Аз на полу му бях дал линк към едночасово филмче, дето фотон след фотон падаха на екрана на камерата с натрупване, оформяйки точка по точка интерференчната картина.
Това е друго , аз имам в предвид само един фотон като се пусне дали интерферира ? полу казва че не , ти казваш че да .
Фотонът не е вълна, а нещо, което има вълнови свойства. Демек има разлика с вълна. Питаш как може да се съчетаят вълна и частица? Ще ти дам пример с нещо по-елементарно. Как може един и същи обект да е едновременно тесен и широк? Много просто, вземаш една стотинка и гледаш. Когато е в една проекция, е тясна. Когато (същата стотинка) я гледаш в друга проекция, е широка. Верно, не е едновременно :) Същото е с фотона - когато участва в един тип взаимодействия, той е частица. Когато участва в друг тип взаимодействия, е вълна. Верно, също не едновременно. До тук с представимите аналогии.
Като гледам стотинката , не е едновременно тясна и широка , като я гледам само от едната страна , нали така ? това не е аналогията . И в кои взаимодействия фотонът се проявява като вълна ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Това е друго , аз имам в предвид само един фотон като се пусне дали интерферира ? полу казва че не , ти казваш че да . "

Ето тук стигаме до важни детайли. Какво трябва да се разбира под "интерфериране" и "интерференчна картина"? Очевидно един фотон не може да взаимодейства едновременно на много места, за да създаде познатата ни разлята картина. Но дори взаимодействайки в точка (с един атом), той запазва способността да заема неравностойни позиции в пространството, натрупвайки - при много фотони - същата картина. Тоест ние слизаме един етаж по-надолу в познанието, разбирайки структурата на самата интерференчна картина, и обобщавайки дефиницията за нея. Тази способност на фотона се нарича способност за интерференция "сам със себе си". Последното е метафора разбира се.


"Като гледам стотинката , не е едновременно тясна и широка , като я гледам само от едната страна , нали така ? това не е аналогията"

Също така не-едновременно и фотонът е и вълна, и частица. В даден момент може да осъществи само един тип взаимодействие, или вълново (интерференция или дифракция), или да се погълне/излъчи/отскочи (като при Комптън).

Per warez ad scientiam

Също така не-едновременно и фотонът е и вълна, и частица. В даден момент може да осъществи само един тип взаимодействие, или вълново (интерференция или дифракция), или да се погълне/излъчи/отскочи (като при Комптън).

O , кей дотук , така е по приемливо , само една забележка за взаимодействието при вълново състояние на фотона , интерференцията и дифракцията . Всъщност нали две интерфериращи вълни , не взаимодействат една със друга , а само се наслагват в пространството ? получава се т. нар , суперпозиция от вълни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, при вълните е така.

Per warez ad scientiam

''Там е въпросът, че така отделеният фотон има минималната енергия, нужна за да отчетем "съществуването" му. За да има вълна, трябва от някъде да се вземат още фотони, т.е. да се обезпечи енергия пропорционална в пъти на енергията на този първичен фотон. А така нагласеният експеримент има за цел именно да намали енергията до минимум, до проявяване на квантуваността на светлината. ''
В какво се изразява намаляването на енергията на единичен фотон.Нали скоростта на фотона е непроменима?

Не съм се изразил ясно, намаляваме енергията на светлинният поток. Представи си светлината като кофа с пясък, като изсипваме кофата поведението на отделните песъчинки няма значение, определящо е средното значение за цялата кофа с пясък. Ако сега пуснем пясъка през малък отвор, струята ще изтънее, и свивайки отвора можем да достигнем до състояние в което отделните песъчинки да падат една след друга. От тук нататък каквито и усилия да хвърляме, можем да се добием само с разреждане на песъчинките във времето. Т.е. усреднената енергия за единица време на потокът песъчинки си намалява все повече, но тази енергия се носи на порции - самичка песъчинка. Същото е с фотоните, аналогията е доста адекватна в енергетическо отношение. Единичните фотони си имат енергия, която повече не може да се намали - само се разрежда последователността им във времето.

Per warez ad scientiam

"В какво се изразява намаляването на енергията на единичен фотон.Нали скоростта на фотона е непроменима?"

- Енергията на фотона е равна на честотата, умножена по константа на Планк.
Сл. намаляване на енергията му се изразява в намаляване на честотата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lenticularis на 24.11.12 23:03.

Единичните фотони си имат енергия, която повече не може да се намали - само се разрежда последователността им във времето.

Гери, а нали енергията на единичния фотон намалява при комптъновото разсейване - намалява честотата му и т.н.

Е, предварително се извинявам, ако въпросът ми е прекалено тъп, но за мен е трудно да разбера как електронът получава част от енергията на фотона.

Толкова пъти сме повтаряли, че фотонът е неделима частица. Повтаряли сме и че енергията е свойство на материята и че обмен на енергия всъщност означава и задължителен обмен на материя.

А в случая излиза, че енергията е нещо, което съществува самостоятелно - тоест БЕЗ материален носител. Иначе електронът би трябвало да "получи" от фотона и материя, което пък е абсурдно именно поради неделимостта на фотона.

Ами нещата са сравнително прости, взаимодействието между електрон и фотон се описва добре като еластично взаимодействие (затова се настоява за квантова природа на фотона), т.е. като еластичен удар на две частици. Когато едната е в състояние близко до покой, а другата има съществена маса (в случая фотонът), тази която е в покой (по-точно казано, която е с по-малка кинетична енергия) получава енергия, за сметка на другата частица, която губи - и енергия, и импулс. Губещата в случая е фотонът, защото бавните електрони са с малка енергия. При бързи електрони (в нашата отправна система) същият еластичен удар води до преразпределение на енергия в обратна посока - фотонът може да получи енергия, за сметна на електронът - обратният Комптънов ефект. И при двете взаимодействия имаме запазване на сумарната енергия и импулс на двете частици, без някаква част от нея да преминава във вътрешна енергия за някоя от тях - т.е. идеален еластичен удар. Нито една частица не се дели, не се поглъща от другата.

При еластичен сблъсък на две топчета е същото - едното получава енергия от другото, без да обменят своите части.

Материалният носител на енергията в случая си е фотонът (и електронът, като негов партньор във взаимодействието), а енергията като тяхна характеристика се преразпределя между тях.

Изобщо заслугата на Комптън тък е по-голяма отколкото се вижда на пръв поглед. Той доказва именно наличието на еластично взаимодействие на електрона и фотона, доказвайки с това че фотонът е неделим, че свободен електрон не може да погълне част или цял фотон (а съответно да излъчи такъв, каквито са вижданията на класическата вълнова теория), че нито фотонът нито електронът имат достъпна със съвременни енергии вътрешна структура, в която да се преразпределя енергия.

Per warez ad scientiam

Толкова пъти сме повтаряли, че фотонът е неделима частица. Повтаряли сме и че енергията е свойство на материята и че обмен на енергия всъщност означава и задължителен обмен на материя.
При вълните не е така , една консервна кутия в морето получава енергия от вълните в него , бива изтласквана , но масата и не расте тоест не обменя материя с тази материя която е носител на вълната. Може да се направи и аналогия с фотона , който е материя която обменя само енергия , когато фотонът предаде изцяло своята енергия на материята на веществото , той не изчезва а става нерегистрациуем , поради тази причина че енергията му е толкова малка че е невъзможно по нататък да бъде регистрирана от апаратура . Може след време да изобретят апаратура която да регистрира тези по малки енергии на фотона. Може би ефекта на Казмир да е следствие от тази подпрагова енергия на фотоните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите