значи, като сте големи "специалисти" прогонихте човека,
не можете да обясните дори на едно 12г. дете с 2-3 изречения и една проста сметка
която е като задача с малко повишена труднаст за 5-7кл (съответно кога се учи това)

Земята се завърта около оста си за 1ден (24 часа)
Луната обикаля около Земята и се завърта около оста си за 27.32..дни
Следователно. докато Земята направи 1 завъртане/денонощие, Луната ще е изминала 1/27.32 част от своята орбита, което е 24 часа, делено на 27.32 = 0.88 часа, или ~ 53 мин.
Но Луната изостава, така че, ще всяка нощ ще изгрява с около час по-късно

Затова я виждаме на различни места всяка нощ по едно и също време

а освен това, орбитата на Луната е наклонена с 5 градуса спрямо орбитата на Земята - и от това се появяват още разлики във видимото й положение

е, това питаше човека, според мен...

Редактирано от lenticularis на 20.06.13 14:16.

Защо осветената част на Луната е в горната й част, когато Слънцето залязва под нашия хоризонт (в северната полусфера на близо 45 градуса географска ширина) след като спрямо хоризонта Луната е над неговата линия, а Слънцето е под нея:

Наклона на нашия хоризонт спрямо направлението Слънце-Земя осцилира с период 1 денонощие.

В момента (лятно слънцестоене 20 юни) Слънцето е високо на север спрямо равнината на въртене на Земята - екваториалната. В часовете от денонощието, когато наклона на нашия хоризонт е почти в посоката на Слънцето (залеза, за който говорим), Луната, макар в момента да е по-наюг спрямо нас отколкото е Слънцето, естевствено в този час е по-високо в посока на нашият зенит, защото е на нашия меридиан, а Слънцето е на хоризонта ни в този час. В този час тя изглежда по-насевер от Слънцето, но когато Слънцето е на меридиана ни по обед, то е много по-високо от сегашната най-висока позиция на Луната в денонощието.

В момента Луната е по-ниско спрямо нашия хоризонт, когато хоризонтът ни е наклонен към залязващото Слънце, отколкото е ъгълът на Слънцето към нашия хоризонт по обяд. Това е отговорът.

Дрън дрън, хоризонтът е само за ориентир, няма никакво значение!!!
Слънцето е източникът на светлина, а Луната осветената топка, ако ги свържем мислено с една линия трябва терминаторът да е перпендикулярен на тази линия, но не е и то е очевадно. Но сега Луната вече е 3/4 и е по-трудно да се забележи, ще трябва да изчакаме 20-тина дена пак. Когато е сърповидна или половина се забелязва по-добре, когато е половина терминаторът е права линия, когато е сърповидна е извит, но можем мислено да свържем двата и върха с линия и да преценим какъв ъгъл сключва с линията свързваща луната със слънцето, трябва да е прав ъгъла, но не е!!!

Редактирано от тapaтaнчo на 20.06.13 19:58.

Не си разбрал. Помагам с отговор. А не ти преча да мислиш.

Твоята да е! - Чакай 20 дена и тогава мисли! Не помниш ли възприятията си от преди два дена? И трябва ли да го гледаш за да разсъждаваш над обекта? Или на мен ми казваш да не се обаждам в следващите 20 дена да не ти преча да отговориш на въпроса си?

Заради въпроса кога Не се е учило това. Завършил съм ТЕХНИКУМ в края на 60-те. Ако тогава се е учила астрономия - било е в гимназиите. Надявам се, че с това изчерпвам въпроса, който НЕ СЪМ ЗАДАЛ. За смислените отговори на останалите клубари - Благодаря!
Поздрави!

Не си разбрал. Помагам с отговор. А не ти преча да мислиш.

Твоята да е! - Чакай 20 дена и тогава мисли! Не помниш ли възприятията си от преди два дена? И трябва ли да го гледаш за да разсъждаваш над обекта? Или на мен ми казваш да не се обаждам в следващите 20 дена да не ти преча да отговориш на въпроса си?

Не няма проблем пиши, а и темата не е моя и аз всъщност излиза, че спамя в нея.
А не е нужно да се чака 20 дена, май след 10 дена ще е половина, но ще се вижда сутрин. Ми според мен е проста геометрия, осветената част на "топката" трябва да сочи източника на светлината, когато почти цялата част от топката е осветена е трудно да се прецени къде е източника.

Може да си го представиш така.

Хоризонтът е равнина, перпендикулярна на нормалата в земната точка, в която ти се намираш. Слънцето може да е на произволно място на ръба на тази равнина в състояние "залез". Това, че правата свързваща точката в която си ти и луната е наклонена спрямо тази равнина позволява в зависимост от положението на слънцето на хоризонта да се огрява различна част от луната, съответно да се мени наклона на линията на разреза, разделящ огряната и неогряната част. Просто разгледай крайните случаи, слънцето изцяло на юг върху хоризонта, ще виждаш огряна само част от долната страна на луната, с хоризонтална разделителна линия между крайните точки. Ако слънцето е строго на север, разделителната линия също ще е хоризонтална. Ако е точно на екватора, линията трябва да е строго вертикална. Е, помисли си, сега сме лятно слънцестоене, слънцето залязва към 20 градуса над екватора.

