цитат:

Движиш се 1 секунда със скорост 40 км/сек и изминаваш 40 км .. след това се движиш две секунди със 60 км/сек и изминаваш още 120 км.. Изминал си общо 40+ 120= 160 км за 3 секунди . Средната скорост е 160 /3 = 53,33333333333333 км/сек .. Така се смята средна скорост !

Е що па със скорост 60 км/ с ще се движиш само 2 секунди? Да ги направим 9 секунди за по лесно:

1 сек. със скорост 40 км/с = 40 км
9 сек . със скорост 60 км/с = 540 км

40+540 =580 за 10 сек.

Според теб - средната скорост е 580/10 = 58.

Че то според твоите сметки имало много средни скорости....

И коя от всичките средни скорости ще изберем?
край на цитата.


Средната скорост не се избира а се изчислява.. средната скорост ще е една ... 58 .. ФАКТИЧЕСКАТА СРЕДНА СКОРОСТ.. Фактическата средна скорост зависи от фактическото време за пътуване със 40 км/сек и фактическото време за пътуване със 60 км/сек .. тези фактически времена са 1 секунда и 9 секунди. При тази фактология имаме една единственна средна скорост и тя е 58 м/сек .

цитат:
Отговори ако обичаш .
Добре , имаме две СВ -та с еднакви скорости на светлината във тях , да речем - 300 000 км/с във всяко .
Едното Св се намира в другото СВ , както СВ на протоните и неутроните на водата се намират в СВ на Земята.
Нека светлината минава през тези СВ-та . При Физо имаме резултатната скорост 225 000 км /с.
М/у СВ-тата няма движение.
Каква ще е резултатната скорост в гореописания случай?

Ще ме удовлетвори отговорът да или не:
Ще остане ли скоростта = 300 000 км/с ? Да или не ?

край на цитата.

Не!...



Значи скоростта няма да остане същата?

Markup

Движиш се 1 секунда със скорост 40 км/сек и изминаваш 40 км .. след това се движиш две секунди със 60 км/сек и изминаваш още 120 км.. Изминал си общо 40+ 120= 160 км за 3 секунди . Средната скорост е 160 /3 = 53,33333333333333 км/сек .. Така се смята средна скорост !


Петко, според уикипедията,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:

Петко, според уикипедията,http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE средно аритметично , от две скоростти, в случаят трябва да бъде 50km/s на кого да се вярва на теб или уикипедията , то затова имаше спор и при изчисляване скоростта на светлината при опита на ММ в другата тема . Различните сметки водят до различен резултат
край на цитата.


Ми сам помисли .. Тръгнал си от Севлиево за Габрово и си се движил известно реме със скорост 99 км/час .. после известно време си се движил с 1 км /час и си стигнал до Габрово .. Колко е средната ти скорост ?.. Средноаритметичната 50 км/час или фактическата която е V=S/t . Аз казвам че средната ти скорост не е средноаритметичната а е фактическата V=S/t .. Ти на кого ще повярваш ?.. на уикипедията ли или на мен ? .. Аз те съветвам да повярваш на оня който е прав и има научни обоснования в твърденията си а не на оня който има голяма фирма !..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:

"цитат:
Отговори ако обичаш .
Добре , имаме две СВ -та с еднакви скорости на светлината във тях , да речем - 300 000 км/с във всяко .
Едното Св се намира в другото СВ , както СВ на протоните и неутроните на водата се намират в СВ на Земята.
Нека светлината минава през тези СВ-та . При Физо имаме резултатната скорост 225 000 км /с.
М/у СВ-тата няма движение.
Каква ще е резултатната скорост в гореописания случай?

Ще ме удовлетвори отговорът да или не:
Ще остане ли скоростта = 300 000 км/с ? Да или не ?

край на цитата.

Не!... "



Значи скоростта няма да остане същата?
край на цитата.


Тц. . пак не си разбрал .. Ще повторя :

НЕ, няма чалъм! .. Втората среда за която говориш е средата в зоната на СВ на протоните и неутроните .. Тази среда е такава каквато е на повърхността на неутронните звезди .. Там скоростта на светлината е много по малка от 300000 км /сек .. С<300000 км /сек . Няма чалъм да намериш протони и неутрони със напрегнатост на полето в тяхното СВ равна на напрегнатостта в зоната на СВ на земята . Условието ти за две среди със еднаква напрегнатост е изпълнимо само на повърхността на неутронните звезди .. По нашенско не се въдят такива напрегнатости на СВ из Каспичанско .. Такива напрегнатости има само в СВ на протоните и неутроните .

Редактирано от бaй Пeтkoв на 06.09.13 10:28.

Петков, отново не четеш. Ставаше дума има ли поле с нулев интензитет. Примерът с кухата сфера казва - да, има. Никакъв проблем във физиката няма наличието на поле, но с нулев интензитет в някаква област.

Външните тела могат да бъдат уравновесени по интензитет, винаги можеш да намериш точка в която той да е нула - да има поле, но интензитетът да е нула. В слънчевата система, и то в близост до земята, има много такива.

Per warez ad scientiam

"Например ако съберем две гравитационни полета то общото грави поле ще се увеличи. "

Кое ще им се увеличи на гравитационните полета? Я събери гравитационното поле на земята и на луната, да видиш че не си прав. Интензитетите им по правата, която ги свързва, са противоположни вектори, и се вадят като желичина. И на тази права има точка, в която сумата им е нула. Сумират се само потенциалите.

Per warez ad scientiam

"Електромагнитното поле е статично , представи си го като мрежа на паяжина, нишките се кръстосани под 90 градуса, едните са интензитета на електричното поле другите са интензитета на магнитното поле, "

Да казвам ли пак, че нещо си учил, ама не си го научил?
В общият случай електромагнитното поле не е статично. Статични са или само електростатичното, или само магнитното, или тяхната смес. При което тази смес може да се направи като сложиш магнит в електростатично поле. Зависи как го въртиш магнита, "нишките на паяжината" ще се кръстосват под произволни ъгли - те не са свързани. Такова поле само привидно електромагнитно, чрез името си. Истинската връзка на нишките е в електромагнитнитното поле, което се променя - в него едното поле, електрическото или магнитното, създава другото поле в строго определена конфигурация.

Диполите са само един модел, който може да създаде промяна в електричното поле, която да индуцира магнитно. И нишките, за които говориш, са всъщност промяната на полето, която се отдалечава от диполите със скоростта на светлината и е самата светлина. Когато говорим за опита на Физо и частичното увличане, имаме пред вид вече излъчената светлина, а не полето на диполите. По тази причина механизмът на увличане е съвсем друг.

Per warez ad scientiam

Истинската връзка на нишките е в електромагнитнитното поле, което се променя - в него едното поле, електрическото или магнитното, създава другото поле в строго определена конфигурация.

Всяко поле е статично, няма експеримент който да установява, динамично поле.
Не може да има електромагнитно поле, което си съществува отделно от носител , и не е фиксирано в пространството . Само неговите колебания са такива, опитът го показва, а не сухата теоретизация. То и затова представите на физиците теоретици, не са верни.

Кое ще им се увеличи на гравитационните полета? Я събери гравитационното поле на земята и на луната, да видиш че не си прав. Интензитетите им по правата, която ги свързва, са противоположни вектори, и се вадят като желичина. И на тази права има точка, в която сумата им е нула. Сумират се само потенциалите.

Сумират се , я събери масите на земята и луната, ще получиш грави поле с по голям интензитет .