попаднах на една идея за обяснение на гравитацията като отблъскване:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Говори глупости, дори не изтраях да го изгледам докрай.
Орбиталното движение е равновесие, това е вярно, но той твърди, че само силата на отблъскване създава равновесие, прави експерименти с магнити и твърди, че силата на привличане не може да създаде орбита, топчето или преминава покрай магнита и се отдалечава или се удря.
Въобще не се замисля че при гравитацията силата на привличане е обратнопропорционална на квадрата на разстоянието, а при магнитната сила зависимостта е друга, ако отдалечиш метално топче на двойно по-голямо разстояние от магнит, силата намаля не 4, а много повече пъти и е очевадно усеща се, и аз съм се опитвал като дете да накарам топче да орбитира около магнит, но още тогава се досетих каква е причината да не става, а тоя още не е дорасъл да го осъзнае.
Освен това аз съм разсъждавал каква ще е орбитата ако силата не е обратнопропорционална точно на квадрата на разстоянието, ако е малко повече от втора степен, апсидата на елиптичната орбита ще се върти в същата посока в която тялото орбитира, ако е много по-голяма вече казах орбита е невъзможна, ако е по-малка например 1,9 степен апсидата се върти обратно на движението, при много по-малка зависимост сложна многовърха циклоида.
Дори ако ти е направило впечатление бях се заял с Гери, че кривината на пространство-времето в ОТО е еквивалентна на сила на привличане започваща от 2 степен за големи рзстояния и с намаляване на разстоянието нарастваща все по-бързо над втората степен и апсидата трябва да се върти по посока на движението, а

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от тapaтaнчo на 07.07.13 12:59.

Не устойчиви орбити , според автора се създават дори и при действието на гравитацията когато тя действа на привличане , дори и със квадратична зависимост на силата на гравитацията от растоянието , пак ще има неустойчивост в орбитирането , макар и в по широки граници . Което предразполага към колапс на орбитата за един по дълъг период от време . Аз мисля че неговата хипотеза се дъни , откъмто подредбата на планетите от слънчевата система . Ако неговата хипотеза е вярна , би трябвало планетите с по голяма маса такива като юпитер , сатурн , да орбитират на по отдалечени орбити , а тези с малка маса да орбитират по близо до слънцето . Което обаче не се наблюдава в нашата слънчева система . Ами човека е руснак и лобира за Ломоносов вместо за Нютон

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от РИБАРЯ на 07.07.13 22:03.

Именно, вечни орбити няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе не знам, мисля го всякак и стигам до извода че дали ще е привличане или отблъскване, по начина по който се проявява няма как да разберем какво поражда силата - привличане или отблъскване. Защото механизма е аналогичен.
Остава малко тъпа тази заигравка, че ако е привличане, не може да се получи орбита, а ако е отблъскване - може. Защото де факто разлика няма никаква, особено в орбита. Силата е същата, в същото направление, със същите промени.

Но ... идеята е интересна, да се има в предвид, защото някой ден, по някакъв начин може да се разбере кое е вярното или да се разреши някакъв проблем с това предположение ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Остава малко тъпа тази заигравка, че ако е привличане, не може да се получи орбита, а ако е отблъскване - може. Защото де факто разлика няма никаква, особено в орбита. Силата е същата, в същото направление, със същите промени.


Здравей , аз следя блога на Виктор Катюшкин , дори станахме приятели в неговият блог . Ако ти е интересно може да се поразходиш там

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе не знам, мисля го всякак и стигам до извода че дали ще е привличане или отблъскване, по начина по който се проявява няма как да разберем какво поражда силата - привличане или отблъскване. Защото механизма е аналогичен.
Остава малко тъпа тази заигравка, че ако е привличане, не може да се получи орбита, а ако е отблъскване - може. Защото де факто разлика няма никаква, особено в орбита. Силата е същата, в същото направление, със същите промени.

Но ... идеята е интересна, да се има в предвид, защото някой ден, по някакъв начин може да се разбере кое е вярното или да се разреши някакъв проблем с това предположение ...

Ми то е повече от ясно кое е вярното, какво се чудиш?!!!
За да имаме орбита или някакво друго равновесно състояние трябва да има действие на две или повече сили които взаимно се уравновесяват, значи повече от една сила. Ако гравитацията е привличане, противодействащата сила е центробежната, тя се появява защото телата искат да се движат праволинейно и се опитват да избягат от орбитата, далече от други тела (значи от гравитационни полета) телата се движат праволинейно. Ако гравитацията е отблъскване какво спира телата да не се разбягат, а още повече да се движат по орбити едно около друго, ако равитацията беше отблъскване едно тяло приближавайки друго би трябвало да промени праволинейното си движение не завивайки към него, а в обратна посока, орбита е невъзможна!!!

... Ако гравитацията е отблъскване какво спира телата да не се разбягат...

Може би ги спира някакъв, все още неизвестен за нас "гравитационен конфаймънт"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей , аз следя блога на Виктор Катюшкин , дори станахме приятели в неговият блог . Ако ти е интересно може да се поразходиш там http://viictor.livejournal.com/ Относно за неговата теория за гравитация действаща на отблъскване , не знам , може би има нещо вярно, по скоро може да се окаже че гравитацията като всяко останало фундаментално взаимодействие , действа и на отблъскване и на привличане , междувпрочем , ядреното взаимодействие , според съвременната физична представа , също действа само на привличане както смятат и за гравитацията. Но сега се сещам за космическата сонда дали беше пайнър 1 или пайнър 2 , като я изтреляли през 71 г американците , към слънцето , внезапно някаква сила почнала да отклонява апарата в посока обратна на тази на слънцето , и затова мисията била осуетена , пайнърът трябвало да достигне орбитата на Меркурии мисля , но взел да се отклонява в противоположна посока , така сякаш слънцето го отблъсква . Ако искаш позаинтересувай се за тази програма на НАСА , Пайнър 1 и 2 . Аз съм позабравил

Какви са тия Пайнъри, да не ги е изстрелял Митко Пайнера?

А тия са изследвали Луната:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нека уточня, защото виждам не разбирате.
Идеята с гравитацията като сила на отблъскване е следната :

Всички тела във вселената се отблъскват помежду си с гравитационна сила. Тази сила обаче се екранира от всеки материален обект във вселената.
Когато сме близо до планета например, тя екранира силата на отблъскване от вселената, находяща се зад нея по отношение на нас например. В резултат ние сме притиснати към тази планета от силата на отблъскване от останалата част на вселената, находяща се не зад планетата.

Тази идея дава едно интересно обяснение на ускоряващото се разширяване на вселената, което наблюдаваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите