Защо се ускорява времето ? / Наука / Природни науки / Астрономия

Когато една теория е гнила, колкото и да я кърпиш ще се провали.

Абе каквото и да си говорим много е гнилото бе братче!

"...ИЗБУХВАНЕТО НА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

1 – Теорията на Големия взрив е основана върху теоретични невъзможности. Тя може да изглежда добре като математически изчисления, но не може да се случи в действителност. Малка частица нищо, сгъстена толкова плътно, че избухнала и произвела цялата материя във вселената. Да си говорим сериозно, това са празни приказки. Това е дървено философстване, и нищо друго. Лесно е да се теоретизира на хартия. Големият взрив е теоретична невъзможност, точно както е черната дупка. Лесно е да се теоретизира, че нещо е вярно, когато никога не е било виждано и няма категорично доказателство че съществува или някога се е случило. Нека да не правим научни теории като приказки от Дисниленд.

2 – Нищото не може да се сгъсти. То няма начин да се сгъсти накуп.

3 - Вакуумът няма плътност. Нищото станало много плътно, и затова било избухнало. Но абсолютният вакуум е противоположното на абсолютната плътност.

4 – Няма начална искра за да взриви нищото. Няма огън, няма кибрит. Не може да бъде химическа експлозия, защото не са съществували химикали. Не може да бъде ядрена експлозия, защото не са съществували атоми!

5 – Няма начин да се разшири. Как можете разширите нещо, което е нищо? Дори ако този магически вакуум може някак да бъде събран чрез гравитация, кое тогава ще накара купа от празнота да се разшири? „Гравитацията,” която го е събрала на едно място, ще му попречи да се разшири.

6 – Нищото не може да произвежда топлина. Силната топлина причинена от избухването на нищото била променила нищото в протони, неутрони и електрони. Първо, празен вакуум в абсолютния мраз на космоса не може сам да стане горещ. Второ, празното нищо не може магически да се превърне в материя. Трето, не може да има топлина без енергиен източник.

7 – Изчисленията са твърде идеални. Ще се изисква твърде съвършена експлозия. В много точки теоретичните математически изчисления необходими да се превърне Големият взрив в звезди и в нашата планета въобще са невъзможни; в други те са твърде идеални. Запознатите с проблема учени ги наричат „твърде съвършени.” Трябва да бъдат преодолени математически ограничения, което са невъзможни за преодоляване. Вероятностните граници за постигане на успех са просто твърде тесни.

Повечето точки на теорията са невъзможни, а някои изискват параметри, които ще изискват чудеса, за да бъдат изпълнени. Един пример за това е разширяването на първоначалното огнено кълбо от Големия взрив, което те поставят съвсем точно в най-тесните вероятностни граници. Един еволюционистки астроном, *Р. Х. Дик, го казва добре:

„Ако огненото кълбо се беше разширило само с 0.1% по-бързо, настоящият темп на разширяване щеше да бъде 3×103 пъти по-голям. Ако първоначалната скорост на разширяване беше с .1% по-малка, Вселената би се разширила само до 3×10-6 от своя сегашен радиус преди да се свие отново. При този максимален радиус плътността на обикновената материя би била 10-12 g/m3, над 1016 пъти повече от сегашната плътност на материята. В такава Вселена не биха се формирали никакви звезди, защото тя не би съществувала достатъчно дълго, за да формира звезди.”—*R. H. Dickey, Gravitation and the Universe (1969), p. 62.

8 – Такова уравнение не би произвело вселена, а дупка. През 1974 Роджър Сейнт Питър развива сложно математическо уравнение, което показва, че теоретизираният Голям взрив не би могъл да избухне във водород и хелий. Реално, Сейнт Питър казва, теоретичната експлозия (ако е възможно такава въобще да се случи) ще се свие обратно и ще направи теоретична черна дупка! Това означава, че един въображаем обект ще погълне друг въображаем обект!

9 – Във вселената няма достатъчно антиматерия. Това е голям проблем за теоретизаторите. Първоначалният Голям взрив би произвел еднакви количества позитивна материя (материя) и негативна материя (антиматерия). Но съществуват само малки количества антиматерия. Количествата материя и антиматерия би трябвало да са еднакви – ако Големият взрив е истина.

„Тъй като материята и антиматерията са еквивалентни във всяко отношение освен в противоположността на електромагнитните заряди, всяка сила [като Големия взрив], която създаде едното, трябва да създаде и другото, и вселената трябва да бъде съставена от еднакви количества от двете. Това е дилема. Теорията ни казва, че някъде трябва да има антиматерия, а наблюденията отказват да го потвърдят.”—*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, p. 343.

„Ние сме напълно уверени от нашите наблюдения, че вселената днес съдържа материя, но много малко антиматерия, ако въобще я има.”—*Victor Weisskopf, “The Origin of the Universe,” American Scientist, 71, p. 479.

10 – Антиматерията от Големия взрив би унищожила всяка нормална материя. Този факт е добре известен на физиците. Когато двете бъдат произведени в лабораторни условия, те незабавно се анихилират една друга.

Споменахме десет причини защо материята не може да бъде произведена от предполагаем Голям взрив. Но сега ще видим какво би станало, АКО действително е имало Голям взрив.

РАЗПРОСТРАНЯВАЩИТЕ СЕ ЧАСТИЦИ

1 – Няма начин да се съберат частиците. Когато частиците се втурнат във всички посоки от една централна експлозия, те ще продължат да се отдалечават все повече една от друга.

2 – Външното пространство е безфрикционно, и следователно няма начин да се забави движението на частиците. Големият взрив е теоретизиран в напълно празно пространство, в което една експлозия го изпълва с разпространяваща се във всички посоки материя. Няма начин тези частици някога да забавят движението си.

3 – Частиците ще запазят един и същ вектор (скорост и посока) на движението си завинаги. Ако приемем, че частиците се движат през напълно празно пространство, няма начин те да променят посоката си. Не биха могли да се съберат и да започнат да се въртят една около друга.

4 – Няма начин да се забави движението на частиците. Те се движат със свръхзвукова скорост, и всеки изминат километър ще ги отдалечава една от друга.

5 – Няма начин да се промени посоката даже на една частица. Те ще продължат да се движат завинаги, без никога да се забавят, нито да променят посоката си. Няма начин да бъдат направени частиците да се формират в атоми или да се събират в газови облаци. Ще е необходим въртящ момент, а законите на физиката не могат да го произведат.

6 – Как биха се зародили техните атомни структури? Атомите, дори водородът и хелият, имат сложна структура. Няма начин бързо разпространяващи се частици, непрекъснато отдалечаващи се една от друга, да се подредят сами в атомни структури.

Сега ще допуснем, че противно на физическите закони, (1) частиците магически наистина са успели да се придвижат една към друга, и (2) частиците са успели да се забавят и да променят посоката си.

ЧАСТИЦИТЕ ПРОМЕНЯТ ПОСОКАТА СИ И ФОРМИРАТ ГАЗОВИ ОБЛАЦИ

Теорията—Постепенно разпространяващите се във всички страни частици били започнали да се въртят една около друга, формирайки атоми. Тогава тези атоми още повече променят посоката си (този път един към друг) и формират газови облаци, които тогава се събират в звезди.

Тази част от теорията за еволюцията на звездите е също толкова странна както частите, които я предшестват.

1 – Газовите молекули във външното пространство са много далеч една от друга. Под „газ” имаме предвид атоми водород или хелий, които са разделени един от друг. Целият газ във външното пространство е толкова разреден, че е далеч по-рядък от най-празната бутилка с вакуум в коя да е лаборатория в света! Газът във външното пространство е по-разреден (по-малко плътен; по-голямо разстояние между атомите) от всичко, което е на земята.

2 – Нито водородът, нито хелият във външното пространство се събират на куп. Всъщност, и на земята няма газ, който да се събира на куп. Газът винаги се разширява; той не се събира. Много по-малко вероятно е отделни атоми водород или хелий да се събират на куп във външното пространство.

Сега ще ДОПУСНЕМ, че разпространяващите се, движещи се изключително бързо, раздалечаващи се атоми (изстреляни от експлозията на Големия взрив) могат да забавят движението си, да променят посоката си и да формират огромни облаци.

ГАЗОВИТЕ ОБЛАЦИ СЕ СЪБИРАТ В ЗВЕЗДИ

1 – Тъй като газът във външното пространство не се събира на куп, газът не може да произведе достатъчна взаимна гравитация, за да се събере в облак. И ако не може да се събере на куп, не може да формира звезди. Идеята за таз, който сам се събира във външното пространство за да формира звезди, е ненаучна фантастика. Мъглата, била на земята или в космоса, не може да събира на топка. Веднъж като е формирана, звездата поддържа своята гравитация, но няма начин природата сама по себе си да произведе звезда. Събирането на газа на едно място е проблемът. Газът носещ се във вакуум не може да се събере в звезди. Вече съществуващата звезда ще абсорбира газ чрез своето гравитационно привличане. Но преди звездата да съществува, газът няма да се сгъсти сам и да образува звезда – или планета или каквото и да било друго. Тъй като и водородът, и хелият са газове, те могат да се разпръсват, но не и да се събират на куп.

2 – Внимателният анализ разкрива, че няма достатъчно материя в газовите облаци за да произвежда звезди.

3 – Не би имало достатъчно време за газа да достигне сега известните размери на вселената, за да формира звезди. Еволюционистите ни казват, че Големият взрив е станал преди 10 до 15 милиарда години, а звездите са се формирали 5 милиарда години след това. Те дават на газа само около 2½ милиарда години да се събере в звезди! Техният проблем с възрастта е причинен от откриването на предполагаемо много далечни квазари (които ще разгледаме по-късно), разстоянието до някои от които е определено на 15 милиарда светлинни години, тъй като имат червено преместване от 400 процента. Това би ги направило на възраст 15 милиарда години, което е твърде много, за да се впише в теорията. Не е нужно да си ядрен физик, за да схванеш математиката в това изречение. Простата аритметика ще ти каже, че няма достатъчно време.

4 – Газовите облаци във външното пространство се разширяват; те не се свиват. Но те ще трябва да се свият за да образуват каквото и да е. Която и да е от тези точки сама по себе си е достатъчна, за да опровергае теорията за еволюцията на звездите.

5 – Ако теорията за Големия взрив е вярна, вместо вселена от звезди ще има само външен пръстен от бързо движеща се материя. Разпространяващата се материя или газови облаци ще продължи да се движи навън без никога да намали скоростта си. В безфрикционно пространство, без материя пред себе си, с която да се сблъсква, предполагаемата материя от първоначалния взрив ще продължи да се разпространява завинаги. Този факт е също толкова сигурен, както споменатите преди него.

6 – За да може газът да произведе звезди, той трябва да се движи в няколко посоки. Първо, трябва да спре да се движи навън от центъра. След това трябва да започне да се движи в кръг (теориите за произхода на звездите изискват газ, който се върти около ос). След това въртящият се газ трябва да се сгъсти. Но няма нищо, което да предизвика тези движения. Атомите от предполагаемия Голям взрив трябва просто да продължат да се раздалечават завинаги. Линейното движение ще трябва мистериозно да се промени във въртящ момент.

7 – Количество от газ движещ се в една и съща посока в безфрикционното пространство е твърде стабилен, за да направи нещо друго освен да продължи да се движи напред.

8 – Газът във външното пространство, който се върти около общ център, ще се разлети във всички посоки, няма да се сгъсти.

9 – Във вселената няма достатъчно маса за различните теории за произхода на материята и звездите. Общата средна плътност на материята във вселената е около 100 по-малка от количеството необходимо за теорията за Големия взрив. Вселената има много малка средна плътност. Да го кажем по друг начин, във вселената няма достатъчно материя. Този проблем на „липсващата маса” е сериозна пречка, не само за ентусиастите на Големия взрив, но също и за теоретиците на разширяващата се вселена (*P. V. Rizzo, “Review of Mysteries of the Universe,” Sky and Telescope, August 1982, p. 150). Астрономите са единодушни, че проблемът съществува. Например, Хойл казва, че без достатъчно маса във вселената не би било възможно газът да образува звезди.

„Опитите да се обяснят едновременно разширяването на вселената и сгъстяването на галактиките трябва да бъдат до голяма степен противоречиви доколкото гравитацията е единственото силово поле в разсъжденията. Защото ако кинетичната енергия на разширяването е достатъчна за да създаде универсално разширение против гравитационното поле, то тя също е достатъчна за да попречи на местно сгъстяване под гравитацията, и обратно. Ето защо по същество формирането на галактиките се пропуска без коментари в повечето космологични системи.”—*F. Hoyle and *T. Gold, цитирано в *D. B. Larson, Universe in Motion (1984), p. 8.

10 – Водородният газ във външното пространство не се събира на купове. Изследването на *Харуит опровергава възможността водородният газ в космоса да се сгъсти. Това е сериозен прелом в опровергаването на Големия взрив и свързаните с него теории за произхода на материята и звездите. Проблемът е двоен: (1) Плътността на материята в междузвездното пространство е твърде ниска. (2) Няма нищо, което да привлича частиците материя в космоса да се притиснат една в друга. Помислете за минута; тези факти не са ли очевидни?

Тази точка е толкова важна (защото тя унищожава теорията за произхода на звездите), че трябва да се спомене изследването на *Харуит:

Изследването на *Харуит разглежда математическата вероятност водородните атоми да се съберат и да образуват малки зърна от няколко атома, чрез случайно събиране на междузвездни атоми и молекули в едно ядро, като минават един покрай друг с различна скорост използвайки най-благоприятни условия и максимално възможната сила на привличане за частици, Харуит определя, че времето необходимо за газ или други частици да се съберат в куп с радиус една стохилядна от сантиметъра е около 3 милиарда години! Използвайки по-нормални начални условия, ще бъдат необходими около 20 милиарда години, за да се произведе едно малко зрънце материя някъде в космоса. Както почти всички учени цитирани в нашата поредица от 1326 страници, Evolution Disproved (на която тази книга е съкратена форма), *Харуит не е креационист (*M. Harwit, Astrophysical Concepts, 1973, p. 394).

11 – Изследователските открития на *Новотни са също много важни. В една книга издадена от Оксфордския университет, *Новотни обсъжда проблема за „газовото разсейване.” Според физическите закони газът във вакуум се разширява, а не се свива; следователно той не може да образува звезди, планети и т.н. Това, което не може да стане, не може да стане, независимо колко време му давате. Съгласни ли сте?

Ако сте съгласни, тогава разсъждавате научно (защото сте съгласни с научните факти); ако не сте съгласни, тогава се заблуждавате.

Сега ще ДОПУСНЕМ, че облаците са се събрали в онова, което еволюционистите наричат „протозвезди,” или звезди първо поколение.

ЗВЕЗДИТЕ ИЗБУХВАТ И СВРЪХНОВИТЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ТЕЖКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Проблемът—Големият взрив е произвел само водород и хелий. По някакъв начин трябва да бъдат направени 90-те по-тежки (след хелия) елемента. Теоретиците трябва да намерят начин да обяснят тяхното съществуване.

Теорията—Първите образувани звезди били така наречените „звезди първо поколение” (също наречени „звезди ІІІ население”). Те съдържали само по-леки елементи (предимно водород и хелий). След това всички тези звезди избухвали по няколко пъти. Милиарди след милиарди звезди продължавали да избухват, в продължение на милиарди години. Постепенно тези експлозии произвели всички по-тежки елементи.

Това схващане е също толкова лишено от разум, както и предишните.

1 – Друга въображаема необходимост. Както всички други страни на тази теория, и тази е включена за да вкара по някакъв начин по-тежките елементи във вселената. Еволюционистите признават, че Големият взрив бил създал само водород и хелий.

2 – Ядрените интервали при атомни маси 5 и 8 правят невъзможно за водорода и хелия да се променят в кой да е от по-тежките елементи. Това е изключително важна точка, и тя се нарича „хелиев интервал на маса 4” (тоест, веднага след хелий 4 има празно място). Следователно избухващите звезди не могат да произведат по-тежките елементи. (Някои учени размишляват, че малко могат и да бъдат произведени, но дори това не би било достатъчно за да осигури всички съществуващи тежки елементи в нашата вселена.) Сред нуклидите, които могат да се формират, има празни места при маси 5 и 8. Нито водородът, нито хелият могат да прескочат интервала при маса 5. първият интервал е причинен от факта, че нито протон, нито неутрон може да се присъедини към хелиево ядро с маса 4. Поради този интервал единственият елемент, в който водородът може нормално да се превърне, е хелий. Дори да прескочи това празно място, ще се спре отново на маса 8. Взривът на водородната бомба произвежда деутерий (водород-2), който от своя страна образува хелий-4. Верижната реакция на ядрени преобразувания от водородната бомба биха продължили да образуват все по-тежки елементи докато стигнат до уран; но процесът спира при интервала при маса 5. Ако не беше този интервал, слънцето би излъчвало уран към нас!

„В последователността от атомни числа 5 и 8 са празни. Тоест, няма стабилен атом с маса 5 или маса 8. . . . Тогава въпросът е: Как може изграждането на елементите чрез прихващане на неутрони да прескочи тези празни места? Процесът не може да отиде отвъд хелий 4, а дори да прескочи този интервал, ще спре отново при маса 8. това основно възражение срещу теорията на Гамоу е голямо разочарование предвид надеждата и философската привлекателност на идеята.”—*William A. Fowler, California Institute of Technology, цитирано в Creation Science, p. 90.

Уточнение: ако погледнете в коя да е периодична таблица на елементите, ще откриете, че атомното число на водорода е 1.008. (Деутерият е изотоп на водорода с тегло 2.016.) След това идва хелий (4.003), следван от литий (6.939), берилий (9.012), бор (10.811), и т.н. При маси 5 и 8 има празни места.

Но не могат ли водородните експлозии да прескочат тези празни места? Не. Ядреното делене (ядрена бомба или реактор) разцепва (на две неравни части) уран на барий и технеций. Ядреният синтез (водородна бомба) съчетава (удвоява масата на) водорода до деутерий (хелий-2), който след това се удвоява до хелий-4 – и спира там. Така че водородният взрив (дори в звезда) не преминава интервала при маса 5.

Сега ще ДОПУСНЕМ, че взривовете на водород и хелий могат да прескочат интервалите при маси 5 и 8:

3 – Няма достатъчно теоретично време да се произведат всички необходими тежки елементи съществуващи сега. От спектрографите знаем, че по-тежките елементи са пръснати из цялата вселена. Казват, че първите звезди се били образували около 250 милиона години след първоначалния Голям взрив. (Никой никога не датира Големия взрив на преди повече от 20 милиарда години, а наскоро датата беше снижена на 15 милиарда години.) Известно дълго време след като газът се събрал в звезди „първо поколение,” теоретизира се, че повечето от тях избухнали, и 250 милиона години по-късно се преобразували в звезди „второ поколение.” Те били избухнали за да образуват звезди „трето поколение.” Нашето слънце било второ или трето поколение звезда.

4 – В небето няма звезди от население ІІІ (също наречени звезди от първо поколение. Според теорията и днес трябва да има звезди от „население ІІІ,” съдържащи само водород и хелий, много от които са избухнали и са образували „население ІІ” (звезди от второ поколение), но в небето има само звезди население І и ІІ (*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, 1984, pp. 35-36).

5 – Случайните взривове няма да създадат сложни системи от орбити. Теорията изисква да избухнат безброй милиарди звезди. Как биха могли случайни експлозии да доведат до чудно сложните кръгови системи, които намираме в орбитите на слънцата, звездите, двойните звезди, галактиките и звездните купове? Вътре във всяка галактическа система стотици милиарди звезди участват в тези взаимосвързани орбити. Ако тези внимателни баланси не се поддържаха, планетите биха паднали върху звездите, а звездите биха паднали върху центровете на галактиките – или биха се разлетели! Над половината от всички звезди в небето са в двойни системи, където две или дори повече звезди обикалят една около друга. Как биха могли такива удивителни системи да бъдат следствие от взривове? Тъй като няма звезди „първо поколение” („население ІІІ”), теорията за Големия взрив изисква всяка звезда да избухне поне два пъти. Но произволните експлозии никога не произвеждат орбити.

6 – Няма достатъчно избухващи свръхнови за да произведат необходимите тежки елементи. Има 81 стабилни елемента и 90 природни елемента. Всеки има необикновени качества и сложни орбити. Когато една звезда избухне, тя се нарича нова. Когато избухне голяма звезда, тя става изключително ярка за няколко седмици или месеци и се нарича свръхнова. Казват, че само взривовете на свръхнови могат да произведат много от необходимите тежки елементи, но има твърде малко такива експлозии.

