Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 06:14 18.06.24 
Природни науки
   >> Астрономия
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Тема Имплицитен ли е етерът в СТО?  
Автор ribarqt_ (чудат)
Публикувано18.10.11 21:52



Когато въображаемо извършваме експеримента в неподвижния Етер (система K), а го наблюдаваме реално от движещата се Земя (система K'), получаваме зависимостите за гледна точка K', а именно [полагаме b=(1-v2/c2)1/2]:

x'=x/b-vt/b ; t'=t/b-(v/c2)x/b ;

или x'=(1/b)(x-vt) ; t'=(1/b)[t-(v/c2)x] ;

или x'=(1/b)xкорегирана; t' =(1/b)tкорегирано; в обобщен вид x'=x/b ; t'=t/b

Това е обратен, огледален образ на връзката x-x', t-t'.

Когато реално извършваме експеримента на движещата се Земя (система K') а мислено го наблюдаваме от неподвижния Етер (система K), която постановка са реализирали Майкълсън и Морли, получаваме зависимостите за гледна точка K, а именно:

x=x'b+v.t ; t=t'b+(v/c2)x ;

или x-vt=x'b ; t-(v/c2)x=t'b ;

или xкорегирана=x'b ; tкорегирано=t'b ;

Това е прав, реален образ на връзката x-x', t-t'.

Всяка друга интерпретация ще представлява изопачаване на действителността. Природата е устроена на принципа на противоположностите. Граничната скорост на светлината е всъщност средна скорост на светлинния сигнал по затворения контур "отиване-връщане". Тъкмо тази средна скорост е постоянна величина във всички системи и във всички посоки. Това следва да е коректната дефиниция на втория постулат на Специалната теория на относителността.




ВЪВЕДЕНИЕ

Физиката твърди, че Специалната теория завинаги е "изгонила" така наречения Етер от научното пространство. Като пример за несъвместимост на Етера с научната практика се сочат уж противоречивите изводи от опитите на Брадли, Майкълсън-Морли и Физо. [1, стр.466, 467] Но "несъответствията, предизвикани от Етера", в действителност са резултат от ред погрешни интерпретации. До момента не съществува природно явление или експериментален резултат, които да не могат да бъдат обяснени от позициите на реално съществуващ, абсолютно неподвижен Етер.

Ще демонстрираме този факт, като изведем трансформациите на Лоренц от опита на Майкълсън и Морли, т.е. изхождайки от реалното физическо присъствие на Етера във всемирното пространство.




ИЗЛОЖЕНИЕ

Съгласно опита на Майкълсън-Морли, Земята – инерциална система K'(x', t'), се движи надясно със скорост v относно абсолютно неподвижния Етер – инерциална система K(x, t).




Етерът – абсолютно неподвижната система K – представлява средата, в която се разпространяват светлинните сигнали. Тя е тяхната собствена система. Светлинните сигнали са органично свързани с нея. Сиреч, те са зависими единствено от система K . Характеристиките на тази среда регламентират величината и постоянството на тяхната скорост. В този смисъл само в Етера светлинните сигнали ще се разпространяват с една и съща гранична скорост c във всички посоки.




Всички останали инерциални системи, в това число и система K' (Земята), се движат с различни скорости спрямо абсолютно неподвижната система K (Етера). Ясно е, че светлинните сигнали са напълно независими от посоката и скоростта на тяхното движение, респективно от движението на своя източник.




Уредът, с който се извършва опита, представлява интерферометър с две взаимно перпендикулярни рамена и с интерференционен екран в тяхната пресечна точка O . Рамената, от своя страна, са съоръжени с огледала, съответно в точка A върху успоредното на движението рамо OA – оста Х на система K , по която се осъществява движението XºX' –и в точка B върху напречното на движението рамо OB –оста Y на система K , –при което OA=OB .




Светлинният сигнал по успоредното рамо се отправя също надясно в посоката, в която се движи система K' (респективно, в която се движи интерферометърът, с източника на светлината).




За пълно оформяне на картината на сравняването от гледните точки K и K' е необходимо опитът да се реализира не само с уред, разположен на движещата се Земя (система K'), както са направили Майкълсън и Морли, а още и в противоположния вариант – с уред, разположен в абсолютно неподвижния Етер (в система K). Т.е., редно е по темата да се покажат и сравнят резултатите от двата противоположни експеримента.




Провеждане на опита в неподвижния Етер – система K.




Възпроизвеждаме опита с интерферометър, мислено инсталиран в абсолютно неподвижния Етер (система K), а водим наблюдението от движещата се спрямо него Земя (система K').