Per warez ad scientiam

Хоризонтът е равнина, перпендикулярна на нормалата в земната точка, в която ти се намираш. Слънцето може да е на произволно място на ръба на тази равнина в състояние "залез". Това, че правата свързваща точката в която си ти и луната е наклонена спрямо тази равнина позволява в зависимост от положението на слънцето на хоризонта да се огрява различна част от луната, съответно да се мени наклона на линията на разреза, разделящ огряната и неогряната част. Просто разгледай крайните случаи, слънцето изцяло на юг върху хоризонта, ще виждаш огряна само част от долната страна на луната, с хоризонтална разделителна линия между крайните точки. Ако слънцето е строго на север, разделителната линия също ще е хоризонтална. Ако е точно на екватора, линията трябва да е строго вертикална. Е, помисли си, сега сме лятно слънцестоене, слънцето залязва към 20 градуса над екватора.

"Хоризонтът е равнина, перпендикулярна на нормалата в земната точка, в която ти се намираш. Слънцето може да е на произволно място на ръба на тази равнина в състояние "залез"."
Точно така, съгласен съм!

"Това, че правата свързваща точката в която си ти и луната е наклонена спрямо тази равнина позволява в зависимост от положението на слънцето на хоризонта да се огрява различна част от луната, съответно да се мени наклона на линията на разреза, разделящ огряната и неогряната част."
И с това съм напълно съгласен!
"Просто разгледай крайните случаи, слънцето изцяло на юг върху хоризонта", имаш предвид точно под луната, "ще виждаш огряна само част от долната страна на луната, с хоризонтална разделителна линия между крайните точки".
Да точно така!

" Ако е точно на екватора, линията трябва да е строго вертикална. Е, помисли си, сега сме лятно слънцестоене, слънцето залязва към 20 градуса над екватора."
За какъв екватор пишеш, ако е екватора на земята, какво общо има той???!

Варианта слънцето да е точно под луната при изгрев или залез е възможен само ако наблюдателя се намира в зоната около екватора на земята, тогава терминаторът е хоризонтален. Някъде около полюсите е възможно слънцето и луната да са едновременно на хоризонта (без да са в срещуположни посоки, без да е пълнолуние), тогава терминаторът би трябвало да е перпендикулярен на хоризонта. Когато луната е високо над хоризонта, а слънцето изгрява или залязва, терминаторът трябва да е под някакъв ъгъл, но така, че ако разделим луната на две равни половини с линия успоредна на хоризонта, то по-голямата част от осветената част трябва да попадне в долната половина, нали така?!!! Но не е така, по-голяма част от осветената част е в горната половина, трябваше просто да погледнете луната!!!

Всичко това хоризонт, нормала, че и екватора намеси, само усложнява картинката.
Има много по-просто решение, когато не са на една линия (пълнолуние или новолуние) наблюдателят, слънцето и луната сключват един триъгълник, този триъгълник лежи в една равнина, тази равнина реже луната на две половини, като осветената част трябва да е по равно в двете половини. Равнината в която лежат наблюдателя и двете тела няма нищо общо с хоризонта, той не ни интересува, единственото което е нужно е двете тела да са над него (хоризонта), линията с която ще свържем слънцето и луната лежи в тази равнина и трябва да раздели осветената част на луната на две равни части.
Трябва, трябва, но като погледнеш не е така, слънцето долу, а пък осветената част на луната извъртяна нагоре, а не надолу.

"За какъв екватор пишеш, ако е екватора на земята, какво общо има той???! "

На земята. Трябва ни като примерна точка, при която греенето на слънцето разполовява луната с вертикална линия. Когато слънцето е там, няма значение наклона на правата която ни свързва с луната, разполовяването е винаги вертикално (говоря за луна на меридиана север-юг).


"Варианта слънцето да е точно под луната при изгрев или залез е възможен само ако наблюдателя се намира в зоната около екватора на земята..."

Това е също само пример, за да се ориентираш какво влияе на дискутираният наклон, не е нужно да е реална ситуация.


"Когато луната е високо над хоризонта, а слънцето изгрява или залязва, терминаторът трябва да е под някакъв ъгъл, но така, че ако разделим луната на две равни половини с линия успоредна на хоризонта, то по-голямата част от осветената част трябва да попадне в долната половина, нали така?!!! Но не е така, по-голяма част от осветената част е в горната половина, трябваше просто да погледнете луната!!! "

Не четеш какво пиша, а си дискутираш нещо съвсем друго. Ми не е така. Нали това обяснявам - ако слънцето изгрява или залязва по екватора - права, перпендикулярна на меридиана север-юг, терминаторът ще е вертикален, независимо от височината на луната. Прочети пак - граничният случай слънцето силно на север ще огрява предимно горната част - хоризонтален терминатор (освен ако луната е точно над главите, тогава терминатора ще дели на две половинки), на екватора - вертикален терминатор, над екватора при слънцестоенето както е сега - преходно състояние, килнат терминатор и огряване на повече горна част отколкото долната.


"Трябва, трябва, но като погледнеш не е така, слънцето долу, а пък осветената част на луната извъртяна нагоре, а не надолу."

Ми прочети какво ти обяснявам де.

Per warez ad scientiam

Но екватора е само една окръжност, равнината в която лежи ли имаш предвид, слънцето се намира в тази равнина само два пъти в годината по време на пролетното и есенното равноденствие. Сега е лятно слънцестоене, слънцето е с 23 градуса над равнината на екватора, но равнината на хоризонта сключва ъгъл 42 градуса с равнината на екватора, то така лесно да кажеш, че няма значение, но на какво основание!!!

Защо не разгледаш моя пример само с равнината в която лежи триъгълника наблюдател, луна и слънце, очевадно е, че терминатора трябва да е перпендикулярен на нея!!!