|
"4 – Няма начална искра за да взриви нищото. Няма огън, няма кибрит."
Твърде примитивно. Това да не е барут, че му трябва огън?
Какво се чудиш, ами тя цялата теория е примитивна и изсмукана от пръстите - от нищо нещо става ли?!
А ето вече и по-завързани проблеми с Теорията за Големия Взрив:
"...ОЩЕ ФАКТИ, КОИТО ПОГРЕБВАТ ТЕОРИЯТА
ОЩЕ ПРОБЛЕМИ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДИТЕ
1 – Според теорията по-старите звезди трябва да имат повече тежки елементи, защото постоянно ги произвеждат. Но данните показват, че така наречените „по-стари звезди” нямат повече тежки елементи от така наречените „по-млади звезди.” Всички звезди, от „млади” до „стари,” имат едно и също количество тежки елементи.
2 – Теорията казва, че газът носещ се в междузвездното пространство е остатък от Големия взрив, и може да се състои само от водород и хелий. Но *Рубинс показва, че това не е вярно. Газът между галактиките съдържа разнообразие от тежки елементи.
3 – Теорията казва, че свръхбързите частици, изхвърлени от Големия взрив, са разпространени равномерно. Но както учените отбелязват, една съвършено равномерна космическа експлозия би произвела единствено съвършено равномерно, постепенно разреждащо се (при отдалечаване на частиците една от друга) разпределение на частици. Така че самото съществуване на звездите опровергава теоретизирания първоначален взрив.
4 – Теорията изисква постоянно движение на частиците напред – което не оставя нищо вътре в тази външна обвивка от разпространяваща се материя. Но в целия космос има звезди и галактики, не само в някакъв външен пръстен. Дори ако газът можеше да се събере накуп и да формира звезди, всичко би продължило да се движи в някакъв тънък външен пръстен на пространството – с разширяваща се вътрешност, която не съдържа нищо.
5 – Според теорията, колкото по-далеч в пространството гледаме, толкова по-далеч назад в миналите епохи на времето виждаме. Това означава, че най-далечните звезди и галактики трябва да бъдат най-млади. Но изследванията показват, че най-далечните звезди са точно като близките звезди.
6 – Въртящият момент е друг сериозен проблем. Защо се въртят звездите? Защо се въртят галактиките? Защо планетите обикалят около звездите? Защо двойните звезди се въртят една около друга? Как е могло свръхбързото праволинейно движение започнато от предполагаемия Голям взрив да се е променило в околоосно въртене и движение в орбити? Как може да съществува въртящ момент – и то в такива съвършено уравновесени орбити в целия космос? Няма възможен начин носещият се в права линия газ да се преобразува във въртящи се и обикалящи обекти като звезди, планети и спътници.
7 – Сгъстяващият се газ не може да образува въртяща се звезда. Според теорията звездите са били формирани от „центростремително гравитационно свиване на водородни газови облаци.” Ако е така, защо произлезлите от това звезди се въртят? Някои звезди се въртят много бързо. Ако десет човека се наредят в кръг и хвърлят топчета към центъра, топчетата няма да започнат да се въртят или да обикалят след като са го достигнали.
8 – Теориите за произхода на материята не могат да обяснят защо звездите се въртят. Теоретиците ни казват, че звездите някак започнали да се въртят; но с възрастта се забавяли. Но някои звезди се въртят по-бързо и от „младите,” и от „старите” звезди. Някои се завъртят за по-малко от един земен ден. Най-бързата, Hz 1883, има период на въртене само 6 часа.
9 – Някои звезди обикалят по орбити обратно на други звезди. Теоретиците не могат да обяснят това.
10 – Има високоскоростни звезди, които се движат прекалено бързо за да съответстват на еволюционните теории за произхода на материята и звездите.
11 – Ако теорията за Големия взрив беше вярна, всички звезди би трябвало да се движат в една и съща посока; но звездите, звездните купове и галактиките се движат в различни противоположни посоки. (По-късно ще говорим още за теорията за разширяващата се вселена.)
12 – Има все повече данни, че цялата вселена се върти! Това е въртящ момент с най-гигантски размери. Но Големият взрив би трябвало да е създал само праволинейно центробежно движение.
13 – Теоретизаторите са дълбоко притеснени от онова, което наричат проблем с „грапавостта.” Вселената е „грапава”; тоест тя съдържа звезди, планети и т.н. Но това не би трябвало да съществува, ако теорията за Големия взрив беше вярна. Те спорят яростно относно тези проблеми в своите професионални списания, докато уверяват обществеността, че теорията е възприета от всички астрофизици. Те смятат това за сериозен нерешен проблем.
„Както Филип Сайдън от IBM заявява: ‘Стандартният модел на Големия взрив не позволява неравномерности. Този модел приема, че вселената е започнала като цялостно равномерен, хомогенен разширяващ се газ. Ако приложите физическите закони към този модел, получавате вселена, която е равномерна, космическа празнота от равномерно разпределени атоми без никаква организация.’ Никакви галактики, никакви звезди, никакви планети, нищо. Няма нужда да споменаваме, че нощното небе, впечатляващо ни със своите неравномерности и купове, ни казва друго. Тогава как са се появили неравномерностите? Никой не може да каже.”—*Ben Patrusky, “Why is the Cosmos ‘Lumpy’?” Science 81, June 1981, p. 96.
14 – Вселената е пълна със звезди, но с относително малко газ. Но трябва да бъде обратното: много газ и малко звезди. Големият взрив би трябвало да е произвел „хомогенна” вселена с равномерно разпределен газ, разпространяващ се във всички посоки, в най-добрия случай почти без никакви „нехомогенности” или „неравномерности” като звезди и островни галактики.
15 – Вселената е пълна със свръхкупове. Те са най-големите „неравномерности.” Наскоро беше открито, че галактиките са събрани в галактически купове, а те от своя страна в още по-големи свръхкупове. „Големите взриватели,” както техните колеги ги наричат, обясняват проблема като казват, че „гравитационните вълни” били произвели галактиките, но гравитацията в каквато и да е форма не може да сгъсти свободно носещ се водород и хелий в звезда или планета от газ, да направи чудно организирана дискообразна мрежа от звезди или да произведе прецизно балансираното въртене и обикаляне на планетите и звездите.
„Главните опити на изследователите са насочени към покриване на празнините в теорията за Големия взрив, за да построят идея, която става все по-сложна и мъчна. . . . Нямам никакво колебание да заявя, че над теорията за Големия взрив е надвиснала сянката на смъртта. Когато има поредица от факти, които опровергават някаква теория, опитът показва, че теорията много рядко успява да оцелее.”—*Sir Fred Hoyle, “The Big Bang Theory under Attack,” Science Digest, May 1984, p. 84.
16 – Открито е, че не ядреният синтез, а свиването на слънцето е причината за слънчевата енергия. Но това би подкопало цялата теория за Големия взрив. Тук накратко ще обобщим данните. Ще намерите това обсъдено много по-цялостно (заедно с още цитати) в главата Произход на звездите в нашата тритомна поредица на нашия уебсайт. Това също се обсъжда отчасти в „6 – Свиване на слънцето” в главата за Възрастта на земята в тази книга.
Има данни, че нашето слънце „блести” не поради водородни експлозии, а поради свиване. Но теорията за еволюцията на звездите е основана върху факта, че звездите биват подхранвани от (или блестят поради) водородни експлозии (ядрен синтез). Количеството маса/енергия, което нашето слънце би трябвало да губи всекидневно, възлиза на 3.6 милиона тона в секунда. Проблемът е, че синтезът трябва да произвежда множества субатомни частици наречени неутрино, и всеки квадратен сантиметър на земната повърхност трябва да бъде бомбардиран всяка секунда от трилиони неутрино. Учените са поставили детектори на неутрино и търсят неутрино от средата на 70-те, но почти никакви не пристигат от слънцето. Този факт сам по себе си очевидно опровергава водородната теория за енергията на слънцето (ср. *J.H. Bahcall, Astronomical Journal, 76:283, 1971). Корлис, световен лидер в откриването на научни аномалии, смята „липсващите неутрино” за „една от най-значителните аномалии в астрономията” (W. R. Corliss, Stars, Galaxies, Cosmos, 1987, p. 40). Ядрената теория за звездната светлина е развита от *Ханс Бете и *Карл фон Вайцзакер едва през 30-те. Но тя си остава теория. Обратно, има категорични доказателства, които сочат към свиването на слънцето като истинска причина за слънчевата енергия.
Научната основа за свиването на слънцето като източник на слънчевата енергия е развита преди повече от век от двама блестящи учени: Херман фон Хелмхолц и Лорд Келвин. Ако всяка звезда бавно се свива, постоянно ще се излъчват големи количества енергия. Но еволюционистите не могат да приемат тази възможност, защото тя би означавала, че вселената (и земята) е много по-млада. Ядреният синтез би означавал милиарди години за живота на звездите; свиването на слънцето само няколко милиона. Промяна в радиуса на нашето слънце само с около 25 метра на година е всичко, което е необходимо за да се произведе количеството излъчвана енергия на нашето слънце. Това е свиване на радиуса само с 0.27 см на час.
Някои учени са открили доказателства за свиването на слънцето. Едно значително изследване е извършено от *Джон Еди и *Арам Бурназян (*New Scientist, March 3, 1983, p. 592). Основата за това изследване е анализ на измерването на размерите на слънцето извършвани в Кралската обсерватория в Гринуич от 1836 до днес, и в обсерваторията на военноморските сили на САЩ от 1846 до днес. Изчислено е, че диаметърът на слънцето намалява със скорост 1.5 м/час (0.1% на век, 2 дъгови секунди/век). Те също анализират слънчевите затъмнения през последните четири века. Отделен доклад от *Роналд Джилиланд потвърждава доклада на *Еди и *Бурназян (*op. Cit., p. 593).
„Слънцето се свива с около 0.1% на век . . . което отговаря на темп на свиване около 1.5 м на час.”—*G. B. Lublihn, Physics Today, Vol. 32, No. 17, 1979.
Горните открития биха означавали, че излъчването на лъчиста енергия от нашето слънце се произвежда от това свиване, а не от водородни експлозии (термоядрен синтез) дълбоко в него. Ако слънчевото гориво беше водород, би трябвало да получаваме много голямо количество неутрино; но не са засечени почти никакви.
Юпитер също очевидно се свива, тъй като излъчва повече топлина отколкото получава от слънцето. Свиване на повърхността от само един сантиметър на година би обяснило измереното излъчване на топлина от Юпитер. Подобно е положението и със Сатурн.
„Юпитер . . . излъчва два пъти повече енергия отколкото получава от слънцето, чрез процес на свиване и охлаждане.”—*Star Date radio broadcast, November 8, 1990.
„Сатурн излъчва 50% повече топлина отколкото получава от слънцето.”—*Science Frontiers, No. 73, January-February 1991.
Тези факти са известни; но за да се защити еволюционната теория, взето е решение да се държи на ядрения синтез в слънцето като причина за слънчевата енергия и светлина.
„Астрономите бяха изненадани, а обществото удивено, когато през 1979 Джак Еди от високопланинската обсерватория в Боулдър, Колорадо заяви, че слънцето се свива с такива темпове, че ако свиването не престане, нашата звезда ще изчезне до сто милиона години.”—*John Gribbin, “The Curious Case of the Shrinking Sun,” New Scientist, March 3, 1983.
„Но геологичните данни показват, че земната кора е на няколко милиарда години, и със сигурност трябва да се очаква, че слънцето е поне толкова старо колкото и земята. . . . Трябва да заключим, че . . . друг източник трябва да е отговорен за повечето от енергийния поток от звездата.”—*Eva Novotny, Introduction to Stellar Atmosphere and Interiors (1973), p. 248.
Обобщение на свиването на слънцето: Доказателството, че причината за слънчевата енергия (светлина) са водородни експлозии (термоядрен синтез), би било голямото изобилие на неутрино излъчване. Но такива данни липсват. Определено е открито доказателство, че причината е свиване на слънцето (постепенно намаляване на размерите). Еволюционистите отхвърлят свиването на слънцето като причина, (1) тъй като това би означавало, че нашето слънце и вселената не биха могли да са на повече от няколко милиона години; (2) следователно техните теории за земните слоеве са неверни, и (3) теорията за Големия взрив ще бъде опровергана.
Няма ли доказателства, които подкрепят теорията за Големия взрив? Еволюционистите са способни да посочат само ДВЕ. Ето ги и тях:
[1] ФОНОВАТА РАДИАЦИЯ НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ
Фактът – има малко количество топлина излъчвано от космоса. То се нарича фонова радиация. Тъй като идва равномерно от всички посоки, вярва се, че съществува из цялата вселена. То е много малко количество „топлина”: всъщност, само 2.73°К над абсолютната нула (–270°С).
Теорията – фоновата радиация (наричана също микровълнова радиация), открита за първи път през 1965, е предполагаемо единственото, най-добро доказателство, че е имало Голям взрив. Казва се, че тя е остатък, последните останки и експлозията на Големия взрив.
Учените казват, че фоновата радиация ще докаже теорията по четири начина: (1) Ще идва само от една посока – мястото на Големия взрив. (2) Ще има права радиална посока, за да съответства на математическата теория на Големия взрив. (3) Ще излъчва правилния спектър. (4) Няма да бъде равномерна радиация.
Но откриваме, че ако това е най-доброто доказателство, което теоретизаторите могат да дадат за своите измишления, то със сигурност е слабо.
1 – Тя е във всички посоки. Фоновата радиация идва от всички посоки, а не само от една. Теорията за Големия взрив изисква тя да идва само от една посока – от мястото на Големия взрив. От откриването й досега учените не успяват да съпоставят нейното насочено излъчване (нейната изотропия) с предсказанията за Големия взрив. Нейното движение във всички посоки ни казва откъде идва фоновата радиация: „Фоновата радиация” е всъщност малко количество топлина излъчвано от звездите в цялата вселена. Не може ли да се очаква те да излъчват много слабо количество топлина в космоса?
2 – Радиацията не съответства на теорията, защото е много слаба. Трябва да бъде далеч по-силна. *Фред Хойл, водещ астрофизик през 20-век, казва, че тя трябва да бъде много по-силна.
3 – Фоновата радиация няма правилния спектър. Тя няма свойствата на идеално „черно тяло” (пълно поглъщане на светлина), които биха съответствали на изчисленията на *Макс Планк. Тази радиация не съответства на теоретичния 2.7°К спектър на черно тяло, необходим на теорията за Големия взрив.
4 – Спектърът трябва да е много по-горещ. Топлината излъчвана от радиацията трябва да има далеч по-висока температура. Радиацията трябва да излъчва 100°К спектър на излъчване на черно тяло, което е далеч повече от нейния 2.73°К спектър.
5 – Фоновата радиация е твърде равномерна. Теорията изисква тя да бъде много по-неравномерна и „грапава” (с „флуктуации в плътността”) за да обясни как звездите могат да се образуват от експлозията на Големия взрив. В последните години са засечени някои незначителни неравномерности, но това все още не е достатъчно, за да съответства на теорията.
„Изглежда трудно да се повярва, че докато видимата материя е очевидно неравномерна и събрана на купове от всякакъв мащаб, невидимият междугалактически газ е равномерен и хомогенен.”—*G. De Vaucouleurs, “The Case fro a Hierarchical Cosmology,” Science 167, p. 1203.
„Проблемът е да се примири очевидната равномерност на ранното разширяване, както се вижда от равномерната фонова радиация, с наблюдаваните едромащабни структури [звезди, планети и т.н.]. Една съвършено равномерна космическа експлозия би произвела само все по-разреждащ се газов облак.”—*Peter Pocock and *Pat Daniels, Galaxies (1988), p. 117.
6 – Всички горни точки (радиацията идва то всички посоки, много малко количество топлина, обща равномерност, флуктуации по интензивност) са което трябва да очакваме от радиационната топлина идваща от многото милиарди звезди в цялата вселена. Би било нормално всички тези звезди да излъчват малко количество равномерна радиационна топлина във всички посоки и трябва да очакваме, че радиационната топлина излъчвана от звездите да показва много малки неравномерности на големи разстояния. Не е ли вярно, че всяка звезда изпраща в космоса и топлина, и гигантски протуберанси от време на време? Ако не вярвате, че звездите излъчват топлина в космоса, тогава не вярвате, че слънцето е това, което ви топли.
[2] ЧЕРВЕНОТО ПРЕМЕСТВАНЕ НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ ИЛИ ЗА РАЗШИРЯВАЩА СЕ ВСЕЛЕНА
Фактът – Относително бялата светлина може да се разложи с триъгълна призма от стъкло на всички цветове на дъгата. Когато използваме спектрометър, това може да се направи и със светлината от звездите. В различни точки спектърът е белязан от тъмни вертикални линии. Като се анализират тези линии, могат да се определят видовете елементи във всяка звезда. Спектрален тип е класификация за звездите – на основата на техния спектър, температура на повърхността и маса. Спектрограма е снимка на спектъра на звездата. Спектроскопия е изучаване на спектри.
На единият край на видимия спектър е ултравиолетовото, което има по-висока честота и по-малка дължина на вълната от видимата синя светлина. На другия край на видимия спектър е инфрачервеното (астрономите го наричат просто „червено”).
Всяка звезда има червено преместване до известна степен (тоест целият спектър на звездата е преместен към червения край). Колкото по-далеч от нас е една звезда или галактика, толкова повече е изместен спектърът. Това изместване се нарича червено преместване.
Теорията – „Големите взриватели” (както ги наричат учените) теоретизират, че това червено преместване показва, че вселената се разширява навън от мястото на Големия взрив. Те основават това върху хипотезата, че „скоростната теория” за червеното преместване е единствената причина за червеното преместване. Това означава, че ако източникът на светлина се движи към нас, би трябвало дължината на вълната да бъде леко сгъстена или намалена. Това би направило светлината на има синьо преместване. Ако се отдалечава от нас, тогава дължината на вълната е увеличена, което причинява червено преместване.
„Това червено преместване, наблюдавано в спектралните линии на далечни галактики и тълкувано като доплеров [скоростен] ефект, е ключът към космологията.”—*Carl Sagan, Cosmos, p. 252.
Кое причинява червеното преместване? Напълно очевидно е, че разстоянието на звездата от нас влияе върху червеното преместване. Ето ЧЕТИРИ научни обяснения за червеното преместване, всички които са приети от различни учени:
• Червено преместване поради скоростта (наречено също Доплерова теория за червеното преместване): Това би станало ако звездата се отдалечава от нас. Еволюционистите казват, че всички звезди се отдалечават от нас, и няма друга причина за наблюдаваните червени премествания. Но има и три други възможности:
• Гравитационно червено преместване: Гравитационното въздействие върху светлинните лъчи ще доведе до загуба на енергия в лъча на движещата се светлина. През 1915 *Алберт Айнщайн предсказа, че гравитацията може да пречупва светлината – и че това ще причини червено преместване. По-късно това се оказа истина. Когато светлината се движи към нас от далечни звезди, тя минава покрай други звезди, което леко забавя лъча, причинявайки неговия спектър да се измества към червеното.
„Възгледът на Айнщайн за гравитацията води до предвиждането, че светлината излъчена от източник притежаващ много силно гравитационно поле, ще бъде изместена към червеното (преместване на Айнщайн).”—*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, 1984, p. 50.
Но за да пробутат своите теории за Големия взрив и разширяващата се вселена, еволюционистите пренебрегват гравитационното изместване, както и доплеровото изместване от втори ред.
• Доплерово преместване от втори ред: Източник на светлина, който се движи под прав ъгъл на наблюдателя, винаги ще има червено преместване. Това би станало, ако вселената се движи бавно в огромен кръг около общ център. Знаем, че всяко тяло във вселената се движи по орбита, и в същото време се движи в някаква посока заедно с тялото, около което обикаля. Голяма част от това движение о под прав ъгъл към нас.
• Преместване поради загуба на енергия: Самите светлинни вълни могат пряко да губят енергия докато пътуват през големи разстояния. Това добре обяснява защо най-далечните звезди имат най-голямо червено преместване това също се нарича червено преместване на изморената светлина.
Но теоретиците на Големия взрив твърдят, че скоростта е единствената причина за червеното преместване – защото така могат да кажат, че вселената се разширява в следствие на Големия взрив.
Но данните разкриват, че теорията за червено преместване поради скоростта – като ЕДИНСТВЕНА причина за червеното преместване – е погрешна:
1 – Почти всички звезди и галактики показват червено преместване. Този факт е в съгласие с червените премествания от гравитационни загуби, доплеров ефект от втори ред и загуба на енергия. Но ако като причина за това се приеме единствено теорията за отдалечаването, тогава почти цялата вселена се отдалечава от нас – нашата планета! Истинската теория за разширяваща се вселена би означавала, че всичко се отдалечава от общ център някъде другаде, не от нашата планета. Ако Големият взрив наистина се е случил, вселената ще се отдалечава от мястото, където е станала експлозията, не от нашата планета! Пример: В космоса избухва бомба, хвърляйки парчета във всички посоки. Някои парчета ще летят към нас, докато други ще летят в други посоки. Тази разлика може да се измери. Някои парчета ще летят към нас, някои настрани, а други ще се отдалечават. Ако е имало Голям взрив, бихме могли да открием неговото място като измерваме червените премествания. Но вместо това откриваме само данни, че всичко в космоса има червено преместване; тоест всичко предполагаемо се отдалечава от нас. Тази точка опровергава теориите и за Големия взрив, и за разширяващата се вселена.
ЧЕРВЕНО ПРЕМЕСТВАНЕ – Тук са показани пет спектъра, взети от спектрометрични снимки на далечни обекти във вселената. Числата са според скоростната теория за червеното преместване.
Най-горният е на звезден обект, който според скоростната теория е на 125 милиона км от нас и се отдалечава от нас със скорост 1,200 км в секунда.
Вторият се смята за отдалечен на 1 милиард светлинни години, и бяга от нас с 15,000 км/с.
Третият е определен на 1.4 милиарда светлинни години и 23,000 км/с.
Четвъртият е оценен на 2.5 милиарда светлинни години и 39,000 км/с.
Последният се смята, че е на разстояние 3.96 милиарда светлинни години от нас, и се отдалечава със скорост 61,000 км/с.
2 – Най-близките звезди и галактики имат най-малко червено преместване, а някои от най-близките звезди като че ли се приближават към нас. Колкото по-дълго трябва да пътува светлината преди да стигне до нас, толкова повече тези два вида преместване ще я забавят.
3 – Има данни, че фотоните (частиците светлина) наистина се забавят. Това е напълно обяснимо с червените премествания от гравитация и загуба на енергия.
4 – Квазарите сериозно опровергават скоростната теория за червеното преместване. Те са неизвестни обекти, които показват драстично изместени спектри към червеното. Но ако скоростната теория бъде възприета като причина за тези премествания, те биха били на невъзможно големи разстояния от нас. Някои имат червено преместване от 200 или 300 процента! Това би означавало разстояния до 12 милиарда светлинни години и скорост на отдалечаване над 90 процента от скоростта на светлината! Мнозина астрономи отхвърлиха скоростната теория, когато научиха за това. Тогава дойде откритието на квазари с червено преместване 300-400 процента. Накрая бяха намерени три квазара, които според скоростната теория се движат по-бързо от скоростта на светлината! В отчаян опит да спасят своята теория еволюционистите преизчислиха „константата на Хъбъл,” която е формулата за скоростта на светлината. Но не могат да я променят. Сега наистина са в затруднение! Както пише *Винсънт Етари, „Увеличение от 100 процента на константата на Хъбъл ще намали изчислената възраст на вселената с 50 процента.” А еволюционистите не могат да приемат това!
5 – Светлината има маса. Някои твърдят, че светлината и гравитацията не си взаимодействат. Но *Айнщайн е прав: Светлината може да бъде привличана от гравитацията, защото има маса. Тъй като светлината има маса, тя може да бъде привличана от материята, а също и да й предава движение! Тъй като светлината има маса, звездите, покрай които преминава, упражняват привличане, създавайки леко червено преместване.
„Ако поставим много прецизни везни така, че едното рамо е на тъмно, а върху другото пада светлина, осветената везна бавно ще се премества надолу. Светлината има ‘маса.’ Налягането на светлината върху земната повърхност е изчислено на 34 kg/km2.”—*Isaac Asimov, Asimov’s Book of Facts (1979), p. 330.
6 – Никой никога не е виждал звезден спектър със синьо преместване. Това отлично съвпада с алтернативните теории за червеното преместване (гравитация, доплеров ефект от втори ред, загуба на енергия). Дори близките звезди, за които смятаме, че се движат към нас, имат леко червено преместване. Но ако отдалечаването е единствената причина за червеното преместване, всяка звезда във вселената всъщност се отдалечава от нас! Защо пък ние да сме центърът на тази разширяваща се вселена?
На страници 67-68 от своята книга, Asimov’s New Guide to Science, *Айзък Азимов, убеден еволюционист, изброява 10 причини защо квазарите не съответстват на скоростната теория за червеното преместване..."
Абе каквото и да говорим от Холографския модел на вселената по-добър няма, това е то!
Никога не казвай никога!
|
|
А ето и:
"...ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТИ, КОИТО ОПРОВЕРГАВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДИТЕ
(За още информация, виж *#2/8 Stellar Evolution / #2/34 More Evidence against Stellar Evolution: Star Systems, Globular Clusters, Galaxies / #4/15 More Statements by Scientists.*)
Как са се появили звездите? Не и от еволюция. Ето още причини защо теориите за еволюцията на звездите противоречи на фактите:
1 – Галактиките никога не съществуват самостоятелно. Те винаги съществуват на двойки или в по-големи купове от галактики. Но сгъстяването на газови облаци не може да доведе до формирането на двойки галактики или на групи звезди.
2 – Като правило, количеството материя във всяка галактика не е достатъчно за да обясни защо нейните звезди са събрани по този начин. Съотношението пространство към маса в галактиката е твърде голямо за да събере звездите заедно.
3 – Обичайната форма на галактиките е диск с централно кълбо. Тази форма отхвърля каквото и да е обяснение според физичните закони. Островните галактики не би трябвало да имат толкова координирана структура на вътрешни орбити. Всички звезди би трябвало да се разлетят центробежно. Всяка галактика е като внимателно организиран град в небето. В опит да обяснят тази схема, теоретизаторите заявяват, че трябвало да има „тъмна материя,” която притискала галактиките в купове! Но няма никакви данни, че такова измислено нещо съществува. Нужно е много въображение, за да се поддържа еволюционната теория. Теоретизаторите заявяват, че „97% от вселената липсват.” Говорят за тъмна материя („екзотична материя”), която не могат да намерят (*Marcia Bartusiak, “Missing: 97% of the Universe,” Science Digest, 91:51, December 1983).
4 – Защо дисковите галактики са във формата на диск? Астрономите казват, че няма обяснение какво би могло да постави звездите в такава галактическа структура. Тя със сигурност е красива, с кълбовидни купове извън диска, висящи в пространството като лампиони – но как биха могли случайни движения да произведат такава балансирана художествена хармония?
5 – Всяка галактика, с всичките й звезди, се движи в определена посока; и все пак сборните скорости вътре в галактиката трябва да освободят звездите от гравитацията; но това не става.
6 – Всички данни показват, че тези галактики са били образувани в своето сегашно състояние, и са държани от сила необяснима според природните сили, както ние ги познаваме.
7 – Повече от половината от звездите, които можем да изследваме индивидуално с нашите телескопи, са системи от две или повече звезди. Синоним за еволюция е „случайност.” Как биха могли случайни сблъсквания и свивания на газове да произведат две, три или четири звезди обикалящи една около друга? Те би трябвало да паднат една върху друга или да се разлетят. Опитайте се да поставите два магнита един до друг; ще обикалят ли един около друг или ще се залепят един за друг?
8 – Диференциални двойни системи. Повечето звезди обикалящи една около друга са различни по състав. Спектрите разкриват различни физически свойства за всяка от тях. Повечето двойни системи са съставени от различни типове звезди. Еволюцията не може да обясни това.
9 – Кълбовидните купове са масивни звездни купове. Няма възможен начин те да бъдат образувани по еволюционен път или дори да съществуват. И въпреки това съществуват. Всеки един съдържа от 20,000 до 1 милион звезди! Изчислено е, че само в нашата галактика, Млечния път, има около 200 от тези гигантски купове. Другите галактики съдържат също такъв брой от тях.
10 – В кълбовидните купове няма системи от две или повече звезди. Този факт е необясним според теориите за произхода на звездите.
11 – Кълбовидните купове са изключително стабилни, но те би трябвало да са най-нестабилните обекти във вселената. Звездите в кълбовидните купове би трябвало да се сблъскват една с друга. Организацията на звездите вътре в куповете е изумителна. Всяка несъзнателна сила способна да събере на едно място тези десетки хиляди звезди в кълбовиден куп би трябвало да ги направи да се сблъскат една с друга!
12 – Не може да се каже, че еволюционните сили постепенно са ги „изградили,” тъй като кълбовидните купове винаги съдържат минимален брой звезди, под който не съществуват кълбовидни купове.
13 – Кълбовидните купове обикалят самостоятелно и дори преминават през равнината на галактиката – без да се сблъскват с никоя звезда! Еволюцията не може да обясни това! Тези купове са фантастични кълба от звезди, пръснати над и под галактичните равнини на островните вселени.
14 – Елиптичните галактики са наистина огромни! Далеч по-големи от кълбовидните купове пръснати около островните вселени, елиптичните галактики са свръхгигантски купове от звезди. Няма абсолютно никакъв начин случайните еволюционни движения да могат да произведат елиптични галактики. Как биха могли всички тези звезди да се съберат в този куп, когато извън купа няма нищо в продължение на много светлинни години? Как е възможно всички те са да там, без да се блъскат една в друга или да се разлитат от купа? Те никога не биха могли да се съберат по произволна случайност. Мисли, читателю, мисли. Какво виждаме тук?
15 – Защо галактиките не са равномерно пръснати по цялата вселена вместо да бъдат събрани в свръхкупове? Дори свръхкуповете имат определен ред и подредба. Обикновено в центъра на всеки свръхкуп има една или два гигантски елиптични галактики.
16 – Звездите никога не се доближават на по-малко от определено разстояние една от друга (3.5 светлинни години). Тази високо организирана наредба не може никога да бъде създадена от еволюционни сили.
17 – Данните опровергават еволюционната теория за размера на звездите. Еволюционната теория е, че звездите постепенно стават по-големи докато станат червени гиганти; тогава се свиват в много малки звезди. Тази еволюция на звездите е начертана според теоретичната диаграма на Херцшпринг-Ръсел. Но наскоро беше открито, че между червените гиганти и белите джуджета, в които те предполагаемо еволюират, съществува физическа бариера. Трябвало да става „изхвърляне на маса” със свиването на звездата, но сега се знае, че това не става. Вместо това огромното гравитационно поле на звездата бързо поглъща отново всичко, което тя е изхвърлила.
18 – Първият закон на термодинамиката (законът за запазване на масата/енергията) твърди, че вселената и нашият свят са започнали в идеална съвършеност и качество. Той казва, че материята не може да се появи сама. Той забранява самозараждането на материята и живота.
19 – Вторият закон на термодинамиката (законът за ентропията) казва, че вселената е трябвало да бъде съвършена когато е започнала, иначе до днес тя би била напълно изчерпана. Той отхвърля възможността материята или животът да могат да еволюират в по-голяма сложност. *Алберт Айнщайн заявява, че от всички физически закони, двата закона на термодинамиката не могат никога да бъдат опровергани или заменени с нещо друго. (Виж глава 18, Природните закони, за още много относно това могъщо свидетелство против еволюционната теория.)
20 – Еволюцията на звездите е невъзможна за наблюдаване. Много еволюционисти признават, че не съществува никакво доказателство, че еволюцията се е случила някъде във вселената. В космоса днес звездите не еволюират, и в нашия свят животните и растенията не еволюират..."
Друго си е Холографският модел на вселената, ей, друго си е!
Никога не казвай никога!
|
[
