Таблица №4 описана в книгата "На бойна орбита"(1986) относно възможностите на оптическите телескопи да засичат възможно най-малък размер обект на хикс разстояние:

-телескоп 60Х, дистанция 100км - 1м минимален размер на обекта
-телескоп 60Х, дистанция 200км - 2м минимален размер на обекта
-телескоп 60Х, дистанция 500км - 5м минимален размер на обекта
-телескоп 60Х , дистанция 1000км - 10 минимален размер на обекта

-телескоп 120Х дистанция 100км - -м минален размер на обекта
-телескоп 120Х, дистанция 200км - 0,3м минимален размер на обекта
-телескоп 120Х , дистанция 500км - 0,6м минимален размер на обекта
-телескоп 120Х , дистанция 1000км - 1,2м минимален размер на обекта

Тази снимка ясно показва възможностите на телескопа:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Файле, при най-голямо сближение със Земята МКС е около 1' - една дъгова минута или малко по-малко. Това е границата на разделителната способност на окото. На теория дори и с бинокъл 5-10х би трябвало да се виждат или поне разделят детайли, формата да е различна от точка ии кръгче. Разбира се, атмосферните условия едва ли ще позволят това.

Бобо, благодаря за информацията!

Миналата есен наблюдавах МКС през бинокъл Конус 20х80 и й видях конструкцията в детайли. Честно казано отначало като видях двойната конструкция на станцията си помислих че бинокъла има разноосност на обективите.

Хубу, но това което си снимал е неподвижен обект, а как ще движиш Celestron-а за да държиш МКС в центъра на полезрението си, ръчно ли?! Ако е така, съмнявам се, че ще можеш да и направиш такава снимка.

Здравейте, Кухчо!

Тази снимка е постната от интернет и не съм я правил аз. Просто съм я пуснал аз да се видят възможностите на преносимият телескоп.

Естествено че ще движа Целестрона ръчно за да задържа МКС в центъра на зрителното поле. Откакто купих телескопа на 7ми ноември досега съм провел 5 експериментално-авиационни наблюдения и нямам никакъв проблем да прицелвам с оптичният мерник и да задържам в зрителното поле на телескопа пътнически самолети които имат даже и по-висока ъглова скорост от тази на Международната космическа станция.

За изготвянето на снимки въобще не съм компетентен и се опасявам че ми трябва много практически опит и теория.

Аз съм леко извън темата, но като ги гледам тези снимки, почвам още повече да си уважавам фотоапарата (Canon SX 500 IS). Снимките по-долу съм ги правила миналия месец.

Първата снимка е изглед от Свети Влас към Несебър, в средата на кръгчето е обектът, който е на втората снимка:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Увеличение 30х или 120х нищо не ми говори, ако става въпрос за фотография. Давай реалните фокусни разстояния при тези увеличения.
Допълнение - от цифровия зум няма никакъв смисъл, той е просто кропване и увеличаване на централната част на кадъра. Все едно да си увеличиш снимката в някоя графична програма.

Ето една МКС на фона на Слънцето, снимана на 1000мм фокусно разстояние с Канон кропка (в ъгъла е на 100%):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Между другото, като те гледам колко си запален и настоятелен, както и колко пари си потрошил за инструменти, съм много учуден че не си се насочил все още към фотографията.

Доколкото знам се занимаваш с наблюдения на всякакви странни (и непонятни на пръв поглед) обекти. Фотографията там е незаменима, защото при по-спокоен анализ на една (качествена) снимка можеш да намериш обяснение какво би могло да се вижда на нея, докато в момента на наблюдението много различни фактори могат да ти попречат да оцениш трезво това, което всъщност виждаш.

Успех с новата придобивка и дано в близко бъдеще видим и снимки на заснети от теб обекти.

Иначе, както Бобо каза горе, увеличението не е решаващ фактор при наблюдение на МКС. Далеч по важно е състоянието на атмосферата. Дръж увеличението (или фокусното, ако говорим за фотография) малко и не се изкушавай - само ще направиш намирането и проследяването на обекта много трудно, а дори да го постигнеш (с много усилия) трептенето на самата атмосфера силно дразни и на практика виждаш по-малко детайли, отколкото с по-малко увеличение - т.е. вместо малък, но ясен и контрастен обект, виждаш голям, но "плаващ", размазан и с незадоволителен контраст.

При наблюдение на каквото и да е извън атмосферата, почти винаги именно тя и състоянието и е лимитиращия фактор - там са си тридесетина километра много плътен въздух, движещ се с различна скорост и посока на различните височини, плюс няколко десетки километри много по-разредени и спокойни, но все пак влияещи слоеве, и ефекта от всичко това няма как да се редуцира при визуални наблюдения с голямо увеличение.

Напълно съм съгласен с абсолютно всичко написано от вас по въпроса.

Давай реалните фокусни разстояния при тези увеличения

Lens Focal length: 129 mm.