Класическата хелиоцентрична система е система с център слънцето, но не въртяща се с него, а неподвижна спрямо далечните звезди. Демек инерциална по идея. Такава система имам пред вид.


"В неинерциалната система на въртящата се Земя спътникът е неподвижен и няма никаква центробежна сила, а гравитацията го дърпа надолу, но той не пада"

Напротив, именно центробежната сила е тази, която държи неподвижният спътник да не падне и противодейства на гравитацията в неинерциалната система на земята. Нали нещо трябва да противодейства на гравитацията, за да не падне неподвижният спътник? Изобщо, центробежната и другите инерчни сили се проявяват само в неинерциални системи, в инерциалните те изчезват.


"Във втората инерциалната система геостационарният спътник си се движи по окръжност и си има центробежна сила, независимо как ще я наречем "

Би ли я посочил? :)
В инерциалната система имаме само една центростремителна сила - гравитацията, и тя създава ускорение на спътникът по посоката на действието си - към центъра на земята, и по този начин изкривява естествена траектория на спътника от права линия, закривявайки я все към земята. Само една сила имаме, няма центробежна. Ако имаше, и ако тя уравновесяваше гравитацията, спътникът щеше да се движи по права линия или щеше да е в покой. Това е свойството до което довежда втора сила, ако я има, и затова в неинерциалната система когато той е в покой, имаме центробежна сила.

Per warez ad scientiam

"Центробежната сила е инерчна сила, появява се само като реакция на друга сила, ..."

не бъркаш ли нещо? Ако аз взема едно гюле, и започна с ръка да го ускорявам равномерно и праволинейно (без да го отклонявам от някаква траектория :), то нима реакцията на тялото, неговото съпротивление на ускоряването, е центробежна сила? Няма общо с никаква центробежна сила, нали?

Извинявай, сила ли е тази реакция изобщо? Ако е сила, накъде е насочена, и с каква големина е? Ако е равна на ускоряващата и е противоположно насочена, защо гюлето се движи ускорително, и защо изобщо се движи? А ако не ти се получава по сметките че трябва да се движи, просто пробвай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Губиш се в детайлите, не улавяш смисъла...


"Тяло хвърлено от Земята под ъгъл не може да стане неин спътник, ако скоростта му е по-голяма от втора космическа няма да се върне, ако е по-малка ще падне на земята (сблъсъкът е неизбежен, не може да се размине) независимо дали е по-голяма или не от първа космическа, няма да може дори една пълна обиколка да направи. "

Може да направи много обиколки, стига да си харесам място от където ще го хвърля. Например от някакъв хубав баир - след един час, за колкото приблизиттелно спътникът прави пълна обиколка, баирът вече няма да е там :) Така мога да си гарантирам 23 безпроблемни обиколки. И още, ако се постарая в избора на баира и в посоката на изстрелване, и лекичко си донаглася скоростта, така че периодът на спътника към периода на земното въртене с добро приближение да стане ирационално число

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Плямпаш глупости, може да се изстреля спътник околоземен, като се изстреля тяло перпендикулярно на азимута, ама на тебе, мозъчните клетки не ти достигат за да осъзнаеш че може върви си приказвай на тези теми със зомбчо , айде лека нощ

Да не си се пообъркал малко, азимут е ъгълът който сключва хоризонтална посока с посоката север, изток е 90 гр., юг е 180, а запад 270 градуса. Под перпендикулярно на азимута да нямаш предвид вертикално нагоре, ами тогава това което казвам е очевадно, ако скоростта с която си го хвърлил е по-малка от 2-ра космическа се връща на мястото от където е хвърлен (е няма да е точно на мястото откъдето е хвърлен поради въртенето на Земята).
Рибарьо и малките деца знаят, че камък хвърлен вертикално нагоре може да ти падне на главата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Губиш се в детайлите, не улавяш смисъла...


"Тяло хвърлено от Земята под ъгъл не може да стане неин спътник, ако скоростта му е по-голяма от втора космическа няма да се върне, ако е по-малка ще падне на земята (сблъсъкът е неизбежен, не може да се размине) независимо дали е по-голяма или не от първа космическа, няма да може дори една пълна обиколка да направи. "

Може да направи много обиколки, стига да си харесам място от където ще го хвърля. Например от някакъв хубав баир - след един час, за колкото приблизиттелно спътникът прави пълна обиколка, баирът вече няма да е там :) Така мога да си гарантирам 23 безпроблемни обиколки. И още, ако се постарая в избора на баира и в посоката на изстрелване, и лекичко си донаглася скоростта, така че периодът на спътника към периода на земното въртене с добро приближение да стане ирационално число . Но просто копаеш в неплодотворна посока, идеята е съвсем друга...