7 – През цялото записана история почти е нямало експлозии на свръхнови. Ако експлозиите са ставали в миналото, те трябва да стават и сега. Астрономите изследователи ни казват, че на век се виждат една или две експлозии на свръхнови, и само 16 са избухнали в нашата галактика през последните 2,000 години. Цивилизациите в миналото внимателно са записвали всяка една. Китайците са наблюдавали една през 185 от Хр., и още една през 1006 от Хр. Свръхновата през 1054 образува Раковата мъглявина, и е била видима на дневна светлина в продължение на седмици. Била е отбелязана и в Европа, и в Далечния изток. Йохан Кеплер пише книга за следващата, през 1604. Следващата ярка звезда е през 1918 в Орел, а последната в булото на Големия Магеланов облак през февруари 1987.

„Свръхновите са доста различни . . . и астрономите са нетърпеливи да изследват в подробности техните спектри. Основната трудност е тяхната рядкост. Средният брой за всяка галактика е около 1 на 650 години. . . . Свръхновата в Андромеда през 1885 е била най-близката до нас в последните 350 години.”—*Isaac Asimov, New Guide to Science (1984), p. 48.

8 – Защо звездните експлозии са спрели така тайнствено? Теорията изисква всички звезди да са избухвали, и то често. Наблюдаваните факти са, че през цялата писана история звездите избухват много рядко. За да обяснят това, еволюционистите приемат за даденост, че преди 5 милиарда години експлозиите внезапно престанали. Много удобно. Когато теорията е била формулирана през 40-те, астрономите са можели да виждат с телескопи звезди, чиято светлина ги е напуснала преди 5 милиарда години. Но днес можем да виждаме звезди, които са на 15 милиарда светлинни години от нас защо не виждаме масивен брой звездни експлозии далеч в космоса? Звездите са си наред; теорията е погрешна.

9 – Най-далечните звезди, за които се казва, че са на възраст почти времето на Големия взрив, не избухват – и все пак те съдържат по-тежките елементи. Сега можем да виждаме надалеч в пространството почти назад до предполагаемото начало на времето от Големия взрив. Благодарение на телескопа Хъбъл можем да виждаме далеч в пространството назад до началото на теоретичното време на еволюционистите. Но както и с най-близките звезди, най-далечните съдържат по-тежките елементи (те са „второ поколение”), и не избухват по-често от близките звезди.

10 – Свръхновите не изхвърлят достатъчно материя за да създават допълнителни звезди. Няма много избухвания на звезди и повечето от тях са експлозии на малки звезди (нови). Но новите изхвърлят много малко материя. При експлозията малката звезда гуми само едно стохилядна от своята материя; взрив на свръхнова губи около 10 процента; но дори това количество не е достатъчно за да произведе всички по-тежки елементи намиращи се в планетите, междузвездния газ и звездите. Така че свръхновите – източникът на Гамоу за почти всички елементи във вселената – се случват твърде рядко и произвеждат твърде малко количество от тежки елементи – за да произведат огромното количество съществуващо във вселената.

11 – В изтичащия газ от взривовете на свръхнови са открити единствено водород и хелий. Теорията изисква много взривове на свръхнови за да се произведат тежките елементи. Но няма достатъчно свръхнови – и изследванията показват, че те не произвеждат тежки елементи! Всичко, което е необходимо, е да се обърне спектроскопът към избухнала свръхнова и да се анализират елементите в изтичащия газ от бившата звезда. *К. Дейвидсън направи това през 1982 и откри, че Раковата мъглявина (резултат от свръхновата от 1054) съдържа само водород и хелий. Това означава, че независимо от температурата на взрива, интервалът след хелий-4 не е бил прескочен. (Теоретизира се, че свръхновата ще произведе достатъчно високи температури за да се прескочи интервалът.) Интервалите при маси 4 и 8 предотвратяват създаването на тежки елементи.

12 – Избухването на звезда не може да произведе друга звезда. Теоретизира се, че избухванията на свръхнови могат да накарат намиращия се наблизо газ да се сгъсти и да образува нови звезди. Но ако една звезда избухне, тя само ще изстреля газ във всички посоки, и всеки газ около нея ще бъде изтикан с него.

И така откриваме, че данните не подкрепят различните страни на теориите за Големия взрив и еволюцията на звездите..."

Има и други доста по-интересни причини за провала на ТГВ - мога да ги цитирам.