза.


"Грешиш, природата е природна лаборатория, преди нашите човешки лаборатории."

както казах, няма значение средата, която прави светлината 'студена', тя не мести спектъра. А ако самата тя преизлъчва, ще имаме разсейване от тази среда, няма да се наблюдава галактиката директно.


"Именно, светлината от далечните галактики преминава през плазмата на много слънца, и накрая на нашето светило, всяко светило излъчва на милиони километри плазма, така че вселената е изпълнена със плазма. "

Взаимодействието с плазма разсейва светлината. Ние се стремим да наблюдаваме галактики които се виждат ясно, а не замъглено поради разсейването.



"Това за ентропията, е много спорно, физиците нямат ясна дефиниция , за ентропия. "

Айде без такива обобщения. Правилното заключение е - ти нямаш ясна идея за дефиниция на ентропията.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Температуратане е фактор, който се мени с разстоянието, разликата между древните звезди и сегашните е само в състава на горивото, което не може да създаде някакви съществени разлики в температурата. А ефектите при подобни температури върху спектъра са изучени добре.

Е каква връзка има с моето. Аз казвам че средата влиае на скоростта на светлината, ти ми излизаш с някакви твои твърдения които са нито в клин ни в ръкав, че кой ти е казал че температурата не се влиае от растоянието, влиае се , но и скоростта на светлината се влиае от тази разлика в температурата А и древните звезди горят като сегашните водород, а не въглища

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Е каква връзка има с моето. "

Пряйа. Ти намесваш влияние на температура. Аз напомням че ефектът зависи от разстоянието, докато каквато и да е е температура не зависи. Затова температурата не е фактор.


"Е нали ти казах, още в началото че светлината не излиза от средата. "

Ти молже да ми казваш, но фактите сочат, че тук, дето ние наблюдаваме, среда която да забавя светлината няма. Демек светлината е излязла иот средата.


"Не си променя , ама нали дедо лазар ти каза за студеният ефект, при който светлината забавя скоростта си в такава студена среда. "

Не внимаваш изобщо. Атомът, който не си променя конструкцията е този, дето определя спектъра. Преминаването на този спектър през среди, които забавят светлината не променя самият спектър като изместване. И светлината в края на крайщата излиза от тази среда, защото тук, дето ние я наблюдаваме, няма условия за "студена светлина". А излизайки, светлината възстаноовява скоростта си. Изобщо преминаването през някаква среда не измества честотите, а само изменя интензитета.


"Мести, дай доказателства че не мести. "

Дай доказателсъва че няма Голям Зелен Подземен Каменояд. Май не можеш да мислиш логично.


"Не само расейва, но и намалява дължината на вълната, не забрави ли за комптън ефекта, ако фотон удари свободен електрон, то електрона поема част от енергията на фотона, не еластично расейване"

Не съм забравил, но разсейването е достатъчно. Ако Комптъновият ефект е достатъчно силен, ще изравни спектъра като на АЧТ и няма да може да твърдим нищо за червено изместване. Но щом улавяме специфични спектрални линии, тях ефектът не може да премести, само може да ги разшири.


"А я кажи твоята дефиниция за ентропия,"

В термодинамиката ентропията е мярка за необратимо разсейване на енергията. Просто казано тя оценява приноса на необратимите процеси в една система.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`