|
Страници по тази тема: << 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | (покажи всички)
|
Какъв ЗЗЕ, какви пет лева, какви мифки за къртене? Нещо накриво си станал.
Per warez ad scientiam
| |
|
Вакуумът не взаимодейства като обект - не обменя импулс и не гълта/дава енергия. Тоест, той е среда, която не участва в динамичните взаимодействия с обмен на енергия. Единствено ролята му може да бъде в преразпределение на енергията (известните ефекти на Лемб и Казимир). Губене на енергия не е наблюдавано по никакъв повод, и най-важното - уравненията на Максуел, описващи електромагнитните вълни, строго спазват Закона за запазване на енергията, и не намесват никакви вакууми в това отношение. Затова среда някаква не е оправдание и решение за парадокса който разглеждам.
Яко си противоречиш , ама нал си зомб полага ти се вакуумът не поглъщал нито отдавал енергия , пък фотоните под даден енергиен праг изчезвали в нищото , да плаче ли чиляк или да се смее
| |
|
Очевидно си способен само да плямпаш глупости, без нищо конкретно. Но не си виновен ти, Господ те е наказал :)
Per warez ad scientiam
| |
Тема
|
Re: Среда - преразпределение на енергията...
[re: Гepиcъм]
|
|
Автор |
Шпaгa () |
Публикувано | 14.11.12 13:56 |
|
Вакуумът не взаимодейства като обект - не обменя импулс и не гълта/дава енергия.
Е, не е точно така. Във вакуума непрестанно се раждат двойки виртуални частици, които след това не винаги анихилират. Или с други думи, понякога тези виртуални частици влизат във взаимодействие с тъй наречените обикновени частици, а това си е точно обмен на импулс и "даване" на енергия.
Тоест, той е среда, която не участва в динамичните взаимодействия с обмен на енергия. Единствено ролята му може да бъде в преразпределение на енергията...
Ми ние именно за преразпределение на енергията говорим, а не за "загуба" на енергия. И освен това какъв е смисълът на това рязко разграничение между обмен на енергия и преразпределение на енергия. В крайна сметка всеки обмен на енергия е свързан с преразпределение на енергията и обратно - всяко преразпределение на енергията е свързано с обмен на енергия...
П.П. Не мисля, че се отклонявам от темата, но ако е така, просто не ми отговаряй и аз ще "млъкна"...
| |
Тема
|
Re: Среда - преразпределение на енергията...
[re: Шпaгa]
|
|
Автор |
Гepиcъм (корав оптимист) |
Публикувано | 14.11.12 14:07 |
|
"Е, не е точно така. Във вакуума непрестанно се раждат двойки виртуални частици, които след това не винаги анихилират. Или с други думи, понякога тези виртуални частици влизат във взаимодействие с тъй наречените обикновени частици, а това си е точно обмен на импулс и "даване" на енергия. "
Няма даване на енергия, има само нейното преразпределение - на енергията на частиците. Вакуумът не може да даде никаква енергия, той е най-ниското енергетично състояние на частиците.
"Ми ние именно за преразпределение на енергията говорим, а не за "загуба" на енергия."
Както съм формулирал казуса, имаме чиста загуба на енергия - вкарваме много, не се връща нищо. Преразпределение означава че някой друг - обект, не вакуум - ще си промени енергията за сметка на загубената. Случаят не е такъв. И пак да повторя, казусът излиза ако се придържаме към електродинамиката, теория, в която вакуумът няма енергетична роля, ни приема ни предава.
Per warez ad scientiam
| |
Тема
|
Re: Скоростта на светлината.
[re: 3opниk2]
|
|
Автор |
Шпaгa () |
Публикувано | 14.11.12 15:28 |
|
Няма да ти го каже - не признава наличието на физически вакуум и, следователно не зачита, че общо се изравнява потенциалът на полето в областта на погасяване. А, уредите ни измерват САМО разлики от привидно нулев потенциал; и не само уредите ни, а всичко вещево се потапя там и ... нищо не измерва.
Тоест - това което говоря от отдавна - в Природата нула няма - тя, нулата, е изследователска измислица за нагаждане на уравнения...- да, ама в средното дередже.
Само отклоненията от него казват дали е правилно избрана нулата - тях, отклоненията, можем да измерваме... При това - ЗЗЕ си остава бетон - полето наистина не му пречи.
Не знам какво мислят другите участници в темата, но според мен това, което си написал, звучи напълно правдоподобно. Особено в сравнение с категоричните изявления на Гери, където обобщенията значително надхвърлят допустимите граници и губят физическия си смисъл...
| |
|
Видях, че Гери е показал как се извежда релативистката формула за събиране на скорости,
но това "разбор" ли е според теб?
Аз искам физическо обяснение защо е така,
а не е като векторно събиране
Редактирано от lenticularis на 14.11.12 16:05.
| |
|
Ами точно векторно събиране е. Правилата на векторното събиране се определят от характера на геометрията, в която то се извършва, в случая физиката уточнява точно характерът на геометрията на нашият свят.
Изобщо нещата стоят така.
След установяването на факта за поведението на скоростта на светлината, пред физиката застава с пълна сила противоречие между два нейни дяла - класическата механика от една страна, която описва поведението на наблюдаващите светлината и тяхната апаратура, и електродинамиката от друга страна, която описва поведението на самата светлина. Противоречието се състои в това, че предсказания на едната област не съответстват на фактите (т.е. дали има някакъв неизвестен медиатор в наблюдението, или поведението на светлината не се предсказва правилно, една от областите греши).
И двете области независимо една от друга имат сериозни успехи и експериментално потвърждение. Исторически решението е било следното: или да се промени класическата физика, запазвайки електродинамиката като база, или да се запази класическата физика като база а да се промени електродинамиката, или да се променят в неизвестна посока и двете.
Айнщайн избира първият вариант. Вторият е избран от Ритц. Третият никой не избира, защото не е ясна посоката на промените и тяхната взаимна съвместимост.
Промените които въвежда Айнщайн са минимални - той запазва напълно цялата класическа физика с изключение на частта, свързваща наблюденията на различни взаимоподвижни наблюдатели. Тази част единствено се повлиява съществено от новите свойства на светлината, и тя засяга пространствено-времевите съотношения между различни отправни системи. Т.е. тази корекция налага доуточняване на геометрията на света, като това се отразява и технологията на векторните суми, които в примитивен вид съм разписал в извеждането. Че стъпката на Айнщайн е правилна, се доказва в последствие - уравненията на електродинамиката са коректни именно в такава геометрия, тя е изначалното поле на проявление на електромагнетизма (казано по-точно, уравненията на Максуел са инвариантни при преобразуване чрез Лоренцовите трансформации, и това е в основата на изначалното противоречие с класическата физика).
Ритц променя уравненията на електродинамиката, правейки ги нелинейни с една малка поправка, чийто ефекти са достатъчно малки, за да дава в първо приближение резултати близки до тези на теорията на относителността. Теорията му се нарича Балистическа хипотеза на Ритц. Експериментално тя е отхвърлена доста късно, поради тънките ефекти които трудно се наблюдават (). Реално тя не ограничава скоростта на светлината като константа (векторна сума в евклидовото пространство на класическата физика :), и чак съвременните точни възможности по прякото определяне на тази скорост я отхвърлят напълно и безвъзвратно.
И двата варианта се основават на минимални корекции - все пак, всичко друго си цъка както трябва.
Така че формулката която обсъждаме си е резултат на чисто векторно събиране, но в пространство, чиято геометрия е псевдоевклидова, съвместима с пространството в което са валидни уравненията на Максуел :) Аз по-горе показах занаятчийският метод за получаване на тази сума, смятайки нужните векторни проекции във всяка отправна система.
Per warez ad scientiam
| |
|
Няма даване на енергия, има само нейното преразпределение- на енергията на частиците. Вакуумът не може да даде никаква енергия, той е най-ниското енергетично състояние на частиците.
Подменяш софистки термините , пък после аз съм плямпал , май е обратното.
преразпределението на каквато и да било енергия си е чисто отдаване и приемане на енергия , например при топлообмена между две тела има преразпределение на енергията на едното тяло към другото , така че преразпределението си е чисто отдаване и приемане на енергия , а твоето тълкуване е само за да се изкараш винаги правият . Така че в случаят твоето е софизъм че трака
| |
|
При деструктивната интерференция , няма унищожаване на енергия и вълни , навярно си забелязала водни вални по повърхноста които се образуват в някакъв съд . След като падащият фронт на вълната възбудена се срещне с отразеният фронт на същата вълна , се образуват миниатюрни неподвижни къдрици от стояща вълна. Ето къде отива енергията на вълните , във средата като се повишава нейният енергиен потенциал , защото възвишенията имат гравитационен потенциал спрямо неутралния уровен на водата. Аналогията при електромагнетизма е , резонансен кръг от паралелно свързани бобина и кондензатор със равни параметри , индуктивност за бобината и капацитет за кондензатора . Двете амплитуди на индукционните и капацитивни токове се гасят за сметка на вдигането на напрежението в този резонансен кръг.
| |
|
Страници по тази тема: << 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | (покажи всички)
|
|
|