На къде ще си до нагласяш посоката?!!! Посоката може да бъде само хоризонтална и освен това забравяш атмосферата. В началото ставаше въпрос за тяло хвърлено под ъгъл, и в такъв случай се има предвид вертикалният ъгъл над хоризонта, а не азимута.
Под какъвто и вертикален ъгъл спрямо хоризонта да го хвърляш стига да е различен от нула градуса орбитата задължително е елипса и апогеят може да е някъде в космоса, но перигеят и е задължително под повърхността на Земята, това имах предвид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Задачата за тяло хвърлено под ъгъл включва и задачата за ъгъл = 0, демек за хоризонтално хвърляне. Не си ли решавал такава задача, навремето имаше много по учебниците - ако тяло е на еди каква си височина, до какво разстояние ще достигне, ако се хвърли с еди каква си скорост хоризонтално?

Първата ми идея беше именно за хоризонтално изстрелване. Но тя може да се развие с изстрелване под положителен ъгъл спрямо хоризонта и допълнителни крила към спътника, които да изкривят траекторията му още в атмосферата. С играта с крилата може да се постигнат много интересни ефекти, например при снижаване на спътника да отскочи при тангенциален сблъсък с атмосферата и т.н., което ще му даде нови възможни орбити без достигане на земната повърхност. Може да се развие още, защото всъщност отскока от атмосферата може да стане и без крила, ако се сметне подходящ ъгъл на пикиране към нея, демек и подходящ ъгъл на изстрелване, с подходяща скорост съответно. Разбира се тук ползваме допълнителни елементи, усложняващи чистото "свободно падане", но виждаме че задачата има реални решения.

Все пак е важен принципа, да се стигне до идеята, че въртенето по орбита е просто форма на свободно падане.

Per warez ad scientiam

Защо бъка от грешки това което си копипейстнал?!!!

То топчето се търкаля, но плочата все пак го увлича, дори да няма никакво триене, а само търкаляне със 100% виж ако се плъзгас ше нулево триене, тогава щеше да се движи праволинейно иртенето на плочата нямаше да му окаже никакво в сцепление без приплъзване,лияние. [/bl въue]

не го увлича, а променя оста му на въртене.

То се противопоставя на промяната на оста си на въртене и затова се увлича.

виж ако се плъзгаше с нулево триене плочата нямаше да промени посоката му.
При плъзгане няма нулево триене, само в идеализирани случаи

Тъкмо идеализиран случай имам предвид, затова казвам "ако", което не се нрави на Хариш и на теб ли не ти харесва?

Постави върху маса с покривка топка, дръпни рязко покривката към себе си. Какво става? Топката тръгва към тебе независимо, че се завърта в обратна посока нали!
Не е вярно, топката се завърта на обратно по посоката на дърпането, и затова остава неподвижна кого баламосваш

А уж беше експериментатор, а не сух теоретик като Гери, ако нямаш маса направи го на пода. Ако можеш да мислиш се замисли, издърпвайки покривката ти задвижваш долната част на топката, а горната се опитва да остане неподвижна и топката се завърта, но и увлича и задвижва с половината от скоростта на покривката. За да си остане на място и само да се завърти трябва да приложиш на горната част от топката същата по големина сила, но с обратна на долната посока.

Да не си се пообъркал малко, азимут е ъгълът който сключва хоризонтална посока с посоката север, изток е 90 гр., юг е 180, а запад 270 градуса. Под перпендикулярно на азимута да нямаш предвид вертикално нагоре, ами тогава това което казвам е очевадно, ако скоростта с която си го хвърлил е по-малка от 2-ра космическа се връща на мястото от където е хвърлен (е няма да е точно на мястото откъдето е хвърлен поради въртенето на Земята).
Рибарьо и малките деца знаят, че камък хвърлен вертикално нагоре може да ти падне на главата.

Какви си ги оплещил, малии малии , азимута бил ъгъл между , хоризонтална посока. И каква е тази хоризонтална посока, бе кухар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си далече от физиката , върви да духаш на някой

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А уж беше експериментатор, а не сух теоретик като Гери, ако нямаш маса направи го на пода. Ако можеш да мислиш се замисли, издърпвайки покривката ти задвижваш долната част на топката, а горната се опитва да остане неподвижна и топката се завърта, но и увлича и задвижва с половината от скоростта на покривката. За да си остане на място и само да се завърти трябва да приложиш на горната част от топката същата по големина сила, но с обратна на долната посока.

ХаХа, тъпотии, до шии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите