Хипотеза: пространството не се разширява / Наука / Природни науки / Астрономия

Аз мисля, че това със изстудяващата се вселена го отписахме?

Вакуумът сам по себе си не се характеризира с температура. Температурата е на материята, която го запълва
Нека за сега за температурата и вакуува да приемем на доверие че е така.

За изстудяващата се Вселена.

Първо Нормално е, всяка материя забавя светлината - това се характеризира с коефициента на пречупване Освен пречупване съществува дисперсия и поглъщане на светлината. На пръв поглед най-съществено е поглъщането . При тези явления дългите вълни се влияят в по-малка стапен. При поглъщането на светлината, по-късите вълни се екранират в по-голяма степен от дългите. Така, че материята тук играе роля на филтър преди всичко за поглъщане на по-късите вълни на изхода. Колкото по-голямо е е разстоянието от излъчвателя, толково повече филтри ще се включат и толкова повече ще има пристигащи по-дълги вълни .
При реликтовото излъчване -слабото лъчение не е свързано с конкретен далечев космически обект, галактика или ...
Това казано на човешки език в нашия контекст означава, че дисперсията на лъченията и интерференцията в микровълновия диапазон играят по-голяма роля дори от поглъщането.

Второ, като добавим към горепосоченото и ефекта на изстудяването на „филгтрите”, тогава ефектът на поглъщането - филтрация на по-късите вълни може да се очаква да е по-голям .

Трето, в природата не е необходима да очакваме забавяне на скоростта на светлината до 38 мили в час. И минималното забавятне върши работа в случая....при все по-ниски (и свръхниски) температури на средата през която преминава излъчването на космическия обект е възможно възпроизвеждане в една или друга степен на ефекта на забавяне на скоростта на светлината, която вследствие на т 1 и 2 е вече филтрирана в по-дълговълнов спектърq. плюс дисперсия и интерференция. Изстудяането засилва още повече поглъщането и дисперсията. Към това се добавя и собствено доплеровия ефект вследствие на все по-забавената скорост при изстудяването на средата.

Четвърто, от гледна точка на изстудената светлина и червеното и отместване съществува особеност. От една страна се забавя скоростта на светлината, вследствие на все по-изстиващата среда по пътя към точката на наблюдателя. Светлината идва от по-топла среда с по-голяма скорост към по-студена среда и забавя скоростта си . Тогава, вследствие на изстудявания доплеров ефект получен от намаляващата скорост на светлината ще се получи синьо отместване. Аналогията е като при скупчване на колите при светофар – дистанцията между тях все повече намалява От друга страна излъчената от обекта светлина във всеки даден момент е с по малка скорост от предишния момент. Тогава се получава истудявано доплерово червено отместване. Аналогията е при светване на зеления светофар - сгъстената колона се разтегля.....Процесът е двустранен, като в крайна сметка се получава червено отместване. Това му пречи да се получава "шарена картина", която не винаги може да се обясни с големия взрив (виж картинката).

Относно движението на наблюдаемия свят по кеплеровите закони:

Защо не само "предната" и "задната" части се движат, а и страничните се отдалечват от нас по същият закон?

При орбиталното движение по елипса от „афелия” до „перихелия” космеческите обекти се ускоряват, защото при „афелия” скоростта е най-малка а при „перихелия” – най-голяма. Страничните обекти ако се въртят около нас от една страна излъчват червен спектър, а от друга страна „вътрешните” обекти ни изпреварват а външните изостават, като и външните и вътрешните също се отдалемават от нас. Ако всички тия фактори създават видимост за симетрия това е друг въпрос....

Защо имаме хоризонт, т.е. не виждаме галактите извън нашият наблюдаем свят? Светлината от тях няма къде да се загуби, ще се стигне до парадокса на Олберс... Какво би обяснило реликтовото лъчение и неговите характеристики?

Светлината се губи поради изтъкнатото по-горе пречупване, дисперсия и главно поради поглъщането на светлината през различните среди по безкрайния път до нас. Реликтовото излъчнаве е плод на тези процеси и главно на дисперсията на светлината.... вследствие на все по-студени среди. Липсата на излъчващи обекти при реликтовото излъчмане свидетелства за интерференция и дисперсия на лъчите оцелели от поглъщането....

Какво би обяснило ускоряващото се разширение, което се наблюдава?

Първо , пристигащите от все по-далече излъчвания, които са преминали през все по-мвогобройни среди отсяват чрез поглъщането в по-голяма степан по-късите вълни. Затова става все по-червено... Естествено е да съществува един праг на постепенно поглъщане на вълните и от микровълновия диапазон на реликтовото излъчване. От тук следва, че извън определена област отвъд наблюдаемия свят не могат да достигнат до нас дори и вълните с дължината на реликтоното излъчване. Всичко е погълнато...

Второ, факторът на изстудяването на средите през които преминава излъчването –пътя на „топлинната смърт” - водещ до забавяне на скоростта на дветлината, което също води до червено отместване. (въпреки , че топлинната смърт е доста спекулативно нещо) Тук оставям настрана въпроса дали вакуувът като материя може да има своя температура и за да не се усложняват нащата, приемам че не може......

Ускоряването на разширението е симетрично в нашият наблюдаем свят във всички посоки, ако е на основа промяна на посоченото въздействие, то тази промяна трябва да пресече целият наблюдаем свят, което изисква, по последни сметки, към над 40 милиарда години, докато ускорението е започнало преди не повече от 7 милиарда, и по тази причина няма да имаме видимата симетрия.

Първо, симетрията на разширяването във всички посоки води до възкръсване на старата докоперникова геоцентричната система. Според (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe ...
Обаче според European Space Agency’s Planck satellite „Горещите” и „студените” петна на микровълновия фон трябва да се редуват равномерно. Но картата свидетелства, че равномерно разпределение няма. От южната част на небосвода идва доста по-мощно реликтово лъчение, отколкото от северната. И което е удивително – мозайката изобилства от тъмни хлътвания – дупки, чиято поява не може да се обясни от позицията на съвременната физика.
http://megavselena.com/otkrihme-li-drugi-vseleni/