По този начин фактически ще реализираме следните задължителни, от векове насам осмислени, познавателни стъпки (останали неразбрани от физиката):




1) Оформяме решение-теза от наблюдението на опита в неподвижната изходна система K .




2) Правим преход-отиване в движещата се система K' . Оформяме решение-антитеза от наблюдението на опита откъм система K' (обърнат, огледален образ на вярното решение).




3) Правим преход-връщане в неподвижната система K (затваряме познавателния контур). Оформяме окончателното решение-синтез на опита – обръщаме обърнатия образ, получавайки така правия (обратен на обратния), реалния образ на решението.




Започваме с тази постановка, защото тъкмо опознавателни стъпки 1 и 2 следва и самата Специална теория на относителността. Тя обаче спира до тук, вземайки огледалния резултат 2 за реален.




Но да се върнем на детайлите. Показанията на уреда в система K ще заснемаме директно от него, а същите откъм система K' ще постигаме по изчислителен път.




Измерванията в системата, в която провеждме опита, ще отбелязваме с главни букви, носещи нейния индекс, а измерванията в другата система – със съответните малки букви с нейния индекс.




Няма съмнение, че този вариант на експеримента ще представлява една огледална (привидна) ситуация, в която вече Земята е неподвижна, а Етерът, с интерферометъра в него, се движи спрямо нея с обратна скорост v, носейки със себе си и светлинните сигнали по двете рамена на уреда (понеже е тяхната собствена среда-система).




В този случай "часовникът" (интерференционната картина) в началото O очевидно ще измерва отделните етапи на опита с времето T на система K . От система K' същите етапи ще измерваме чрез изчисления с времето t' . Тези изчисления са напълно възможни благодарение на определителните условия, предоставени ни от дефинирания статут на Етера, както и на факта, че едновременността на едноместните събития е абсолютна.




Мащабите на система K , като изходна, ще са базови. Съответно базови ще са и измерваните с тях собствени дължини LOA=LOB на успоредното на движението рамо OA и на напречното OB и собствени времена TOA=TOB за изминаването им от сигналите по тях.




Според мащабите на система K' , дължините на същите рамена и съответните им времена ще бъдат l'OA , l'OB и t'OA , t'OB .




За напречното рамо, поради липсата на относително движение по него, ще е в сила равенството:



l'OB = LOB и значи l'OB = LOA понеже по условие LOA = LOB (1)



Съгласно изходните условия, наложени от Етера, при тази постановка на опита, както обърнахме внимание, система K' остава привидно неподвижна, а Етерът с уреда огледално се движи спрямо нея, но вече наляво със скорост v , като светлинният сигнал запазва движението си надясно по успоредното рамо със скорост c . Тогава, при едновременното отправяне на сигналите от общото начало в двете направления, за система K' огледалото върху успоредното рамо ще се движи заедно със сигнала по него със скорост v , обратна на скоростта c на сигнала, което означава, че фактически сигналът ще се движи спрямо K' със скорост c-v . Така, ако маркираме участъка "отиване" с индекс 1, огледалото ще бъде достигнато от сигнала след изминат точен път l'1 и за точно време t'1 , както следва:

l'1 = l'OA - v t'1 = l'OA(1-v/c) и t'1 = (t'OA/c-v) -(vt'1/c-v)= l'OA/c = t'OA (2)


Сега да приведем тези равенства към скорост c на сигнала чрез преобразуване на отношението l'1/t'1=c-v във вида l'1/t'1(1-v/c)=c . Тогава очевидно разсъжденията ни ще са следните: сигналът или изминава път l'1/(1-v/c) със скорост c за време t'1, или изминава път l'1 със скорост c за време t'1(1-v/c). В случая изразът l'1/(1-v/c) ще отбележим като (l'1)C – път, приведен към скорост c . Съответно изразът t'1(1-v/c) ще отбележим като (t'1)C – време, приведено към скорост c . Ясно е, че по този начин равенства (2) могат да получат едно от следните две равностойни представяния:




(l'1)C = l'OA и t'1 = t'OA (2a)



l'1 = l'OA(1-v/c) = l'OA - vt'OA и (t'1)C = t'OA(1-v/c) = t'OA - (v/c2)l'OA (2b)




По уравнение (2a) сигналът, движейки се със скорост c , ще измине приведения път (l'1)C за истинското време t'1 . По уравнение (2b) сигналът, движейки се със скорост c , ще измине истинския път l'1за приведеното време (t'1)C.




За отразения сигнал (участъкът "връщане" ще маркираме с индекс 2) началото O на същото рамо заедно със сигнала ще се движат със скорост v , по посока на скоростта c на сигнала, което означава, че фактически сигналът ще се движи спрямо K' със скорост c+v . Така началото ще бъде достигнато от сигнала след изминаване на точен път l'2 за точно време t'2 , както следва:



l'2 = l'OA + vt'2 = l'OA(1+v/c) и t'2 = (l'OA/c+v) + (vt'2/c+v) = l'OA/c = t'OA (3)




И тези равенства ще приведем към скорост c на сигнала чрез преобразуване на отношението l'2/t'2 =c+v във вида l'2/t'2(1+v/c)=c . Тогава, както и горе, (l'2)C=l'2/(1+v/c) ще е приведеният път, а (t'2)C=t'2(1+v/c) ще е приведеното време. Така уравнения (3) също получават двете си равностойни представяния, а именно:




(l'2)C = l'OA и t'2 = t'OA (3a)



l'2 = l'OA(1+v/c) = l'OA + v t'OA и (t'2)C = t'OA(1+v/c) = t'OA + (v/c2)l'OA (3b)




Отново по уравнение (3a) сигналът, движейки се със скорост c , ще измине приведения път (l'2)C за истинското време t'2 , а по уравнение (3b) ще измине истинския път l'2 за приведеното време (t'2)C .




В същото време в система K сигналът по условие се движи с граничната скорост c и затова, без каквито и да е привеждания, ще фиксира следните точни пътища и времена:




L1 = L2 = LOA и T1 = T2 = TOA (4)




И така, съгласно (4), в система K участъците "отиване" и "връщане" представляват еднакви пътища, изминавани за едно и също време с постоянна скорост. А съгласно (2) и (3), в система K' същите участъци представляват различни пътища, изминавани за едно и също време с различна скорост. Т.е., оказва се, че едновременните разноместни събития в K (в неподвижния Етер) ще са едновременни и в K' и във всяка друга инерциална система.




По-нататък, с данните от (2) и (3) за успоредното рамо, което ще индексираме със символа "II" , се намират общите път и време в K' за пълния цикъл "отиване-връщане" на сигнала, а именно:



l'II = l'1 + l'2 = 2l'OA и t'II = t'1 + t'2 = 2t'1 = 2t'2 = 2t'OA = l'II/c = 2l'OA/c (5)




Същият затворен контур в K ще дава равенствата:




LII = L1 + L2 = 2LOA и TII = T1 + T2 = 2T1 = 2T2 = 2TOA= lII/c = 2lOA/c (6)




Съпоставянето на тези резултати от затварянето на контура позволява да се визуализират редица показателни заключения, направени до момента по пътя на логическото разсъждаване. При това дава възможност да се потвърди тяхната правдивост, тъй като зависимостите в система K са неоспорими по условие.




Поради принадлежността на сигнала към Етера (към система K ), в система K' на практика е невъзможно да се установят поотделно пътищата му от началната точка O до огледалото A и обратно от A до O (просто няма как измерването да става по друг начин, освен с един часовник, разположен в О). В този пункт експериментът се натъква на обективно съществуваща невъзможност. Тя се явява причина, в K' (във всяка система извън K ) да е измерваемо само сумарното разстояние за пълния цикъл "отиване-връщане" на сигнала.




Видно е, че резултат (5) не се интересува от структурата на сбора (която само за K е ясно тъждество), но е категоричен в констатацията, че в K' всяко измерване по неизбежния затворен контур, независимо от посоката на сигнала, винаги ще регистрира една и съща негова средна скорост, равна на граничната с . Това е и единствената обоснована и неопровержима отправна база за разсъждения.




Именно в съгласие с нея заключихме, че във всички системи, без K , измерването с един часовник, с последващо разполовяване на резултата няма да е съвсем точно, но ще е възможно най-точното, най-близкото до истината. Единствено в K с подобно измерване и последващо разполовяване на резултата ще се постига абсолютната истина. Но тази система, така както е свързана с Етера, казахме, се явява идеална и затова непостижима. Ето защо в нея може да се експериментира само въображаемо.




Тук трябва изрично отново да бъде подчертано, че намерените така наречени "точни" и "приведени" пътища и времена поотделно на отиване и на връщане са възможни за постигане само аналитично и само благодарение на обезпечените от Етера определителни условия.




Сравняването на сумарните изрази (5) и (6) сочи, че измерването по принуда на затворения контур, след като бъде разполовено, става равнозначно на еднопосочното привеждане на пътищата към скорост c по зависимости (2a) и (3a). Разполовените (приведените) стойности се явяват средни за цикъла и се оказва, че съвпадат точно с дължината l'OA на успоредното рамо в система K' и времето t'OA за изминаването му от сигнала еднопосочно със скорост c , така че винаги ще е в сила равенството на затвореното и отвореното отношения:




l'II/t'II = l'OA/t'OA= c (7)




Що се касае до напречното рамо, от проследяването на движението му в K' се установява, че сигналът по него го обхожда със скорост c след изминаване на един и същ път за едно и също време и на отиване до огледало B , и на връщане в началото O , а именно [полагаме b=(1-v2/c2)1/2]:



l'OB/b= l'BO/b и t'OB = t'BO = l'OB/bc (8)




Или общото време за пълния цикъл, което сега ще индексираме със символа "^" , ще бъде:




Получаващата се разлика между така изчислените t'IIот (5) и t'^ от (9) явно не съществува реално, понеже в K действителните общи времена по двете рамена TII и T^ са равни, а часовникът на уреда отчита тъкмо тях, тъй като той се намира именно в тази система. От равенството TII=T^ в K се съди и за равенството t'II=t'^в K' , поради безспорния факт, че едновременността на едноместните събития е абсолютна. Така приравняването на времената l'II/c=LII/bc по двете рамена в K' води до извода l'II=LII/b , откъдето, след разполовяването, се стига до заключението, че собствената дължина LOA на успоредното на движението рамо се измерва в K' чрез времето t' като:




l'OA = LOA/b или в общ вид l' = L/b (10)




Вземайки предвид зависимост (10), в система K' ще е в сила следното продължение на равенство (7):




l'II/t'II = l'OA/t'OA = LOA/bt'OA= c (11)




А тъй като за система K по условие е налице отношението LOA /TOA=c , то е очевидна и връзката между времената на двете системи:

LOA/bt'OA = LOA/TOAоткъдето t'OA = TOA/b или в общ вид t' = T/b (12)


Заключението е еднозначно: Щом в K' е в сила измерването за дължината l'=L/b , следва в нея да тече време t'=T/b .




Това утвърждение е недвусмислено и повече от ясно: За движещата се система K' метърът и секундата на покоящата се система K се удължават при нарастване на относителната скорост.




Но, знаем, че реално в K не произтичат никакви подобни събития. Уредът си стои там в покой и няма причини с дължината на неговото успоредно рамо и с времето за изминаването му да се случват каквито и да е промени.




И така, от една страна, при измерването от система K' се установяват като неоспорим факт промените (10) на дължината L и (12) на времето T на система K, а от друга, в система K тези промени реално не съществуват, просто няма как да се случат.




При това положение обяснението на въпросните промени не може да се търси никъде другаде, освен в реални изменения на собствените мащаби на движещата се система K', като последица от самото нейно движение.




С една дума, не може да има никакво съмнение, че регистрираните ефекти върху дължината и времето на система K всъщност са привидни. Представляват огледален образ на реалните изменения в обратна посока на дължината и времето на система K' . Поради съществуващата относителност обаче, наблюдателят, преместил се от K в K' , вече схваща K' като система в покой и нейните мащаби като постоянни, непроменливи.




Но пак повтаряме. В действителност това не е така, този покой е мним. Неизменящи се са само и единствено мащабите на система K , защото именно тя, заедно с цялата постановка в нея, е в състояние на реален покой. Трябва да се досетим, да проумеем, че всъщност наблюдаваните от K' промени стават със самата нея, с нейните мащаби, а тя ги вижда в "огледалото", каквото в случая се явява система K , като обратни.




Това е същностният извод от експеримента. За да довършим гледната точка K', ни остава още да покажем, че от уравнения (2b), като се направят заместванията (10) и (12) и се вземе предвид, че за случая l'=x' , (t'1)C=t' , LOA=x и TOA=t , а x=ct , се получават познатите ни от Специалната теория трансформачни уравнения:Сиреч, още в момента можем да направим преценката, че, при увеличаване на относителната скорост на система K' спрямо система K , мащабите за дължина и време на K' реално се смаляват (метърът и секундата на K' реално се скъсяват). С тези свои смалени мащаби тя мери реално постоянните мащаби на K като увеличаващи се.



x'=x/b-vt/b ; t'=t/b-(v/c2)x/b – гледна точка K' (13)




А след извършване докрай на математическото действие:




x'=(1/b)xкорегирана; t' =(1/b)tкорегирано – гледна точка K' (13)



или в обобщен вид x'=x/b ; t'=t/b - за гледна точка K' (13)




По този начин демонстрирахме нагледно, първо, че абстрактно постигнатите в Специалната теория уравнения всъщност представляват преход от неподвижната изходна система K в движещата се спрямо нея система K' , и второ, че същите уравнения фактически са описание на събитията в K от тази противоположна гледна точка K'.



И така, за този преход от K в K' виждаме, че експериментално добитите резултати от позициите на реално съществуващ Етер съвпадат напълно с теоретичните на Специалната теория. В същото време Теорията твърди, че е постигнала своите решения без да се нуждае от подобен помощник с неговите физически характеристики и функции, с което категорично е изхвърлила Етера от природата на нещата.




Съвсем ясно казано, излиза, че до уравнения (13) се стига и от позицията на реално съществуващ Етер, което, както показахме, трябва да се счита за експериментално доказан факт, и от позицията на игнориране съществуването на такава среда (Етер), според твърденията на Специалната теория.




Очевидна е обаче невъзможността за реално съществуване на подобна двойнствена действителност (хем има, хем няма Етер), тъй като тези две концептуални позиции са взаимно изключващи се. Явно или има Етер, или няма. Друга възможност не съществува. Какво тогава е фактическото положение?




По дълбокият анализ на стъпките на Специалната теория показва, че тя, в прикрита форма, също ползва наличието на Етер, за да изведе своите уравнения (13). Това става чрез приемането априори на втория постулат – постоянната скорост на светлината. Сиреч можем да считаме, че Теорията не само не отхвърля съществуването на Етера, както ни внушават учебниците и разработките по физика, а тъкмо обратно – потвърждава неговата реалност.



Тема Re: Имплицитен ли е етерът в СТО?нови [re: ribarqt_]  
Автор geri® (циник)
Публикувано18.10.11 22:02



Мда, глупостта само сред хората се въди...



Тема Различна скорост на светлинатанови [re: ribarqt_]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано19.10.11 20:01



Аз пък си задавам следния въпрос:

Какво трябва да е различно във Вселената ни, за да бъде скоростта на светлината С примерно 2 пъти по-голяма или 2 пъти по-малка?

Масата във вселената? Размерът? Кривината? Плътността? Възрастта? Дали веднага след Големия взрив скоростта на светлината е била същата, като тази, която мерим сега?

Възможна ли е Вселена със скорост на светлината примерно 1000 км/сек? Какво би било различно в тази вселена?

Редактирано от Aтилea на 19.10.11 20:03.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор harish_chandra (curmudgeon)
Публикувано19.10.11 20:07



И какъв точно е смисъла на въпросите, след като метъра се дефинира чрез скороста на светлината!



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор ribarqt_ (чудат)
Публикувано19.10.11 20:20



Не ти ли се струва , че лоренцовите трансформации имат смисъл само отнесени към една абсолютна референтна рамка ? която всъщност представлява етерът .



Тема Re: Имплицитен ли е етерът в СТО?нови [re: geri®]  
Автор ribarqt_ (чудат)
Публикувано19.10.11 20:24



Мда, глупостта само сред хората се въди...
Не забравяй че и ти си от хората





Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: harish_chandra]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано19.10.11 21:17



Мне, първоначално метърът е дефиниран чрез обиколката на Земята, като 1/40000 от нея.

После решили да доуточнят понятието метър като 1/299792458 от разстоянието, изминато във вакуум за една секунда.

Ако първично беше определението за метър чрез скоростта на светлината, бъди сигурен, че нямаше да изберат това криво число: 299792458



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: ribarqt_]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано19.10.11 21:19



Не.

Във вселена с различна скорост на светлината, те (ЛТ) най-вероятно пак ще важат.

Доказателство? Нямам, освен математическата красота, която е в основата на Вселената.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор ribarqt_ (чудат)
Публикувано19.10.11 21:30



Именно това е подход към нещата , но без някаква абсолютна база , не може да се дефинират самите лоренцови трансформации , понеже единият параметър ще е огледален образ на другият



Редактирано от ribarqt_ на 19.10.11 21:32.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор harish_chandra (curmudgeon)
Публикувано20.10.11 01:11



Какво значение има как е бил първоначално дефиниран метъра, нали питаш сега, а не преди повече от 30 години? Но си съгласна, че стойноста зависи от избора на мерни единици, тогава какво означава "два пъти по-голяма"? Два пъти по-голяма от какво?



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: harish_chandra]  
Автор Шпaгa ()
Публикувано20.10.11 05:52



Но си съгласна, че стойноста зависи от избора на мерни единици, тогава какво означава "два пъти по-голяма"? Два пъти по-голяма от какво?

Ами представи си, че сега, както сме си избрали мерната единица, светлината внезапно

започне да изминава разстоянието от един метър два пъти по-бързо. Или хиляда пъти по-бавно. Или ту по-бързо, ту по-бавно, като от време на време даже и спира, застопорява се насред път, така да се каже

П.П. Според мен на Атилеа са много интересни и напълно разбираеми. Отговорите им обаче явно не са по силите ни... понеже изискват повече мислене...



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: harish_chandra]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано20.10.11 08:24



Ще го кажа по друг начин. В момента светлината пристига от Слънцето до Земята за 8 минути. Щеше да се движи 2 пъти по-бързо, ако пристигаше за 4 минути. Щеше да се движи 10 пъти по-бавно, ако пристигаше за 80 минути.

За въпроса ти има основание. Ако скоростта на светлината е вид характеристика на Вселената, отразяваща неща като нейната маса или кривина, или и аз не знам какво, то Вселена с различна скорост на светлината най-вероятно би се развивала различно.

Да направим следното предположение. Ако масата на Вселената беше по-малка, скоростта на светлината би била по-голяма. Как би се развивала Вселена с примерно 2 пъти по-голяма маса? Как би се развивала Вселена с два пъти по-малка маса?



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Шпaгa]  
Автор geri® (циник)
Публикувано20.10.11 12:13



"Ами представи си, че сега, както сме си избрали мерната единица, светлината внезапно започне да изминава разстоянието от един метър два пъти по-бързо. Или хиляда пъти по-бавно. Или ту по-бързо, ту по-бавно, като от време на време даже и спира, застопорява се насред път, така да се каже"

A ти как ще разбереш че светлината изминава един метър два пъти по-бързо? С какъв експеримент?

След като скоростта и е свързана с метъра, резултатът ще бъде всички обекти да са станали два пъти по-малки :) И трябва да се търси причина в тая посока.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор geri® (циник)
Публикувано20.10.11 12:19



Скоростта на светлината участва в разни други важни величини, една от които е константата на фината структура. Която определя силата на електромагнитното взаимодействие. Ако скоростта на светлината се увеличи (глобално), тази константа трябва да се намали. А ако тя се намали, ще стане невъзможно да се получават устойчиви връзки между много атоми, т.е. ще станат невъзможни високомолекулните съединения. А човешкото ДНК е от тях. И ще се получи Вселена, която няма да има кой да наблюдава :(



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: geri®]  
Автор Шпaгa ()
Публикувано20.10.11 14:18



"Ами представи си, че сега, както сме си избрали мерната единица, светлината внезапно започне да изминава разстоянието от един метър два пъти по-бързо. Или хиляда пъти по-бавно. Или ту по-бързо, ту по-бавно, като от време на време даже и спира, застопорява се насред път, така да се каже"

A ти как ще разбереш че светлината изминава един метър два пъти по-бързо? С какъв експеримент?

След като скоростта и е свързана с метъра, резултатът ще бъде всички обекти да са станали два пъти по-малки :)


Е, ако аз се озова заедно с еталонния метър в някакво гравитационно поле, където скоростта на светлината е 200 000 км.сек., какво ще стане? Ще се скъсим и аз, и метърът, с една трета, така ли?





Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Шпaгa]  
Автор geri® (циник)
Публикувано20.10.11 15:50



Не става дима за скоростта на светлината в гравитационно поле, а на всякъде, като качество на вселената. Иначе имаш процеси извън грационното поле, които показват че си в такова или че се ускоряваш, все тая.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: geri®]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано20.10.11 17:31



Светлината надали изненадващо би променила скоростта си, но виж - с милиардите изминали години може и да не е съвсем изключено скоростта на светлината да се е променила като стойност - да е нарастнала или намаляла... глобално, за цялата Вселена.

Има ли някаква вероятност за това? Може би може да се измери...



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор geri® (циник)
Публикувано20.10.11 17:43



Има опити за оценка на константата на фината структура в миналото при наблюдение на поглъщането от далечни квазари, и оценката е че за последните 3-5 милиарда години тя съвсем леко се е повишила. с някаква милионна част, сега ще те излъжа в точната стойност. А в тази константа участват заряда на електрона, планковата константа и скоростта на светлината. Или планковата константа нараства а скоростта на светлината почти пропорционално намалява (за да имаме подобен резултат) или ако промяната се дължи само на скоростта на светлината, то тя с времето мнооого слабо да намалява. Но точната причина засега не е ясна.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: geri®]  
Автор Шпaгa ()
Публикувано20.10.11 18:41



Не става дума за скоростта на светлината в гравитационно поле, а на всякъде, като качество на вселената.

Да, в постинга си до теб съм пропуснала да отбележа, че вече нямам предвид въпросите на Атилеа.

Иначе имаш процеси извън грационното поле, които показват че си в такова или че се ускоряваш, все тая.

Целта ми беше да си представим, че вече няма нищо извън това грав. поле. Че това поле обхваща всичко.

Гери, представяли сме си и сме обсъждали десетки НЕвъзможни неща, като например вселена само с една или с две частици; мигновено изчезване на слънцето; куха земя; двумерни живи същества и т.н.

Та затова не разбирам защо ти се струва чак толкова недопустимо да си представим и това: какво би било, ако светлината – именно внезапно

– намали или увеличи драстично своята скорост. Ето сега, днес, както си седим пред компютрите и хоп - светлинният апокалипсис настъпва, като в някоя Холивудска "продукция"



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Шпaгa]  
Автор geri® (циник)
Публикувано20.10.11 19:25



Все пак не трябва да забравяме, че за метъра е вързана скоростта на светлината във вакуум без гравитационни полета. И примерът ми беше - ако тя се промени, как ще успееш да установиш промяната? Няма как.

И както казваш, сега си стоим и се променя скоростта на светлината. Тъй като не можеш с пряко измерване да установиш промяна в константата С=конст, а тази скорост за която говориш е свързана с потенциала на гравитационното поле пряко и чрез еталона за дължина, първото което може да формулираш вярно е - променил се е потенциалът на гравитационното поле. Защото величината на потенциала пряко зависи от размер, а в случая се променя отношенето между дадена дистанция и еталона за дължина. И не само това, ще се промени и интензитета на гравитацията, защото и тя количествено зависи от еталона.

За съжаление все пак може да се установи дали причината за това е наистина само някаква промяна в самото поле, или има още нещо. И това може да стане, като се измерят основните параметри на електромагнитното взаимодействие. Скоростта на светлината участва и в някои жизненоважни константи характеризиращи електромагнитното взаимодействие. Едната вече я споменах, константата на фината структура. С намаляването на скоростта на светлината тя ще нарасне. Което означава засилено електромагнитно взаимодействие. Като последствие - засилва се връзката на електроните в атома, затрудняват се процесите на йонизация, засилва се химическата връзка и се затрудняват процесите на разпад. Спират химическите реакции, изчезва живота, да не рисувам по-нататък апокалипсиса... Демек няма да има кой да установи дали светлината си е променила скоростта :)



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: geri®]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано20.10.11 19:31



Скоростта на светлината участва и в някои жизненоважни константи характеризиращи електромагнитното взаимодействие. Едната вече я споменах, константата на фината структура. С намаляването на скоростта на светлината тя ще нарасне. Което означава засилено електромагнитно взаимодействие. Като последствие - засилва се връзката на електроните в атома, затрудняват се процесите на йонизация, засилва се химическата връзка и се затрудняват процесите на разпад. Спират химическите реакции, изчезва живота, да не рисувам по-нататък апокалипсиса... Демек няма да има кой да установи дали светлината си е променила скоростта :)


Ами ако скоростта на светлината нарастне? Облекчават се процесите на разпад, засилват се химическите реакции, животът се забързва? Или пък животът става нестабилен?



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: geri®]  
Автор Шпaгa ()
Публикувано20.10.11 20:08



Ето в тази връзка едно съвсем

, преведено от Physics World...



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор geri® (циник)
Публикувано20.10.11 20:58



Ако скоростта на светлината нарастне, отслабва електромагнитното взаимодействие, отслабват химическите връзки, многоатомните молекули се разпадат по тази причина, и не може да съществуват устойчиви сложни молекули като белтъците и ДНК, а при по-съществена промяна съществуването на твърди материали е под съмнение. Тези сценарии са смятани, и се оказва че живот може да има в едно нищожно малко островче около сегащната стойност на константата на фината структура.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: geri®]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано20.10.11 21:07



Ей, отпада ми идеята за научно-фантастичен роман :-)))

Излиза, че ако има много вселени, те са все като сестри-близначки на нашата...



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Шпaгa]  
Автор geri® (циник)
Публикувано20.10.11 21:08



Да, преди да се правят наблюденията на квазарите, опитите за определяне на алфа в миналото са били съсредоточени на анализ на естественият ядрен реактор в Габон, и на анализ на метеорити на възраст слънчевата система. При тях се търси съотношението на изотопите на рения, за което съотношение въздействието на различна стойност на алфа е най-силно. Там също се показва някакво слабо увеличение на алфа за времето преди 2 милиарда години, когато реактора се е включил. Ама величината е била на границата на точността, и не е тежала силно като аргумент.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Шпaгa]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано20.10.11 21:14



Много интересно! Мерси!





Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор geri® (циник)
Публикувано20.10.11 21:37



А, ако има много вселени, може да са всякакви, ама живота си иска специфична вселена за да живее :)



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: geri®]  
Автор Aтилea (ентусиаст)
Публикувано20.10.11 21:55



Може пък в твърде различните вселени да има не живот като този тук, а някаква друга форма на свръхорганизирана енергия, вместо на свръхорганизирана материя.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор harish_chandra (curmudgeon)
Публикувано20.10.11 22:55



И ако не е свръхорганизирана енергия може да е свръхорганизиран импулс или свръхорганизиран момент, или свръхорганизирана х-координата.



Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор Шпaгa ()
Публикувано21.10.11 21:34



Ей, отпада ми идеята за научно-фантастичен роман :-)))

Излиза, че ако има много вселени, те са все като сестри-близначки на нашата...


Ааа, не е задължително да са като близначки, така че не бързай да се отказваш от романа

Ето цитат от последната част на , който дава възможност човек да си разкрепости въображението:

"Съществува възможност Вселената в действителност да е неизмеримо по-голяма от наблюдаемата й част, и в различни области на Вселената, също значително по-големи от наблюдаемата й част, параметрите, които ние считаме за фундаментални, да имат различни стойности (възможно е и самите физически закони да се различават от днешния смисъл, който влагаме в този термин). На такава възможност сочат, например, моделът на “вечната” инфлация [21], или представата за “ландшафта” в теорията на струните [25]. Според първия от тези модели във Вселената съществува огромен (възможно и безкраен брой) области с разнообразни ефективни възрасти, собствена космологична история и различни съвременни състояния; част от тях както и преди се намират в инфлационен стадий, а част, напротив, в процес на колапс; ако фундаменталните параметри зависят от времето (даже на времеви мащаби, значително превишаващи мащаба, който ние приемаме за възраст на нашата Вселена), то в такива области те действително могат да имат различни стойности. Във втория случай става дума за огромен брой почти изродени вакууми на теорията на струните, които могат да се реализират в много области на Вселената и да имат не само различни стойности на фундаменталните параметри, но и да се различават по калибровъчните групи, набора “елементарни” частици и пр. Може да се спомене и за картината на “дъщерните вселени”, в която има безкраен брой вселени с различаващи се стойности на фундаменталните параметри [26]."




Тема Re: Различна скорост на светлинатанови [re: Aтилea]  
Автор 3opниk2 (неспасяем)
Публикувано22.10.11 07:36




Какво трябва да е различно във Вселената ни, за да бъде скоростта на светлината С примерно 2 пъти по-голяма или 2 пъти по-малка?

Масата във вселената? Размерът? Кривината? Плътността? Възрастта? Дали веднага след Големия взрив скоростта на светлината е била същата, като тази, която мерим сега?

Възможна ли е Вселена със скорост на светлината примерно 1000 км/сек? Какво би било различно в тази вселена?


Скоростта на светлината е предопределена от размера на вакуумните частици - около 10^(-26)м. Този размер е условно постоянен, независимо, че при пренос на смущение, формата на вакчастицата се различава от формата на несмутена такава. Стъпката за пренос от една до друга вакчастица е зададена изначално и е една и съща за всички участници в преноса. Това предопределя скоростта на фотоните върху вакподложката - максимално възможна скорост на пренос на смущение (от флуктуации)- скорост на полеви обект (няма характеристика маса).
Доколкото познатите ни обекти : фотони и вещеви се образуват непрестанно върху вакподложка, за тях е без значение каква "форма" е самата вакчастица в момент на пренос.

(обектът "лежи" върху кривина на пространството, заради формата на вакчастиците в момент на пренос и "сам" не може да отчете тая кривина)
Следователно - както и да се изменя скоростта на светлината, останалото, направено от нея, ще следва логиката на непрестанно образуване и няма да се промени. Саморегулира се състоянието за наблюдател (също е направен от светлина) и ... ще наблюдава ... същото, както и сега.
Но, при наблюденията в Космоса и по-далече се установява, че физическите закономерности са едни и същи, както тук, в околното. Може да се предположи, че частиците на физвакуума са едни и същи даже и в Ненаблюдаемата Вселена. Върху тази пространствена вакподложка се гради и ГВ, и малкия взрив, и тихия взрив, и ... всичко. Всички "константи" ще са същите.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере


Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.